Р Е Ш Е Н И Е №262623
10.12.2021 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9002/2020 г. по описа
на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по исково производство.
Искова молба на „Виес Пропърти“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. „Борба„ № 18 ет.8
ап. 28, против Т.Н.Т. , ЕГН **********, Д.П.Т.
, ЕГН **********,***, и П.Н.Т., ЕГН **********,***, с три субективно съединени иска с
правно основание в чл. 61 ал. 3 от Закона за задълженията и договорите във
връзка с чл. 422 от ГПК.
Според
казаното, между ищеца, и Т.Н.Т., ЕГН **********, действаща в лично качество,
както и като представител по пълномощия от П.Т., М. А. Т., ЕГН **********, и Д.П.Т., имало сключен на 27.06.2018г предварителен
договор за учредяване на право на строеж, строителство и прехвърляне на право
на собственост, върху имот с идентификатор 56784.524.390 по кадастралната карта
на П., ведно с находящата се върху него едноетажна паянтова постройка, с
административен адрес в П.*****. За да е възможно да се сключи окончателен договор,
ищцовото дружество заплатило дължимите от съсобствениците – страни по този
договор , местни данъци и такси за имота, общо 1312.34 лева, от които - 584.06 лева,
дължими от П.Т., 186.25 лева- дължими от Т.Т., 364.53 лева- от Д.Т., и 175.52
лева - от М. Т..
М. А. Т., ЕГН **********, починала преди
датата на подаването на исковата молба в съда, като били призовани да я наследят
по закон низходящите й – децата й Т. и П., при равни наследствени дялове.
Окончателен договор не бил сключен.
Ответниците били поканени да платят тези суми
на ищеца , което не било направено. Затова ищцовото дружество се снабдило със
заповед за плащане по реда на чл. 410 от ГПК , издадена по частното дело №
20762 по описа на ПРС за 2019г. , в която били заповядани за плащане следните
суми: 676.80 лева – от П.Т. (584.06
+87.86 лева като наследник на М. Т.) , 274.01 лева- от Т.Т. ( 186.25 +87.76) ,
и 364.53 лева – от Д.Т.. Ответниците възразили против заповедта в срока по чл. 414 от ГПК, и ищеца , на което
дружество са дадени указания по реда на чл. 422 от ГПК, е формулирал в исковата молба искане до съда да
установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането, ведно със
законната лихва върху него от датата на подаването на заявлението в съда –
17.12.2019г до окончателното изплащане на
вземанията, и да присъди направените по делото разноски.
Ответниците
са оспорили иска като неоснователен, като отговорите им са подадени в срока по чл. 131 от ГПК. Отрича се
извършено от ищецовото дружество плащане, като твърдят, че е платено от трето
на спора лице , различно от ищеца , и че платените данъци и такси са всъщност
разноски по договора ,за които обаче в същия било уговорено да останат за
сметка на ищеца.
Д.Т.
възразява, при условията на евентуалност, ако се приеме съществуването на
вземане, че има насрещно вземане срещу ищеца за сума от 5100 лева,
представляващо присъдени - с влязло в
сила определение № 871, постановено по гр. дело № 2285/19 по описа на Окръжен
съд гр. Пловдив - разноски против дружеството , и се иска вземането му да бъде
прихванато срещу насрещното му задължение за репариране на процесните суми. Т.
Т. иска прихващане със сума от 30 лева разноски , присъдени със същия
окончателен съдебен акт , а П.Т. – до размер от 1000 лева неплатени разноски по
същото дело, което вземане му е прехвърлено от Д.Т. с цесия от дата 27.10.2020г.
Молят
исковете да бъдат отхвърлени и да им бъдат присъдени сторените по делото
разноски, каквито претендира и ищеца.
В хода на
процеса, на дата 19.12.2020г, е открито
наследството на П.Н.Т., ЕГН **********, който се замести в процеса от
призования си наследник по закон, сестра му Т.Н.Т., ЕГН **********. Затова
ищеца иска да се установи вземането му
при следните размери: 950.81 лева (676.80 + 274.01) - от Т.Т. ( 186.25 +87.76), и 364.53 лева –
от Д.Т., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на заявлението,
17.12.2019г., до окончателното изплащане на вземането.
Исковете са допустими. Сроковете по чл. 414 и
422 от ГПК са спазени.
По
същество:
По силата
на чл. 60 ал. 1 и 2 от Закона за
задълженията и договорите , който предприеме управлението на работа, за която
знае, че е чужда, без да е натоварен, длъжен е да се грижи за нея, докато
заинтересуваният може да я поеме. Той е длъжен да се грижи за работата, както
ако би бил упълномощен; Разпоредбата
на чл. 61 от същия закон предвижда на
свой ред, че ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана
в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от
негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той
е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня
на изразходването им, ако работата е била предприета и в собствен интерес,
заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му, а ако някой е
предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания, последният отговаря
по правилата за неоснователното обогатяване, тоест, дължи само това , с което
се е обогатил.
От приложените на листове 11 и следващите от
делото личи, че управителят на ищцовото дружество е платил задълженията на
тримата ответници (като съсобственици на имота), като вземанията на общината
срещу М. Т., П.Т. и Д.Т. са платени за
календарните 2011г до 2018г., а дължимите от Т.Т. данъци и такси – за
календарните години от 2014 г до 2018г. включително. Предвид договора между страните , не може да
се отрече и твърдението на ищцовото дружество, че К. е платил като негов управител, доколкото от
копията на приходните квитанции друго не личи. Плащането съставлява извършване
на работа извън хипотезата на чл. 74 от ЗЗД, доколкото между собствениците на
имота и общината отсъства договорно или друго гражданскоправно правоотношение, а и
в договора (чието сключване е безспорно, има копие от него на л.5 и следващите
от делото) липсва изрично закрепено задължение на строителя да заплати местните
данъци и такси за имота. Разпоредбата на чл. 9 от договора гласи, че разноските
по нотариалното сключване на окончателния
договор са за сметка на дружеството – ищец, затова същата не може да се
тълкува разширително и да обхване неплатените в продължителен период от време
преди сключването му данъци и такси за
имота; имат се очевидно предвид само направените съгласно Тарифата по чл. 85
ал. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност такива.
Затова
съдът приема, че има извършена работа.
Местните
данъци и такси се дължат на фиска от данъчнозадължените лица, каквито в
случаите по Закона за местните данъци и такси се явявят собствениците на
имота.Затова и работата е „чужда“ по
смисъла на чл. 60 от ЗЗД.
По делото
отсъстват данни плащането да е било възложено или задължените по закон да го
направят ответници да са се съгласили предварително то да бъде направено от
контрагента им. Тъй като се претендира само това, с което извършващият е
обеднял, то в случая е без значение дали работата е извършена и в негов интерес
или такъв отсъства. За пълнота, ищецът е отстранил със свои средства пречки
пред изпълнението на контрагента си, но това обстоятелство само по себе си не
обосновава правен интерес от плащането: към датата на плащането, 11.12.2018г,
ответниците не са в забава да изпълнят, тъй като уговорените под условие
срокове по чл. 22 от същия не са изтекли. В случая , правнопризнатия интерес на
ищеца е от точното изпълнение на насрещната престация по съществуващ договор,
което не е изключено към датата на плащането на процесните задължения.
Развалянето на договора или датата на това разваляне са обстоятелства и
факти без значение за изхода на спора.
Хипотезата
на чл. 61 ал. 3 във връзка с чл. 59 и чл. 60 от ЗЗД е налице.
Съдът обаче приема възраженията за прихващане
за основателни , до размера на по – малкото вземане . Не се спори, че и тримата
първоначално посочени ответници са имали съдебно признати вземания за
разноските по дело № 2285 по описа на
Окръжен съд гр. Пловдив за 2019г., като ищецът е бил осъден да заплати на Т.Т.
30 лева разноски , на П.Т. – 31 лева
разноски, и на Д.Т. – 5100 лева разноски ; част от вземането на Д. на стойност
от 1000 лева е била прехвърлена чрез цесия на П.Т., чийто универсален
правоприемник по наследство се явява сестра му Т.. Цесията е съобщена на длъжника по
прехвърленото вземане в хода на производството и затова му е противопоставима,
съдът не може да отрече съществуването и действието й. Непрехвърления остатък от вземането на Д.Т.
надхвърля по размер процесното такова , при което същото следва да се приеме за
погасено и иска срещу този ответник да се отхвърли изцяло.
Отсъства
направено от Т.Т. възражение за прихващане с новопридобитото вземане, но такова
е направил П., а отв. Т. е негов универсален правоприемник. Затова възражението следва да се уважи в
отношенията на Т. с ищеца, като и тук искът следва да бъде отхвърлен.
Отговорността
за разноски: Д.Т. не носи отговорност за разноски, включително и тези,
направени от ищеца като заявител по частното дело. Правопогасяващото възражение
на Т.Т. за прихващане се базира на факти, настъпили след датата на подаването
на исковата молба в съда, които съдът е взел предвид съобразно чл. 235 от ГПК
при постановяването на акта си по
съществото на спора. Дори при основателно възражение , с неплащането си тя е
дала повод иска да бъде заведен. Затова следва да понесе отговорност за
разноски. Т. е поставена обаче в забава
да плати обезщетение за водената нейна работа едва чрез подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, като се
има предвид, че твърденията на ответната страна за покана преди тази дата
останаха недоказани.Затова разноските по частното дело под формата на държавна
такса не следва да се присъждат в нейна тежест, а те така или иначе не са
включени в списъка на претендираните от ищеца такива. По иска срещу Т.Т. се
присъждат и разноските, направени от ищеца по първоначално предявения иск
против П.Т., пропорционално на уважената част от тези искове. Общият размера на
ищцовите разноски е 538.25 лева , от
които съответно се дължат 364.95
лева. (
538.25/1312.34*889.81)
На
ответниците разноски не могат да бъдат присъдени, няма данни такива да са
направени; ответниците не са дали и списъци
с разноски по чл. 80 от ГПК.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от
ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Приема за основателно възражението на Д.П.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, за прихващане на вземането му за разноски по дело
№ 2285 по описа на Окръжен съд гр. Пловдив за 2019г., с насрещното вземане на „Виес
Пропърти“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив,
ул. „Борба„ № 18 ет.8 ап. 28, за
обезщетение за водената чужда (на Т.) работа – плащането на данъчни задължения за
имот идентификатор 56784.524.390 по кадастралната карта на Пловдив за периода
от 2011г до 2018г., до размер на по – малкото вземане, за гестия, от 364.53
лева.
Отхвърля
иска на „Виес Пропърти“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в Пловдив, ул. „Борба„ № 18 ет.8 ап. 28, да се признае за установено по
отношение на Д.П.Т. , ЕГН **********, с адрес ***, че в отношенията между
страните , дължи на ищеца плащане на сума от 364.53 лева обезщетение за водене на работа на ответника без пълномощие, за която
е издадена заповед за плащане № 44 по частното гр. дело № 20762/19 , ПРС.
Приема за основателно възражението на Т.Н.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, за прихващане на вземането й за разноски по дело №
2285 по описа на Окръжен съд гр. Пловдив за 2019г., с насрещното вземане на
„Виес Пропърти“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
Пловдив, ул. „Борба„ № 18 ет.8 ап. 28,
за обезщетение за водената чужда
( на Т.) работа – плащането на
данъчни задължения за имот идентификатор 56784.524.390 по кадастралната карта
на Пловдив за периода от 2011г до 2018г., до размер на по – малкото вземане, за
гестия, от 950.81 лева.
Отхвърля иска на „Виес Пропърти“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. „Борба„ № 18 ет.8
ап. 28, да се признае за установено по отношение на Т.Н.Т., ЕГН **********, с
адрес ***, че в отношенията между страните , ответникът дължи на ищеца сума от
889.81 лева за на
обезщетение за водената чужда (
на Т.) работа – плащането на данъчни задължения за имот идентификатор
56784.524.390 по кадастралната карта на П. за периода от 2011г до 2018г., за която
е издадена заповед за плащане № 44 по
частното гр. дело № 20762/19 , ПРС, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на заявлението - на заявлението , 17.12.2019г., до окончателното
изплащане на вземането, като неоснователен поради уважено възражение за прихващане.
Осъжда Т.Н.Т., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на „Виес Пропърти“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив, ул. „Борба„ № 18 ет.8 ап. 28, сума от 364.95 лева разноски по двете дела.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ