№ 437
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502652 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Прокуратура
РБългария срещу решение № 165/19.07.2022г. на ОС-Враца, постановено по
гр.д. № 83/22г. в частта, в която е уважен иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от
ЗОДОВ.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е
неправилно в атакуваната него част поради противоречие на закона. Съдът
не е съобразил тежестта на обвинението и на процесуалното развитие на
делото, както и съдебното минало на ищеца. Последният е бил обвинен за
леко престъпление, наложена му е най- леката мярка за неотклонение, която
не е довела до ограничаване на правата му. Цялото наказателно производство
е приключило в срок от 14 месеца, който е разумен. Обвинението не е оказало
негативно отражение върху К. С., върху неговата личност, обществения и
професионалния му живот. Затова счита, че размерът на определеното
обезщетение несъответства на характера и интензитета на претърпените от
ищеца неимуществени вреди.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от
него част и да постанови друго, с което да намали размера на обезщетение
1
за неимуществени вреди.
К. С. не е депозирал писмен отговор и в съдебно заседание не е
изразил становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ . В исковата
молба ищецът К. С. твърди, че на 08.09.2020г. е бил привлечен като
обвиняем и му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.343б, ал.2 от
НК. Наложена му е обезпечителна мярка „запор“ върху лек автомобил
„Мицубиши“ с рег. № ******** негова собственост и той е иззет. С
обвинителен акт от 26.11.2020г. по ДП № Д-2130/20г. на РП- Плевен е
предаден на съд и е образувано нохд № 259/20г. на РС- Кнежа. С присъда №
40/29.06.2021г. на РС-Кнежа е бил оправдан по повдигнатото му обвинение.
Тя е потвърдена с решение № 171/09.11.2021г. по внохд № 555/21г. на ОС-
Плевен. Воденото срещу него наказателно производство му е нанесло
неимуществени вреди, изразяващи се в душевно безпокойство и психически
стрес от възможността да попадне в затвора. В хода на наказателното
производство е бил лишен от възможността да се разпорежда със собствения
си автомобил, което му е създало затруднения. През това време е настъпило
физическо изхабяване на МПС. На 02.09.2020г. му е наложена принудителна
административна мярка като му е отнето и свидетелството за управление на
МПС. Затова моли съда да осъди Прокуратурата на Р България да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 50 000лв., в
едно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Ответникът Прокуратура на РБългария в срок е депозирала писмен
отговор, с който оспорва предявения иск. Счита го за неоснователен. Не
оспорва, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по
чл.343б, ал.2 от НК и че е бил оправдан. Не са представени доказателства за
твърденията в исковата молба. Неоснователно се претендира обезщетение от
приобщаването на автомобила като веществено доказателство. Неоснователна
е претенцията за обезщетение поради налагането на принудителната
административна мярка. Тя е наложена със заповед на административен
2
орган и не е свързана с незаконното обвинение. Счита претенцията за
завишена по размер. Ищецът е обвинен за леко престъпление, а наказателното
производство е приключило за 14 месеца. Той е осъждан многократно преди
настоящото обвинение, то справедливият размер на обезщетението е далеч
под претендирания.
Не се спори, че по отношение на ищеца е било образувано досъдебно
и съдебно производство, по които е бил обвинен за престъпление по
чл.343б, ал.2 от НК
Досъдебното производство е било образувано на 02.09.2020г.
Съставен му е АУАН на 02.09.2020г. и му е иззето свидетелството за
управление на МПС.
Със заповед за задържане на лице от 02.09.2020г. К. С. е бил задържан
за 24 часа.
С постановление от 08.09.2020г. той е бил привлечен като обвиняем и
му е определена мярка за неотклонение „подписка“. На същата дата е бил
разпитан в качеството му на обвиняем. С определение от 29.06.2021г. на РС-
Кнежа мярката за неотклонение е отменена.
Не се оспорва, че е внесен обвинителен акт в съда и наказателното
производство е приключило с оправдателна присъда по нохд. № 259/20г. на
РС- Кнежа, потвърдена с решение на ОС-Плевен и влязла в сила на
09.11.2021г.
По делото са приложени досъдебното и съдебно производство,
приключило на две инстанции.
ОС - Враца е уважил частично предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди. Решението е влязло в сила в частта, в която той е
отхвърлен до пълния предявен размер.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от
ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
3
правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
Законодателят е предвидил отговорност на Държавата за вреди,
причинени на физически лица от незаконни действия на правозащитните
органи- дознание, следствие, прокуратура и съд. Наведените в исковата
молба обстоятелства могат да бъдат квалифицирани по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от
ЗОДОВ, а именно, ако лицето бъде оправдано. На основание чл.4 от ЗОДОВ
държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането. Т.е. включват се както неимуществените, така и имуществените
вреди.
За да се ангажира отговорността на правозащитните органи следва да са
налице няколко предпоставки: техни незаконни действия или бездействия,
причинени вреди и причинна връзка между двете. В случая е налице
хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ- К. С. е бил оправдан с влязла в
сила присъда по повдигнатото му обвинение. Не е спорно, че срещу него е
започнало наказателно преследване на 02.09. 2020г., бил е привлечен като
обвиняем за извършено престъпление по чл.343б, ал.2 от НК. Безспорно е,
че наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна
присъда . Не се спори, че за времето от 08.09.2020г. до 29.06.2021г., т.е. в
периода на водене на наказателното производство в досъдебна и съдебна
фаза той е бил с мярка за неотклонение „подписка“.
Обезщетението по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за неимуществени
вреди включва и вредите от незаконното задържане под стража. В случая
такава мярка за неотклонение не е била взета по отношение на ищеца.
Съгласно чл.6 от ЕКЗПЧ всяко лице има право на справедлив процес в
разумен срок. В наказателното преследване той засяга досъдебното и съдебно
производство, включително и инстанционния контрол на присъдата,
решението или определението до влизането им в сила. Според практиката на
ЕСПЧ изискването наказателното производство да е разгледано в разумен
срок се прилага от момента, в който лицето бъде засегнато от държавните
4
органи в резултат на подозрение, че е извършило престъпление. В случая
ищецът е бил засегнат от действията на правозащитните органи на
02.09.2020г., когато е било образувано досъдебното производство.
Преценката дали едно дело е приключило в разумен срок зависи от няколко
критерия: фактическа и правна сложност на делото, поведението на страните,
включително и на лицето, което твърди, че правото му на разглеждане на
делото в разумен срок е било нарушено, поведението на държавните
органи/съд, прокуратура, следствие, полиция/, значение на делото за
лицето. Пак според практиката на ЕСПЧ преценката дали делото е
разгледано в разумен срок се прави спрямо броя на инстанциите, които са го
разгледали. Крайният момент, спрямо който трябва да се изследва дали
наказателното производство е разгледано в разумен срок, е влизане в сила на
присъда или друг акт, с който то е приключило. По отношение на ищеца от
образуването на досъдебното производство до приключване и на съдебно
производство с влязло в сила присъда по оправдаването му е в рамките на 1
година. Т.е. наказателното производство е приключило в разумен срок
съгласно чл.6, ал.1 от ЕКЗПЧ.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на присъденото
обезщетение.
В тежест на всяка страна е да докаже твърденията си, от които черпи
за себе си благоприятни правни последици. В това се състои
доказателствената тежест, а не само в ангажиране на доказателства- чл.154,
ал.1 от ГПК. В тежест на ищеца по предявения иск е да установи при
условията на пълно и главно доказване настъпването на неимуществените
вреди за него. В тази връзка не са ангажирани доказателства.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. Тя не е абстрактно понятие и включва
обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на уврежданията,
начина на настъпването им и какви последици имат те върху пострадалия,
респективно оправдания, срещу който е поддържано незаконно обвинение.
Съдът като съобрази ПП на ВС № 4/23.12.1968г. и след като извърши
преценка на установените в процеса обективно съществуващи обстоятелства
намира, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 1500 лв.
При определяне на този размер въззивният съд взема предвид, че на ищеца е
5
повдигнато едно обвинение, за което е оправдан. Престъплението, за което
е обвинен е леко по смисъла на чл.93, т.7 от НК и срокът на неоснователната
наказателна репресия. Съдът съобрази съдебното минало на ищеца, което
според представеното свидетелство за съдимост, приобщено в досъдебното
производство, е на осъждан. Срещу него многократно е предприемано
наказателно преследване, което завършвало с осъждане по повдигнатото
обвинение. Наказателното производство, по което е оправдан, не е първото
за престъпление по чл.343б от НК. Т.е. управлението на МПС след
употребата на алкохол е многократно реализирано от ищеца и е рецидив. В
тази връзка претърпените от ищеца стрес и душевно разстройство не са в
такъв интензитет, както при лице, което не е осъждано. В процеса не се
доказаха трайни последици за живота и здравето му в резултата на
наказателното преследване. Чувството на страх и притеснение от осъждане е
обичайна и нормална последица от осъществената наказателна репресия.
Няма данни тя да е повлияла на обществения му или професионален
живот, да се отразила негативно на личността му. Воденото срещу него
наказателно производство не е повлияло на общественото мнение за него.
Няма доказателства за отрицателна оценка на личността му.
Налагането на обезпечителна мярка „запор“ върху лек автомобил
„Мицубиши“ с рег. № ******** не е причинила на ищеца неимуществени
вреди доколкото той го е предал доброволно на разследващите органи с
протокол от 02.09.2020г., а обезпечителната мярка е взета с определение на
РС- Кнежа на 11.09.2020г. Същият не търпи неимуществени вреди и от
отнемането на свидетелството му за управление на МПС, доколкото не е
доказано, че това е препятствало той да упражнява труд.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази
икономическата конюктура в страната към датата на влизане в сила на
оправдателната присъда, тъй като тогава е възникнало вземането на ищеца за
вреди- 09.11.2021г. и минималната работна заплата към тази дата.
Обезщетението съответства на жизнения стандарт в страната.
Поради изложеното обжалваното решение следва да се отмени в частта,
в която искът е уважен над 1500лв. до 3 000лв.
По разноските.
За настоящото производство разноски не следва да се присъждат на
6
жалбоподателя.
На ответника не е дължат разноски, тъй като не претендира такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №165/19.07.2022г. на ОС-Враца, постановено по
гр.д. № 83/22г. в частта, в която е уважен иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от
ЗОДОВ над 1500 лв. до 3 000 лв. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от К. Б. С., с. ***, обл. *** срещу
Прокуратура на Република България, гр. София с правно основание чл.2,
ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ над 1500 лв. до 3000 лв. като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът е уважен за 1500лв.
Решението е влязло в сила в частта, в която предявеният иск е
отхвърлен до пълния предявен размер.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7