Р Е Ш Е Н И Е
№ 1570
гр.Пловдив, 21.08.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
2352/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от А.П.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 18-1030-006440
от 08.08.2018 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“
Пловдив, с което на основание чл. 175 ал.3 предл. първо от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, му е наложено административно наказание – глоба, в размер
на 200 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за
нарушение на разпоредбата на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения,
че жалбоподателят е собственик на автосалон, който се намира в с. Труд, до
бензиностанция „Лукойл“, а на 22.06.2018 г. е решил единствено да добута
мотоциклета до посочената бензиностанция. Излага твърдения, че се е движил по
черен път, който е локален и обособен от гражданите. Посочва, че бутането на
малък мотоциклет със самоходен двигател не може да се приеме като „действие на управление
на МПС“ съобразно ППВС № 1/83 г., а от там следва и че жалбоподателят не се
явява водач на МПС. Възразява се, че локално обособеният път не се явява
„отворен за обществено ползване“. Навеждат се доводи за наличие на съществено
нарушение на процесуалните правила, а именно липса на описана фактическа
обстановка. При условията на евентуалност се посочва, че дори да се приеме, че
е осъществено нарушение, същото има характеристика на маловажен случай. Поради
изложеното от съда се иска отмяна на обжалваното НП.
В проведеното открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, за него адв. Б.,
с пълномощно по делото. По същество излага съображения, идентични с тези в
депозираната жалба. Моли обжалваното НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна – ОДМВР
Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 22.06.2018 г. около 14:15 часа жалбоподателят
А.А., който бил собственик на автосалон, находящ се с. Труд, обл. Пловдив, се
придвижил с мотоциклет „Априлия“, модел „Скарабео“, с рама: ZD4RSA000XS102192, който
нямал регистрационни табели,
до намиращата се в близост до автосалона
бензиностанция „Лукойл“, за да зареди.
По същото време полицейски
служители от група „Сигма“ при ОДМВР Пловдив изпълнявали своите задължения във
връзка със специализирана полицейска операция, като се намирали в бус, паркиран
на бензиностанция „Лукойл“. Свидетелят К. видял, че жалбоподателят А.
управлявал процесния мотоциклет като навлезнал в бензиностанцията. Служители на
група „Сигма“, между които и свидетелят К., поискали документи за проверка на
жалбоподателя, защото възприели, че управляваният от него мотоциклет няма
регистрационни табели. Полицейските служители поискали съдействие от свои
колеги – свидетелите И.С. и Р.В., които пристигнали на място. Свидетелят К.
споделил на своите колеги, че жалбоподателят А. е пристигнал с мотоциклет на
бензиностанцията, който няма регистрационни табели и не е представил документи
при поискването им от полицейските служители.
Жалбоподателят А. бил отведен в
РПУ Труд, където била установена неговата самоличност. В районното управление
свидетелят С. съставил на жалбоподателя АУАН бл. № 0626676/22.06.2018 г., с
който му вменил нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП.
Във връзка с извършеното от
жалбоподателя деяние, било образувано бързо производство № 232/2018 г. по описа
на РПУ Труд при ОДМВР Пловдив, с първото действие по разследването. След
извършени множество действия по разследването, с Постановление от 02.07.2018 г.
досъдебното производство било прекратено, като материалите били изпратени на
РПУ Труд с оглед преценка за реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
На 08.08.2019 г. на жалбоподателя
било издадено обжалваното НП, с което същият бил наказан за деяние по чл. 140
ал.1 ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Р.В., И.С. и В.К.. Съдът кредитира същите показания като логични, последователни, непротиворечиви
и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и
възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по
делото, а именно: постановление за прекратяване на наказателното производство
от 02.07.2018 г., протокол за оглед на местопроизшествие и албум към него,
справка в централна база на КАТ по рама: ZD4RSA000XS102192 и АУАН бл. № 0626676/22.06.2018 г.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42
и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
В тази връзка не се споделят
възраженията на жалбоподателя, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при издаването на АУАН и НП, а именно: липса на описание
на фактическата обстановка в посочените два документа. Съдът намира, че в
същите са описани всички елементи от фактическия състав на нарушението по чл.
140 ал.1 ЗДвП, което в пълна степен гарантира правото на защита на
жалбоподателя и способства да разбере съдържанието на вмененото му
административно нарушение.
От правна страна съдът намира следното:
На жалбоподателя е вменено
нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП, съгласно която по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени
на определените за това места. Според легалното определение на §6,
т. 18а от ДР на ЗДвП, "регистрация" е административно разрешение
за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията
на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.
В настоящия случай, от приобщените
по делото писмени доказателства, се установи по безспорен начин, че процесното
МПС към датата на извършеното деяние – 22.06.2018 г., не е било регистрирано по
надлежния ред. Въпреки това жалбоподателят, съзнавайки посочените
обстоятелства, е управлявал лекия автомобил.
Правилно
според настоящия съдебен състав административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е подведена под нормата на чл. 140 ЗДвП. Съгласно ал.1 на посочената разпоредба: по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер поставени на
определените за това места. Според изискванията на посочената норма описаните
МПС следва не само да имат регистрационна табела, която да е поставена на
определените за това места, но и да са регистрирани по реда и начина визирани в
чл. 140, ал.2 от ЗДвП и съответната Наредба, към която тази разпоредба препраща
/така Решение № 1906/26.09.2018 г. по к.
адм. н. д. № 1833/2018 г. на Административен съд – Пловдив/. Посочената от жалбоподателя норма на чл. 175 ЗДвП
е санкционна и се намира в корелативна връзка с нарушената такава по чл. 140 ЗДвП, но последната създава дължимото правило за поведение.
Недоказани
останаха твърденията на жалбоподателя, че същият е бутал процесното МПС до
бензиностанцията, а не го управлявал, както и че се е движил по черен път, а не
по път за обществено ползване. Дори напротив, свидетелят К. е категоричен, че е
възприел жалбоподателят А. да управлява мотоциклета. Както беше посочено съдът
кредитира показанията на свидетеля К., предвид което не споделя наведените
възражения от жалбоподателя.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай
се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици
не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото
деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид, дори напротив, от приложената по делото справка за
нарушител, се установяват извършени от жалбоподателя множество други нарушения
на ЗДвП.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил
вмененото му административно нарушение. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното
наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. Наложената санкция е в определения от закона размер.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-1030-006440 от 08.08.2018 г., издадено от
Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на А.П.А.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 175 ал.3 предл. първо от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/, му е наложено административно наказание –
глоба, в размер на 200 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месеца, за нарушение на разпоредбата на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС