Р Е Ш Е Н И Е
№ 256
гр. Габрово
31.10. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен
съд колегия в открито
заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.Топалова
ЧЛЕНОВЕ: В. Генжова
Кр.Големанова
при секретаря В. Килифарева като разгледа докладваното
от съдията Генжова в. гр. д. № 266 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 210/06.06.2019г., постановено по гр.д. №
1915/2018г., на Габровския районен съд е признато за установено, че К.Н.И. ***
дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД- София сумата от 179 лв. главница по договор
за потребителски кредит № *********/13.09.2015г. ,сключен между „Провидент
Файненшъл България” ООД и К.Н.И., вземанията по който са цедирани на „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД – София с договор за цесия от 28.07.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано
от 05.10.2018 г. и до окончателното й изплащане, за която е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 3453/02.07.2018 г., по ч.гр.д. № 1287/2018 г. на РС - Габрово, на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415, във вр. с
чл. 124,ал.1 ГПК и чл. 79 ,ал.1 във вр. с чл. 240, ал.1 и чл. 99 ЗЗД, като е
отхвърлил този иск над уважения и до пълния предявен размер от 250.066лв., като неоснователен и
недоказан. Със същото решение е отхвърлил предявените от „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД- София против че К.Н.И. искове с правно основание чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 240 ЗЗД във вр. с чл. 99 и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания в полза на ищеца за сумата от 8.16 лв. – договорна
възнаградителна лихва за периода 26.10.2015 г.-10.11.2015 г. ; сумата 15.57 лв. лихва за забава за периода
26.10.2015 г. до 31.05.2018 г. и сумата от
76.87 лв. такси за периода 26.10.2015г. до 10.11.2015г., произтичащи от договор
за потребителски кредит № *********/13.09.2015г. сключен между „Провидент Файненшъл
България” ООД и К.Н.И., вземанията по който са цедирани на „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД – София с договор за цесия от 28.07.2016г., за която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с №
3453/02.07.2018 г., по ч.гр.д. № 1287/2018 г. на РС - Габрово.
Съдът се е произнесъл и по разноските.
В законния срок против така
постановеното решение, в частта, в която е признато за установено, че К.Н.И.
*** дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД- София сумата от 179 лв. главница по
договор за потребителски кредит № *********/13.09.2015г. и е осъдил ответникът
за разноски е постъпила въззивна жалба от К.Н.И., подадена чрез адв. Х.П. – ГАК
– особен представител. В жалбата се твърди, че в посочената част решението е
неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
В първоинстанционното производтво
ответникът И., сега жалбоподател бил оспорил представените с исковата молба
доказателства и поискал да бъде представен в оригинал, или официално заверен
препис от договор за потребителски кредит № *********/13.09.2015 г. Въпреки, че ищецът не изпълнил това изискване,
съдът приел, че представеният по делото заверен препис не следва да бъде
изключен от доказателствата. Ако договора е представен в оригинал, то
жалбоподателят успешно би установил, че шрифта на същия е по малък от 12 и само
на това основание целият договор би се явил недействителен. Твърди, че с оглед
непредставяне от страна на ищеца, на поисканото в оригинал доказателство, съдът
е следвало да изключи от доказателствата по делото този документ на осн. чл.
183 ГПК. Като не е сторил това , съдът е допуснал съществено процесуално
нарушение, водещо и до неправилност на извода му за наличие на валидно
облигационно отношение между страните, на базата на което е осъдил ответника И.
да заплати сумата от 179 лв. – главница и разноски по делото.
Претендира се отмяна на решението и
постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявеният иск.
Прави се искане за присъждане разноски
на особения представител.
Ответникът по жалба я оспорва. Твърди,
че изложените доводи за нарушения на
съдопроизводствените правила, довели и до неправилност на първоинстанционното
решение са неоснователни и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Сочи, че първоинстанционният съд е приел
договор за потребителски кредит № *********/13.09.2015г. , скючен между
„Провидент Файненшъл България” ООД и К.Н.И., вземанията по който са цедирани на
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД – София за недействителен и на осн. чл. 23 от ЗПП е
присъдил само получената от жалбоподателя главница, поради което и искането за
представяне на оригинала от договора не би довело до други фактически и правни
изводи. Твърди, че от доказателствата по делото се установявало получаване от
жалбоподателя на главницата по кредита, както и изплащането от последния на
няколко погасителни вноски, с което по несъмнен начин се установявало възникването на облигационното отношение
между страните. Излага подробни съображения по наведените с жалбата доводи.
След извършената служебна проверка по
реда на чл. 269 от ГПК, съдът намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество то е правилно и
законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния
съд. Правните изводи са формирани въз основа на установената по делото
фактическа обстановка и са основани на материалния закон. Въззивната инстанция
с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на
първоинстанционния съд, които са изчерпателни и в съответствие със закона. На
това основание въззивния съд препраща към мотивите на районния съд относно
основателността на предявения иск.
По направените оплаквания с въззивната
жалба, въззивният съд намери следното:
Неоснователно е оплакването, че съдът
неправилно не изключил на осн. чл. 183,
изр-е 2-ро ГПК от доказателствата по делото договор за потребителски кредит №
*********/13.09.2015 г. , скючен между „Провидент
Файненшъл България” ООД и К.Н.И., тъй като ищецът, не го представил в оригинал . Видно от
протокола за проведеното на 12.04.2019г. о.с.з. по делото, че изявлението на
процесуалният представител на ответника И., по отношение на заявените с
отговора на исковата молба искания и становище е, че” ... поддържам единствено
искането за представяне на договора за потребителски кредит в мащаб 1:1”. Това
искане е уважено и на осн. чл. 183 ГПК
ищецът е бил задължен да го представи. С последващо определение от
10.05.2019г., съдът изрично е посочил, че не приема представения от ищеца незаверен
препис от договора в мащаб 1:1, приложен към молба от 17.04.2019 г., но е отказал изрично да изключи от доказателствата
по делото на представеният към исковата молба заверен препис от същия договор,
в друг мащаб.
Съобразно чл. 183 ГПК когато по делото се прилага документ
в заверен от страната препис и при поискване тя не представи оригинала на
документа или официално заверен препис от него, то представеният препис се
изключва от доказателствата по делото. Същевременно обаче съдът е длъжен да
обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, което
е направил в мотивите си и първоинстанционния съд. Обсъждайки тези
доказателства съдът е приел за установено, че жалбоподателят е получил в заем
от „Провидент Файненшъл България” ООД
сумата от 300 лв. От приетото по
делото и неоспорено заключение на ССчЕ се установява, че жалбоподателят е
извършил плащания по този кредит в
размер на 121 лв. или остава за възстановяване сума в размер на 179 лв. –
главница.При тези установявания, дори договора за потребителски кредит да бе
изключен от доказателствата по делото на осн. чл. 183 ГПК, то отново вземането
на ищеца спрямо ответника би било доказано в уважения от съда размер досежно
главницата.Освен това жалбоподателят изрично е заявил, че не оспорва
правоотношението по договора за кредит, а с представянето му в оригинал цели
установяване единствено нищожност на договора на осн. чл. 22,във вр. с чл. 10
от ЗПК. По направеното възражение за нищожност клаузите на договора за кредит
съдът се е произнесъл с решението си и в тази част то не е обжалвано и е влязло в сила.
На основание изложеното, въззивният съд намира , че жалбата
е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението на районния
съд като правилно и законосъобразно – потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода на спора на особения представител следва да
бъде определено възнаграждение за тази инстанция в размер на 100 лв., вносими
от ответника по жалба.
На
ответника по жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв. за
тази инстанция от които 100 лв. за
особен представител и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
210/06.06.2019 г., постановено по гр.д. № 1915/2018 г., на Габровския районен съд, в обжалваната част.
ОСЪЖДА К.Н.И., ЕГН ********** от гр. Габрово, бул.** да заплати на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Хенрик Ибсен” №
15, ет.6 разноски за настоящата инстанция в размер на 200
лв./двеста лева/ на осн. чл. 78 ГПК.
ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет.6 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Габровски окръжен съд
сумата от 100 лв. /сто лева/, разноски за особен представител на жалбоподателя
в настоящото въззивно производство,
както и 5 лв./пет лева/ при служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател
:
1.
Членове
:
2.