РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг, 25.09.2018 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 904 по описа за 2018година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 50 от Семейния кодекс във вр. с чл.330 от ГПК

 

Районен съд Червен бряг е сезиран с молба от Е.Ч.К., с ЕГН ********** *** и Л.Г.К., с ЕГН ********** *** , в която се твърди, че са съпрузи, по силата на сключен граждански брак, от който имат родени две деца- Ч.Е.К. роден на *** г. и Т.Е.К. родена на *** г., които са навършили пълнолетие. Направено е искане съдът при условията на чл.51, вр. с чл.50 от СК да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях граждански брак по взаимно съгласие, без да изследва мотивите им за това решение. Изразили са становище по основните елементи на споразумението по чл.51 от СК, което представят писмено пред съда.

В съдебно заседание молителите се явяват лично и с адвокат Цвв. Ц.. Поддържат молбата си.

Молят съда да допусне развод по взаимно съгласие и да одобри постигнатото споразумение.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата  и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Молителите са легитимирани страни в процеса, видно от удостоверение за сключен граждански брак № 09/11.06.1990 г., съставен от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Плевен.

По това обстоятелство не се спори. Видно от цитираното удостоверение Е.Ч.К.  и Л.Г.К. са сключили граждански брак на ***, за което бил съставен акт за граждански брак.

Безспорно е и обстоятелството, че Л.Г.Г. след сключване на брака е приела фамилното име на съпруга си – К..

Не се спори между страните, че брачните им отношения са непоправимо разстроени.

Безспорно е и обстоятелството, че от брака си страните имат родени две деца – Ч.Е.К. роден на *** г. и Т.Е.К. родена на *** г., които са навършили пълнолетие.

Спорно по делото е дали представеното споразумение между страните отговаря на изискванията на закона.

Съгласно задължението си да не издирва мотивите и причините, поради които съпрузите са постигнали съгласие за развод, съдът подложи на преценка само обстоятелството налице ли е сериозно и непоколебимо съгласие между тях за развод, като единствено основание за допускане на развода по чл. 50 ал. 1 от СК.

В хода на съдебното производство, след като изслуша съпрузите съдът прие, че това основание е налице, съгласието им за развод е както сериозно, така и непоколебимо и не страда от пороци на волята - заплашване, принуда, грешка, измама, насилие, крайна нужда.

Доводи

Пред съда съпрузите декларираха взаимно, сериозно и непоколебимо съгласие за развод. Съдът се увери в сериозността на това съгласие от декларирането му два пъти пред съда – и при подаване на молбата за развод и в съдебно заседание, когато съпрузите се явиха и решително пред съда потвърдиха своето решение. Съгласието им за развод, демонстрирано пред съда двукратно не е обусловено от модалитети, видно от тяхното изявление пред съда. Същото има задължително изискуемата писмена форма – с писмена молба, подписана от двамата съпрузи.

Тази сериозност съдът установи и от наличието на споразумение относно последиците от развода. Съдът непосредствено възприе, че съпрузите са обсъждали и са съгласували помежду си клаузите на споразумението.

Налице е и необходимата допълнителна предпоставка за допускане на развод  по чл. 50 от СК – споразумение по чл. 51 от СК.

При проверка на неговата законосъобразност и целесъобразност съдът прие за установено, че същото е пълно – съдържа всички клаузи, относно всички задължителни въпроси, посочени в чл. 51 ал. 1 от СК; не противоречи на закона и морала; интересите на децата са изцяло защитени. Същото урежда основните последици от развода. Не се установи в хода на съдебното дирене при поддържане на споразумението пред съда, че някой от двамата съпрузи декларира съгласие по споразумението по чл.51 ал.1 от СК при порок на волята – заплашване, принуда, грешка, измама, насилие, крайна нужда.

 При горните доводи съдът прие, че молбата за развод по чл.50 от СК на съпрузите, молители в настоящото производство следва да бъде уважена и бъде допуснат развод помежду им, като бъде утвърдено и постигнатото между тях споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК.

 При този изход на делото съпрузите дължат държавна такса върху развода в размер на 40 лв. Видно от вносната бележка за заплащане към бюджета, на 14.09.2018 г. е внесена дължимата ДТ в цялост  от молителката Л.Г..

Съгласно Тарифата за заплащане такси събирани от съдилищата по реда на  ГПК, съпруга, следва да бъде осъден да заплати окончателна ДТ в размер на 10 лв.

При горните доводи и съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

Допуска на основание чл.50 от СК развод по взаимно съгласие между Е.Ч.К., с ЕГН ********** *** и Л.Г.К., с ЕГН ********** ***, като ПРЕКРАТЯВА сключения помежду им с акт № 09 от  11.06.1990 г. на с. Буковлък, обл. Плевен граждански брак.

Утвърждава постигнатото между Е.Ч.К., с ЕГН ********** *** и Л.Г.К., с ЕГН ********** *** писмено споразумение по чл.51 ал. 1 от СК, а именно: на основание чл. 51 ал. 1, вр. с чл.50 от Семейния кодекс прекратяват сключения по между им граждански брак, като придобития по време на брака недвижим имот съгласно Нот. акт № 106, том I, дело № 259/1991 г. на ЧРС, ползван за семейното жилище находящо се в ***, остава в режим на СИО, който след прекратяване на брака ще остане в обикновена съсобственост при равни квоти за всеки един от тях ище се ползва от Е.Ч.К.. Собствения на страните лек автомобил: марка „Рено Сциник” след прекратяване на брака ще остане в обикновена съсобственост при равни квоти за всеки един от тях.

            След прекратяване на гражданския брак – Л.Г.К. ще носи за в бъдеще брачната си фамилия К..

Осъжда Е.Ч.К., с ЕГН ********** *** да заплати  по бюджетната сметка на Районен съд Червен бряг сумата от 10 лв., представляваща окончателна държавна такса.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: