РЕШЕНИЕ
№ 260139
гр.Поморие, 21.06.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд –
Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и трети април през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ :
Димитър Димитров
при участието на секретаря Валентина
Атанасова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 724 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е
образувано по искова молба от С.А.Н. и З.А.Н., двамата със съдебен адресат адв.Т.Я.,
против Е.С.Б. ***.
Предявен е иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за установяване по отношение на ответницата,
че ищците са собственици на сграда с идентификатор 57491....по КККР на
гр.Поморие, находяща се в УПИ ..., кв.165, по плана на гр.Поморие, с
административен адрес гр.Поморие, ул....
Исковата молба е
приета за разглеждане и препис от същата е връчен на ответницата, която е
подала отговор, с който оспорва предявената претенция като неоснователна.
В
съдебно заседание страните се представляват от процесуални представители –
адвокати, които поддържат заявените с исковата молба и отговора претенции, възражения
и оспорвания.
За да
разреши така поставения спор съдът се запозна подробно със становищата и
исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като
съобрази относимите законови разпоредби, прие от
фактическа и правна страна следното.
Страните не
спорят, а и се установява от доказателствата по делото, че с договор за
отстъпване право на строеж върху държавна земя от 28.09.1973 г., на първия ищец
С.А.Н. (С.А.Н., съгласно представеното по делото удостоверение за идентичност
на лице с различни имена изх. № 243/13.09.2018 г. на общ.Поморие) и на неговия
син И.С.Н.е отстъпено право на строеж в държавен парцел .., кв.165 по плана на
гр.Поморие, с площ 256 кв.м.
Също не се спори,
че отстъпеното право на строеж е реА.зирано и в парцела е изградена процесната сграда
с идентификатор 57491....по КККР на гр.Поморие, със застроена площ 45 кв.м.,
брой етажи 3, с предназначение жилищна сграда-еднофамилна, съгласно
представената скица на сграда № 15-523934/27.07.2018 г., издадена от СГКК –
Бургас.
Установява се от
представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 34/18.02.2019 г. на
общ.Поморие, че И.С.Н.е починал на 14.08.1981 г. и е оставил за свои наследници
по закон родителите си и и ищци С.А.Н. и
З.А.Н. и съпругата си и ответница Е.С.Б..
По делото са
изслушани св.М.А.С. и св.Г.И.С.(познати на страните), от показанията на които
се установява, че процесната сграда е построена преди брака на ответницата със
сина на ищците, който след смъртта си е наследен от страните по делото по
правилата на чл.9, ал.2 от Закона за наследството.
Съгласно чл.79,
ал.1 ЗС,
правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Съобразно мотивите
на ОСГК
на ВКС по т.2 от ТР № 4/17.12.2012
г. по тълк. д. № 4/2012 г., разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС, регламентира фактическия състав на
придобивната давност при недобросъвестно владение, включващ като елементи
изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС. Придобивната
давност е сложен юридически факт, който обхваща
като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към
установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на
права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им
съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към
сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и
представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/. До
момента в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде
потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на
собственост. При наличие на позоваване, правните последици - придобиване на
вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок
съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС.
В
случая ищците се позовават на изтекла в тяхна
полза придобивна давност по отношение на наследената от
ответницата идеална част от процесната сграда, с начална дата
на давностното владение – построяването на сградата през
1980 г. и крайна дата – предявяване на иска.
Съгласно
ТР № 1/6.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г., ОСГК на ВКС,
независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този
от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални
части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се
позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже
при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
По делото са
изслушани показанията на св. А.А.М.и К.С.З.(също познати на страните). В
показанията си св.М сочи, че след смъртта на сина на ищците ответницата
проявила желание да живее в процесната сграда, но била изгонена от ищците и
заживяла при родителите си. Свидетелката
утвърждава, че при всяко посещение на ответницата в имота ищците заключва вратата
и тя не можела да влезе, включително не била допускана в имота при посещения
заедно със свидетелката. Св.З. също заявява, че ответницата е изгонена от
ответниците от сградата след смъртта на съпруга й.
От показанията на последно
посочените свидетели безспорно се установява, че след смъртта на И.С.Н.през
1981 г., ответницата е невладеещ собственик, проявявала е
интерес към съсобственото имущество и е изразявала воля
да упражнява правата си в съсобствеността, но ищците са извършвали
действия по упражняване на фактическата власт върху целия имот, които действия са били възприети от невладеещия съсобственик, т.е. ищците са демонстрирали отрито открито спрямо ответницата намерението си да своят
целия имот, поради което и след като своенето на имота от ищците е
продължило значително над изискуемия от закона период от 10 г., а именно за
период от почти четиридесет години, считано от 1981 г. до предявявяне на иска
през 2020 г., то съдът приема, че предявеният от ищците иск за собственост е
основателен и ищците са собственици на процесния имот на собствено основание,
по наследство от сина си и по давност, като по давност са придобили собствените
на ответницата идеални части от имота, поради което искът следва да бъде уважен
изцяло.
При този изход от
спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответницата следва да се
възложат разноските на ищците в производството в общ размер 481.90 лв., от
които 181.90 лв., заплатена държавна такса и 300 лв., адвокатско
възнаграждение.
Предвид основателността на заявената претенция разноски на
ответницата не се дължат, поради което искането й за присъждане на такива е
неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран
от изложеното Районен съд – Поморие
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.С.Б., ЕГН **********,***, със съдебен
адреса*** – адв.К.Я., че С.А. Н., ЕГН ********** и З.А.Н., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, със съдебен адреса*** – адв.Т.Я., са собственици на
недвижим имот с идентификатор 57491....по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Поморие, със застроена площ: 45 кв.м., брой етажи: 3, с
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна.
ОСЪЖДА Е.С.Б., ЕГН **********, със съдебен адресат адв.К.Я., да
заплати на С.А. Н., ЕГН ********** и З.А.Н.,
ЕГН **********, двамата със съдебен адресат адв.Т.Я., сума в размер 481.90 лв.
(четиристотин осемдесет и един лева и деветдесет стотинки), представляваща
разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.С.Б., ЕГН **********, със съдебен адресат адв.К.Я., за
присъждане на разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в
двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :