Решение по дело №319/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/ във вр. чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Д.К.Н. от гр.Варна срещу Заповед № 0138/20.01.2023 г. на заместник - кмета на Община Варна, с която на осн. чл.190, ал.1 и ал.3 вр. ал.6 от ЗУТ е разрешено прокарване на временен път с ширина 3,20 м в началото, след което трасето се разшири до 3,50 м до УПИ VІ-***, кв.52 по РП на с. К., идентичен с ПИ ***по КК на същото населено място, собственост на Г.Х.Г., през ПИ ***без запис на собственик в кадастралния регистър към КК, с общо засегната площ 80 кв.метра.

С жалбата се оспорва заповедта на Зам. кмета на Община Варна с доводи за нищожност, а алтернативно – и с такива за незаконосъобразност и неправилност. Доводите за нищожност са обосновани с твърдение, че органът се произнесъл по искане, с каквото не е бил сезиран от инициатора на производството – искането на Г.Х. Г. е било за „учредяване право на преминаване“ до собствения му имот УПИ VІ-***, кв.52 по РП на с. К., идентичен с ПИ ***по КК, а не за прокарване на временен път. Релевирани са доводи за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в производството пред ответника с оглед провеждането му без участието на оспорващата Д. К. Н., което е рефлектирало неблагоприятно в нейната правна сфера като собственик на обслужващия имот, ограничавайки гарантираните от закона процесуални права. Изразено е становище, че с влезлия в сила, но не приложен ПУП за територията, в която попадат процесните имоти, е предвиден достъп до всеки един от имотите, попадащ в обхвата му, като същият е изработен при максимално съобразяване както с правата на отделните собственици, така и с действащите градоустройствени правила. Счита, че с издадената заповед общината избягва да изпълни вменените по закон задължения си да осигури необходимата инфраструктура за достъп до всеки от имотите, като вместо това ощетява един собственик, превръщайки имота му в обслужващ. Прокарването на временния път през имота на жалбоподателката Д. Н. води и до ограничаване на нейните инвестиционни намерения. На изложените основания настоява да се отмени Заповед № 0138/20.01.2023 г., издадена от заместник - кмета на Община Варна.

В съдебно заседание оспорващата Д. К. Н. се представлява от процесуален представител – адв. Ц. Й., член на САК, която поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата – Заместник кметът на Община Варна, не се явява и не се представлява. Становище по съществото на правния спор е изразено с постъпило в деловодството на съда по електронен път писмо с.д. № 8558/ 06.06.2023 година. Заявява, че оспорената заповед е законосъобразно издадена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и на материалния закон. Настоява се за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника и едновременно с това прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Г.Х.Г., оспорва жалбата. Становище по съществото на повдигнатия правен спор е изразено и от адв. В. В., член на ВАК, в депозирани писмени бележки с.д. № 8600/ 06.06.2023 година. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли.

След преценка възраженията и становищата на страните, събраните по делото доказателства и действащата и приложима нормативна уредба, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта:

Жалбоподателката Д.К.Н. се легитимира пред съда като собственик на УПИ VІІ- *** в кв. 52, идентичен с ПИ ***по плана на с. К., Община Варна, с приложения към жалбата Нотариален акт Вх. рег. № *** по описа на СВ – Варна при ВРС. Имотът на жалбоподателката е определен за обслужващ имот при прокарване на временен път до съседен УПИ VІ-***, кв. 52, идентичен с ПИ ***. За издаване на заповедта Д. Н. е уведомена чрез публикуване на обявление на електронната страница на Община Варна на 23.01.2023 година. Жалбата е постъпила в деловодството на ответника на 02.02.2023г., видно от поставения върху нея входящ номер. От изложеното следва, че оспорването е направено в срок от лице, което разполага с правен интерес да оспори административния акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. С жалбата е сезиран материално и териториално компетентния съд, следователно – жалбата е допустима и следва да се разгледа от съда по същество.

По фактите:

Производството е започнало пред органа във връзка с жалба на Г.Х.Г. /заинтересована страна в настоящото производство/ рег. № РД22002379ВН от 03.02.2022 г., адресирана до кмета на Община Варна, до РДНСК – Варна, до Главна Прокуратура и до Омбудсмана на Р България. В жалбата е посочено, че след приключване на съдебен спор за материално право, образуван от неговите съседи М. и Б. М. – собственици на ПИ с идентификатор ***по КК на с. К., срещу Община Варна, същите са заградили общински имот, предвиден за път, като по този начин Г.Г. е лишен от достъп до собствения си имот – УПИ VІ-***, кв. 52 по КК на с.К., идентичен с ПИ ***. Настоява пред посочените институции проблема му да бъде разгледан и да се намери решение за осигуряване на достъп до неговия имот.

Във връзка с жалбата на заинтересованата страна в Община Варна е постъпило писмо рег. № РД22002379ВН_003ВН от 13.04.2022 г. на Омбудсмана на Република България, с което се настоява пред кмета на Общината за намиране на решение на проблема, изложен в жалбата на Г. Г..

На 13.05.2022г. заинтересованата страна Г. е подал пред ответника заявление рег. № АУ045409ВН от 13.05.2022 година. С него отново е поставен на разглеждане въпросът за осигуряване на достъп до неговия имот, находящ се в с. К., Община Варна.

На 27.05.2022 г. е проведено заседание на общинската Комисия за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване право на преминаване и прокарване на временни пътища при Община Варна, на което е разгледано искането на Г. Г., видно от т. 2 (5-2) на съставения Протокол № 5/ 27.05.2022 година. Колективният общински орган е взел решение да допусне процедура за прокарване на временен път с ширина 3,50 м. до имота на заявителя УПИ VІ-***, кв. 52, ПИ ***по РП на с. К. през ПИ ***покрай южната му граница. Така предвиден, временният път отнема от обслужващия имот 90 кв. метра.

След уведомяване на заявителя и заинтересованите странни за решението на Общинската Комисия от 27.05.2022 г., срещу този вариант за прокарване на временен път до имота на Г. Г. е постъпило възражение от собствениците на обслужващия имот ПИ ***Б. П. М. и М. С. М.. Възражението на М. е разгледано на следващото редовно заседание на общинската Комисия, състояло се на 30.06.2022 година. По т. 6-2 от Протокол № 6/ 30.06.2022г. колективният общински орган е уважил частично постъпилото възражение, като е прието, че след като от заявителя не е направено уточнение дали иска да му се учреди право на преминаване до имота му или желанието му е да се осигури транспортен достъп до него, се допуска започване на процедура за учредяване право на преминаване до ПИ ***с ширина 1,50 м. през ПИ ***покрай южната му граница за срок от 5 (пет) календарни години като трасето ще следва уличната регулация, а засегнатата от обслужващия имот площ е 41 кв. метра.

След уведомяване на заявителя и собствениците на обслужващия имот възражения са постъпили и от двете страни (л. 41 – 43 от преписката). Освен всичко останало, във възражението си Б. и М. М. сочат, че между двата имота има значителна денивелация от приблизително 2метра, което е пречка за осигуряване на достъп до имота на заявителя по избраното от органа трасе, съответно – Комисията следва да вземе решение едва след като извърши оглед и се запознае на място със сложните теренни условия. Възражението на Г. Г. е фокусирано върху желанието му компетентният общински орган да осигури транспортен достъп до имота му, с оглед на което настоява процедурата да продължи като такава за прокарване на временен път, а не за осигуряване на право за преминаване.

Във връзка с изложеното във възражението на Б. и М. М. е извършен оглед на място от членовете на Комисията по чл. 190 от ЗУТ. На следващото си заседание, проведено на 21.09.2022г., колективният общински орган е взел решение по т. 8-4. С него, предвид констатираните на място сложни теренни условия както и наличието на ел. стълб на границата между ПИ ***и ПИ ***е допуснато да се извърши процедура за прокарване на временен път с ширина в началото 3,20 м., тъй като има ел. стълб но 0,4 м. от оградата, след което трасето се разшири до 3,50 м. до УПИ VІ-***, кв. 52, ПИ ***по РП на с. К. по КК през ПИ ***(УПИ VІІ, кв. 52 по РП – собственост на жалбоподателката Д. К. Н. покрай южната му граница. Засегнатата площ от обслужващия имот е 80 кв. метра.

Възражение рег. № АУ045409ВН_008ВН срещу това решение е депозирано на 13.10.2022г. от заявителя Г. Г., заинтересована страна в настоящото производство. Посочва, че не е доволен от този начин на осигуряване на транспортен достъп до имота му. Настоява временен път да се прокара през ПИ *** (собственост на М.), където минава трасето на предвидената с РП улица, както е посочено с писмо изх. № РД-9-94-П/27/06.11.2009 г. (писмото не е приложено в преписката), и какъвто достъп се осигурява и към момента на провеждане на процедурата.

Възражението е разгледано на следващото заседание на общинската Комисия по чл. 190 от ЗУТ, проведено на 21.10.2022 г., но не е уважено. Решението на органа е мотивирано с това, че, ако се върне трасето на временния път по трасето на уличната регулация през ПИ с идентификатор, завършващ на ***, няма да може да се направи завой в началото на пътя предвид наличната денивелация от 1,80 м. между терена на съществуващия на място път ПИ *** по КК и границата на ПИ ***, както и наличието на ел. стълб на границата между ПИ *** и ПИ ***. Направено е предложение до Кмета на Община Варна да издаде заповед по реда на чл. 190, ал. 1 и ал. 3 във вр. с ал.6 от ЗУТ.

Последвало е издаване на оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 0138/ 20.01.2023 година от Заместник Кмета на Община Варна.

От приложеното към административната преписка писмо рег. № РД22002379ВН_001ВН (л. 65/53) от преписката е видно, а и между страните в производството липсва спор относно факта, че за с.К., Община Варна, в която попадат процесните имоти, има изработен и влязъл в сила Регулационен план /РП/, одобрен със Заповед № 1707/03.04.1974 г. на ИК на ГНС. Съгласно този план УПИ VІ-***, кв. 52 има лице към новопроектирана улица с ОТ **–***–***. Съгласно актуалната КК на с. К., тази улица е индивидуализирана с идентификатор ***и е част от имота на Б. и М. М. след влизане в сила на Решение № *** г. на ВОС, постановено по гр. дело № *** по описа на съда за 2011 година. Този РП не е приложен към датата на постановяване на оспорената заповед.

Съдът е допуснал по делото да се изготви съдебно-техническа експертиза, чието заключение се кредитира като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните. Експертът поддържа заключението си пред съда и в проведеното на 04.07.2023 г. открито съдебно заседание. Въз основа на приложените по делото доказателства и снабдяване с необходимата документация, както и от извършен оглед, вещото лице дава заключение, че трасето на одобрения временен път не следва трасето на проектираните с ПУП улици, а е определен съгласно извършени проучвания. В началото на пътя ширината му е 3,20 м. като основание за това намаление е съществуващ на място стоманен стълб, поставен в близост до ъгъла на имота. Докато стигне до господстващия (обслужвания) имот габаритите му достигат необходимата ширина от 3,50 метра (т. 1 от СТЕ). Предложеното от ответника трасе на временния път не засяга заварени сгради, постройки и дълготрайни декоративни дървета. Засяга единствено една малка лоза така, както е показано на комбинираната скица към СТЕ. Становището на експерта е, че няма друг икономически по-изгоден вариант за прокарване на временния път от този, предложен с оспорената заповед. Сочи, че прокарване на временния път през ПИ ***ще надвиши дължината на варианта, предложен от ответника. Реализирането му изисква да бъдат извършени скъпо струващи СМР – изкопни, изграждане на подпорни стени и др. Прокарването на временния път и през ПИ ***също би било икономически по-неизгодно поради наличието на плодни дръвчета в трасето му и по-голямата дължина на пътя.

В т. 4 от заключението си вещото лице сочи, че площта на ПИ ***по КККР е 727 кв.м.; намира се в зона „Жм“ - „Жилищна устройствена зона с преобладаващо ниско застрояване“, при параметри на застрояването: Плътност: 40%, Кинт. = 1,2; Мин. Озеленена площ: 40%. Сочи се, че, ако временният път остане в рамките на УПИ на жалбоподателката и тя желае да разграничи физически ползването на частта от имота си, заета от временния път, това ще намали свободната дворна площ с размера на пътя. Ако временният път бъде отделен в самостоятелна задънена улица по регулация, това ще намали и площта на бъдещия УПИ. В случай, че имотът на оспорващата Н. остане незасегнат от трасето на временния път, при посочените параметри на застрояване, максималната застроена площ в него може да достигне 291кв.м, а разгъната застроена площ - 872 кв.метра (виж т. 4.1.). В т.4.2. от СТЕ вещото лице изразява становище, че при реализиране на пътя, но същият остане като ограничено вещно право в границите на УПИ, плътността на застрояване и коефициентът на интензивност няма да бъдат повлияни от това, но озеленената площ в останалата част на имота ще трябва да се увеличи за сметка на настилката на временния път. Ако процесният временен път бъде обособен като задънена улица с площ 84 кв.м, и площта на бъдещия УПИ, отреден за останалата част от имот с идентификатор ***стане 643 кв.м, при посочените параметри на застрояване, максималната застроена площ може да достигне 257 кв.м, а разгъната застроена площ - 772 кв.м.

Изводите на вещото лице са онагледени в цветна комбинирана скица (л. 87 от делото).

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че съгласно одобрения, но неприложен Регулационен план за с. К. от 1974г. транспортният достъп до имота на заинтересованата страна Г. Г. се осъществява от североизток. Изтекли са и предвидените от закона срокове за прилагане на този план. Отбелязва, че към момента на изготвяне на експертизата достъпът до имота на заинтересованата страна и на останалите имоти, разположени по-нагоре от него, се осъществява по черен път, показан на комбинираната скица със зелен пунктир (УПИ ХVІ). В конкретния участък трасето на черния път минава между ПИ ***.***, собственост на жалбоподателката, и ПИ ***.512, където съществуващите наклони са допустими. В горната част на черния път (между ПИ ***.*** и ПИ ***.***) наклоните са по-големи и достигат до 11% - 22%. Сочи, че, ако пътят за достъп до господстващия ПИ ***бъде проведен по начина, предвиден с РП от 1974 г., на северозапад, денивелацията може да се преодолее с по-малки наклони, които са допустими по действащите правила. Но доколкото такъв път няма към момента, затова вещото лице приема, че по североизточната улична регулационна линия на УПИ-VII, ***, не е подходящ вариант, защото това изисква да се преодолее голяма денивелация по черния път, в рамките на уличната регулация. Пояснява, че черният път съществува на място, но не е предвиден с Регулационния план. Същият се явява имот – общинска собственост. Вещото лице заявява, че е изследвал възможността за прокарване трасето на временния път по югозападната граница под ПИ с идентификатор, завършващ на ***, но счита, че същият също не е по-икономично осъществим, доколкото трасето му е по-дълго и засяга по-голяма площ от обслужващите имоти, и би засегнал съществуващи дълготрайни растения и постройки (пергола и др.). Вещото лице изразява становище, че ако се реализира временният път по начина, предложен от ответника, началото на трасето покрай ПИ ***е ограничено до 3,20 м. поради наличието на стоманобетонен стълб. Достъп в тази част с допустима ширина от 3,50 м. може да се осигури като липсващите 0,30 м. бъдат осигурени през *** или чрез изместване на самия стоманобетонен стълб. Посочва, че дори и да се осигури транспортен достъп до имота на заинтересованата страна по трасето на уличната регулация, съгласно РП от 1974 г., който преди това преминава през съществуващия на място черен път, то ще следва да се извършат редица дейности като например изкопаване за достигане на допустимата денивелация, да се изградят подпорни стени и откоси, като едновременно с това също ще се наложи преместване на стоманобетонен стълб, какъвто има на завоя между черния път и ПИ ***.***. Тоест и в двата варианта – този по РП от 1974 г. и предложеният от ответника временен път, ще се наложи да се премести стоманобетонен стълб.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно изричната разпоредба на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ и чл.145, ал. 1 от АПК от компетентността на съда е да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт, като провери дали е издаден от компетентен орган и спазена ли е установената форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съответства ли на целта на закона.

Съгласно чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, компетентен орган по издаването на заповеди от рода на процесната е Кметът на Общината. От ответната по делото страна, ведно с административната преписка, е представена Заповед № 0657/ 13.03.2017г., с която Кметът на Община Варна е делегирал свои правомощия по ЗУТ, в това число и тези за издаване на заповеди по реда на чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, каквато е процесната заповед, на Зам. Кмета г-н. П П . Оспорената в настоящото съдебно производство заповед е подписана именно от последния. Предвид това съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на изрично делегираните му правомощия, съгласно цитираната заповед.

Същевременно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от ЗУТ предвижда, че когато съгласно подробния устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да бъдат открити, общината може да прокарва временни пътища, които да осигуряват достъп до съответните имоти. Временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания – ал. 3, предл. първо на същата разпоредба. Както се посочи по-горе в изложението, за с. К., Община Варна, в която попадат процесните имоти, има изработен и влязъл в сила регулационен план, одобрен със Заповед № 1707/03.04.1974 г. на ИК на ГНС, съгласно който УПИ VІ-***, кв. 52, ПИ ***има лице към новопроектирана улица с ОТ 125 – 124 – 123. Този план не е приложен в продължение на близо 50 години. Горното навежда на извод за наличие на материалните предпоставки за провеждане на процедура по чл. 190 от ЗУТ,

Съдът констатира, че процесната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и отговаря на изискванията за форма и съдържание, съгласно чл. 59, ал.2 от АПК. В нея са посочени както фактическите, така и правните основания за нейното издаване.

Не са налице основания за нейната отмяна по смисъла на чл. 146, т.1 и т.2 от АПК.

Настоящият състав на съда не споделя доводите на оспорващата Д. Н. за нищожност на заповедта с оглед на обстоятелството, че ответникът се е произнесъл по искане с каквото не е бил сезиран. Факт е, че макар в началото действително да не е било изяснено какво е конкретното искане на заявителя Г. Г. – дали за учредяване право на преминаване или за прокарване на временен път до имота му в с.К., ответникът е положил необходимите усилия да установи каква е неговата действителна воля и тя е категорично заявена от Г.Г. в депозираното от него Възражение рег. № АУ045409ВН_004ВН от 08.07.2022 г. (л. 42/30 от преписката) – до имота му да се прокара временен път. Заповедта не е нищожна на посоченото основание.

Независимо от горното, настоящият състав на Административен съд - Варна счита, че процесната заповед е издадена в нарушение на чл.35 от АПК, съгласно който индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно – ако са направени. В настоящия случай административният орган дори не е установил кои са всички заинтересовани лица в административното производство, които е следвало да бъдат надлежно уведомени за откриване на самото производство, за характера му и за възможността да участват в него като изразят становище. Установени са единствено собствениците на ПИ ***– Б. П. М. и М. С. М., през част от чийто имот е било предвидено да се осъществи достъп до имота на заинтересованата страна Г. Г. с регулационния план от 1974 година. Не е установено кой е собственик на ПИ ***.***, който с оспорената заповед е определен за обслужващ имот спрямо ПИ ***. Това е установено едва с подаване на жалбата, във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство, но не и в производството пред административния орган. Поради това настоящият състав на съда приема, че правата на оспорващата Д.К.Н. в качеството на заинтересовано лице в производството по чл.190 от ЗУТ са били грубо нарушени.

От горното следва извод, че заповедта е издадена и в нарушение на чл. 34, ал.1 от АПК, доколкото не е установено наличието на материалните предпоставки, изключващи необходимостта от уведомяване на заинтересованите лица за откриване на административното производство, установени в ал.4 на чл. 34 от АПК, а именно да се касае за случай, при който решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се осигури животът или здравето на гражданите или да се защитят важни държавни или обществени интереси. Установеният порок на административното производство е съществен и не може да бъде саниран с образуване на настоящото съдебно производство по жалба на Д. К. Н., тъй като на същата е отречено правото да защити правата си в производството пред административния орган.

Оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 35 и чл. 34, ал.1 от АПК и в нарушение на основни принципи в административното право, каквито са принципите за истинност, за равенство, за достъпност, публичност и прозрачност, закрепени от законодателя в чл. 7, чл. 8 и чл. 12 от АПК. Горното налага извод, че заповедта е издадена при грубо нарушаване на административно-производствените правила, което е достатъчно основание за отмяна на акта като незаконосъобразен - аргумент на основание чл. 146, т.3 от АПК, дори и да са налице всички останали предпоставки за законосъобразност на акта.

Горното води до извод, че са налице основания за отмяна на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Заповедта е и материално незаконосъобразна. Този извод на съда намира опора в разпоредбата на чл. 190, ал.3, изр. І-во от ЗУТ, според което временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания. Изготвената по делото експертиза сочи, а и това не се оспорва от ответника, че предвиденото с оспорената заповед трасе на временния път, не следва трасето на улицата, предвидена с ПУП-ПР от 1974г., разположено между ОТ **-***-***. Когато трасето на временен път се проектира да преминава през частен имот, а не по предвидена с ПУП улица, тези две възможности се съпоставят, като видно от цитираната правна разпоредба, законът дава предимство на второто решение и в този смисъл винаги се презюмира, че един такъв вариант, дори и да не е икономически изгоден в краткосрочен план, то той е по – икономически изгоден в дългосрочен план. Това е така, защото идеята на законодателя е прокарването на временния път да служи като подготвителен етап за провеждане на уличната мрежа в съответната територия и в този смисъл не е нужно да се прокарват два пъти пътища, ако това може да бъде направено само веднъж. В този смисъл е и желанието на заявителя Г.Г., видно от неговото първоначално заявление, както и от изложеното във възражението му рег. № АУ045409ВН_008ВН/ 13.10.2022 година (л. 23/11 от преписката). Допълнителен аргумент в същия смисъл е и обстоятелството, че до постановяване на Решение № *** г. на ВОС по гр. дело № ***/2011 г. по описа на същия съд, с което М. и Б. М. са признати за собственици на реално обособени части от ПИ *** в кв. 51 и 52 от с. К., достъпът до имота на заинтересованото лице Г. Х. Г. се е осъществявал именно през общински имот, предвиден за път, който към настоящия момент е придаден към ПИ с идентификатор ***.

Предвид изложеното жалбата на Д.К.Н. срещу Заповед № 0138/20.01.2023 г. на Заместник Кмета на Община Варна се явява основателна.

На основание чл. 173, ал.2 от АПК съдът следва да изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с тълкуването на материалния закон, съобразно мотивите на настоящото съдебно решение.

При този изход на спора основателна се явява претенцията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя. Такива са претендирани в размер на 1860 лв., от които 10 лв. държавна такса, 1***лв. възнаграждение за един адвокат и 350 лв. депозит за вещо лице. Съдът уважава направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Същото се преценява от съда като основателно с оглед обстоятелството, че разглеждането на делото е приключило с провеждане на само две открити съдебни заседания и предвид не особено високата сложност на правния спор. Предвид изложеното, следва претендираният адвокатски хонорар в размер от 1*** лв. да бъде редуциран до минимума, установен в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 1250 лева. Следователно, с настоящото решение съдът следва да осъди ответника да заплати на оспорващата Д.К.Н. сума в размер на 1610 лева.

Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 предложение второ вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Административен съд - Варна,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 0138/20.01.2023 г. на заместник - кмета на Община Варна, с която на осн. чл.190, ал.1 и ал.3 вр. ал.6 от ЗУТ е разрешено прокарване на временен път с ширина 3,20 м в началото, след което трасето се разшири до 3,50 м до УПИ VІ-***, кв.52 по РП на с. К., идентичен с ПИ ***по КК на същото населено място, собственост на Г.Х.Г., през ПИ ***без запис на собственик в кадастралния регистър към КК, с общо засегната площ 80 кв. метра.

ВРЪЩА преписката на Заместник-кмета на Община Варна за ново произнасяне.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати в полза на Д.К.Н. с ЕГН **********, от гр. Варна сума в размер на 1610 /хиляда шестстотин и десет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Председател: