Р Е
Ш Е Н
И Е
№______
25.07.2019
г. гр.Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, дванадесети състав в публично съдебно заседание на двадесет
и пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : П. ПАСКАЛЕВА
При участието на
секретаря ДИАНА ЙОРДАНОВА разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№4507 по описа на ДРС за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от М.Д.Д., ЕГН **********
***, С.Г.Г., ЕГН ********** ***, М.Г.Г., ЕГН ********** *** и И.Г.Г.,
ЕГН ********** *** с адрес гр.Д., ***, представлявана от кмета на
общината, М.Р.К., ЕГН ********** ***, Н.Р.К.,***,
С.Д.Р., ЕГН ********** ***, Д.И.Я., ЕГН ********** ***, В. И.Я., ********** ***,
Й.Н.С. ЕГН ********** *** и Н.С.Н., ЕГН ********** *** иск по чл.32 ал.2 от ЗС
за разпределение ползването на съсобствения им
недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 688 кв.м. по документ за собственост, а по скица 656
кв.м., поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр.Д., находящ
се в гр.Д., ***. В исковата молба се излага, че страните са съсобственици на поземлен
имот с идентификатор *** по КК на гр.Д., находящ се в
гр.Д., ***. Дворното място върху което на страните е отстъпено право на строеж
е останало неразпределено. Между страните съществува неразбирателство относно
начина му на ползване.
Ответниците Й.Н.С. и Н.С.Н. са подали писмен отговор на исковата молба. Излагат
съображения за неоснователност на исковата претенция. Между съсобствениците е
постигнато съгласие за ползване на дворното място, не са налице разногласия в
този смисъл. Страните не са собственици на земята, а само на постройките.
Ответниците С.Д.Р., Д.И.Я. и В. И.Я. са подали писмен отговор на
исковата молба. Излагат съображения за недопустимост и неоснователност на
исковата претенция. Сочи се, че още с изграждането на сградите между
собствениците на обектите в тях е постигнато разбирателство за ползването на
свободните части от двора. Спор за ползването на дворното място не съществува.
Не са налице предпоставките за разглеждане на предявения спор, тъй като ищците
притежават единствено правото на строеж върху дворното място, докато ответниците – собственици на апартаменти №2 и №3
притежават правото на собственост върху
½ ид.част от дворното място.
Ответниците М.Р.К. и Н.Р.К., чрез назначения им особен представител адв.В.
са подали писмен отговор на исковата молба.
Ответната община град Добрич не е подала писмен отговор на исковата молба,
не изразява становище по иска.
Районният съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят и от
представените доказателства се установява, че ищците и ответниците
/без Община град Добрич/ са собственици на
четири самостоятелни жилища и четири гаража в процесния
недвижим имот, разположени в сгради с идентификатор ***.1 и ***.2 по кадастралната карта, изградени в
поземлен имот с идентификатор ***.
Със строително разрешение
№837/31.12.1967г. е разрешено построяването на двуетажна жилищна сграда,
съгласно представен архитектурен план върху 320 кв.м. дворно място в картал 228а, парцел IV по плана на град Д. на Г.Г.Д., П.Н.З., Й.Н.С., С.С.С. и И.Я.Р.. С договори за
отстъпено право на строеж върху държавна земя от 1969г. на последните е
учредено право на строеж върху ¼ ид.част от
посоченото дворно място, за което не се спори и се установява, че е идентично с
процесното.
След изграждане на сградата между съсобствениците е сключен договор за
доброволна делба, вписан в Районен съд Добрич под №24, том I, вх.№1054/14.11.1969г., като за Г.Г.Д.
е отреден апартамент №1 първи етаж, за П.Н.З.
апартамент №2 на първи етаж, за И.Я.Р. е отреден апартамент №3 на втори етаж и
за Й.Н.С. апартамент №4 на втори етаж.
Със строително разрешение
№337/14.06.1972г. е разрешено на Г.Г.Д., П.Н.З., И.Я.Р.
и Й.Н.С. изграждането на четири гаражни клетки в процесното
дворно място с обща застроена площ от 66 кв.м.
С договор за покупко-продажба,
вписан в СВ гр.Добрич под №14, том XVII,
вх.рег.№7470/16.10.2000г., изменен с анекс №1, вписан в СВ гр.Д. под №131, том
ХХXV, вх.рег.№12264/13.12.2000г., И.Я.Р. и П.Н.З. придобиват правото на
собственост върху ¼ ид.част от процесното дворно място, всеки от тях.
Георги Георгиев Димов е починал
на 07.05.1989г., като е оставил наследници по закон - ищците М.Д.Д., С.Г.Г., М.Г.Г. и И.Г.Г..
И.Я.Р. е починал на 16.02.2010г.,
като е оставил наследници по закон С.Д.Р., Д.И.Я. и В.
И.Я..
Така се установява, че ищците М.Д.Д., С.Г.Г., М.Г.Г. и И.Г.Г. се легитимират
като собственици на апартамент №1, представляващ обект с идентификатор ***.1.1, гараж и ¼ ид.част от отстъпеното право на строеж върху процесното дворно място.
Ответниците Й.Н.С. и Н.С.Н. се легитимират като собственици на апартамент №2, представляващ обект с
идентификатор ***.1.2 и ¼ ид.част от отстъпеното право на строеж върху процесното дворно място. Същите придобиват собствеността
въз основа на договор за покупко-продажба от 11.09.2015г. – така нотариален акт
вписан в СВ гр.Д. с вх.рег.№8820/11.09.2015г., акт №117, том ХХ /л.90 по
делото/.
Ответниците С.Д.Р., Д.И.Я. и В.
И.Я. се легитимират като собственици на апартамент №3,
представляващ обект с идентификатор ***.1.3, гараж и ¼ ид.част
процесното дворно място.
Ответниците М.Р.К. и Н.Р.К. се легитимират като собственици на апартамент №4,
представляващ обект с идентификатор ***.1.4 и ¼ ид.част процесното дворно място - – така нотариален акт вписан в СВ гр.Добрич с вх.рег.№10878/28.12.2002г.,
акт №117, том ХХIII и нотариален акт вписан в СВ
гр.Добрич с вх.рег.№8687/19.09.2014г., акт №172, том ХХ, /л.164, 165, 186 по
делото/.
Община град Д. се
легитимира като собственик на ½ ид.част от
дворното място по силата на Закона за общинската собственост.
При така очертаната
фактическа обстановка съдът намира иска за допустим. Производството по чл.32 ал.2 от ЗС представлява спорна съдебна
администрация в отношенията между съсобствениците, които не могат да сформират
мнозинство, за да разпределят ползването на съсобствения
имот. По делото не се касае за класически случай на съсобственост върху
дворното място, а и за сътитулярство между страните
на право на строеж върху дворното място при равно участие в идеални части от
това право в полза на страните. Константната съдебна практика е приела, че
разпоредбата на чл.32 ал.2 от ЗС е приложима и при разпределяне ползване на
недвижим имот, върху който е учредено право на строеж в полза на различни лица,
респ. последните са собственици на самостоятелни сгради или на самостоятелни
жилища в сграда, построени върху мястото. По силата на закона /чл.64 от ЗС/
всеки собственик на постройка върху чужд имот може да ползва земята, доколкото
това е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение. В
този смисъл искането за разпределяне ползването на процесния
терен между суперфициарните собственици и
собствениците на идеални части от дворното място е допустимо и законообосновано.
Участието на собственика на терена Община град Добрич, като страна в процеса е резонно, доколкото
същата би могла също да претендира да се включи в разпределение ползването на
дворното място при възражение от нейна страна за наличие на свободна площ извън
необходимата за обслужване на жилищната сграда от суперфициарните
собственици. В случая обаче общината не
е заявила такива възражения и не е отправила искане да участва в
разпределението. В този смисъл и с оглед пасивното поведение на Община град
Добрич следва да се приеме за установено, че цялото процесно
дворно място е необходимо прилежащо за обслужване на жилищата в него, т.е.
целият терен подлежи на разпределение между суперфициарните
собственици и собствениците на ид.части от дворното
място. Следва да се посочи също, че не
се събраха по делото доказателства между страните да е бил уговорен
в миналото начин на разпределение на ползването, при което искът по
чл.32 ал.2 от ЗС се явява допустим.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че общата площ на процесното дворно място
е 656
кв.м. – поземлен имот с
идентификатор *** по
кадастралната карта на гр.Д.. В имота са
изградени следните постройки –двуетажна жилищна сграда
с площ от 173 кв.м. – сграда с идентификатор ***.1 и едноетажна сграда с идентификатор ***.2 с четири броя гаражи с
обща площ 73 кв.м. За тази сграда не са изработени схеми на самостоятелни
обекти за всяка от гаражните клетки. При направения оглед на място вещото лице
е установило, че гараж №I се ползва от собствениците на апартамент №1,
гараж №II от собствениците на апартамент №2, гараж №III от собствениците на апартамент №3 и гараж №IV от собствениците на апартамент №4 /така приложение №5/.
От направените на място геодезически
измервания на поземлен имот с
идентификатор *** е установена обща площ
на имота от 656 кв.м., включваща: 246 кв.м. – обща площ на сградите в имота,
280 кв.м. – обща площ на обслужващите терени към двете сгради в имота, които не
подлежат на индивидуално ползване и 130 кв.м. – обща площ на терените в имота,
подходящи за индивидуално ползване. При измерване на свободната площ от 130
кв.м. вещото лице е установило, че се ползва от страните, както следва: 35
кв.м. /18 квм. + 17 кв.м./ - отразени графично в
зелен цвят на скица – приложение №5 /л.234 по делото/ се ползва от
собствениците на апартамент №1 – ищците М.Д.Д., С.Г.Г., М.Г.Г. и И.Г.Г.. В него са
изградени две преградни стени /по северната и южна страна на участъка/ с
дървени врати на плочника на сградата. По външната ограда на имота, откъм ул.“***“
е поставена единична метална порта за вход към този участък, свързана с бетонна
алея до плочника на сградата. Ответниците С.Д.Р.,
Д.И.Я. и В. И.Я. –
собственици на апартамент №3 ползват 32 кв.м. отразени графично в син цвят на
скица – приложение №5, като в ползвания
участък няма изградени постройки или огради. Ответниците
М.Р.К. и Н.Р.К. – собственици на апартамент №4 ползват 29 кв.м. отразени графично в жълт
цвят на скица – приложение №5, като в
ползвания участък няма изградени постройки или огради. Ответниците
Й.Н.С.
и Н.С.Н. - собственици на апартамент №2 ползват 34 кв.м. отразени
графично в оранжев цвят на скица – приложение №5, като в ползвания участък има изградена лека
метална помощна постройка.
Съобразно констатациите относно фактическата площ на имота, разположението на сградите и правата на страните в съсобствеността, вещото лице К.Б. е
дало само едно предложение
за разделно ползване на общото
дворно място, отразено графично по скица приложение №6 - л.235 по делото. Вещото лице сочи, че не е
целесъобразно свободната за ползване от страните площ от 130 кв.м. да се
променя, тъй като увеличаването й ще затрудни обслужването на сградата със
съществуващите тротоари и ще затрудни ползването на гаражите – входа и изхода
от тях. Съответно намалението на свободната площ не е обосновано. При наличието
на тези ограничения според вещото лице следва да се запази разпределението на
ползването на свободните площи, като се извърши корекция на участъците, при
която всеки от собствениците на четирите жилища да ползва по ¼ от тази
площ – 32,5 кв.м. Съдът
намира, че предложения от вещото лице начин за разделно ползване
на дворното
място, отразен графично по скица
– приложение №6 /л.235/, съответства най-пълно на искането по
чл.32, ал.2 от ЗС, с което
е сезиран. При приключване на устните състезания страните настояват да бъде възприет
от съда именно този вариант. По така предложения и възприет от съда
вариант по скица – приложение №6,
ищците ищците М.Д.Д., С.Г.Г., М.Г.Г. и И.Г.Г. следва да ползват дворно място с площ от 32,5 кв.м. отразени графично в
зелен цвят на скицата; ответниците С.Д.Р.,
Д.И.Я. и В. И.Я. - 32,5
кв.м. отразени графично в син цвят на скицата; ответниците
М.Р.К. и Н.Р.К. - 32,5 кв.м. отразени графично в жълт цвят на скицата и ответниците Й.Н.С. и Н.С.Н. -32,5 кв.м. отразени графично в оранжев цвят на скицата. Разпределението
на база на този вариант е най-рационално
и целесъобразно, с оглед извършеното в имота застрояване, размера на имота и
разположението му. Възприетия от съда вариант е и най-близък до ползването,
осъществявано към образуване на настоящото производство. Възприетият
начин на ползване отразява с абсолютна точност правата на страните
в общата вещ, както и е
съобразен с обстоятелството,
че при спор
за ползване на дворно място, на разпределение
подлежи само свободната площ.
Поради тези съображения съдът постановява ползване на
дворното място при възприемане на предложения от вещото лице начин по скица –
приложение №6 /л.235 по делото/, която съставлява
неразделна част от настоящото решение.
Ищците и ответниците
С.Д.Р.,
Д.И.Я. и В. И.Я. и Й.Н.С.
и Н.С.Н. са претендирали присъждане на сторените по делото разноски. В производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от
разноските, включващи заплатени такси и
възнаграждения за назначени от съда технихески експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските
следва да останат за всяка от страните в обема, в който са направени. Това разрешение следва от характера на производството по чл.32, ал.2 от
ЗС, представляващо спорна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва и двете страни и затова в това
произвоство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както
са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в
съсобствеността. В този смисъл са определение №389 от 8.10.2010 г. по ч.гр. д. № 293/2010 г.,
ВКС, ІІ г.о. и решение
№275 от 30.10.2012г. по гр.д.№
444/2012г., г. к., ІІ г.о. ВКС. При това ответниците С.Д.Р., Д.И.Я. и В.
И.Я. следва да заплатят на ищците сторените по делото разноски в размер на 68,75 лв. (14,25 лв. – държавни такси
и разноски за банков превод на такса и 67,50 лв. – възнаграждение на вещото
лице). Ответниците Й.Н.С.
и Н.С.Н. следва да заплатят на ищците сторените по делото разноски в размер на 68,75 лв. (14,25 лв. – държавни такси
и разноски за банков превод на такса и 67,50 лв. – възнаграждение на вещото
лице). Ответниците М.Р.К. и Н.Р.К. да заплатят на ищците сторените по делото разноски в размер на 370,75 лв. (14,25 лв. – държавни такси
и разноски за банков превод на такса; 67,50 лв. – възнаграждение на вещото лице
и 300 лв. възнаграждение на назначения им особен представител и 2 лв. разноски
за банков превод на същото).
Водим от горното, Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ОПРЕДЕЛЯ начин на ползване на съсобствения
на страните недвижим имот, находящ се в гр.Д., ***,
дворно място с площ от
688 кв.м. по
документ за собственост, а по скица 656 кв.м., поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр.Д., като ПОСТАНОВЯВА:
М.Д.Д.,
ЕГН ********** ***, С.Г.Г., ЕГН ********** ***, М.Г.Г., ЕГН ********** *** и И.Г.Г.,
ЕГН ********** *** да ползват незастроено дворно място с площ от 32,5 кв.м. отразени графично в зелен цвят по скица –
приложение №6 /л.235 по делото/;
М.Р.К.,
ЕГН ********** *** и Н.Р.К.,*** да ползват незастроено дворно място с площ от 32,5 кв.м.,
отразени графично в жълт цвят по скица – приложение №6 /л.235 по делото/;
С.Д.Р.,
ЕГН ********** ***, Д.И.Я., ЕГН ********** *** и В. И.Я., ********** *** да ползват
незастроено дворно място с площ от 32,5 кв.м. отразени
графично в син цвят по скица – приложение №6 /л.235 по делото/;
Й.Н.С.
ЕГН ********** *** и Н.С.Н., ЕГН ********** *** да ползват
незастроено дворно място с площ от 32,5 кв.м. отразени
графично в оранжев цвят по скица – приложение №6 /л.235 по делото/.
Ползването на имота да става съобразно оцветяванията и
числените данни по скица - приложение №6 /л.235 по делото/, която съставлява
неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА М.Р.К., ЕГН ********** *** и Н.Р.К.,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Д.Д.,
ЕГН ********** ***, С.Г.Г., ЕГН ********** ***, М.Г.Г., ЕГН ********** *** и И.Г.Г.,
ЕГН ********** *** сторени по делото разноски в размер на 370,75 лв.
ОСЪЖДА С.Д.Р., ЕГН ********** ***, Д.И.Я.,
ЕГН ********** *** и
В. И.Я., ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ
на М.Д.Д.,
ЕГН ********** ***, С.Г.Г., ЕГН ********** ***, М.Г.Г., ЕГН ********** *** и И.Г.Г.,
ЕГН ********** *** сторени по
делото разноски в размер на 68,75
лв.
ОСЪЖДА Й.Н.С. ЕГН ********** *** и Н.С.Н., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Д.Д., ЕГН ********** ***, С.Г.Г.,
ЕГН ********** ***, М.Г.Г., ЕГН ********** *** и И.Г.Г., ЕГН ********** *** сторени по делото разноски в размер на 68,75
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред ДОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: