Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 01.10.2019г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски Районен съд, V гр. състав, в
публично заседание на 03.09.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и
при секретар Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова
гр.дело № 2488 по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание: чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът РАЙФАЙЗЕНБАНК АД, е предявил
установителни искове срещу К.Й.М., ЕГН **********, за признаване на установено,
че ответника, като солидарен длъжник, му дължи следните суми: 4860,08 лв., от
която редовно падежирала главница в размер на 212,48 лв. и предсрочно изискуема
главница в размер на 4647,60 лв. по Договор за банков кредит от 30.07.2008г.,
сключен между Райфайзен банк/България ЕАД, Й.В.Б. - като длъжник, и К.Й.М. -
като поръчител, 227,07 лв. - изискуема редовна лихва, начислена за периода от
15.07.2018 г. до 20.12.2018г. /вкл./, 107,08 лв. - изискуема наказателна лихва,
начислена за периода от 15.08.2018 г. до 31.01.2019 г. вкл., от която 13,06 лв.
– изискуема наказателна лихва върху вноски в настъпил падеж и изискуема
наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 93.98 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 01.02.2019г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират
се разноските в исковото и заповедното производство, предявени са в условията
на евентуалност осъдителни искове за същите суми. Сочи се, че ответникът дължи
исковите суми солидарно с Й.В.Б., която е кредитополучател по посочения
договор, но не е погасявала вноски по договора с падежни дати от 15.08.2018г.
до 15.12.2018г. Именно по тази причина договорът е бил обявен за предсрочно
изискуем, като известието за това е получено от кредитополучателя на
21.12.2018г., и от поръчителя – на 19.12.2018г. Сочи се, че за тези суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 724/19г. на ПлРС на осн. чл. 417 от ГПК,
възразена само от ответника.
Ответникът не е представил писмен отговор
на исковата молба, в с.з. заявява, че сумите следва да се търсят от
кредитополучателя, а не от поръчителя. Възражението
му по чл. 414 от ГПК в заповедното производство съдържа възражение за изтекла
погасителна давност на осн. чл. 110 от ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Ищецът
по делото е подал заявление с извлечение от счетоводните си книги за издаване
на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл 417 от ГПК на 04.02.2019г.,
по което е образувано ч.гр.д.№724/2019г. на ПлРС и по него са издадени Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ № 459/5.2.2019г. и изпълнителен лист. В законоустановения
срок от получаване на Заповедта ответникът К.Й.М. е подал възражение срещу нея.
Видно от клеймото на представената искова молба, ищецът е предявил
установителен иск по чл. 422 ГПК в законоустановения срок, което е основание за
допустимост на иска.
Не се спори по
делото, а това се установява и от приложените доказателства, че на 30.07.2008г.
между „Райфайзенбанк (България)” ЕАД и Й.В.А. /Б/е сключен договор за банков
кредит в размер на 7000лв., с краен срок на погасяване 05.08.2018г., по който ответника
К.Й.М. е поръчител. Впоследствие към договора са сключени и Анекс №1 от 03.07.2009г.
и Анекс № 2 от 19.03.2010г. С последния анекс срокът на Договора е продължен до
15.03.2025г. При сключването на договора и на двата анекса е налице подпис на
поръчителя, който не се оспорва от него. Не се спори по делото, а и видно от
извлеченията от счетоводството на ищеца, след сключване на последния анекс е
последвало неизпълнение на уговорките в него – за периода 14.08.2018г. до
19.12.2018г., поради което на 19.12.2018г. кредиторът е изпратил писмо до кредитополучателя
и поръчителя, с което е обявил предсрочната изискуемост на задълженията.
Кредитополучателят е получил съобщението за настъпване на предсрочна
изискуемост на 21.12.2018г., а поръчителят – на 28.12.2018г., съгласно
представените два броя известия за доставяне. Както е посочено и по-горе,
кредиторът е подал заявление по реда на чл. 417 от ГПК на 04.02.2019г., която
дата, съобразно разпоредбата на чл. 422 ал. 1 от ГПК, се счита за дата на
подаване на исковата молба по настоящето дело.
При
така обсъдените доказателства, съдът намира от правна страна следното: Налице е
договор за банков кредит, поръчител по който е ответника, и тези обстоятелства
не са спорни по делото. Съгласно чл. 138 от ЗЗД, поръчителят се задължава спрямо
кредитора на друго лице да отговаря за изпълнението на цялото негово задължение.
Независимо, че реално поръчителят не получава сумата по кредита, неговото
съгласие в писмена форма, каквато в случая е налице, го прави задължен спрямо
кредитора по същия начин, по който е задължен и кредитополучателя. Съгласно чл.
122 и чл. 141 ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска изпълнение от който и да е
от длъжниците, т.е. поръчителят е солидарен длъжник заедно с кредитополучателя.
Съдът се съобразява с мотивите към т.18 на ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС, съгласно
които заявителят по заповедното производство по чл.418 и сл. от ГПК следва да
докаже, че е уведомил кредитополучателя, че счита кредита за предсрочно
изискуем. В случая кредитополучателят е уведомен за предсрочната изискуемост на
вземането на 21.12.2018г., без да е даван срок за доброволно изпълнение на
вземането, поради което правилно именно от тази дата всички суми по кредита се
считат за изискуеми, без да се взема предвид по-късното уведомяване на
поръчителя. До датата на предявяване на иска - 04.02.2019г. – не е изтекъл преклузивният шестмесечен
срок по чл. 147 от ЗЗД, след който се погасява задължението на поръчителя,
поради което същият е останал задължен към кредитора за цялото вземане,
солидарно с кредитополучателя. В случая не са налице възражения от страна на
ответника за счетоводното начисляване на сумите за главница и лихви, поради
което съдът намира, че сумите са правилно начислени и дължими в посочения в
справката – извлечение размер, съобразно разпоредбата на чл. 182 от ГПК.
Във възражението, подадено по повод на
издадената заповед за изпълнение, ответникът се позовава на изтекла погасителна
давност. Доколкото не се касае за периодично плащане, а за плащане на заета
сума на разсрочени вноски, по отношение на вземането за главница е
приложима общата 5- годишна давност,
уредена в чл. 110 от ЗЗД. Съгласно чл.
114 ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, когато вземането е станало
изискуемо. Видно от представените доказателства, предсрочната изискуемост на
вземането е настъпила на 21.12.2018г., от която дата е започнал да тече и
давностният срок. От тази дата до датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 04.02.2019г., 5-годишният давностен срок не е
изтекъл, поради което и възражението за изтекла давност се явява неоснователно.
Не е изтекъл и тригодишния давностен срок, с който се погасява вземането за
лихви на осн. чл. 111 б. “в” от ГПК,
поради което и в тази част възражението за изтекла давност е неоснователно.
Поради всичко изложено, съдът намира, че предявените
искове за признаване на установена спрямо ответника на дължимостта на сумата 4860,08
лв., главница по Договор за банков кредит от 30.07.2008г., сключен между
Райфайзен банк/България ЕАД, Й.В.Б. - като длъжник, и К.Й.М. - като поръчител,
227,07 лв. - изискуема редовна лихва, начислена за периода от 15.07.2018 г. до
20.12.2018г. /вкл./, 107,08 лв. - изискуема наказателна лихва, начислена за
периода от 15.08.2018 г. до 31.01.2019 г. вкл., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 01.02.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, са основателни и следва да бъдат уважени
изцяло. Поради уважаването на първоначално предявените установителни искове,
съдът не следва да се произнася по евентуално предявените осъдителни такива за
същите суми.
При този изход на делото, и съобразно
направеното искане за разноски от страна на ищеца, ответникът следва да бъде
осъден да му заплати претендираните разноски, направени в исковото
производство, които възлизат в общ размер на 290.52лв., след определяне на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, посл. изм. ДВ
бр.8/2017г. – 100лв. поради ниската
сложност на делото.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от
ищеца в заповедното производство, които поради положителното установително
решение за вземането, са в пълен размер от 153.88 лв.
По изложените съображения, Плевенски
Районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че К.Й.М.,
ЕГН ********** ***, дължи на „РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ”
ЕАД гр. СОФИЯ, ЕИК *********, с адрес на управление-***, ***солидарно с Й.В.Б.,
следните вземания: главница в общ размер на 4860,08 лв., от която редовно падежирала главница в размер на
212,48 лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 4647,60 лв. по Договор
за банков кредит от 30.07.2008г., сключен между Райфайзен банк/България ЕАД, Й.В.Б.
- като длъжник, и К.Й.М. - като поръчител; 227,07лв.
- изискуема редовна лихва, начислена за периода от 15.07.2018 г. до
20.12.2018г. /вкл./, 107,08 лв. -
изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 15.08.2018 г. до
31.01.2019 г. вкл., от която 13,06 лв. – изискуема наказателна лихва върху
вноски в настъпил падеж и изискуема наказателна лихва върху предсрочно
изискуема главница в размер на 93.98 лв.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 724/19г. на
ПлРС - 04.02.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
К.Й.М., ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. СОФИЯ, ЕИК *********, с адрес
на управление-***, , разноски по делото в размер на 290.52лв.
ОСЪЖДА К.Й.М.,
ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ” ЕАД
гр. СОФИЯ, ЕИК *********, с адрес на управление-***, ***разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. 724/19г. на ПлРС в размер на 153.88 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: