Р Е Ш Е Н И Е
№ 112
гр.НОВИ ПАЗАР 19.05.2009г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Новопазарски
районен съд в публичното си заседание на шестнадесети април две хиляди и девета
година , в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : Г. Н.
СЕКРЕТАР
: Д.С.
като
разгледа докладваното от съдия Н. *** по описа на НПРС за 2007г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Предявени
са обективно съединени искове, черпещи правното си основание от чл.97, ал.1 от ГПК /отм./
и по чл.109 от ЗС, както и искане за отмяна по реда на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ на НА № **, том ** от 08.12.2006г. на Нотариус № ** с РД РС
Нови пазар.
Ищците твърдят, че са собственици по
давностно владение и наследство от общия им
наследодател Е. Р. А., като първата от тях – И.А. притежава 3/4ид.ч. от имота ,
а втората – З.Х. – ¼ ид.ч. Имота представлява
дворно място с площ от 1953,00кв.м., находящо се в с.Н., общ.К., за което е
отреден УПИ V-21 в кв.26 по плана на с.Н., ведно с построените в него жилищна
сграда, стопански постройки, подобрения и насаждания, при граници на имота – от
две страни – улица, УПИ ІІ-22, УПИ ІV-20, УПИ VІ-20. сградите са били построени
през периода 1946-1947г. от бащата на наследодателят – Р. А. М. и лично от
общия им наследодател- Е. Р. А.. Този имот Е. Р. А. и съпругата му И.А. са придобили от бащата на Е. – Р. А. М.,
който им го е преотстъпил по повод на сключването на брака им през 1950г. ,
като от този момент те са го владели явно , необезпокоявано, като свой имот,
без да е имало претенции от други наследници. Владението е продължило повече от
57 години, поради което те са придобили собствеността върху него по давностно владение, както и собствеността върху всички
постройки, стопански сгради и насаждения в имота. Ищците сочат, че живеят в
имота вече 70 години.
Ищците сочат, че ответникът Ш. без
каквото и да е правно основание е заявил претенция пред Нотариус № 346 с РД –
РС Нови пазар, че е собственик на имота по давностно
владение, в резултат на което се е снабдил с констативен НА № **, том . **, от
08.12.2006г.
Ищците сочат, че нито ответникът,
нито неговия баща са владели или държали
имота, нито един от тях не е живял в него. Собственик на имота към
1933г. е бил дядото на ответника – М. О. Х., който заменил имота си срещу нива
от 2 дка в м.”С.” със бащата на Е. Р. А. – Р. А. М.. Ищците сочат, че
свидетелите на ответинка по обстоятелствената
проверка са излъгали Нотариуса относно имота, неговото съдържание и
придобиването му.
През м.март 2007г. ответникът влязъл
в имота и засял част от него с овес, който и към датата на завеждане на иска
бил в имота, като по този начин нарушил правото на собственост на ищците.
Предвид на горното ищците молят съда
да постанови решение, по силата на което да признае, че ищците са собственици
на имота, да осъди ответника да преустанови действията, с които нарушава и
накърнява правото им на собственост върху имота, както и да премахне
последиците от неправомерните си действия, както и да отмени издадения
констативен нотариален акт № **, том . **,
от 08.12.2006г. на Нотариус № 346 с РД – РС Нови пазар. Ищците претендират
направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска изцяло като
недоказан и неоснователен. Сочи, че в полза на наследодателят на ответника – М.
О. Х. е била изтекла придобивна давност от 10 години,
която го е направила собственик на имота и съответно и неговия наследник. Не се
доказала по безспорен начин и направената през 1946-47г. замяна на имота на
дядото на ответника в полза на наследодателят на ищците. Ответникът твърди, че
е признат за собственик по давностно владение само на
земята от имота, а не и на постройките върху него, за които сочи, че
собствеността на ищците върху тях не била накърнена, но това не им дава право
на собственост върху земята, за която претендират. Ответникът не спори правото на собственост на
ищците върху постройките. Ответникът сочи, че искът по чл.97 от ГПК е недоказан
и следва да се отхвърли изцяло, както и претенцията за отмяна на издадения КНА.
Ответникът сочи, че поради това, че главният иск – по чл.97 от ГПК следва да се
отхвърли, то също следва да се отхвърли като неоснователен и искът по чл.109 от
ЗС, доколкото не се доказва главният иск за собственост върху земята.
Ответникът моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и
категорично установено от фактическа и правна страна следното:
По
предявения иск по чл. 97, ал.1 от ГПК/отм./:
Видно от приложената по делото в
цялост преписка по възстановяването на земеделските земи на Р. А. М. и
приложено в нея удостоверение за наследници на л.149 от делото, се установява,
че същия е починал на 20.06.1976г. и е оставил за свои низходящи двамата си
синове – Р. Р. А., роден през 1925г. и живущ в Р Турция и наследодателят на
ищците по делото – Е. Р. А.. От приложеното удостоверение за наследници № 17/04.04.2007г.
на Кметство с.Н., общ.К. се установява, че ищците са наследници на починалия на
25.03.2007г. Е. ***, като ищцата И. е негова съпруга, а ищцата З. – дъщеря.
Ответникът Ш. М. О. е наследник от
своя страна на М. ***, починал на 21.06.1968г., което се установява от
приложеното удостоверение за наследници № 58/10.10.2007г. на Кметство с.Н.,
общ.К. – л.44 от делото. Освен ответникът, който е син на Ш.О., като негови
преки наследници са още двамата му синове – Х. и О. и дъщерята А..
Между двамата наследодатели на
страните по делото не се установява наличието на родствена връзка.
Имота, за който спорят страните,
видно от приложената скица представлява УПИ V-21 в кв.26 по плана на с.Н., общ.К. и е с площ
от 1953кв.м. и включва жилище с площ от 82кв.м, второстепенна сграда с площ от
30кв.ми земя с площ от 1953 кв.м. За този имот е представена скица №
365/15.09.2007г. на Община Каолиново и удостоверение за данъчна оценка на същия
№ **********/ 16.05.2007г., от което се установява, че данъчната му оценка е в
размер на 2717,60лв.
По силата на НА
№ **, том **, рег.№ **, дело № **/**г. на Нотариус с рег.№ 346 и РД РС Нови пазар ответникът станал собственик
по давностно владение на празно дворно място с площ
от 1953 кв.м., представляващо УПИ V-21 в кв.26 по плана на с.Н., всъщност това
е земята на процесния имот.
От свидетелските показания на
разпитаните по делото лица, в частност на тези на св.М. Х., Н. О., Ф. Е. и Р. С., се установява, че имота за който спорят
страните до 1943-1944г. е бил собственост на наследодателят на ответника –М. О.
Х.. Последният и наследодателят на Е. А. – Р. А. М. /наричан от свидетелите дядо
Руфи/ са извършили замяна на собствените си имоти,
като наследодателят М. е предоставил на Руфи
собствения си имот, включващ земя с площ от 2 дка двор и къща, а наследодателят
Руфи му е дал земеделска земя с площ от 4 дка в м. “ Салар къшла”. След тази размяна
на имотите в новопридобития имот, представляващ двор с
площ от 2 дка в края на селото и построена в него къща са заживели семейството
на Р. А. М.. Последният бил строител и през 1946 г. след като му е издадена
строителна линия № 2 / 1946 г. построил къщата, в която и в момента живеят
ищците, която се състои от четири стаи. От момента на придобиването на имота,
чрез посочената замяна в него е живяло само семейството на дядо Руфи, включващо и неговите синове – Е. и брат му –Ружди, който през 1989г. напуснал Р България и се установил
в Р Турция. Посочените по – горе свидетели по категоричен начин сочат, че
именно семейството на Р. А. М. и на неговите синове са живели до 1989г., а след
тази дата е останало само семейството на Е.. През цялото това време, от датата
на замяната до 2007г. никой от наследниците на М. не е предявявал претенции към
имота. Самия ответник Ш. е живеел и живее сега в центъра на селото, на място
различно от спорния имот. Свидетелите сочат, че сега имота, в частност земята,
се обработва от ответника Ш., който го насял през 2007г. и обработвал. Последното
се потвърждава както от показанията на св.С. А., така и от направените
признания в тази насока от самия ответник. Освен тези свидетели по делото беше
разпитан и като свидетел лицето Х. Х., който сочи, че до 1968г. въпреки
направената замяна на имотите дядото на ответника – М. е обработвал земята на
имота, за който спорят, въпреки, че в къщата са живеели други лица -
наследодателят на ищците и неговото семейство. По делото не се установява
поради каква причина това е станало точно по този начин, дали е резултат на
договореност между двамата заменители / напр.заем за послужване/,
отстъпено право на ползване или поради упражняване на право на собственост
върху различни вещи. Поради това съдът счита, че това обстоятелство не е от
съществено значение за преценката, относно правото на собственост върху имота,
т.к безспорно се установи, че при замяната през 43-44г. двамата наследодатели са
заменени целите си имоти, а не части от тях.
От така събраните гласни
доказателства, анализирани в тяхната съвкупност съдът приема, че по силата на
извършената замяна на имотите през 1944г. / съдът приема тази година, т.к
повечето свидетели се позовават на нея/ между наследодателите на ищците и ответника – Р.
А. М. и М. О. Х. в имота, включващ двор и къща, са останали да живеят само
семейството на Руфи. През 1946г., видно от
заключението на вещото лице в т.3 на наследодателят Р. А. Х. М. / дядо Руфи/, който е бил строител е дадено строителна линия № 2 /
1946 г. и той е построил къща за семейството му, включваща четири стаи, по две
стаи за двамата му синове. От момента на замяната - 1944г. за него е започнала да тече придобивна давност, като за недобросъвестен владелец в
имота, доколкото за извършена замяна не са спазени изискванията на закона, а е
било налице само устна уговорка между двамата заменители. Съдът не споделя
становището на представителя на ответника, че в негова полза е изтекла 10
годишна придобивна давност / по стария закон за
давността/, като добросъвестен владелец. На първо място в случая правата на
наследодателят Р. А. М. по отношение на процесния
имот следва да са разглеждат като такива, произтичащи от недобросъвестно
владение, т.к към момента на замяната не е ясно дали той е извършил същата със
знанието, че заменителят М. е единствен собственик на имота. Това вече е
невъзможно да бъде установени, поради настъпилата смърт и на двамата. Освен
това липсата на каквито и да е писмени знаци, относно извършената замяна, прави
извършеното от двамата без необходимото юридическо основание. Поради тези
съображения в случая наследодателят Руфи е имал
права, основаващи се на чл. 34, а не на чл.29 от Закона за давността /отм., Изв., бр. 92 от 16.11.1951
г., в сила от 16.12.1951 г./. Така от 1944г. до 1951г., когато е отменен
цитираният закон все още не е била изтекла придобивната
20 годишна давност за недобросъвестния владелец в полза на наследодателят на
ищците – Р. А. М.. С приемането на Закона за собствеността в §4 от Преходните
правила е установено, че относно придобивната
давност, започнала да тече при действието на отменения закон за давността,
какъвто а настоящия случай, се прилагат разпоредбите на новия закон, ако за
завършване на давността по отменения закон е нужен по-дълъг срок от предвидения
в ЗС. Следователно към 1951г. са били изминали само 7 години от както
наследодателят е придобил имота и поради това, че към 51г. са останали още 13
години за завършване на давността по стария закон, следва да се приложи новия
ЗС, като се отчита владението на имота в продължение на установените в чл.79,
ал.1 от ЗС срокове за същия вид владение - недобросъвестно, а именно 10 години,
т.е до 1961г. За този период, от 1944 до 1961г. свидетелите установяват, че
имота се е ползвал изцяло от наследодателят Р. А. М. и неговото семейство,
което включва и двамата му синове, а по - късно и техните семейства. Синът му Реджеб е живял в имота до 1989г. Единствено свидетелите Р. С. и Х. Х.
споменават, че след смъртта на дядото на ответника Ш. през 1968г., мястото се
обработвало от самия ответник. Този срок обаче е вече след като наследодателят
на ищците е станал собственик по давностно владение,
изтекло през 1961г. в негова полза. Към момента в имота живеят ищците. През
2007г. ответникът е засял двора с овес и го е прибрал.
Предвид
на горните факти, съдът направи следните изводи: наследодателят Р. А. М. е
придобил правото на собственост върху имота, което включва земята и сградите, в
резултат на изтекла през 1961г. придобивна 10 годишна
давност, като недобросъвестен владелец. Поради това след неговата смърт,
настъпила на 20.06.1976г., видно от
удостоверение за наследници № 17/04.04.2007г. на Община К. – л.6 от делото,
правото на собственост преминава по силата на чл.5 от Закона за наследството в
неговите наследници, в случая двамата му синове – Р. Р. А., роден през 1925г. и
живущ в Р Турция и наследодателят на ищците по делото – Е. Р. А.. Следователно,
синовете по силата на наследственото правоприемство
са придобили право на собственост върху ½ ид.ч.
от имота. Така наследниците на
починалият син на Р. А. М. - Е. Р. А. имат правото само върху тази 1 / 2 ид.ч. от имота. По силата на чл.9 от ЗН, т.к съпругът
наследява по равно с децата, то двете ищци имат право на по 1/4ид.ч. от имота
за всяка една от тях. Съдът намира, че положителният установителен
иск за правото на собственост, предявен от ищците следва да се уважи само до
размера, който им се полага в рамките на частта на техният наследодател,
доколкото те не предявяват установителен иск за
собственост в полза на останалите наследници на Р. А. М..
Съдът
намира, че ищците, в качеството на наследници на Е. Р. А. са станали собственици
на 1/2ид.ч., съответно по 1/4ид.ч., всяка една от тях поотделно, от следния
недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1953кв.м., заедно с
построените в него къща и второстепенни постройки и представляващ УПИ V-21 в
кв.26 по плана на с.Н., общ.К., като искът им за собственост следва да се уважи
в този размер. Противното би довело до признаване на повече права, отколкото те
имат по закон.
Видно от заключението на вещото лице този имот, обаче е идентичен с имота, описан в НА № **, том **, дело № ** от **г., за който е отреден УПИ V-21 от кв.26 по плана на с.Н., но този имот се владее от ищците в старите му регулационни граници с неуредени регулационни отношения, така както е посочено на приложената по делото скица, изготвена от вещото лице и означения, нанесени в зелен цвят. От това заключение и скица се вижда, че имота за който спорят страните и който се ползва от ищците представлява в голямата си част, такъв от УПИ V-21, югоизточната част на който не се владее от ищците; имота включва и част от УПИ ІV-20 – северозападната му част. В останалата си част границите на спорния имот съвпадат с уличната регулация, така както е нанесена в скицата , издадена от Община К. № 365/15.09.2007г. Тези непълноти обаче не следва да се попълват от настоящия съд, доколкото той не е надлежно сезиран с такова искане, а следва страните – ищците и собствениците на УПИ ІV-20 да инициират процедура за това по реда на чл. 36 и следв. от ЗКИР и в частност чл. 43, ал.2 от ЗКИР. По тези съображения съдът счита, че следва да се съобрази единствено с установената към момента индивидуализация на имота, за който спорят страните като УПИ V-21 от кв.26 по плана на с.Наум, така както е посочена в скицата на Община Каолиново.
По иска по чл.109 от ЗС:
Съдът прие за безспорно установено
от свидетелските показания на разпитаните лица, че ответникът Ш. през
2007г. е засял част от двора с овес и в
края на същата година след като очевидно го е прибрал е изорал мястото. Това се
установява от показанията на св.Ф. Е.– л.88 от делото. Тези действия безспорно
са в нарушение на правото на собственост на ищците, които са съсобственици на
имота, заедно с брата на техния наследодател Е. А. – Р. Р. А.. Други действия не се установяват по делото. В
тази връзка съдът намира, че тази претенция следва да бъде преценявана по реда
на чл. 188, ал.3 от ГПК /отм./, доколкото след
спирането на делото и към датата на приключване на съдебното дирене –
16.04.2009г. не се твърдят тези обстоятелства. Освен това разпита на
свидетелите е през м. декември 2007г. и те сочат, че реколтата е прибрана и
мястото е изорано. Следователно соченото накърняващо правото на съсобствениците
на имота действие на ответника е преустановено. Предвид на това, съдът намира,
че тази претенция следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Относно
приложимостта на чл.431, ал.2 от ГПК/отм./:
Във връзка с това, че с издадения
констативен НА № **, том **, рег.№ **, дело № *****.
на Нотариус с рег.№ 346 и РД РС Нови пазар ответникът
станал собственик по давностно владение на празно
дворно място с площ от 1953 кв.м., представляващо УПИ V-21 в кв.26 по плана на
с.Наум, всъщност земята на процесния имот, а както се
установи по – горе същия не е такъв и не може да придобие правото на
собственост на това основание, т. к в негова полза не е изтекла необходимата придобивна давност, то в съответствие с разпоредбата на
чл.431 , ал.2 от ГПК/отм./ същия следва да се отмени изцяло. В полза на
ответникът по иска не е могло да тече 10 годишна придобивна
давност, като недобросъвестен владелец, т. к наследодателят Р. А. М. до смъртта
си през 1976, а след това неговите синове и в частност Е. Р. А. до смъртта му
през 2007г. и неговите наследници не са
прекъсвали владението си, а напротив са владели имота със съзнанието, че е
техен, последователно и необезпокоявано. В полза на ответника по делото не е могла да
тече придобивна давност, нито като добросъвестен,
нито като недобросъвестен владелец на имота. Снабдяването му с КНА е израз на неравнопоставеността между съществувалите в миналото отношения
между заменителите на имотите – между Р. и М. и това, че наследниците на Р. са
се снабдили по реда на реституционният закон по ЗСПЗЗ
с КНА за собственост на възстановени земеделски земи, включващи и заменените
4дка в м. “ С.”, посочена от св.Н. О. на л.88 от делото и съществуваща в НА за собственост на
недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ № **, том ** дело № **/**г. от ***.
на НПРС- л.126 от делото. Последното би могло да бъде
предмет на други претенции между страните, но не представлява основание за
издаване на НА по давностно
владение в полза на ответника. Освен това следва да се посочи, че дори и да
беше изтекла придобивна давност в полза на
наследодателят на ответника, той самият не е единствен негов наследник и
следователно правен субект, притежаващ пълното право на собственост. Освен него
има още трима преки наследници, като двама от тях са починали и би следвало да
се заместят от своите низходящи. При това положение той би бил съсобственик, а
не единствен собственик на имота, описан в НА. Това само показва, че ответникът
е бил недобросъвестен при установяването на правото си на собственост върху
имота по давностно владение.
В този смисъл съдът намира, че на
посоченото основание – чл.431, ал.2 от ГПК/отм./ следва да се отмени изцяло НА № **, том **, рег.№ **, дело № ****. на Нотариус с рег.№
346 и РД РС Нови пазар, т.к същия засята правата на собственост на ищците и на
останалите наследници на Р. А. М..
Относно претенцията за направените
разноски от ищците, то съобразно с разпоредбата на чл.64 от ГПК/ отм./ следва да се уважи за уважените искове на ищеца по
делото. Направените от ищците разноски са общо в размер на 497,36лв., което
включва държавни такси, адвокатски хонорар и 80лв. разноски по експертизата. От
тези разноски следва да отпадне само таксата по иска по чл.109 от ЗС в размер
на 27,18лв. и да не се присъжда. Общо следва да се присъдят 470,18 лв. Направените
от ответника разноски остават за негова сметка, така както са направени.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.189 от ГПК/отм./ , съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Ш. М.О. *** с ЕГН **********, че И.М.А.
с ЕГН **********,*** и З.Е.Х. с ЕГН **********,*** СА
СОБСТВЕНИЦИ НА по 1/4ид.ч. / една четвърт идеална част / за всяка една от тях
поотделно от следния недвижим имот, находящ се в с.Н.,
общ. Каолиново, както следва: УПИ V-21 в
кв.26 по плана на с.Н., общ.К., с площ от 1953кв.м. и включващ жилище с площ от
82кв.м, второстепенна сграда с площ от 30кв.м и земя с площ от 1953 кв.м.
За имота е представена скица №
365/15.09.2007г. на Община Каолиново и удостоверение за данъчна оценка №
**********/ 16.05.2007г. на Община Каолиново с данъчна оценка в размер на
2717,60лв.
ОТМЕНЯ изцяло
на основание чл.431, ал.2 от ГПК/отм./ НА № **, том **, рег.№ **,
дело № ***. на Нотариус с рег.№ 346 и РД - РС Нови
пазар, с който Ш. М.О. *** с ЕГН ********** е признат за
собственик по давностно владение на празно дворно
място с площ от 1953 кв.м., представляващо УПИ V-21 в кв.26 по плана на с.Наум.
Отхвърля
иска по чл.109 от ЗС на И.М.А. с ЕГН **********,*** и З.Е.Х. с ЕГН **********,***
срещу Ш. М.О. *** с ЕГН ********** за
прекратяване на действията, с които пречи на ищците да упражнят правото си на
собственост.
ОСЪЖДА Ш. М.О. *** с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА И.М.А. с ЕГН **********,*** и З.Е.Х. с ЕГН **********,***
направените по делото разноски в размер на 470,18 лв./четиристотин и седемдесет
лева осемнадесет ст./.
Решението подлежи
на обжалване пред Шуменски окръжен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че същото е изготвено, съгласно чл.197 от ГПК/отм./.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ГАЛИНА ННИКОЛОВА.