МОТИВИ
по внохд
№ 2627 / 17, СГС, 17-и въззивен състав
Производството
е по реда на глава XXI от НПК, второ по
ред, като в предходно такова, по внохд № 140/16
, на основание чл. 334, т.2 вр. с чл. 336, ал.1
т.2 от НПК, VІІІ-и състав на СГС е отменил оправдателната присъда на СРС по нохд 4162/2012 и
е постановил осъдителна спрямо подсъдимия К.Н.К. по предявеното му обвинение по
чл. 131, ал.,1,т.4, пр.3 и т.9 , пр.1 и
пр.2 във вр. с чл. 129, ал.2, предл.2,
алт.2 вр. с
ал.1 НК
и на посоченото основание и във вр. с чл. 54 от НК
го е осъдил на лишаване от свобода за срок от две години, с 3 години
изпитателен срок. Новата присъда на въззивния съд, по жалба на подсъдимия с решение от
01.06.2017г. , по нд 1339/16 г. на ВКС е била отменена и делото - върнато на СГС за ново разглеждане
от друг състав от съдебно заседание. Предмет на настояща проверка е първоинстанционната, оправдателна присъда от 13.02.2015г. по нохд
№ 4162/12г. на СРС, оспорена от С.К., частен обвинител /ЧО/, чрез повереника адв. Ж.Ж., като във въззивна жалба и допълнение се изтъква неправилност и искане да се отмени и
постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по
обвинението. Пред
настоящата инстанция тази жалба се
поддържа, при което се проведе съдебно следствие за събиране и проверка на доказателствата. В
съдебните прения, представителят на СГП намира, че жалбата на ЧО не следва да
бъде уважавана, а присъдата на СРС следва да бъде потвърдена. Приема, че
събраните в хода на цялото наказателно производство доказателства и доказателствени средства не може да се направи безспорен, категоричен
и единствено възможен извод, че именно
подсъдимият е извършител на престъплението, за което му е било повдигнато
обвинение. Заявява наличие на множество противоречия между дадените показания
от частните обвинители в хода на целия
процес относно начина на извършване на деянието, средството и местоположението
на лицата. Изтъква, че ЧО М.С. още в
деня на деянието при извършване на разпознаването посочва различно лице от
подсъдимия. Описва извършителя като българин, 40 годишен, 160-170 см, едър на
ръст със заоблени черти и бяла коса, съпоставено с подсъдимият, който към инкриминираната
дата е бил на 60 години, а не на 40. Твърди, че
в първоначалните си показания К. и К. не посочват подробности във връзка
с извършителя и негови конкретни характеристики, а в последствие първият заявява какво му е името и
и конкретни характеристики на извършителя започват да сочат година
по-късно от извършване на деянието. Изтъкват се противоречия между показанията
на частните обвинители и свидетеля С.. Обвинителят се спира на факта, че не е
открито и приобщено оръжието, с което са произведени процесните
изстрели, а по делото е събран само държания от подсъдимия в момента на
задържането газов пистолет, като балистична
експертиза установява, че с него не е било възможно да бъде произведен изстрел
с патрони от типа на тези, чиито гилзи били намерени на местопроизшествието. Акцентира
се, че съгл. заключението на изготвената по делото ФХЕ по ръцете на подсъдимия
не е имало следи от изстрел, факт в
противоречие с показанията на
свидетелите, че именно той е стрелял. Приема се, че тази експертиза потвърждава
обясненията на подсъдимия, че не той е възпроизвел изстрелите. Според
последната балистична експертиза стрелецът е седял на шофьорската седалката, т.е. на предна
лява, изстрелите били възпроизведени с дясна стреляща ръка през десен прозорец,
а от изготвената одорологична
експертиза е ясно, че миризмата иззета от предната лява седалка
на автомобила не е била идентична със сравнителния материал иззет от подсъдимия;
като неговите одорологични
следи са установени на предна дясна седалка и на задна седалка. Съпоставката на
тези две експертизи, заявява представителят на СГП, внася
съмнение в обвинителната теза и не води до единствения възможен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за
което му е повдигнато обвинение.
Повереникът
на ЧО К., адв. Ж., моли да се уважи въззивната
жалба. Заявява, че свидетелските показания, дадени във фазата на съдебното
следствие пред СГС, сочат че подсъдимият
е извършителят на това деяние. Приема се доказаност
на изводите за използване на огнестрелно
оръжие, независимо че не е намерено. Намират се недоказани твърденията на
подсъдимия, че с него е имало друго лице, което е произвело изстрелите. Алтернативно
се пледира, че и такъв вид поведение е престъпно, поради наличие на съучастие.
Повереникът
на ЧО М.С. и П.О. – наследник на починалия в хода производството ЧО П. К. - адв. Г., моли за отмяна
на първоинстанционната присъда и осъждане на
подсъдимия. Счита, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства
дават основание да се приеме различна
фактическа обстановка, в която се
доказва извършването на изпълнителното деяние на престъплението, за което е
повдигнато обвинение на подсъдимия, а такива
източници приема показанията на свидетелите О., Кирилов, балистична експертиза. Твърди, че
продължителността на производството е резултат на бездействието на обвинителната власт да се
разпитат част от свидетелите пред първия съд, а това е довело и до снижаване
качеството на възпроизвеждане. Претендира
за налагане на наказанието, индивидуализирано с оглед закона и справедливостта. Частните обвинители
поддържат заявеното от поверениците .
Защитникът
на подсъдимия адв. Г. моли въззивната
жалба на ЧО да бъде оставена без уважение, а атакуваната присъда - потвърдена. Заявява, че и в допълнителното
съдебно следствие проведено за втори път от въззивния
съд не се преодолява
дефицита от доказателства, съществувал още с внасянето на ОА в СРС.
Въпросът, който поставя, е
доколко може да бъде преодолявано твърдението на подсъдимия, че е имало
и трети човек освен него и пострадалите, който е реализирал инкриминираните
изстрели и съответно е причинил констатираните телесни увреждания различни за
тримата пострадали. Акцентира, че основните свидетели са пострадалите и техните
близки или приятели, а в показанията им се съзират многобройни противоречия: за
С.К. не бил пиян, но имал главоболие; че от 2 метра бил застрелян от подсъдимия
К., но пък балистичната експертиза, е и извод, че ако е стрелял от прозореца на
шофьора би трябвало да стреля пред лицето си и гилзите да го удрят него. В показанията на същия свидетел от 12.07.2010 г. пред ДП
разстоянието е 15 метра, а на 10.05.2013
г. се намалява на 7 метра разстоянието. Цитира се самия К. и твърдението му, че
бил горе-долу в съзнание, за което
състояние се изразява съгласие с изводите на предишния състав на въззивния съд, че „когнитивните
способности на К. към този момент били силно намалени“, за да може той да
възпроизведе някаква фактическа обстановка на която да се даде вяра. За свидетеля М.С. се твърди, че борави
с още по-голям диапазон от разстояние в различните си показания от 50-100 метра
пред съда до 10 метра в д.п. ; за С.С. - той също казва, че не помни разстоянието, но във всеки
случай казва на около 40 метра от мястото за наблюдение, а прочита на показанията му от ДП от 12.07.2010
г. същия свидетел съобщава друга посока
на стрелбата, като твърди, че подсъдимият е бил държал пистолета с дясната си
ръка, а с лявата волана. Твърди, че свидетелите на началото на инцидента дават
различни версии - позовава се на
показанията от съдебно заседание на 18.01.2019г. на Д.О., че бил с П., но не видял нараняванията, не може да обясни
кога е прострелян П., после се стреляло от шофьорското място на лек автомобил
Мерцедес, карал и стрелял, не видял, обаче с коя ръка на по 100-200 метра. П.
куцал, но пък преди това имал някаква рана на крака. Защитата твърди, че и пред
първата инстанция и пред въззивната инстанция данните
остават същите , изтъква се, че не е намерено оръжието, но пък гилзите от колата странно защо не са
почистени, а и те са резултат от
проведена стрелба с два пистолета, при което не е ясно с кой от двата са
причинени инкриминираните наранявания. Защитата твърди, че са налице предположения,
които следва да ползват защитата, а не обвинението, поради което и след като подсъдимият
не е длъжен да доказва тезата си, не е
длъжен да доказва, че е невинен, то извода е, че единствената възможност е да
се потвърди оправдателната присъда на първостепенния съд. Подсъдимият в право на
лична защита и право на последна дума моли да бъде потвърдена оправдателната
присъда на първия съд, като заявява, че
не той е извършителят на това деяние.
За да постанови обжалваната присъда и оправдае подсъдимия по
внесеното обвинение, СРС е приел, че на 11.07.2010г. подсъдимият решил да
преспи в автомобила си Мерцедес Е
290 с рег. № ********, т.к. в началото
на месец юли някой влязъл в двора му и убил кучето му доберман. Към полунощ чул
шум от чупене на катинар, с който била заключена задната врата на гаража и
видял, че в двора му нахлуват С.К.; П. К., М.С.. Подсъдимият им подвикнал и те
побягнали на улицата, там обаче като видели, че е сам, придобили смелост и го нападнали. Подсъдимият се уплашил върнал
се в двора, качил се в автомобила си,
потеглил; а младежите тръгнали да го преследват, после забелязал
разгневена група роми въоръжени с тояги и хвърлящи камъни. В този момент на
помощ му се притекъл непознат мъж, който седнал на предна дясна седалка,
наредил му да кара и въоръжен с пистолет започнал да стреля през отворения
прозорец по тълпата роми. Така успели да избягат, но в резултат на изстрелите
били засегнати К.С. и К.. За да възприеме тези факти първият съд е оценил, че пострадалите описват по
неубедителен и противоречив начин подсъдимия, че с намереното в подсъдимия газ
сигнален пистолет е невъзможно да се произведат
изстрели с патрони от типа на тези, чиито проектили и гилзи
са намерени; по ръцете на подсъдимия
няма намерени капсулни микрочастици; одорологична
експертиза сочи, че миризмата по предна лява седалка на л.а. ******** АА не е идентична със сравнителния мирисов материал, иззет от подсъдимия, а миризмата по
предна дясна и по задна седалка е идентична с тази на подсъдимия. При тези
обстоятелства, е намерено за недоказано авторството на деянието и подсъдимият е
признат на невиновен и оправдан .
Настоящият
въззивен състав проведе съдебно следствие и въз
основа събраните по делото, от двете
съдебни инстанции, доказателства прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
е собственик на имот в гр. София, бул. „********. В имота му не еднократно било влизано, отнемано имущество, вкл. било убито и кучето му –
доберман, което държал там. При
последният такъв случай, на 07.07.2010г.
в 01:30 ч., алармата на адреса на подсъдимия в гр. София, бул. „********, се задейства алармата. Установява се от
патрул на СОТ, че обекта е разбит, а Н. се
уведомява . Предвид тези събития подсъдимият
започва да нощува в този си имот, така и на
12.07.10г., когато късно през нощта, около 01:30 часа чува шумове
и решава да излезе отвън. В
същото време, на 12.07.10 г. пострадалите С.К. /Ш./, П. К. / Ш./ и още едно неустановено по делото лице на
около 15 години, тръгват от кафе в
квартала си „Захарна фабрика“, ул.
„Суходол“, гр. София, за да изпратят
непълнолетния до спирка „Орион“. На бензиностанция на „ОМВ“ на бул. „Сливница“ С.К. пита за часа
и всички продължават напред по бул.
„Сливница“ с посока към
бул. „П. Дертлиев – ул. „Адам Мицкевич“. Преминавайки
покрай имота на подсъдимия Н., пострадалите говорят на висок глас.
Подсъдимият
чувайки шумовете покрай дома си, излиза отвън на булеварда, напсува лицата и ги пита защо са влизали в
къщата му. Тогава св. С.К. взема една
пръчка и
тръгва към подсъдимия, при което последния с носения от него пистолет произвежда изстрел с огнестрелно оръжие, калибър 7/65,
пистолетен, с калибър на проектила
7,65 мм от разстояние около 4-5 метра, фронтално спрямо С.К., с посока отпред назад и отгоре -
надолу. К. ***, в района на № 148, а подсъдимият произвежда и други изстрели,
които обаче не засягат другите две лица -
К. и неустановеното момче. Последното побягва незабавно, а К. се опитва да вдигне К., неуспява и решава да отиде за помощ в квартала, където
живеят.
Междувременно
изстрелите на бул. „Сливница“ се чуват,
а неустановеното 15- годишно лице, отива към
кафето в квартала, от което към
близкия булевард се придвижват М.С., С.С. заедно с
още няколко лица. По същото време в района на бензиностанция „ОМВ“ се намира и св. Д.О..
След
като произвежда изстрелите подсъдимият се качва на шофьорското място в автомобила
си м. „Мерцедес“ ДКН ******** и го
управлява от дома си към „ОМВ“ -
но в обратна на движението посока.
В
района на бул. „Сливница“ между номера 144 – 142, и около № 134, както и след навлизането на автомобила в района на
улици № „753“ и „754“ в гр. София има нови
изстрели. Част от тях засягат другите
двама пострадали - П. К. получава рани с кръгловата
форма в долната - към коляното, част на дясното бедро, а М.С.
докато бяга получава огнестрелно
нараняване в долна част на ляво бедро и огнестрелно нараняване на пета на
десния крак с проектил с калибър около 9 мм. Св. Д.О.
дръпнал П. К. и двамата се скриват зад един бус. След
това се автомобилът се оттегля.
Лица
от квартала пренасят пострадалия К. в
„Западен парк“, в близост до
бензиностанция „Лукойл“, намираща срещуположната страна на бул. „Сливница“
срещу номер 146. Там изчакват линейка,
но поради забавянето й, близки на К. го откарват с частен автомобил до
„Пирогов“. Със
заповед по реда на ЗМВР на 12.07.10 г. в 05:40ч. подсъдимият е задържан.
Извършената проверка и анализ на източниците
показа следното :
В
обясненията си пред СРС подсъдимият сочи, че чул шум и видял съмнителни лица в
двора. Излязъл на улицата и видял
частните обвинители , при което тръгнал да бяга, защото бил нападнат с пръчки
- ЧО С.К. бръкнал в контейнер и взел
такава. П. искал да го спре, но С. настоял и се нахвърлили. Тогава дошло неустановено лице и започнало да
стреля по тях. Като отделно от това подсъдимият се качил на лекия си автомобил
м. „Мерцедес“ и започнал да го управлява, а неизвестният седял на предна дясна
седалка. От заявеното от
подсъдимия, съдът кредитира
изнесеното, че е чул шум и поради това е
излязъл на улицата /булеварда/. Останалите му твърдения: че е видял тримата частни обвинители в двора
си; че бил нападнат с пръчка, че тогава
дошло неустановено лице и произвело изстрели се намират за защитни и
опровергани. За да направи това заключение съдът прецени данните,
съдържащи се в показанията на свидетелите, пряко възприели описваните събития.
Като събитията заслужва да се диференцират в две фази : първата -
до момента на произвеждане на
първите изстрели срещу К., К. и 15-годишното
лице и
втората - след качването на Н. в лекия му автомобил м. „Мерцедес“.
Пред първата инстанция свидетелски показания е
депозирал П. К.. Той направил твърдения, които се оценяват като
достоверни от въззивния
съд :
твърди че познава подсъдимия
преди инцидента като съсед и не е имал конфликти с него; че процесната вечер
тръгнал заедно с пострадалия К. и още едно лице в посока, преминаваща покрай къщата на подсъдимия; С.К.
говорил на висок тон; тогава врата на къщата се отворила и от там излязъл Н., напсувал ги,
извадил пистолет и стрелял по него, по С. и последния паднал на улицата,
а от него шуртяла кръв; сочи, че
той -
К. - побягнал; След като
стрелял по С., Н. се качил на колата. Докато бягали, подсъдимият стрелял от колата
и го уцелил в левия крак. К. отрича да са влизали или да са правили опит да
влязат в къщата на подсъдимия; признава че К. бил взел едно дърво, но това е
станало след като подсъдимият излязъл.
Твърди че всичко станало пред къщата на подсъдимия. Тези показанията, дадени пред СРС
са кореспондиращи по съдържание с
описаното от свидетеля в Д.П. л.19, отразено в протокол за разпит,
проведен 04:25 – 04:50ч, като последните не са приобщавани по делото, но наличието им е
показателно за устойчивост на възпрозвежданата
информация. Настоящият
състав възприема за достоверен и резултата от извършеното действие по
разпознаване от К.. Данните сочат, че К.
е познавал Н. към 12.07.10г. и това е
видно от изнесеното от разпита му както в с.з. пред СРС, така и от съобщеното
на 12.07.10г., респективно потвърждаването на същото обстоятелство
в разпита, предхождащ разпознаване на 17.05.11, на което свидетелят е посочил подсъдимия /л. 151-153/ с твърдение, че го
разпознава по физиономия и коса. В предхождащия действието по разпознаване разпит К., идентично на заявеното от него в
разпита още на 12.07.10 заявил че
познава лицето, т.к. живеел близо до „махалата“; пили са кафе заедно ; знаел какво работи / гробар,
а в първия правел ковчези/. В разпита непосредствено предхождащ
разпознаването е описан извършител
- висок около 185 см., нормално
телосложение, с бяла коса, по средата на
главата леко плешив. Събраните
чрез разпита на този свидетел данни са многобройни, детайлни и изцяло се
възприемат като достоверни от настоящата инстанция. Не се намира основание да
се счете, че в качеството си на свидетел К. е заинтересован да изнася факти, които не са се случили, които да
са в негов интерес или този на К.,
с който са били приятели и са живели на един адрес в гр. София, „********. Нещо повече, именно чрез
показанията на К. се потвърждава обясненото от подсъдимия, че К. взел едно дърво, но с уточнението от
свидетеля, че това е станало след
отправените реплики към тримата. Не възникват
съмнения в истинността на показаното от този свидетел, с оглед очертаванато
от болшинството от свидетелите, в близки отношения с него, че той имал проблеми с крака си /куцал/ и преди
деянието. Вписаното в медицинската документация
за него, отразено и в СМЕ - старо счупване с изкълчване на ниво пети поясен кръсцов /лумбо - сакрален/ прешлен,
индикира
обяснение за това състояние.
Проверката
на твърденията на св. С.К. в цялото производство показва на
въззивния състав, тяхната еднопосочност по
съществените въпроси, като различията се наблюдават относно детайлизацията и
обема на споделяната информация, който разбираемо се снижава с течение на
времето. Констатира
се, че пред СРС К.
е заявил че с П. К. и още едно момче преминавали покрай
къщата на подсъдимия, като самия той - К. говорел на висок тон; подсъдимият ги напсувал и почнал да стреля; уцелил
го ; П. К. тръгнал за помощ, а подсъдимият влязъл в гаража, излязъл с кола. В с.з. от 26.02.18. пред въззивния
съд в
свободен разказ описва факти за лицата с които тръгнал към „Орион“, за излизането на подсъдимия на булеварда и псувнята
и започналата стрелба . На въпроси
отговаря, че той при стрелбата е бил на
улицата и е бил обърнат с лице към
подсъдимия, който е излязъл от неговата
порта и бил на тротоара и разстоянието
между тях е било близко, сочи около 2 метра. На въпроси на съда е потвърдил, че
подсъдимият изкарал от гараж колата
и почнал да стреля по момчетата. Видял, че
отворил прозореца и почнал да стреля; видял че други лица не са се
качвали. Твърди и че е бил и в бесъзнание . В
същото с.з. съдът е приобщил показанията на свидетеля от д.п. от 12.07.10г.
, дадени при разпит в д.п. от 05:30 – 06:00/ л.17/. Чрез тях се извличат
допълнителни данни, че процесната вечер тръгнал заедно с пострадалия К. и още едно лице в посока към „Орион“, че минал
покрай бензиностанция „ОМВ“ . Отворила се врата на един гараж и излязъл мъж, който
насочил пистолет и напсувал. След въпроса на С.К. защо псува подсъдимият от около 15 метра произвел два изстрела, и К. усетил болка в слабините и паднал на
земята мъжът стрелял втори път и на К.
му причерняло му. Мъжът се качил в черен или сив мерцедес и потеглил
след момчетата които побягнали в обратна посока; чул още няколко изстрела. На д.п. , в разпита
на 12.07.10г. К. е направил описание на дееца, за който е посочил, че не го
познава, но го описва : българин,
леко плешив отпред на челото с бяла коса, висок около 180 см.; 50-55 годишен
. От настоящия ХVІІ състав на съда се
приобщиха части от показанията на свидетеля пред VІІІ-и състав на съда, предвид това, че пред
последният са били изнесени допълнителни данни : че лицето е било само в колата и тръгнало в
посока към „махалата“, че вечерта като
се случило те не са влизали в никакъв имот, а просто минавали от там“, които
факти свидетелят поддържа и в разпита и пред настоящия състав. Отразеното
съдържание на показанията на К. показва, че са последователни и непротиворечиви в рамките на д.п. , с.з. пред първия съд и тези пред въззивната
инстанция. Същите са в синхрон с изнесеното от К., поради което и този източник се прецени че следва да се ползва, наред с изнесеното от К., за да
се приемат фактите по преминаването на пострадалите К., К. и неустановеното
лице покрай дома на Н., за излизането на последния на булеварда и отправените реплики, с които иска сметка,
респ. следващите псувни и действията му с огнестрелно оръжие, в резултат на
което там на място от стрелбата, произведена от Н. е увреден К., от него
почнала да шурти кръв и паднал на земята. Отсъствието на данни в показанията на св. К.,
че след чуването на псувните от подсъдимия е взел пръчка и с нея тръгнал към Н., за разлика от
твърденията, които К. прави в тази насока, не води автоматично
до извод за преднамереност на позицията, доколкото последователно
свидетелят е твърдял липса на спомен за това обстоятелство. Установените несъответствия
в показанията на К. относно разстоянието, от което е
стреляно срещу него 15м, 7метра или 2 метра,
защитникът с основание изтъква, но само по себе си това противоречие не
е от такова естество, че да доведе до съмнения в извода, че лицата са били близко едно срещу друго и
лице в лице, по думите на К., което той последователно поддържа. А за извода за
разстоянието от което е прострелян съдът ползва и СБЕ от д.п., установила че
разстоянието е около 4-5 метра. Именно това местоположение е дало възможност последният да огледа добре и
да възприеме чертите на стрелящия, когото не познавал / обяснил го с това, че е
израснал по „институциите“/, за да го посочи при извършеното разпознаване на
10.05.11г., респ. последователно да поддържа
и пред настоящия съдебен състав, че е бил прострелян от Н.
. Резултата от
извършеното разпознаване на Н. от К. на 10.05.11г. се ползва от съда, като при действието не са
допуснати нарушения. Видно е, че
тогава свидетелят е бил разпитан за
белезите, по които би могъл да разпознае лицето, като заявеното от него е било
вече с по – обобщителен характер / по коса и физиономия/, съпоставено с данните
изнесени на 12.07.10г. , като освен тези белези е заявил още физически данни/
50-55 години , българин, леко плешив отпред на челото, висок около 180 см,
нормално телосложение/ по които е разпознал Н..
Резултата от действието не се намира за колеблив или опорочен от
допълнително добавеното през 2011г. : “Знам, че му викат К.мръсника, защото е
стрелял по други хора от махалата“. Безспорно е, че данните за името на
извършителя са посочени за първи път именно тогава на 10.05.11г., а не при
първоначалния разпит, но това намира
обяснения във факта,
споделян и от самия К., че по – късно
е разговарял за случая вкл. с П. К.,
при което са били налице допълнителни
източници на информация за името на лицето,
но не и за описанието на белезите на това лице . Физическите
белези, пресъздадени от К. към 12.07.10 и заявения от К. на същата дата факт,
че познава лицето, в последствие, го описал
като - българин, години - 50, 185 см. с
нормално телосложение с побеляла коса и
по средата на главата леко плешив, са
съвпадащи и дават основание, тези
характеристики да се свържат с подсъдимия, роден 1950г.
Разликата между описваната и действителната възраст не е така драстична
и може да бъде обяснена с различията
във възприятията на разпитваното лице. Относно
последните, доколкото пред настоящия състав и пред предходния състав на СГС,
свидетелят К. е заявил че е бил в безсъзнание, че му е причернявало, както
някой от използваните изрази от свидетеля напр. „след произвеждането на изстрелите съм видял, че е
излязъл с един мерцедес“ и „това се
сещам, аз бях в безсъзнание на земята“
настоящият състав на СГС намира за нужно да отбележи, становището
си, че
К. не е лице за което възникват съмнения: за свидетелската му годност; за възможността да е възприел и възпроизвел
събитията случили се на 12.07.10г. до прострелването му. Видно е, че независимо от степента на образованост – трети клас – същият и в д.п. и в с.з. прави твърдения, чиято езикова изява се отличава с конкретност, яснота и
разбираемост. Споделяните от него обстоятелства, че
известен период преди инцидента
употребил алкохол, също не води
до автоматичен извод за това, че лицето не е било с възможности да
възприема и достоверно да
възпроизвежда фактите до прострелването
му. Отделно
факта, че е бил прострелян и след това му е причерняло и паднал,
очевидно не е довел
К. до безусловна и продължителна
невъзможност да възприема случващото се.
Че това е така се вижда от показанията в първия му разпит на
12.07.10г. , мястото и начина им на даване – в. д п., очевидно след като
е бил приет в болница за лечение, в които според настоящия състав подробно и последователно е направил
изложението на възприетата от него хронология на събитията както относно
фактите при прострелването му, така
и тези след качването лицето и потеглянето му с л.а. „Мерцедес“. Съдейки, че тези най – първи негови показания са дадени
във време, което стои максимално близо до събитията и при тяхното депозиране свидетелят
детайлно описва случилото, без да заявява, че не помни или не е възприел нещо,
то настоящият състав намери, че същите следва да се кредитират, а чрез тях тяхното възприемане от състава се
преодоляват непълнотите от свидетелстването
пред състава на съда .
Показанията
на К. и К. в д.п. са
давани още същата нощ на 12.07.10г. 03:50
– 04:10 и 05:30 - 06:00 часа, пред
различни органи, като конкретното развитие и динамика на ситуацията –
прострелване на К., опит да му се помогне от К. и побягването на последния, дава основание да се изключи съгласуване на техните изявления в този
времеви период и да се приеме, че същите пресъздават достоверно и по съвпадащ
начин информация. От техните показания
се извежда и това, че двамата частни
обвинители не са влизали в имота на Н., не са се опитвали да взломяват; не са нападали Н., а вземането на пръчка от К. е
резултат от отправените реплики на Н.. При огледа на 12.07.10 в имота на Н. –
дворно място и гараж, разследващите не са намерели предмети, които да са
свързани с разследването и да индицират присъствие на
трети лица. Мястото, на което се е
намирал К. при прострелването му - пред
№ 148 на бул. „Сливница“ също косвено утвърждава извод, че тримата са били
подминали имота на Н. на №146 и са вървели, когато подсъдимият е излязъл от
дома си . Неубедително е и описанието от
подсъдимия на извършеното над него нападение: сочи ситуация, при която П. К.
се опитвал да спре С.К., но после
се поддал на настояването на последния
и така му се нахвърлили.
Преценката
на настоящия състав е, че в
кореспонденция с изнесеното от свидетелите К. и К.,
са данните от М.С.. Това лице е свидетел на втората фаза от събитията по делото. В
разпита пред СРС той е заявил,
че С. и П. тръгнали да си купуват
цигари; после дошло едно момче и извикало „убиха С., застреляха го“ и тогава той
и още едно лице изтичали и видял как подсъдимият се качва на кола и сваля стъклото и почва да
стреля. Не познавал преди инцидента подсъдимия . Пред
настоящия състав на съда С. твърди същото. Уточнява, че е било осветено /същото се сочи и от К./, допълва, че докато са бягали той и П. К., човекът, който бил шофьорското място стрелял. Същите факти са
били заявени по д.п. на 12.07.10 при разпит от 14:05 до 14:20ч. като та Тоест налице е еднопосочност на твърденията
на свидетеля по възприетото от него, което е в кореспонденция със споделяното
от първите двама свидетели. От състава
се направи извод, че в показанията си
свидетелят достоверно описва и за това кредитира твърденията му, че той не е
бил заедно с К. и К., когато същите са
преминавали покрай дома на подсъдимия и не е присъствал на първоначалните изстрели, довели до прострелването на К.. Кредитира се показаното от М.С., че след като ги е извикало „едно момче“ / 15 годишното
неустановено лице/ С., заедно с други лица, сред които и зет му С.С., се отправил към
мястото и видял потеглянето на л.а. и произведените стрелби
от колата. Настоящият състав възприема за
достоверно и споделеното от този
свидетел за начина на движение на автомобила, което се приема за обективно и това се преценява и при сравнение с данните
извлечени за местоположението на произшествието, вкл. и предвид приложената от СРС схема на района в гр. София, р-н
„Илинден“, кв. „Захарна фабрика“, респ. с данните извлечени от протокол за
оглед на местопроизшествие. Възприе се
от съда, заявеното от
свидетеля на 12.10.18: „ това стана като човекът пали колата и в
насрещното кара към нас и влезна в махалата. Автомобилът се движеше към
махалата „Захарна фабрика“… човекът караше
автомобила и почваше да стреля по посоки“, като се кредитира и допълнително приобщените изявления на
свидетеля от д.п. протокол
10.05.11г. л. 141, че човекът който
стреля по нас беше на около 10 метра от мен. Това не се намира в противоречие с показанията му, че той и П. К. са били на 50 -100 м.
от С., когато подсъдмият
се качил на колата и тръгнал към тях.
Този извод се прави и от контекста,
и от конкретиката на заявеното на 12.10.18г.,
в които неотменно поддържа, че когато подсъдмият се е качвал
в колата, С.К. бил на земята тоест
на по – далечното разстояние, а стрелбата към него самия вече е произведена от
по-близко разстояние.
Св. С.
не разпознава подсъдимият като
автор на деянието срещу него при съответното действие, а е
посочил друго лице, поради което последващото
свързване на подсъдимия с извършителя в
рамките на съдебното производство от този свидетел, макар и последователно
реализирано, не е убедително и не се ползва за извод. Това, че ЧО С. още в деня на деянието 12.07.10 при
извършване на разпознаването посочва различно лице от подсъдимия, а в
описанието е заявил,че извършителят е едър и 40 годишен, тоест на
възраст явно несъответстваща на подсъдмотото лице, не
внася колебание в изводите на съда, базирани на показаното и разпознаването от К.
и К., т.к. именно те двамата са преки
очевидци на първата фаза на събитията и са били лице в лице срещу подсъдимия, а
за М.С. фактите са, че първо го наблюдавал отдалеч, а при последвалото идване на „Мерцедеса“ той
вече е бягал, а изстрелите спрямо него са били произведени странично и това
е ограничавало възможностите му за наблюдение .
Проверката
на показанията на С. се направи и чрез тези на св. Д.О., който се намирал в района на
„ОМВ“ ,
като твърди че видял С. на 100 - 200 метра на земята. Макар и с невисока
езикова култура ясно е заявеното от него, че имало стрелба и той дръпнал П. /К./
и се скрили зад една кола. Стрелбата идвала от колата – „Мерцедес“ тъмносин;
конкретизира лицето което стреляло и че друг
нямало в колата. Тези показания
съвпадат с дадените в д.п. на
30.08.11г. показания, приобщени от
първия съд.
Оценката
на показанията на св. С.С. е за разнопосочност на твърдените обстоятелства : пред настоящия въззивен
състав, е заявил че процесната вечер
бил навън, в Западен парк, заедно с други лица от квартала, когато видял
подсъдимият как стреля по С.К.; после се
качил в една кола ; а след това като се
приближил свидетелят на 3-4 метра видял пистолета и лицето на човека. Поради противоречия и
липса на спомен са приобщени показанията на свидетеля от д.п. от 12.07.10 в които
заявил, че е наблюдавал, като излязъл от къщата автомобил Мелцедес, очиларка с четири врати № ********; огледал лицето което го шофирало и изведнъж това лице
извадило оръжие с дясна ръка, а с лява
държал волана, насочил оръжието към насъбралите се хора и произвел 7-8 изстрела през десния прозорец
. Свидетелят е потвърдил пред настоящия състав на съда заявеното тогава в
д.п. В същото време VІІІ състав на съда
е направил твърдения в свободния си
разказ как човекът излязъл от
двора с едни пистолет и почнал да
стреля, после видял как К. паднал на земята, а след това подсъдимият избягал с
кола, която била паркирана надолу по улицата . Заявява, че от автомобила не е
имало стрелба. Настоящият съдебен
състав намира, че противоречивия характер на показанията на св. С.: в д.п.
твърди само за стрелба от кола, а в съдебно заседание пред двата състава
обяснява за прострелването на К. на
улицата и отрича да е имало стрелба от
автомобила, не дават основание да се
ползват и кредитират от състава показанията му за друго, освен за
това, че е възприел подсъдимия в л.а. м. Мерцедес с номер *****. За тези си
изводи съдът се позовава на обстоятелството, че този свидетел единствен в д.п. съобщава
данните за ДК Номер на
автомобила, и то непосредствено при разпита му на 12.07.10 с начало 02:45 ч., за
което обстоятелство твърдение не е правил който и да е друг и няма как да е произтекло
от друг източник. На следващо място отчитайки и кредитирайки
показното от М.С., че е бил в кафето със
зет си – именно Св. С., и
обстоятелството, че С. е бил по време на събитията с мярка „домашен арест“ очевидно налага извод, че заявеното от него на
12.07.10, че е бил в дома си е целяло да се избегне извод за нарушаване на
задълженията в качеството на обвиняем, което дискредитира истинността на това твърдение
и прави правдоподобно присъствието му първо
в кафето, а после на улицата,
където е могъл да възприеме номера на автомобила и неговия водач,
разпознат по – късно от него на 04.10.11.
Протокол
за оглед на местопроизшествие, съвкупно оценен със СМЕ, води до извод, че
стрелбата по К., произведена от подсъдимия е била с огнестрелно оръжие с калибър 7,65 мм . В потвърждение на това са и
намерените три броя гилзи калибър 7,65 мм в района № 148 на бул. „Сливница“, а
и там е голямото количество кръв по пътното платно. Обстоятелствата, че изстрелите са проведени на място и след това при
движението на автомобила се потвърждават от данните, отразени в протоколите за оглед на местопроизшествие. Така
в протокол за оглед на местопроизшествие
12.07.10г. за времето 02:40 до 03:55 часа на отсечка от пътно платно с посока от ул. „П. Дертлиев“ и ул. „Адам Мицкевич“
към бензиностанция ОМВ, граничеща с улица 753, срещу № 148 на пътното платно на разстояние 138 см.
са намерени в квадрант с размери 700/120 см.
са намерени червеникаво – кафеникави петна. В обратна посока към улица „753“ между № 142
и № 144 на пътното платно на разстояние
50 см. от бордюра е намерена гилза; на
разстояние 25 см. косо нагоре и 60 см от бордюра – друга гилза / фиксирани под
№ 2/; намерен е проектил
/ фиксиран под № 3/ с деформирана
форма; на 101 см. от първия проектил в посока № 142, на 10 см. от
постройката, е намерен още един такъв. Срещу № 134 върху пътното платно е
намерена гилза / фиксирана № 5/ ; на
платното на изхода от бензиностанцията и
ул. „753“ в завоя са намерени на
разстояние 11 см от тротоара гилза / № 6/,
на разстояние 150 см от нея и 36 см
от тротоара е намерена гилза фиксирана под № 7. По ул. „753“ от бул. Сливница зад магазин ТМТ
„Елком“ и „т-образно“ кръстовище с ул. „753“
на разстояние 237 см. от стълб за улично осветление и на 198 см от бордюра
е намерен проектил фиксиран под № 8 . В
Западен парк зад Бензиностанция „Лукойл“ е намерена шапка тип бейзболна /№ 9/ . Всички веществени доказателства, фиксирани под съответните номера са
запечатани с етикети и серийни номера. При
повторен оглед на местопроизшествие отново на 12.07.10 от 09:55 до 11 часа, на
тротоара на бул. „Сливница“ от № 148 до
№ 132 пред прозореца на къща,
непосредствено до портата на № 148, намерени 1 м южно от стената – 1 бр. гилза
с надпис ППУ- 80 – 1,65 мм и на 120 см
още една гилза и трета гилза с надписи и на двете „Geko
7,65“, всички от жълт метал. Срещу
входната врата на № 148 са намерени капки с кафеникафо-червеникава
течност; на пътното платно са намерени локви от червеникаво – кафеникава
материя в посока от улица към тротоара. На ул. „753“ и ул. 754 е намерен л.а.
Фолксваген голф с ДК № 1565 НХ, паркиран в посока на движение ул. „753“ . Под
задния ляв стоп намерен отвор с големина 9мм , при отваряне на багажника е
видяно, че е пробита пластмасова туба от
5 л. в задна лява облегалка е намерен
отвор, преминаващ през цялата седалка с неправилна форма и начупени
ръбове. На облегалката на предна дясна
седалка е намерен отвор с неправилна форма, а непосредствено под дупката е
намерен проектил от жълт метал едностранно сплескан,
иззет. Проверката
на иззета с тампони черевиникаво
– кафява течност, намерена на уличното платно на 12.07.10г., е показала, че
това е човешка кръв, съгл. Протокол за биологическа експертиза № Б – 271/2010.
/л.74 и сл. дп.
./ При
претърсване на автомобил ******** АА,
м.“Мерцедес“ Е 290, паркиран на паркинг в гр. София , бул. Вардар срещу № 60
са намерени иззети два броя гилзи от жълт метал с надпис 9мм LUGER. На пода пред задна седалка в дясно е намерен 1 брой гилза 9 мм LUGER, пред
задна лява седалка са намерени два броя гилза 9 мм с надпис на венеца LUGER.
Освен гилзите, иззет е и мирис със съответен
протокол. При действието е присъствал подсъдимия. Съгласно справка от база КАТ, л.а. с ДК
№ ******** АА, м.“Мерцедес“ Е 290, е с регистриран собственик – подсъдимия.
От
приобщения от настоящия състав фотоалбум към
протокол за претърсване и изземване на л.а. „Мерцедес“ е видимо, че по него има увреждания в близост
до фара и боята, като същите не могат да се свържат да се свържат с действия
на пострадалите, предхождащи по време
стрелбите.
Причинените
увреждания съгл. СМЕ по писмени данни,
изготвени към м. януари 2011г. от в.л. Мария Г. - са следните: на С.А. К. -причинена огнестрелна рана на половия член
тазовото дъно, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота; описантие травматични увреждания са резултат от огнестрелно
оръжие с калибър 3-4 мм/ въз основа описано в ИЗ входно отвърстие с размери
/3-4 мм/ Увреждането е причинило
разстройство на здравето, временно
опасно за живота.
За
М.Т.С. е посочено че е получил
огнестрелна рана в областта на долната част на лявото бедро/ вход външно, изход
вътрешно/ и огнестрелна рана в областта на петата на десния крак/вход вътрешно
изход външна повърхност с диаметър 10 мм / съгл. обменна карта, приложена по
дело/ ; прието е че описаните увреждания
са резултат от огнестрелно оръжие с калибър 10 мм. Посока на изстрел от отляво
на дясно и отгоре надолу, като раната на ляво бедро и дясна пета може да са
резултат на един и същи проектил. Уврежданията са
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Видно от обменна карта е, че лицето е отказал
лечение и хоспитализация и освободен
За
П. М.К. е посочено, че получил прободна рана / в мед. направление вписано пунктиформена рана без проектил и
костни увреди/ на дясно коляно, която е
възможно да е получена от проектил от далечно разстояние, който е действал с малка
кинетична енергия като твърд тъп предмет
или с върховата част на проектил като прободно оръжие, довели до временно разстройство на
здравето неопасно за живота На 12.07. Отказал профилактика и хоспитализация, но
на 15.07. е постъпил и изписан на 17.07.10г. от Пирогов .
Съгл.
СМЕ на вещи лица Т., И., Г.на частния
обвинител С.А. К. е причинено транзиторно огнестрелно нараняване с входна рана
на гръбната повърхност на основата на половия
член вдясно, а изходна в областта
на до междинницата /тазово дъно / в дясна седалищна област, близо до аналния
отвор ; нараняването е причинено от проектил изстралян от огнестрелно оръжие ; При право анатомично положение
на пострадалия, насоката на раневия канал е
отгоре – надолу и отпред назад ;
няма данни за преминаване на куршума през преграда преди да причини
нараняването; от медицинска гледна точка не е възможно да се определи
дистанцията . Вещите лица за заявили, че
с огнестрелното нараняване не са засегнати жизненоважни органи; не е била в
нито един момент реална опасност за живота, вкл. и след постъпване в
болница. При постъпване в болница на е
описано масивно кървене от засегнатата област, не са установени шоково
състояние и/или изява на анемичен синдро не е
проведено личение с изгрупова
кръв . Това е дало основание да се приеме, че при неоказване на на мед помощ не би настъпил неминуемо смъртен изход. Тъй
като огнестрелното нараняване със сигурност е щяло да настъпи инфектиране и дори съществува възможност за тежки и
фатални усложнения ; Проведената оперативна интерваниция
е целяла да ревизира нараняването; да възстанови целостта на тъканите и с това да допринесе за по – бързо и пълно
възстановяване функциите на засегнатата област . С операцията и лечението е
избегнат риска от възникване на инфектиране , като кървенето е спряло
дефинитивно без риск от усложнения . Причинената на К. увреждане е довело до
„трайно / за повече от 30 дни /
затрудняване на функцията на половите органи /неспособност за
съвкупление/, без причиняване на детеродна неспособност” по смисъла на чл.129,
ал.2 от НК.
В СМЕ от в.лица Т., И., Г.за П. М.К. е дадено
заключение, че са му причинени две рани с кръгловата
форма в долната част /към коляното/ на
дясното бедро. Съгл диагноза нараняването е причинено
от проектил , изстрелян от огнестрелно оръжие и се касае
за транзиторно огнестрелно нараняване . Само за себе
си това огнестрелно увреждане е причинило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Описаните наранявания са засегнали само меки
тъкани на кожа и подкожие няма данни
за преминаване на куршума през преграда преди да причини нараняването; не са
били засегнати жизнено важни органи и
при липса на мед. намеса е било възможно спонтанно възстановяване. Медицинската
интервенция е довела до по - бързо
възстановяване и е избегнат е избегнат
риска от възникване на инфектиране . Описано е, установено старо счупване с
изкълчване на ниво пети поясен кръсцов
прешлен .
В
СМЕ за М.Т.С. е посочено, че са му причинени едно транзиторно огнестрелно
нараняване в долна част на ляво бедро и
едно транзиторно
огнестрелно нараняване в областта на
пета на десния крак. Съгл. диагнозата нараняването е причинено от проектил, изстрелян от огнестрелно оръжие; уврежданията
заедно и поотделно са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота Входната рана на огнестрелното
нараняване на ляво бедро е разположена външно-странично и отзад, изходната рана
е външно странично и отпред в долна част на бедро. Входната рана в областта на
дясна пета е разположена по вътрешно-страничната област, а изходната от към
външно-страничната област, а изходната е откъм външно – странична част. Описаните наранявания са засегнали само меки
тъкани на кожа и подкожие и мускулатура / за бедро/. Посоката на раневите
канали е от ляво надясно ; няма данни за преминаване на куршума през преграда
преди да причини нараняването; не са били засегнати жизнено важни органи и при липса на мед намеса е било възможно спонатанно възстановяване, а поради това, че нараняванията
не са били обработени е съществувала
възможност от усложнения, които да доведат до по продължителен възстановителн процес. Изводите
по медицинските експертизи са аргументирани, при специални знания, не са
оспорени от страните и дават основание да се ползват от съда.
В
балистична експертиза в д.п. № 087/2011,
въз основа на данните по делото и
изследването, в.л. е дало заключение, че
на К. огнестрелната рана е причинена от разстояние 4- 5 м, фронтално произведен изстрел,
вероятен калибър 7мм; За П. К., ако раната е огнестрелна е
посочено, че тя може да е получена от
изстрел от далечно разстояние или рикошет на проектил
в близост до пострадалия. Не може да се посочи калибър на проектила и
позиция на стрелеца спрямо стрелящия.
За М.С. е дадено заключение, че по него
е произведен изстрел от близко разстояние и той е бил в динамична позиция спрямо
стрелящия / където се е получило
нараняване с вероятно с един изстрел .
Касае се за проектил калибър около 9 мм. Стрелящият е бил отляво на постреляния . Тези изводи са преутвърдени
с в допуснатата в рамките на въззивинто следствие
съдебна балистична експертиза, в която е уточнено, че разстоянието на стрелящия
спрямо К. е било по – голямо от 7-10 метра, а това спрямо М.С. е било от близка
дистаннция – под 4метра. При което съдът възприема изводите на
вещото лице, както описаната и проверена фактология,
респ. анализирайки съвместно с данните от
допълнтиелната СМЕ по писмени данни,
депозирана в д.п. даде основание да възприеме, че на причиняването на огнестрелните рани – е пряко фронтално и от близко разстояние за К.
около 4-5 м.; за М.С. също от близко разстояние с един изстрел като стрелящият
е бил на близко разстояние под 4 м. и от
лявата страна спрямо простреляния, а
огнестрелната раната на П. К. е причинена
също с изстрел от по – далечно
разстояние – над 7-10м.
Съществуващото
противоречие между посоченото от в.л. М.Г., че наранавянето на
К. е с оръжие с калибър от 3-4 мм, за разлика от изтъкнатото от в.л. по СБЕ,
където е посочен калибър на оръжието
същия като гилзите от 7,65 мм , дава основание да се посочи, че съдът кредитира изводите на в.л. по СБЕ,
който именно е лице със специални знания в посочената област, а не тези на съдебния
медик. Изцяло се възприемат изводите на СБЕ от д.п.,
относно установеното, че предоставените за изследване четири броя проектили при сравнително изследване и идентификация, три от тях в калибър 9х19 мм са изстреляни
през цевта на едно и също оръжие, а третия в калибър 7,65мм е несъпоставим относно сравнителен анализ с
останалите . Възприема
се и експертния извод на в.л. , че от
предоставените за изследване 12 броя гилзи - 7 от тях принадлежат към
боеприпаси в калибър 9 х19мм и 5 от тях към боеприпаси в калибър 7,65 х 17 мм,
предназначени за стрелба с с огнестрелни оръжия от
съответните калибри. С доверие се ползва и изведеното, че седемте гилзи в
калибър 9х19 мм са изстреляни от един и същи пистолет със същия калибър. Аналогично
кредитира се и това, че петте гилзи в калибър от 7,65 мм са изстреляни от
един и същи пистолет със същия калибър. Въз
основа на изводите от СБЕ в д.п., намерените веществени доказазтелства
и ползвайки изводите по СМЕ, се основава заключението на съда, че уврежданията по пострадалите е възможно да са нанесени с изследваните проектили. Това се
илюстрира в пълна степен при С.К.,
чието прострелване е пред номер 148 на бул
„Сливница“, в района на който са намерени три броя гилзи 7,65 мм. А като се
изведе, че в л.а. „Мерцедес“ са намерени 4 бр. гилзи 9мм; един проектил 9 мм е
намерен в л.а. „Фолксваген голф“ , може да се заключи, че в района между № 142
-144, срещу № 134 на бул. „Сливница“, а след това и по улици № „753“ и № „754“ са произведени изстрели, резултат от които са намерените още 5 бр. Гилзи, от които
2 бр.- 7,65 мм и 3 бр. са 9 мм и 3 броя поектила, от
които 1бр. е 7, 65 мм и 2бр. са 9мм. Несъмнено доброволно предадения и изследван
револвер е фабрично газ – сигнално оръжие с калибър 9 мм, предназначен за
стрелба със стандартно произведени газови
или сигнални патрони от съответен
калибър. От него не е възможно да е
проведен изстрел с патрони от типа на тези, чиито проектили
и гилзи са намерени. Като от анализа на данните не остава съмнение за това, че
увреждането на К. е причинено с огнестрелно оръжие с посочения вече калибър,
независимо, че липсва като веществено доказателство. Отсъствието на огнестрелното оръжие,
липсата на намерени такива веществени
доказателства / при претърсване изземване от апартамента на подсъдмия
в София , кв. „Света Троица“, дворно простраство и
гаража на подсъдимия на бул. „Сливница“ 146, а и в л.а./ не опровергава извода за използване на такъв вид оръжие и боеприпаси. Аналогичен извод се прави и относно
изведеното чрез изготвената ФЗХЕ №10/23.07.2010г., че в пробата от отривките на ръцете на подъсдимия
не са регистрирани капсулни микроследи
от изстрел. За да се обоснове това,
съдът ползва съобщеното от в.л. Меченов при разпита
му пред СРС, където е заявил, че може при произведен изстрел да не се
регистрират следи по стрелеца, ако оръжието е нестандартно или пробите от стрелеца
да са взети доста късно и той междувременно да ги е отстранил. В случая не е възможно да се провери дали
оръжието е било нестандартно, а от друга страна обосновава се възможността за
отстраняване на частиците, т.к. подсъдимият е бил задържан не веднага на местопроизешествието,
а в дома си, в 05 часа на 12.07.10г.,
а самите отривки
са взети приблизително 12 часа след
деянието, видно от протоколите за изземването им. Резултатите от одорологичен протокол № 11 /одо-31/ сочат, че
мирисовата следа, иззета от предна лява седалка не е идентична със сравнителния мирисов материал на К.Н.К., а миризми под № 2 и № 3, иззети от предна дясна
и задна седалки са идентични със
сравнителния мирисов материал, иззет от подс. Н.. Изводите чрез тази проверка не се конфронтират с поддържаното в показанията на изтъкнатите по – горе свидтели, че Н. е управлявал автомобила, а и той самият не
оспорва този факт. Изцяло
се възприемат изводите по СБЕ назначена от въззивния
съд, вкл. за положението на стрелящия при произвеждане на изстрелите и
допълнителните изявления на същия в с.з. . Или
съвкупния анализ на данните сочи недвусмислено, че изтъквания от подсъдимия
факт за присъствие на трето лице, произвело изстрели, е защитна версия и тя е опровергана от събраните
и проверени доказателства . При
посочената фактическа обстановка, съдът направи
изводи, за виновно осъществено от
подс. Н. деяние, именно това, че на 12.07.2010г., около 01.30 часа,
гр. София, бул. „Сливница“, около № 148 чрез
произвеждане изстрели с пистолет - неустановено по делото огнестрелно оръжие
/по смисъла на чл.4 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
(ЗОБВВПИ) нанесъл на С.А.К. средна
телесна повреда - прострелял го с неустановен по делото пистолет /огнестрелно
оръжие/, като му причинил огнестрелна рана на половия член и тазовото дъно и това телесно увреждане реализирало медикобиологичния признак „трайно“ - за повече от 30 дни от
датата на травмата затрудняване на функцията на половите органи без причиняване
на детеродна неспособност, като деянието е било извършено по начин, опасен за
живота на мнозина, тъй като прострелял К. от близко разстояние с неустановен по
делото пистолет /огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4 от ЗОБВВПИ /- в открита
местност, сред множество хора с огнестрелно оръжие, което поражда опасност за
засягане на К. и наустановеното лице/. Правният извод е, че извършеното от подсъдимия осъществява състав на
престъпление по чл.131 ал.1, т.9, пр.1 НК вр. чл. 129
ал.2 вр.ал.1 НК . Подсъдимият бе признат за невиновен и
оправдан по първоначално внесеното обвинение да е причинил телесна повреда на
повече от едно лице, а именно на М.Т.С. и на П. М.К., както и относно това
деянието да е осъществено със средство, опасно за мнозина, - квалифициращи
признаци по т.4, ал. 1, чл. 131 от НК
и по предл.2
от т.9, от
ал.1 на чл. 131 от НК. Съображенията за това са, че установеното от
съда развитие инцидента касае първо събитията, при които е нанесено увреждане
само на К. чрез стрелбата с огнестрелно оръжие калибър 7,65 мм, като
тогава К. е бил застрашен, но не и увреден. Неговото и това на М.С. телесно
увреждане не са причинени при произвеждане на изстрелите
спрямо К., нито на посоченото място, нито преди качването на подсъдимия в л.а.,
както сочи ОА. Нещо повече, произведените изстрели са с
второ огнестрелно оръжие, друг калибър 9 мм и именно те са засегнали М.С., а и П.К., при опита им да се укрият, като тези факти съществено се
отличават от фактите, заявени в
обстоятелствената част на ОА и по които подсъдимият се е защитавал,
което и доведе до извода за частично
оправдаване. Отделно огнестрелното оръжие не може да се определи като средство,
опасно за мнозина. Престъплението е осъществено от подсъдимия
с пряк умисъл - при съзнаване на обещественоопасния
характер на извършеното и предвиждаване на неговите
последици и тяхното целене, което се извежда от използваното огнестрелно оръжие,
с което е причинено увреждането на К. и факта, че макар стрелбата да е
произведена в посока надолу спрямо посочения пострадал, то възможността за
засягането му е била съзнавана с оглед
близкото разстояние – 4-5 метра и един
срещу друг на Н. и К.. Отделно, както
при този изстрел, така и при останалите, в близост до К. *** в района на № 148
са били К. и третото момче, които са могли
да бъдат засегнати пряко или от рикошет от тези изстрели, като това също е било
съзнавано и предвиждано от дееца именно с оглед близостта на лицата . Предвид
приетите факти не са налице обстоятелства, които да налагат обсъждане на
реализирана неизбежна отбрана или нейното превишаване от подсъдимия. Не се
констатира осъществено срещу него и имота му нападение /реално или мнимо/, нито
обстоятелства, които да сочат възможно, предстоящо такова. Пострадалият К., заедно с К. и другото момче са вървели по бул. „Сливница“, подминали са
дома на подсъдимия – номер 146, и са
били пред номер 148, когато от двори си, предварително въоръжен е излязъл
подсъдимия. Не може да се приеме, че по - високия тон на разговори от страна на
тези лица съставлява обстоятелство, което очертавало ситуацията на предстоящи противоправни действия
срещу подсъдимия. Не може да се приеме като такова и вземането на пръчка от К.,
т.к. то е действие, предизвикано от псувните
от подсъдимия към тях и това, че им е искал сметка за това, че преди е влизано в имота му. Никое от другите две лица / К. и
момчето/ не са обективирали
прояви, които да представляват заплаха спрямо подсъдимия. Поради което и се
направи извод, че действията на подсъдимия не са извършени при условията на
неизбежна отбрана, вкл. и мнима такава.
По наказването на подсъдимия
– за извършеното престъпление
предвиденото наказание е лишаване от свобода от 2 до 10 години.
Наказанието се определи при условията на чл. 55, ал.1 т.1 от НК като се отчете продължителността на
наказателното производство, за което подсъдимият не е отговорен /дължи се на
дейността по събиране и проверка на доказателства от съдилищата/, поради което и този фактор следва да се отрази и оцени върху справедливостта
на наказанието, което се определи под законовия минимум. при тези
обстоятелства, се отмери наказание от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.
Предвид
наличието на предпоставки по чл. 66 от НК / неосъждано лице и размер на
санкцията/ се прие, че наказанието следва да бъде с
отложено изпълнение за посочения изпитателен срок от три години. Счете се, че
за постигане целите на наказването, поправяне на подсъдимия и
генералната превенция не се налага изтърпяване на същото, поради което и
същото бе отложено с изпитателен срок от
три години .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: