Р Е Ш Е Н И Е № 260019
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно
отделение – девети състав, на двадесет и четвърти август две хиляди и двадесета година,
след открито съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретаря Пенка Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя в. гр. дело № 1082 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, с адрес гр. София, ул. „Пиротска“ № 171а, представлявана от гл. комисар Н. Н.-директор, подадена чрез процесуалния представител ст. юрк. С.С., против решение № 1211 от 19.03.2020 г. постановено по гр.дело № 17737 по описа на РС-Пловдив,ХVгр.с. за 2019 г., в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца В.Й.П., ЕГН **********,***, сумата от 1874,55лв. /хиляда осемстотин седемдесет и четири лева и 55ст./, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 248 часа за периода 01.09.2016 г. – 30.09.2019 г., както и сумата от 244,62лв. /двеста четиридесет и четири лева и 62 ст./, представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за извънреден труд за периода първо число на месеца, следващ последващия полагането на труда месец, до 30.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2019 г. до окончателното изплащане, както и разноски, съобразно изхода на спора.
В жалбата се навеждат твърдения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, за което се сочи, че е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която регламентира полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавните служители, чиито служебни правоотношения се уреждат от ЗМВР. Жалбоподателят счита, че през процесния период от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г. служебните правоотношение между страните са се уреждали от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, която изключва приложението на общите правила, установени в КТ и Наредбата за структура и организация на работната заплата (НСОРЗ). Счита за неправилен и необоснована извода на районния съд за неприложимост на нормата на чл. 187, ал. 3, пр. последно от ЗМВР при уредбата на служебните правоотношения между страните, доколкото същата има дискриминационен характер и поставя в неравностойно положение служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР спрямо тези, чиито правоотношения се уреждат от КТ и ЗДСл, респ. че приложение следва да намери чл. 140, ал. 1, пр. 2 от КТ, като се приеме за нормална продължителност от 7 часа нощен труд за денонощие. Твърди, че това заключението на районния съд не е съобразено с приложимата правна уредба, а именно Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и ЗМВР, както и че не е налице неравно третиране на разглежданата категория служители на МВР, доколкото те се ползват със специалната закрила по чл. 140, ал. 3 и 4 от КТ, която ползват и останалите работници и служители, както и че за тях са предвидени множество компенсаторни механизми с оглед характера на дейността им. В този смисъл излага подробни съображения, акцентирайки върху статута, организацията на работното време и спецификите на функциите и на служебните правоотношения на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Жалбоподателят излага и подробни аргументи в подкрепа на твърденията си, че уредбата на възнагражденията на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в това число и за положен нощен и извънреден труд, е регламентирана изцяло съобразно ЗМВР, доколкото нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане към КТ, като сочи, че във всички случай, в които материята е уредена идентично с тази в КТ, препращането е пряко с посочване на конкретни правни норми. В този смисъл твърди още, че по аргумент от чл. 187, ал. 3, изр. последно от ЗМВР нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа, като положения труд в тези рамки не се трансформира в дневен такъв при коефициент от 1.143, както е по КТ, е се заплаща на основание Наредба № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи по 0.25лв. на час.
Жалбоподателят навежда и твърдения за необоснованост на извода на районния съд, че при преизчисляване на положените от служителите часове нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд. В този смисъл излага подробни съображения и сочи съдебна практика. Счита, че възприетото от съда, а именно, че при преизчисляване на часовете нощен труд съобразно НСОРЗ с коефициент 1.143 получените допълнителни часове да се заплащат като извънреден труд, би поставило в по-неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношение спрямо служителите, чиито правоотношения се уреждат от ЗМВР, както и че противоречи на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.
В заключение описва реда и механизма, по който следва да се начислява и заплаща възнаграждението за положен извънреден труд. Въз основа на изложеното счита, че заключението на ССчЕ не следва да се кредитира в частта, в която е изчислено възнаграждение след извършеното преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1.143. Счита, че по делото не се е доказало да е налице неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд.
Предвид което жалбоподателят моли за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и необосновано. При условия на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемата страна. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодните разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на В.Й.П., чрез процесуалния му представител адв. З.Б., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Въззиваемата страна счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено въз основа на доказателствата по делото, като съдът не е допуснал неправилно тълкуване на закона нито процесуални нарушения. Навеждат се твърдения за правилност на преценката на районния съд досежно съответното приложение на КТ и НСОРЗ в служебните правоотношенията между страните при отчитането и изчисляването на положените часове нощен и извънреден труд, като се излагат подробни съображения в този смисъл. Сочи се още, че предвид липсата на изрична норма в ЗМВР, която да регламентира нормалната продължителност на нощното работно време, на основание чл. 188, ал. 2 от ЗМВР приложение следва да намерят правилата на КТ и НСОРЗ, респ. да се преизчислят нощните часове положен труд в дневни при коефициент 1.143. Счита, че ЗМВР и ЗДСл се явяват специални по отношение на КТ и не могат да уреждат правоотношенията с държавните служители по по-неблагоприятен начин, респ. да поставят служителите в по-неизгодно положение, спрямо тези по трудово правоотношение. Следователно при неуредените случай в ЗМВР или тези, чиято уредба е по-неблагоприятна за служителите, приложение следва да намерят правилата на КТ и приетите в изпълнение на него подзаконови нормативни актове – Наредба за структурата и организацията на работната заплата, Наредбата за работното време, почивките и отпуските и Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. В този смисъл счита, че часовете, получени над определената за месец или за тримесечие норма, след превръщането на нощните часове в дневни, представляват извънреден труд. Предвид което моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено; претендира присъждане на заплатените съдебно-деловодно разноски и адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна по делото, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното:
Въззивният съд след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба съгласно чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и след преценка съгласно чл. 235 ал. 2 от ГПК на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Районният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187 ал. 5 т. 2 от ЗМВР, както и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за присъждане в полза на ищеца на сумата от 1874.55 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 248 часа за периода 01.09.2016 г. – 30.09.2019 г., както и сумата от 244, 62лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за извънреден труд за периода първо число на месеца, следващ последващия полагането на труда месец, до 30.10.2019 г., ведно със законната лихва. Прието е за безспорно обстоятелството, което се споделя и от въззивния съд, че в процесния период между сочените страни съществува служебно правоотношение, като ищецът заема длъжността „*****“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Хисаря; както и че ищецът е полагал труд на смени при 24-часов режим по утвърдени графици съгласно представените по делото протоколи, при режим на нощна смяна от 22,00 часа до 06,00 часа сутринта, и при сумарно изчисляване на работното време.
Съгласно прието заключение по ССчЕ на в.л. З. М., компетентно и обективно изготвено, както и неоспорено от страните по надлежен начин по делото, въззиваемият за исковия период е положил общо 1823 часа нощен труд, което е заплатено по 0.25 лв на час.
Въззивният съд намираа, че районният съд е изложил подробни и добре обосновани аргументи в подкрепа на извода си, че положените от въззиваемата страна часове нощен труд следва да се преизчислят с коефициент 1,143 спрямо нормалната продължителност на работното време през деня, по аргумент от разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, доколкото същата намира субсидиарно приложение, предвид липсата на изрична регламентация в този смисъл както в ЗМВР, така и в приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове. Приел е, че получените след преизчисляването отработени часове следва да се приемат за извънреден труд. В този смисъл и въз основа на заключението по ССчЕ е приел, че ищецът е положил общо 248 часа извънреден труд, който не му е заплатен с увеличение от 50 на сто съгласно чл. 187, ал. 6 вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР,/ред. ДВ, бр. 81 от 2016г./, при които аргументи е уважил изцяло предявения иск.
Въззивният състав на ПдОС като съобрази доводите на страните и обсъди материалите по делото намира, че даденото разрешение от първоинстанционния съд по предявените искове за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и следва да бъде споделени, като излага следните съображения:
Въззиваемата страна е държавен служител от системата на МВР съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, чийто статут се урежда от същия закон – чл. 142, ал. 2 от ЗМВР. На основание чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, вкл. и за извънреден труд по арг. на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за служителите, работещи на смени, /какъвто е и въззиваемият/, работата извън редовното работно време за отработени до 70 часа на тримесечен период се компенсира със заплащане на възнаграждение за извънреден труд, който съгласно ал. 6 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Поради което ЗМВР предвижда възможност за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд.
В т.н. въззивният съд намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че неправилно са приложени нормите на КТ за преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1.143, доколкото в ЗМВР няма пряко препращане към КТ в този смисъл, както и че неправилно не е съобразена действащата тогава Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за организация и разпределение на работното време и компенсиране на работното време при дежурства за държавните служители. По силата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която е липсвало изрично правило за преизчисляване при сумирано отчитане на работното време на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, така както това изрично е уредено с разпоредбата на чл. 31, ал. 2 на отменената Наредба № 8121з-407 / 11.08.2014 г. Липсата на подобно правило в приложимата наредба обаче не означава, че преизчисляване не следва да се извършва, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 ч. и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда, включително и приетите за неговото приложение подзаконови нормативни актове, в това число и НСОРЗ. Обратното на това тълкуване би довело до поставяне на държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители, както и спрямо останалите работници и служители по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В тази насока е налице също съдебна практика на ВКС относно субсидиарното приложение на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР, /Решение № 311/ 08.11.2019г. по гр.д.№ 1144/ 2018г./, което се явява в съответствие с основен правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепена в чл. 6 от Конституцията и чл. 14 ЕКЗПЧОС.
В т.н. следва да се посочи, че до нарушение на този правен принцип би се стигнало и ако се възприеме за основателен доводът на жалбоподателя, че през процесния период е била приложима наредба, в която е липсвала изрична норма, предвиждаща преизчисляването на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент, и която изключва приложението на субсидиарните правила на КТ и НСОРЗ и предвидената в тях специална закрила.
Въззивният съд не споделя и твърденията на жалбоподателя, че при стриктното тълкуване на правилата на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. няма да се стигне до неравно третиране на разглежданата категория служители на МВР, доколкото те се ползват със специалната закрила по чл. 140, ал. 3 и 4 от КТ, която ползват и останалите работници и служители, както и че за тях са предвидени множество компенсаторни механизми. Посочените в жалбата привилегии за служителите на МВР са оправдани и се предвиждат с оглед на спецификите на тяхната дейност и рисковете, които тя крие, докато преизчисляването на часовете нощен труд по КТ и НСОРЗ следва от това, че трудът, полаган през нощта, е рисков фактор за здравето на работещите и води до физиологични и здравословни проблеми. Поради което и необоснован се явява изводът на жалбоподателя в горепосочения смисъл.
Предвид гореизложеното следва, както е прието и от районния съд, че при сумирано изчисляване на работното време за работещите на смени държавни служители на МВР следва да се приложи правилото на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Видно от заключението по приетата ССчЕ на в.л. М. отработените от въззиваемата страна са1823 часа нощен труд за процесния период, като размерът на допълнителните часове е равен на 248 часа. Същите представляват извънреден труд, доколкото е положен със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време,/арг. чл. 143, ал. 1 от КТ/. По делото няма данни за заплащане на допълнително възнаграждение за положения от въззиваемата страна извънреден труд, съобразно нормата на чл. чл. 187, ал. 6 вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР. Предвид което исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание и размер и правилно е била уважена от районния съд. Като при уважаването на обуславящия иск за главницата – за дължимото възнаграждение за положен извънреден труд, правилно е уважил и обусловеният иск за заплащане на обезщетението за забава, доколкото същият е доказан по основание и размер.
Предвид изложените съображения въззивният съд намира въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение на първоинстанционния съд като правилно, поради което следва да бъде потвърдено от въззивния съд, ведно със законните последици.
В необжалваната част относно отхвърлителния дипозитив решението на районния съд не се явява предмет на въззивната жалба, при което е влязло в сила.
Предвид изхода на спора в полза на въззиваемата страна следва да се присъди заплатеното от нея адвокатско възнаграждение в размер, посочен в представения по делото договор за правна защита и съдействие, за който размер е представен и списък за разноските по чл. 80 от ГПК, а именно 350 лева, платими от жалбоподателя, арг. чл. 78 ал. 1 от ГПК. Доколкото е налице възражение на жалбоподателя по чл. 78, ал. 5 от ГПК, въззивният съд намира същото за неоснователно, доколкото заплатеният хонорар не се явява прекомерен поради обосноваността на отговора по въззивната жалба; като не се споделят и изводите, че делото не се отличава с фактическа, както и правна сложност.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
постановеното на 19.03.2020г. Решение № 1211 на Пловдивски районен съд, ХV гр.
състав, по гражданско дело № 17737 по описа за 2019 година, в обжалваната част,
с която се ОСЪЖДА Главна
дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” към Министерство на вътрешните
работи, с адрес гр.София, ул.”Пиротска” № 171а, да заплати на В.Й.П., с ЕГН **********,***,
сумата от 1874,55лв. /хиляда осемстотин
седемдесет и четири лева и 55ст./, представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 248 часа за периода
01.09.2016 г. – 30.09.2019 г., както и сумата от 244,62лв. /двеста четиридесет и четири лева и 62 ст./,
представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за
извънреден труд за периода първо число на месеца, следващ последващия
полагането на труда месец, до 30.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 397,18 лв./триста деветдесет и седем лева и 18ст./ – разноски;
както и се ОСЪЖДА Главна
дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” към Министерство на вътрешните
работи, с адрес гр.София, ул.”Пиротска” № 171а, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ПРС
сумата от 124,98лв./сто двадесет и четири лева и 98ст./ - държавна такса, както
и 100лв./сто лева/ - разноски за
ССЕ.
В
останалата част, с която искът се отхвърля, решението на районния съд не е
обжалвано, при което е влязло в сила.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна
безопасност и защита на населението” към Министерство на вътрешните работи, с
адрес гр.София, ул.”Пиротска” № 171а, да заплати на В.Й.П., с ЕГН **********,***,
сумата от 350 /триста и петдесет/лева, направени по въззивното дело деловодни
разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на въззивния съд е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/