Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 26
гр. Брезник, 09.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на 17.06.2020г.,
IІ-ри състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин
Хайдушки
при секретаря М. Г., като разгледа н.а.х.дело № 28 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.В.М., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:***, против Наказателно постановление № **-****-******/30.04.2020г.
на Началник сектор ПП към ОДМВР Перник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 177 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200лв., за извършено административно нарушение на
разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП.
В жалбата си въззивника сочи, че
издаденото наказателно постановление № **-****-******/30.04.2020г на Началник
сектор ПП към ОДМВР Перник е незаконосъобразно, тъй като не е съгласен с
фактическите констатации по наказателното постановление, и че са налице
процесуални нарушения по издаване на наказателното постановление.
Въззиваемата страна ОД на МВР –
Перник, сектор "ПП" – редовно призована, не изпраща представител за
съдебно заседание.
Брезнишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14
и чл.
18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в
закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а
разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 19.04.2020 г., в 17: 45 часа на
път трети клас № 811, при разклона за с. Ноевци на бившето селскостопанско
летище, което се намира успоредно на горецитирания път свидетелите А.Г.Г. и М.П.С.-
служители на пътна полиция при ОДМВР-Перник забелязали движещ се автомобил на
полосата на бившето летище. Автопатрула последвал автомобил марка „Ф.“,
модел „Т.“, с рег. № СВ ****МТ и го
спрели. Установили, че колата се шофира от въззивника- В.В.М., а на дясната
предна седалка до него се возел бащата- св. В.Г.М., който обяснил, че учи сина
си да шофира автомобил. При извършената проверка жалбоподателят не представил
свидетелство за управление на моторно превозно средство, тъй като не притежавал
такова. Констатираното било описано от св. А.Г. в съставения в присъствието на
водача акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №******/19.04.2020г.,
като нарушението било квалифицирано по чл. 150
от ЗДвП. Съставеният акт бил връчен на въззивника, който вписал, че няма
възражения по направената констатация, като в 3-дневния срок по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН допълнителни писмени такива не били депозирани.
След проверка по реда на чл.
52, ал. 4 от ЗАНН административнонаказващият орган /АНО/ приел, че са
налице основанията по чл. 53,
вр. с чл.
83, ал. 1 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което ангажирал
административнонаказателна отговорност на В.В.М., в качеството на лице, което
управлява л. а. марка „Ф.“, модел „Т.“,
с рег. № СВ ****МТ, за извършено на 19.04.2020 г. в района на община Брезник,
на път 811, при разклона за с. Ноевци, на бившето селскостопанско летище
нарушение на чл.
150 от ЗДвП, за което му наложил на основание чл.
177, ал. 1, т. 2 от същия закон административно наказание глоба в размер на
200 лева.
Процесното НП било връчено на
жалбоподателя на 11.05.2020г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената
фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите като
писмени доказателства АУАН № ******/19.04.2020г., и заповед рег. №
8121з-5154/14.05.2018 г. на Министъра на МВР. Разпитан в хода на съдебното
следствие актосъставителят А.Г.Г. поддържа констатираните в АУАН обстоятелства.
Съдът напълно кредитира неговите показания като обективни и безпристрастни, тъй
като същият е имал непосредствени възприятия относно установените факти, поради
което и ги прие за достоверни. В тази връзка съда не дава вяра на показанията
на бащата на въззивника В.Г.М., който твърди, че само е запознавал сина си с
устройството на автомобила и затова е избрал мястото на пистата на бившето
летище. Това се подкрепя и от самите показания на свидетеля М., дадени в о.с.з.
в частта, в която описва спора със служителите на полицията, при който на
обвинението на последните, че сина му е управляват автомобила и е
неправоспособен, той им отговорил, че това не е обществен път.
От правна страна:
Съгласно чл. 150
от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач. По делото се спори, че на посочените дата и час
жалбоподателят е управлявал автомобила на баща си без свидетелство за
управление на моторно превозно средство. В тази насока съда намира за редовно
съставен АУАН № ******/19.04.2020г., г., който съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното.
Същият кореспондира и със свидетелските показания на актосъставителя и неговия
колега св. М.П.С..
АНО обаче не е съобразил безспорният
факт, че към момента на извършване на нарушението – 19.04.2020г., В.В.М. е бил
непълнолетен. Съгласно чл.
26, ал. 2 от ЗАНН административнонаказателно отговорни са и непълнолетните,
които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да
разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят
постъпките си. Ето защо и в процесния случай наказващият орган е бил длъжен при
решаване на въпроса за вида на наказанието, което да наложи да приложи
разпоредбата на чл.
15, ал. 2 от ЗАНН, според която по отношение на непълнолетните
административното наказание "глоба" се заменя с "обществено
порицание". Вместо да замени предвиденото в санкционната норма на чл. 177,
ал.
1, т. 2 от ЗДвП административно наказание "глоба" с
"обществено порицание", в нарушение на чл. 15, ал. 2 от ЗАНН, АНО е
наложил на лицето за извършеното от него нарушение наказание "глоба",
което представлява нарушение на материалния закон и води до отмяната на НП като
незаконосъобразно.
Липсват и каквито и да било
доказателства, които да сочат, че установилият административното нарушение и
наказващият орган са отчели обстоятелството, че жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършеното нарушение и е могъл да ръководи
постъпките и в този смисъл, че се явява административнонаказателно отговорно
лице, който въпрос е останал неизследван, независимо от цитираната по –горе
разпоредбата на чл.
26, ал. 2 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното настоящият
съдебен състав приема, че допуснатите нарушения на материалния закон от АНО
водят до незаконосъобразността на процесното НП, а от там и до отмяната му.
Замяната на наказанието е следвало да бъде извършена единствено от АНО и съдът
не разполага с правомощието да стори това, като в случая е без значение, че
законосъобразното наказание е по-леко от обжалваното.
По изложените съображения и на
основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № **-****-******/30.04.2020г. на Началник сектор ПП към ОДМВР
Перник, с което на В.В.М., ЕГН **********, адрес: *** на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 177 ал.1 т. 2 от ЗДвП, му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200лв., за извършено
административно нарушение на разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: