Решение по дело №556/2019 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 89
Дата: 23 март 2020 г. (в сила от 11 юни 2020 г.)
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20197110700556
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                               23.03.2020 г.

 

 

Номер                89                   2 0 2 0 година                              гр. Кюстендил

 

                           В       И М Е Т О    Н А      Н А Р О Д А

 

Кюстендилски административен съд

на двадесет и пети февруари                                                   2 0 2 0 година

в открито заседание в следния състав:

 

                                               Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: Антоанета Масларска

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 556 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 211 от ЗМВР, във вр. с чл. 19 ал. 2 от ЗИНЗС.

     Мл. инспектор С. Р. А. /надзирател/ І степен в Затвора гр. Бобов дол ІІ категория, ЕГН **********, обжалва Заповед с рег. № Л – 1114/28.10.2019 г. на Началника на Затвора гр. Бобов дол, с която му е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от 3 /три/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

     Твърди се, че оспорената заповед е издадена при извършени съществени нарушения на административно – производствените правила, незаконосъобразна, издадена при противоречие с материалноправни разпоредби, необоснована. Излагат се подробни съображения в подкрепа на изразеното становище. Моли да бъде отменена обжалваната заповед. Претендират се разноски по делото.

     Ответникът по жалбата – редовно призован, се представлява по делото от юр. Г.. Оспорва жалбата изцяло, като моли същата да се потвърди като законосъобразна.

     По делото са разпитани и свидетелите М.Г.Л., И.И.Т. и К.П.Г..

     Кюстендилският административен съд, след преценка на доводите и съображенията на страните, както и на събраните писмени доказателства и свидетелски показания, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

     Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване, жалбата е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.

     С. Р. А. е мл. инспектор /надзирател І степен/ в Затвора гр. Бобов дол ІІ категория. Наложено му е дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, за нарушение на служебната дисциплина, установено от извършена проверка, приключила със справка рег. № 4347/15.10.2019 г. Нарушението се изразява в това, че на 27.07.2019 г. за времето от 08.46.00 ч. до 08.47.03 ч. като постови на пост № 14, мл. инспектор С.А. е понижил бдителността си, в резултат на което през оградата на затвора между пост № 14 и пост № 11 е прехвърлен пакет, който по свидетелски показания /обяснения от л.св. Ромео Денев/ съдържа наркотично вещество и мобилен телефон. Във връзка със случая е представен видеозапис от системата за видеонаблюдение. На записа се вижда как на 27.07.2019 г. в 08.46.00 ч. през оградата на затвора е прехвърлен син пакет, който се удря в мрежата, разделяща мястото за престой на открито и малката контролно – следова полоса и пада в полосата.

    Мл. инспектор А. не е забелязъл прехвърлянето на пакета, като е проявил понижена бдителност при изпълнение на служебната си дейност.

    Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е на основание  чл. 194 ал. 2 т. 2, чл. 197 ал. 1 т. 2, чл. 199 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗМВР, във вр. с чл. 195 ал. 1 и чл. 206 ал. 1, 2 и 4 от ЗМВР. Същата не е била обжалвана по административен ред. С жалба от 13.11.2019 г. /плик приложен на лист 8 по делото/ заповедта е обжалвана пред КнАС, като с вх. № 5899/20.11.2019 г. Началникът на Затвора гр. Бобов дол, чрез процесуалния си представител, изпраща цялата преписка по повод издадената заповед по компетентност до КнАС.

    По делото е представена и приложена, съгласно текста – административната преписка, подробно описана в писмо вх. № 5786/15.11.2019 г.; вх. № 5899/20.11.2019 г.; вх. № 6097/29.11.2019 г.; вх. № 6576/20.12.2019 г. и вх. № 358/17.01.2020 г.

    С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

    Обжалваната заповед е незаконосъобразна, постановена при нарушение на процесуалните правила и материалния закон и следва да бъде обявена за такава, съответно жалбата да се уважи, като съображенията за това са следните:

    В разпоредбата на чл. 197 ал. 1 от ЗМВР са изброени дисциплинарните наказания, които могат да се налагат на служителите в МВР, като в т. 2 е предвидено и наказанието “писмено предупреждение”, каквото е и наложеното на жалбоподателя А. с процесната заповед. В чл. 204 от същия закон са определени и органите, компетентни да налагат дисциплинарните наказания, като в т. 3 и т. 4 изрично е посочено, че всички наказания по чл. 197 ал. 1 т. 1 - 3 от ЗМВР се налагат от ръководителите на структурите по чл. 37, съответно служители на висши ръководни и ръководни длъжности. Заповедта е издадена от компетентен орган, какъвто се явява Началникът на Затвора гр. Бобов дол /чл. 15 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС – организира, ръководи, планира, контролира и отговаря за работата на служителите и налага дисциплинарни наказания по чл. 197 ал. 1 т. 1 - 3 от ЗМВР  и по чл. 188 т. 1 и 2 от КТ.  

    Дисциплинарно – наказващият орган /ДНО/ е приел, че на 27.07.2019 г. А., като надзирател в Затвора гр. Бобов дол, виновно е нарушил чл. 313 ал. 1 т. 1 от ППЗИНЗС, в т. 19 и т. 14 от Инструкцията за особеностите на пост № 11, 12, 13 и 14 и произтичащите от тях задължения за постовите надзиратели - нарушение на служебната дисциплина  по смисъла на чл. 194 ал. 2 т. 1 от ЗМВР, за което на основание чл. 199 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗМВР – за небрежност в служебната дейност е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеце до 6 месеца. ДНО е приел, че А. виновно е нарушил цитираните разпоредби и му е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

    Обжалваната заповед е издадена в срока по чл. 195 ал. 1 пр. 1 от ЗМВР.

    Предмет на съдебното производство е законосъобразността на тази заповед.

    Жалбоподателят А. е служител на ГД „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието. Същият е надзирател І степен в Затвора гр. Бобов дол ІІ категория. Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, тъй като е издадена от компетентен орган по см. на чл. 15 ал. 1  т. 3 от ЗИНЗС, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизити по чл. 210 ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 15 ал. 1 т. 3 на ЗИНЗС дисциплинарното наказание “писмено предупреждение” се налага от Началника на затвора, в случая – Затвора гр. Бобов дол. Страните не спорят относно компетентността.   

    В справка рег. № 4347/15.10.2019 г., комисията назначена със Заповед № Л-1048/07.10.2019 г. на Началника на затвора гр. Бобов дол, председателствана от инспектор Св. Стоянов, след извършената проверка констатира, подробно обосновава и прави извод за  извършено от жалбоподателя С.А. дисциплинарно нарушение. Въз основа на така отразеното в справката е предложено на Началника на Затвора гр. Бобов дол да се накаже дисциплинарно служителят, за който са били констатирани нарушения на служебната дисциплина по см. на чл. 194 ал. 2 т. 1 от ЗМВР. Въз основа на справката Началникът на Затвора гр. Бобов дол е издал и оспорената заповед.        

    В чл. 194 ал. 2 от ЗМВР са посочени дисциплинарните нарушения, като т. 2 е за неизпълнение на служебните задължения, а в чл.197 ал. 1 т. 2 от ЗМВР е посочено, че за  неизпълнение на служебни задължения, се налага дисциплинарно наказание “писмено предупреждение”. В чл. 199 ал.1 е посочено кога се налага дисциплинарно наказание “писмено предупреждение”, като в т. 3 като такова е посочено: “небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед”.

    Нарушение  на служебната дисциплина е виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно несъответства на правнодължимото поведение на служителя. Това деяние следва да бъде установено чрез събраните по преписката и делото доказателства, че е извършено от жалбоподателя, чрез установяване на съществените субективни и обективни признаци на дисциплинарното нарушение, за да бъде наложено дисциплинарното наказание с оспорената заповед. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните, дисциплинарно – наказващия орган следва да установи съществуването на твърдените от него факти и изпълнението на законовите изисквания при издаването на заповедта, с която е наложено наказанието. Съдът изрично в Определение № 832/02.12.2019 г. е указал на ответникът да докаже осъществяването на фактическите основания за издаването на оспорения административен акт – чл. 170 ал. 1 от АПК. Недоказването на тези обстоятелства обосновава несъответствие на оспорения акт с материалноправните разпоредби на чл. 194 ал. 2 т. 1, чл. 197 ал. 1 т. 2 и чл. 199 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗМВР.

    Съгласно чл. 16 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР /ДВ, бр. 34 от 12.05.2015 г./, ДНО назначава проверка по чл. 205 ал. 2 от ЗМВР с писмена заповед по образец, като копие  от нея се изпраща незабавно и Дирекция “Човешки ресурси” МВР, а държавният служител срещу когото се извършва проверката, се запознава със заповедта, което обстоятелство се удостоверява с подпис и отбелязване на дата и час, с оглед реализирането на правото на защита на същия. По делото такива доказателства се прилагат /лист 20 – 21 по делото/, с което е спазенен чл. 205 ал. 3 от ЗМВР да участва лично или чрез определен от него служител в дисциплинарното производство.

    Съществуването на конкретните служебни задължения на оспорващия и тяхното неизпълнение, като основание за ангажиране на отговорността му, следва да бъдат доказани в настоящето производство.

    Съгласно нормата на чл. 210 ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото; времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени; доказателствата, въз основа, на които е установено; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 199 ал. 1 т. 3 пр. 1 и представлява небрежност при изпълнение на служебни задължения.

    Съгласно чл. 206 ал. 1 от ЗМВР, ДНО е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В заповедта си ДНО е отразил, че е приел писмените обяснения на жалбоподателя с рег. № 4299/11.10.2019 г. по описа на Затвора гр. Бобов дол, но не е посочил защо и какво не приема от тях. ДНО е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. В случая такива са дадени пред разследващата комисия, но не и пред ДНО.

    Съгласно чл. 206 ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В заповедта е посочено наложено наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, но доказателства за това не са приложени.

    Според разпоредбите на чл. 313 ал. 1 т. 1 от ППЗИНЗС и на т. 19, Раздел І. от Инструкцията за особеностите на поста /№ 11, 12, 13 и 14/, в „дните на свиждане постовия надзирател завишава бдителността си с цел недопускане прехвърлянето на вещи и предмети през оградата или осъществяването на нерегламентирани контакти между граждани и лишени от свобода“.

    От свидетелските показания на М.Л. и И.Т., вкл. и св. К.Г. – надзиратели в затвора, в с.з. от 25.02.2020 г. категорично се твърди, че при престоят на открито на лишените от свобода, от пост № 14 няма добра видимост. Точно зад оградата в тази част има сгради, които определено пречат на видимостта на охраняемата зона. Горното се потвърждава и от намиращите се по делото писмени доказателства /справки, докладни записки и писма, вкл. и прегледания DVD-R диск/.  Доказателствата по делото са в посока, че не е възможен пълен контрол на охраняемата зона, предвид на разстоянието между постовете, гъстата растителност извън охраняемата зона, зоната за свиждане на л. св., необходимостта от наблюдение на множество обекти в различни посоки, наличието на сгради, възпрепятстващи наблюдението на охраняемата зона. В този смисъл, не може да се приеме, че А.  е намалил бдителността си с оглед на нормалната видимост за човешкото око да забележи на повече от 100 м. разстояние, че се прехвърля нещо /топче, пакет/ през оградата. Не случайно за тази цел е предвидено видеонаблюдение, а не човешки надзор. Всичко изложено по – горе, разколебава доказателствената сила относно категоричността на ДНО за извършено нарушение от страна на служителя А.. Посочени са хипотетични вредни последици, но не и реални доказателства за това.

    ДНО е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Изхождайки от всички доказателства по делото и цялостният им анализ, не се доказва безспорно както обективния елемент на дисциплинарните нарушения “небрежност при изпълнение на служебни задължения“, така и субективният елемент на деянието, а именно знанието, че извършените действия представляват неизпълнение на служебни задължения. Забележката, че не е проявил критичност спрямо нарушението, доказва именно липса на субективният елемент на деянието, а не обратното. Не се доказва виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на жалбоподателя А.. Настоящият състав на съда, счита че предвид изложените съображения, процесната заповед се явява издадена в нарушение на процесуалните и материално - правните разпоредби, поради което се явява незаконосъобразен административен акт и жалбата срещу нея е основателна.

    С оглед изхода на делото, съдът ще присъди разноски на жалбоподателя, както следва 10 лв. /заплатена ДТ – лист 6 по делото/ и 300 /триста/ лева адвокатски хонорар, съгласно приложените писмени доказателства за това /приложено адвокатско пълномощно с вписано договорено възнаграждение – лист 7 по делото/.   

 

    Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

   ОТМЕНЯ Заповед № Л - 1114/28.10.2019 г. на Началника на Затвора гр. Бобов дол, с която е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от 3 /три/ месеца на мл. инспектор С. Р. А., надзирател І степен в Затвора гр. Бобов дол, ЕГН **********.

   ОСЪЖДА Затвора гр. Бобов дол да заплати на С.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 310 /триста и десет/ лева, направени по делото разноски.

   Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред ВАС на Р. България.

   Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.

 

                                                                            Административен съдия: