№ 115
гр. Пазарджик , 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20205220201725 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Г. Й. от гр.Костинброд, ЕГН **********
против НП № 20-1006-000650 от 23.03.2020 год. на началник група в сектор
„ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с което на основание чл.175 ал.1, т.4 от
ЗДП, за нарушение на чл.103 от ЗДП е наложена глоба в размер на 150 лв./сто
и петдесет лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/
месеца.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска. Твърди се, че вмененото административно нарушение не е
било извършено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично и не изпраща процесуален представител. Не се изразява становище по
съществото на спора.
Ответникът по жалбата – АНО, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител. Изпраща писмено становище с
1
административнонаказателната преписка, в което излага съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Иска присъждане на разноски.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие
следното:
Жалбоподателят е санкциониран затова, че на 20.12.2019 год., около
10:20 часа, на АМ „Тракия“ километър 73-ти, в посока към гр.Пловдив, на
бензиностаниця „ОМВ“ е управлявал МПС – л.а. „Мицубиши Паджеро“ с ДК
№ ***, като при подаден сигнал за спиране със стоп-палка от инсп. С.Б. –
служител в Национално ТОЛ управление /НТОЛУ/, не изпълнил задължението
си да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от служителя място.
Преди това служителите на НТОЛУ С.Б. и неговият колега Г. С., се
намирали в служебен автомобил позициониран на изхода на горепосочената
бензиностанция. В един момент получили информация, че тол-камера е
заснела автомобила на жалбоподателя, който се движел към мястото на което
те се намирали и за който автомобил не била заплатена винетна такса. Малко
след това служителите видели и самия автомобил, който обаче преди да ги
достигне се отбил и влязъл на бензиностанцията. След още известно време
автомобилът на жалбоподателя се насочил към изхода на бензиностанцията,
при което св.Б. излязъл от служебния автомобил и подал към водача сигнал за
спиране със стоп-палка. Жалбоподателят Й. спрял за секунди близо до св.Б. и
без да гаси двигател, през отворения прозорец на шофьорската врата го
попитал защо го спира. Св.Б. тръгнал да обяснява, че за автомобила не е
платена винетна такса и приканил водача да слезе с документите си, да му се
извърши проверка и евентуално да заплати компенсаторна такса. Й. обаче
отвърнал, че имал винетка, както и че Б. нямал право да го спира, след което
подал газ и потеглил.
За този случай бил подаден писмен сигнал от началника на сектор
„Контрол и правоприлагане“-Пловдив към НТОЛУ, който бил изпратен на
началника на сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, т.к. мястото, на което се
2
развили гореописаните събития, попадал именно в района на този сектор.
По случая била образувана полицейска преписка, при отработването на
която жалбоподателят Й. бил установен и призован в СПП при ОДМВР-
Пазарджик. Там му бил снети писмени обяснения за събитията, каквито преди
това били снети и от служителите на НТОЛУ - С.Б. и Г. С..
След това против жалбоподателят бил съставен АУАН бл.№ 474735 от
25.02.2020г., в който като свидетели очевидци на нарушението били вписани
С.Б. и Г. С.. Актът бил съставен за нарушение на чл.103 от ЗДП.
Въз основа на този акт било издадено атакуваното НП, което било
връчено лично на нарушителя на 15.10.2020г., видно от отбелязването в него, а
жалбата против НП била подадена чрез началника на РУ-Костинброд на
същата дата, след което била препратена по компетентност на АНО.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и изцяло от показанията на актосъставителя
- св. А.Т. и св.С.Б..
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е процесуално допустима, но по съществото си е
неоснователна.
Актосъставителят Т. не е очевидец на поведението на жалбоподателя, но
неговите показания имат значение за това, че той е снемал обяснения за
случилото се от служителите на НТОЛУ и от Й.. Св.Т. бе категоричен, че пред
него Б. и С. са заявили недвусмислено, че са спрели със стоп-палка
автомобила на жалбоподателя.
От показанията на св.Б., които съдът кредитира като безпристрастно
депозирани, се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място
жалбоподателят, като водач на МПС е извършил нарушение на чл.103 от ЗДП
във вр. с чл.175 ал.1, т.4 от ЗДП. Тези правни норми вменяват задължение към
водачите на МПС да спрат при подаден сигнал за спиране от контролните
органи и да изпълняват техните указания, като неизпълнението на това
задължение съставлява отказ да се изпълни нареждане на органите за контрол
и регулиране на движението.
3
Съдът кредитира показанията на св.Б., тъй като са обективни и
депозирани от лице, което не е заинтересовано от изхода на делото.
Независимо от служебната му връзка НТОЛУ. В крайна сметка този служител
няма никаква причина да твърди, че жалбоподателят не спрял на подадения
сигнал и е осуетил извършването на проверка, ако това наистина не е било
така. Пак от показанията на св.Б. стана ясно, че след като подал сигналът за
спиране, жалбоподателят спрял за няколко секунди, но не съобразно
изискването на чл.103 от ЗДП - в най-дясната част на платното за движение
или на посоченото от служителя място. Той спрял близо до Б. само, за да
разбере защо го спира, а след като разбрал не изпълнил и следващото
изискване на чл.103 от ЗДП - да изпълнява указанията на представителя на
службата за контрол. Вместо да направи това той потеглил секунди след
спирането му.
Твърденията на жалбоподателя във въззивната жалба, че не е бил спиран
със стоп-палка, останаха голословни и доказателствено необезпечени. Те
напълно се опровергаха от показанията на актосъставителя и на св.Б.. Отделно
от това, обстоятелството, че жалбоподателят не е спрял на посоченото му
място и е осуетил проверката се извежда и от категорично доказания факт, че
на инкриминираната дата за управлявания от него автомобил не е била
заплатена винетна такса. Именно този факт очевидно е бил поводът
жалбоподателят да не иска да бъде подлаган на проверка и да осуети същата,
като секунди след спирането му е напуснал мястото.
Няма спор по делото и относно това, че св.Б. е имал качеството на на
представител на службата за контрол по смисъла на чл.103 от ЗДП, т.к. е
служител на НТОЛУ и към инкриминираната дата е разполагал с
правомощията по чл.167а ал.2 от ЗДП.
При така установеното съдът намира, че извършеното от жалбоподателя
запълва състава на вмененото му административно нарушение и правилно е
ангажирана неговата административнонаказателната отговорност.
При определяне вида и размера на административните наказания АНО
се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за тяхната
индивидуализация, като е наложил наказанията глоба и лишаване от
правоуправление над минималните им размери, като лишаването е малко над
4
минималния, а глобата малко над средния. Така наложените наказания с
асправедливи и съответни на обществената опасност на деянието и на дееца,
още повече, че видно от справката за нарушител/водач, жалбоподателят е
системен нарушител на закона. Спрямо него има издадени общо 8 НП и 21
фиша за различни нарушения по ЗДП. С така наложените наказания ще се
постигнат целите, визирани в чл.12 от ЗАНН. В този смисъл не е налице
основание за отмяна или изменение на НП.
При този изход от делото – потвърждаване на НП, принципно ответната
страна – ОДМВР-Пазарджик, би имала право на разноски. В същото време
обаче искането на А. С. Г., в качеството му на пълномощник на директора на
ОДМВР-Пазарджик, от която териториална структура е издаден фишът,
направено в постъпило писмено становище по съществото на спора преди
последното съдебно заседание, а именно за присъждане на разноски на
основание чл.63 ал.5 вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.144 от АПК и във вр. с
чл.78 ал.8 във вр. с чл.32, т.3, пр.2 от ГПК, не може да бъде уважено. Това е
така, защото видно от представеното пълномощно пълномощникът А. С. Г. –
началник сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик е лице с юридическо
образование.
Тук веднага следва да се каже, че отговорността за разноски е обективна
и невиновна, като на репариране подлежат само действително направените
разноски, чието присъждане законодателят е предвидил. Единственото
изключение, което законодателят предвижда, е в хипотезата на чл.78 ал.8 от
ГПК, която гласи, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Това е единственото законоустановено
изключение, когато ще е законосъобразно присъждането на разноски, без
същите да са доказани по делото. Нормата на чл.78 ал.8 от ГПК е процесуална
и като такава е от публично-правен ред, визира изключение от общото
правило за присъждане на разноските и според настоящия състав не следва да
се тълкува разширително или да се прилага по аналогия и в хипотезите, когато
страната по делото е представлявана не от юрисконсулт, а от други служители
с юридическо образование по смисъла на чл. 32, т. 3, предл. 2 от ГПК.
В конкретния казус директорът на ОДМВР-Пазарджик е бил надлежно
5
представляван в АНП по пълномощие от началника на сектор „ПП“ при
същата дирекция, което в случая е допустимо по силата на чл.32, т.3, предл.2
от ГПК във вр. с чл.17 ал.3 от АПК, като пълномощникът своевременно е
направил искане за присъждане на юрисконосултско възнаграждение, а
изходът на спора е благоприятен за представляваната от него страна, но
липсва законово основание за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, тъй като ОДМВР-Пазарджик, не е бил представлявана от
юрисконсулт, каквото е изискването на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В този смисъл има достатъчно съдебна практика, като само за пример би
могло да се цитира Решение № 1739/17.02.2016г. на ВАС по адм. д. №
14713/2015г., ІV отделение, в което е казано: „ Заплащането на юрисконсултско
възнаграждение е уредено в чл. 78, ал. 8 от ГПК, който текст е субсидиарно приложим чрез
нормата на чл. 144 от АПК. Както в разпоредбите на чл. 143 от АПК, така и на чл. 78 от
ГПК законодателят регламентира присъждането на реално направените в хода на
съдебния процес разноски, размерът на които и заплащането им се доказват с представяне
на платежни документи и с прилагане на списък. Единственото отклонение от този
принцип е предвидено в чл. 78, ал. 8 от ГПК, която норма е приложима само по отношение
на възнаграждението на юрисконсултите. Други лица с юридическо образование,
представляващи съответния орган не са посочени в нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Настоящият съдебен състав счита, че горепосочената разпоредба представлява
изключение от общото правило, поради което е недопустимо разширителното й тълкуване
и прилагането й по аналогия. Ето защо разноски на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК се
присъждат на основание Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения само при защита от юрисконсулт, но не и от друго лице с
юридическо образование, което е чл. на колективен административен орган. Изложеното
не противоречи на Тълкувателно решение № 3 от 13 май 2010 г. на Общото събрание на
колегиите във Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело №
5/2009 г., на което се позовава касаторът. В него е направено разграничение между
едноличен административен орган - министър, областен управител, кмет, директор и др.;
колективен административен орган със статут на юридическо лице - Комисия за защита
на конкуренцията, Комисия за енергийно и водно регулиране и др.; колективен
административен орган без статут на ЮЛ. Посоченото тълкувателно решение се отнася
до присъждане на възнаграждение, в случай, че административният орган е представляван
в съдебното производство от юрисконсулт, а не от друго лице с юридическо образование“.
В аналогичен смисъл са и Решение № 1141/03.02.2016г. на ВАС по адм.
д. № 13808/2015г., ІV отделение, Определение № 47/26.01.2017г. на
Административен съд София-област по адм. д. № 62/2017г., Решение №
6
80/08.02.2017г. на Административен съд София-област по адм. д. №
1059/2016г., Решение № 2192/17.12.2019г. на Административен съд Бургас по
адм. д. № 3049/2019г. и др.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав след като извърши
анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 от ЗАНН ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-1006-000650 от 23.03.2020 год. на
началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик , с което на С.
Г. Й. от гр.Костинброд, ЕГН **********, на основание чл.175 ал.1, т.4 от
ЗДП, за нарушение на чл.103 от ЗДП е наложена глоба в размер на 150 лв./сто
и петдесет лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/
месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в
полза на ОДМВР-Пазарджик.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7