№ ....5116
гр. С, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б Д В
при участието на секретаря С Н В
като разгледа докладваното от Б Д В Гражданско дело № 20241110165229 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявени от „М Г“ АД срещу М. В. И. и Р. Е. И. обективно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на следните
недвижими имоти, а именно: 1. поземлен имот - дворно място от около 5150 кв.м.,
находящо се на ул. "В В" № 22 в с. В, С О, район „В“ и съставляващо урегулиран поземлен
имот с план. № № ...., квартал 4, парцел IX, по архивен кадастрален план поддържан от
отдел „Геодезически кадастрални дейности" на Дирекция „Териториално планиране" към
НАГ на С О до обявяването с ДВ на одобрената кадастрална карта, който имот представлява
реална част и е включен в УПИ IX, квартал 4, съгласно действащите КККР за гр. С, район В
с идентификатор № ...., при съседи: имот с идентификатор ..., имот с идентификатор ....,
имот с идентификатор 1..., имот с идентификатор .... имот с идентификатор ... имот с
идентификатор ..... имот идентификатор ...., както и следните постройки: 2. сграда с
идентификатор ..., с площ от 191 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: друг вид страда за
обитаване (бивша вилна страда); 3. сграда с идентификатор ...., с площ от 40 кв.м., брой
етажи:1, предназначение: друг вид сграда за обитаване; резачен цех (помещение) е площ
172,5 кв. м.; 4. сграда с идентификатор 11...., е площ от 265 кв.м.. брой етажи: 1,
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда (бивш
полировъчен цех), релсов път на колони, и 5. сграда с идентификатор ..., с площ от 96
кв.м., брои етажи: 2, предназначение: складова база, склад, на основание изтекла в полза на
ищеца придобивна давност.
Направено е и искане за отмяна, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на издадения в полза
на ответниците констативен нотариален акт с № ... т.1 рег. № .../29.12.2002 г. В исковата
молба се посочва, че процесният поземлен имот, находящ се на ул. „В В“ № 22 в с. В, С О,
район „В“, е идентичен с части от УПИ IX от кв. 4, целият с площ от 10 390 кв.м., съгласно
плана на гр. С, местност с. В, който план е одобрен със Заповед № РД-... от 13.11.1987г. на гл.
архитект на гр. С. Твърди се, че в приблизително идентични граници въпросният имот е
съществувал още от 1959 г., когато е одобрена първата регулация за с. В (тогава с. Р Д),
съгласно която имотът е бил отреден за Фабрика „М Г“. Сочи, че още преди 1959 г. ищецът е
осъществявал производствената си дейност в рамките на посочения УПИ IX от кв.4 по сега
1
действащия план на гр. С, с. В. Посочва, че приблизително 50% от площта на така описания
УПИ е формирана от имот с пл.№№ .... според кадастрален план на с. В, одобрен със зап.
РД-.../13.11.1987 г. като площта на въпросния имот е 5 180 кв.м., а същият имот, съгласно
кадастралният план на с. В от 1954 г. е имал пл.№ ... и площ от 5 183 кв.м. Ищецът релевира,
че имот с пл. № ..., ведно с изградените в него към 1947 г. сгради - масивна къща,
недовършена вила, трафопост, резачен цех, полировъчен цех и релсов път на колони са били
одържавени по реда на ЗНЧИМП от тогавашния им собственик - И В Б като така
отчуждените имоти са описани в няколко АДС, съставени през различни периоди. Заявява,
че отчуждените имоти са предадени на праводателите на ищеца и са ползвани като негова
производствена площадка, която е била разширявана и застроявана с нови промишлени и
административни сгради, за да достигне сегашните си граници и площ, съответстващи на
поземлен имот с идентификатор, съгласно актуалния кадастрален план. В исковата молба се
посочва, че през 2011 г. е одобрена кадастралната карта на с. В, общ. С като съгласно така
одобрената карта със Заповед РД-.../03.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК е
създаден посоченият по-горе поземлен имот с идентификатор ... с площ от 10 215 кв.м.,
чиито граници са практически идентични с описания УПИ IX от кв.4 по плана на с. В.
Според издадената от АГКК скица, Поземлен имот с идентификатор ... се намира в с. В,
община С, област С (столица), район В и съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-
.../03.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, е с адрес с. В, район В и отговаря на
следното описание: ПЛОЩ: 10215 кв.м, СЪСЕДИ: Поземлени имоти с идентификатори: ...,
...., 1..., ..., ... ...., и ...., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг вид производствен, складов обект. Национализираният имот с пл.№ ....
съставлява реална част от поземлен имот с идентификатор .... През 1995г. по силата на
ЗВСОНИ са реституирани както отчужденият имот с пл.№ .... съгласно кадастралния план
от 1954г. (чийто пл. номер е променен на №№ .... с кадастралния план от 1987г.), така и
сградите които също са били предмет на отчуждаване. За целта нарочна комисия с Протокол
от 12.01.1995г. е огледала имота и е констатирала, че в него М Г е изградил няколко нови
производствени сгради, както и че някои от отчуждените в имота сгради са били съборени, а
другите са били пристроени и надстроени. В тази връзка със Заповед на Кмета на С №РД-
..../25.04.1995г. въпросният имот и отчуждените сгради, които са описани в съставените след
национализацията АДС (вилна сграда, резачен цех, полировъчен цех и релсов път на
колони) са отписани от актовите книги. Тъй като след национализацията на имот с пл.№ ....,
върху същия дружеството е изградило нови производствени сгради и съответно е
пристроило част от съществуващите, цитираната заповед изрично е указала, че предмет на
реституцията не са построените от дружеството след национализацията сгради и
пристройките към съществуващи такива. В резултат на реституцията имот с пл.28
(впоследствие с №№ ....) е възстановен на бившите му собственици - наследниците на И В Б
- Е. И. и М. И., като в същия ищецът притежава няколко новопостроени сгради, както и
пристройки към вече реституираните сгради. След извършена справка в Имотния регистър
се установява, че в полза на реституираните наследници е издаден Нотариален акт № ...., том
I, рег.№ ..... от 29.12.2002г. по описа на Нотариус № .... А. Б, вписан в Имотния регистър под
№ ...., том LLXLIX, в х . p e r. № ..... Според съдържащото се в него описание, признатите в
тяхна собственост недвижими имоти представляват: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в град
С, Община С, район В, на улица „В В" № 22 в село В, с площ по нотариален акт около 5150
кв.м., а по скица 5138 кв.м., съставляващ имот планоснимачен номер № ...., включен в УПИ
IX - Предприятие за сувенири и магазин от квартал 4 по плана на град С, местността с. В,
както и следните постройки ВИЛНА СГРАДА, РЕЗАЧЕН ЦЕХ /ПОМЕЩЕНИЕ/,
ПОЛИРОВЪЧЕН ЦЕХ /ПОМЕЩЕНИЕ/ И РЕЛСОВ ПЪТ НА КОЛОНИ. Ищецът релевира,
че в края на 2003 година реституираните собственици са се дезинтересирали напълно от
имота и са спрели да го посещават по какъвто и да било повод. Необходимостта от
постоянна грижа за терена и сградите, поддръжката и охраната му, съчетани с пълната
незаинтересованост и преустановено присъствие на реституираните собственици станали
причина „М Г" АД след края на 2003 г. да започне да третира целия терен и всички сгради в
него като свои. През цялото време включително и по време на процеса на реституция, „М Г"
2
ЕАД останал във фактическа власт както на реституираните имоти, така и на останалата
част от производствената площадка. В тази връзка сочи, че по външните граници на ПИ ...,
поради спецификата на предприятието /скъпи машини, продукция и т.н./ още от времената,
когато е било държавна собственост, цялата му производствена площадка, включваща
съответно и всички възстановени на горепосочените лица имоти, е оградена с висока ограда,
установен е пропускателен режим, а всички врати се заключват. В тази връзка изтъква, че
доколкото в реституираните терен и сгради ищецът винаги е държал машини, суровина,
продукция и оборудване, същият не е преставал да има фактическа власт и да ги ползва
непрекъснато. С оглед липсата на какъвто и да било интерес от страна на реституираните
собственици, дружеството поемало поддръжката, охраната, като ползвало имотите и ги
третирало като свои. Ищецът сочи още, че е бранил собствеността, която притежава в т.ч. и
по съдебен ред като в тази връзка през 2010 г. съседи на М Г успели да „откъснат" част от
територията на ПИ ..., която обособили като Поземленимот с идентификатор ... и се
снабдили с констативен акт за собственост. Ищцовото дружество реагирало незабавно и
образувало гр.д.№44447/2017 г. по описа на СРС, 128 състав. Делото завършило с влязло в
законна сила решение, с което „М Г“ АД е признат за собственик, а нотариалният акт на
ответниците е отменен. В ИМ се сочи, че изминали повече от 10 години, в които това
положение се запазило непроменено. През тях, ищецът владеел и ползвал изцяло имотите,
като част от тях отдавал и под наем на трети лица, поддържал оградата и постройките, не
допускал трети лица, а в извънработно време всички врати по външните граници на
поземления имот се заключвали и охранявали. Ищецът сочи, че през 2016 г. инициирал
процедура по обстоятелствена проверка. С нея той целял да му се признае правото на
собственост върху реституираните някога имоти на основание изтекла придобивна давност,
настъпила вследствие на упражнявано от него спокойно, непрекъснато и несмущавано
владение. Процедурата е започнала на 04.08.2016 г., когато в С О, Район В е депозирано
Заявление с вх. № .... в този смисъл. В хода на работата по преписката, служителите на
Район В издирили наследниците на И Б и в качеството им на заинтересовани, ги уведомили
за естеството на производство. Вследствие на тази кореспонденция, на 16.02.2021 г. „М Г”
АД получило нотариална покана от ответниците, с която последните нея заявили претенции
върху тях. След направена справка в имотния регистър, ищецът установил, че освен
цитирания по-горе констативен нотариален акт от 29.12.2002г., е налице и Нотариален акт от
23.12.2008 г.., вписан под №...., Том I, рег.№ .... по описа на Нотариус № ... П. П, вписан в
Имотния регистър под № ..., Том CCLIX , рег.№ ...., с който в качеството си на наследник на
Е. И., Ж Д И., дарила собствената си 1/3 идеална част от процесните имоти, на втория
ответник - Р. Е. И., ЕГН:**********. Така след липса на каквото и да било присъствие и
изразено отношение в период на близо 20 години, едва през февруари 2021 г.
реституираните наследници на И Б и техни правоприемници са заявили претенции към
ищеца „М Г“ АД. Ищецът счита тези претенции за изцяло неоснователни, тъй като на
основание чл. 77, във връзка с чл. 79 от Закона за собствеността, през 2021 г. „М Г“ АД
отдавна вече е придобило правото на собственост върху процесиите имоти, вследствие на
тяхното непрекъснато и несмущавано владение в продължение на приблизително 20 години.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответниците
оспорват направеното искане по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК като недопустимо.
Същевременно оспорват предявения иск като неоснователен като в тази връзка са
релевирани следните възражения: заявяват, че са собственици и владеят процесния имот
като са предприели необходимите фактически и правни действия във връзка със
собствеността си; със Заповед РД-..../25.04.1995 г. на С О е била възстановена собствеността
им върху 5150 кв. метра от посочения поземлен имот, заедно с вилна (жилищна) сграда,
резачен цех, полировъчен цех и релсов път на колони; през изминалите след реституцията
години са демонстрирали собственическо поведение, плащали са редовно данъците и такса
смет, водили са преговори с „М и Г“ АД , грижили са се за имота и са търсили начин за
използването му чрез отдаване под наем, актуализиране границите му в кадастъра,
обезопасяване на опасни сгради и съоръжения и др.; осуетили са опит на ищеца през 2020 г.
да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка и са обменяли кореспонденция с
3
него и С О; имат пешеходен достъп до имота си през врата на ул. „В В“, сложили са
катинари на сградите си, следят за годността им, снимат ги и търсят купувачи или
наематели за имота; с вх.№ .../23.09.2002 г. са предложили на самия ищец да му прехвърлим
собствеността, но той не е пожелал да я придобие; ищецът действително е притежавал някои
сгради в имота, собственост на ответниците, като по отношение на тях ответниците
релевират, че ако за тези сгради ищецът разполага със строителни книжа, то той има правата
на суперфициар по чл. 64 от ЗС; сградният фонд в имот № .... – целият от 10390 кв.м., е
полуразрушен и запуснат; поради отнемане на концесията за добив на скални материали от
„М и Г“ АД и наложена забрана за дейността от РИОСВ, от 2009 г., в имота не се извършва
никаква дейност нито в реституираната, нито в нереституираната част; оспорват
твърдението на ищеца, че последният ползвал терена и сградите на ответниците за
основната си производствена дейност до днес, доколкото възразяват, че ищецът не ползва
дори собствените си сгради; теренът и сградите са полуразрушени и пустеят от десетки
години; няма охрана или производствена дейност, поради отнемането от РИОСВ на
концесията за добив на материали; сградите са без прозорци, полуразрушени, задръстени с
отпадъци от камъни и строителни материали и са напълно негодни за експлоатация без
огромен ремонт; видно от ГФО, депозирани по партидата на ищеца след 2009 г.,
предприятието спира всякаква производствена дейност поради липсата на концесия и
материали за дейността си; ищецът не заплаща дори данъци и такса смет (съгласно ГФО за
2018г.); ищецът изрично заявявал, че не упражнява и няма да продължи основната си
дейност, поради липса на суровини; твърдят, че единственият приход за ищеца е наемният
договор за една от сградите му, но поради наличието на други свободни, планира
увеличение на дохода чрез допълнително отдаване под наем на още свободни помещения,
като видно от последователните записвания в ГФО това не е реализирано и до датата на
депозиране на ОИМ; ответниците обосновават извода, че ищецът не е успял да ползва
пълноценно дори собствените си свободни помещения, въпреки твърденията му, че ползва
за дейността си и тези на ответниците; ищецът не е доказал предявения иск, доколкото не е
успял да създаде абсолютна достоверност вистинността на сочените от него
правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени
средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти;
в исковата молба липсва дори ясно твърдение за надлежно установено преминаване от
държане към владение, така и демонстрирана по отношение на действителния собственик
промяна в намерението, което да отрича правата на собственика, както по отношение на
незастроената част от имота, така и по отношение на постройките; така твърдяното държане
на вещите не е явно и несъмнено и не е годно да породи последиците на придобивната
давност. С оглед изложените съображения намира предявения иск за неоснователен и
недоказан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи правопораждащите правото му на
собственост върху процесните имоти факти, в рамките на посоченото в исковата молба
оригинерно придобивно основание – давностно владение, в това число, че е упражнявал
фактическа власт върху имотите през определен в закона, период от време /5 г. при
добросъвестно владение и 10 г. при недобросъвестно/ като установи началния и крайния
момент, което владение е било спокойно, явно, постоянно. Разпоредбата на чл.69 ЗС
съдържа презумпция, че владелецът държи вещта за себе си с намерение да я свои,
опровергаването на която е в тежест на ответниците. Ответниците носят тежест да докажат
спирането или прекъсването на давността, както и възраженията, посочени в отговора на
исковата молба.
От фактическа страна
Приета е извадка от информационен меморандум на „М Г“ ЕАД от м. септември 1998
г., в който е проследена историята на предприятието, създадено през 1948 г. след
4
национализацията на фабриката на И Б във В. Съгласно информационния меморандум от
бившата частна фабрика към м. септември 1998 г. са съществували три сгради и част от
терен – 5150 кв.м., които са били реституирани по ЗВСОНИ на наследниците на
собственика.
С протокол от 12.01.1995 г. комисия към С голяма община, направление „Архитектура
и градоустройство“ е предложила да се отпише от книгите за общинска и държавна
собственост имот пл. № ...., к.л. ¼ с обща площ от 5150 кв.м,., включително и
съществуващите сгради отпреди национализацията, като е посочено, че в обхвата на имота
съществуват и нови постройки, както и съборени сгради, означени с различни цветове на
приложена към протокола скица.
Със заповед № РД-... от 25.04.1995 г. на кмета на С е наредено отписване от актовете
книги и предаване на наследниците на И В Б владението на следния недвижим имот: дворно
място с площ от около 5150 кв.м., находящо се на ул. „В В“ № ..., кв. „В“, със следните
строежи: вилна сграда, резачен цех, полировъчен цех и релсов път на колони, без
изградените в мястото след отчуждаването на имота нови производствени и други
постройки и съоръжения, всички описани в протокола от 12.01.1995 г. по-горе и
приложената към него скица.
На 23.09.2002 г. Е. И. и Ст. Цанева са отправили предложение до ищеца да закупи
процесния недвижим имот, резачно помещение, полировъчно помещение и вилна сграда
(стара част) – л. 153.
На 29.12.2002 г. е бил изготвен нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по ЗВСОНИ и наследство, с който М. И. е била призната за собственик на 1/3
идеална част, а Е. И. на 2/3 идеални части по реституция и наследство на поземлен имот –
дворно място от около 5150 кв.м., а според скица 5138 кв.м., находящо се на ул. „В В“ № 22
в с. В, С О, район „В“ и съставляващо УПИ с пл. № № ...., включен в парцел IX, квартал 4 от
плана на С – местност В, със следните постройки: вилна сграда, резачен цех (помещение),
полировъчен цех (помещение) и релсов път на колони, без изградените в мястото след
отчуждаването на имота нови производствени и други постройки и съоръжения.
С нотариален акт от 23.12.2008 г. Ж Д И. е дарила на своя съсобственик ответника Е.
И. 1/3 идеална част от описаните по-горе имоти, предмет на нотариалния акт от 29.12.2002 г.
На 04.08.2016 г. ищцовото дружество е подало молба-декларация чрез кмета на СО-
район „В“ и областния управител на област С-град до нотариус за признаване право на
собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка за
поземлен имот с идентификатор ... с площ от 10 216 кв.м. и 12 броя сгради в имота като е
посочило, че владее имотите добросъвестно от 1987 г. (л. 61).
С влязло в сила решение по гр.д. № 44447/2017 г. по описа на СРС, 128 състав, е
признато за установено по отношение на В Д С и М С И, че ищецът „М Г“ АД е собственик
на поземлен имот с идентификатор ..., с площ от 347 кв.м. и е отменен нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давност № .... от 2012 г., съставен от нотариус
А Д.
На 19.01.2021 г. ответницата М. И. е подала заявление до С О, район „В“, с което е
възразила срещу постъпилото искане на ищеца „М Г“ АД за снабдяване с нотариален акт по
обстоятелствена проверка, като е заявила, че е съсобственик и владее част от претендирания
имот след възстановяване правото на собственост през 1995 г. (л. 152).
На 16.02.2021 г. ответниците Р. И. и М. И. изпращат нотариална покана до ищеца „М
Г“ АД, с която заявяват, че са собственици на процесните недвижим имоти и 4 постройки в
него, като от момента на възстановяване правото на собственост върху имотите и влизането
им във владение на същите двамата са упражнявали явно, необезпокоявано и непрекъснато
владение върху тях. С нотариалната покана двамата ответници са поканили дружеството на
третия ден от получаването й да заяви конкретно в писмен вид претенциите си за
собственост върху имотите във връзка с подадено заявление в С О за иницииране на
обстоятелствена проверка с твърдения за придобИе по давност.
5
На 24.02.2021 г. дружеството изготвя отговор, в който заявява, че през последните
минимум 15 години е владяло спокойно, непрекъснато и несмущавано цялата
производствена площадка, в т.ч. и реституираната част от нея, като през този период е
заплащало дължимите данъци и такси, поддържало е имотите и ги е ползвало като свои и
никой от възстановените собственици не е проявил какъвто и да било интерес към имотите,
нито е заявявал претенции към тях. Посочва, че в резултат на продължилото повече от 10
години владение върху реституираните имоти е придобило правото на собственост върху
тях, поради което през 2016 г. е инициирало процедурата по обстоятелствена проверка.
Видно от приложените на л. 84 обратни разписки, отговорът е връчен само на ответника М.
И. на 25.02.2021 г., а ответникът Р. И. не е бил открит на посочения адрес.
По делото са приети документи за заплатена данък за недвижимите имоти и такса
„битови отпадъци“ от М. И. за 2015 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г., и от Р.
И. за периода от 2016 г. до 2023 г. вкл.
На 10.08.2023 г. ответниците са изпратили до ищеца заявление за предоставяне на
автомобилен достъп до процесните имоти поради проявен интерес от наемател на
помещенията. На същата дата дружеството е изпратило отговор на ищеца, с който е заявило,
че е единствен собственик на имотите, поради което достъп на трети лица в тях не се дължи,
както и че делото между страните е висящо.
Приети са договор за наем от 23.01.2024 г., сключен между „М Г“ АД и Б Ю Ф с
предмет помещение в триетажна административна сграда с идентификатор ....13; договор за
наем от 01.07.2019 г., сключен между „М Г“ АД и ЕТ „Б – Б Т“ три сгради, поземлен имот
(извън процесните) и машини; договор за наем от 26.10.2023 г., сключен между „М Г“ АД и
„Б Б“ ЕООД с предмет помещение в триетажна административна сграда с идентификатор
....13; договор за наем от 11.09.2023 г., сключен между „М Г“ АД и „СДНИКС“ ЕООД с
предмет помещение в триетажна административна сграда с идентификатор ....13; договор за
наем от 19.01.2021 г., сключен между „М Г“ АД и „Б – Н“ ЕООД с предмет сграда с
идентификатор ....10 и помещение в сграда с идентификатор ....1 и договор за наем от
01.01.2017 г., сключен между „М Г“ АД и „Я“ ЕООД с предмет помещение в сграда с
идентификатор ....1
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И Д Н, занаятчия,
наемател във фабрика „М Г“ АД, която се намира в с. В, ул. „В В“ № 23. Свидетелят знае
фабриката от дете, цял живот се занимава с камъни, баща му и дядо му също. Знае, че
собственик на фабриката е човек от Гърция на име А, когото е виждал веднъж. Не познава Р.
И. и М. И.. През 80-те години свидетелят е работил в „М Г“ АД като каменоделец и фугин
(бомбаджия), от 90-те години не работи в дружеството. От 12 години е наемател на
помещение във фабриката с договор за наем от м. март 2013 г. чрез своето дружество „Б“.
Наемната цена е заплащал на К Б, който е бил представител на А, а след смъртта на Б плаща
на счетоводителката Р. Според свидетеля фабриката заедно със земята, двора и склада е с
площ от около 10 дка. През 12-те години, в който е наемател, не е виждал никого на място и
не е видял някой чужд човек да има претенции като описва сградите като „съборетини“.
Заявява, че някога много отдавна се е запознал се е запознал с възрастния г-н И., който не е
ответникът Р. И.. Свидетелят използва част от реституираните сгради – полировъчен цех, в
който е пазел материалите за НДК, там ги е складирал, за да не се счупят. Не е питал никого
дали може да го ползва и никой не е давал съгласието си за това, имотът бил разграден. Има
портал за влизане откъм администрацията, а тежките камиони влизали от западната страна.
В имота имало и други наематели, още двама души били наели цехчета във фабриката, като
всички имали ключове, за да се охраняват, да не стават поразии. В помещението, което
свидетелят ползва под наем, има ток, машините му работят с ток. Помещението на
полировъчния цех свидетелят ползва от 4 години като и към датата на разпита му има
негови материали там. Според свидетеля ищцовото дружество е спряло да работи някъде
преди 2012 г., като впоследствие кариерите влезли в „Н 2000“ и вече не се разрешавал добив
от тях, поради което добивът на материали спрял.
Разпитана е и свидетелката Р Л И., главен счетоводител при ищеца от 1999 г. Според
6
свидетелката цялата фабрика с прилежащата под нея земя възлиза на около 10 дка. Тя е била
собственост на г-н Б, след това е била държавна собственост, а впоследствие по време на
приватизацията една част от земята е била върната на частните собственици, а друга част с
площ от около 5800 дка е останала собственост на „М Г“ АД. Тези обстоятелства
свидетелката знае от счетоводните документи, с които работи. Посещава фабриката около 2-
3 пъти в седмицата като за първи път е била там през м. юли 1999 г. никога не е виждала там
М. И. и Р. И., не й е известно те да са идвали, да са поддържали реституираните сгради или
да са демонстрирали интерес към тях. На територията на фабриката може да се влезе от две
места – през централния вход откъм административната сграда на ул. "В В“ или през портал
откъм реката, откъдето влизат товарните автомобили. Тя и наемателите на помещения имат
ключове. На територията на фабриката и в административната сграда има ток, като
дружеството ежемесечно префактурира съобразно показанията на контролните електромери
на наемателите, които се отчитат на първо число. В имота има шестима наематели като
свидетелят Н е наемател от 2013 г. на производствено хале и едно допълнително голямо
помещение, в което има огромна обрязваща машина. Тези две наети помещения са
собственост на „М Г“ АД като договорът за наем със свидетеля Н не включва в своя предмет
реституирана сграда. Свидетелката знае, че дружеството плаща данъци за земя с площ от
около 5800 дка и за сградите, които са негови, като в баланса на дружеството се води земя с
площ от 5800 дка. Всеки от шестимата наематели има сключен договор за наем с „М Г“ АД.
Дружеството не извършва друга дейност освен отдаване под наем, като добивът е спрял
преди около 10 години и към датата на разпита все още има готова продукция на склад,
произведена в миналото, която дружеството продава, ако се появят клиенти.
Разпитана е и свидетелката С А Ц, майка на ответниците. Тя заяви, че е ходила много
пъти в имота в с. В, ул. „В В“. Последният път, когато е ходила, е било по повод писмо от
районния съвет на Витошка община, изпратено лично до собствениците, че сградата, която
им принадлежи в съседство с улицата, има нестабилен покрив и падат мазилка и тухли от
нея. След като получили писмото, се свързали с бригада, която завели на място и извършила
ремонта. Това е било преди около 10 години, като свидетелката не е сигурна дали по-малко
или повече от 10 години. След това не са имали взаимоотношения с „М Г“ АД. Известно
време дружеството им плащало наем, но след това „фалирало“ и заявило, че не можело да
плаща повече. За последно свидетелката е била в предприятието на оглед преди 3-4 години.
Прието е заключение на съдебно-техническа експертиза, което след преценка по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено.
Вещото лице е изготвило комбинирана скица, установило е, че описаните в нотариалния акт
от 29.12.2002 г. сгради се идентифицират по кадастралната карта като сгради 6, 7 и 4.
Посочило е, че сградите в имота са били построени в средата на миналия век и тъй като са
били държавна собственост, са разполагали с всички необходими строителни книжа. Не е
открило строителни книжа, като предполага, че се съхраняват някъде в архивите. При огледа
е установило, че сградите са в сравнително добро състояние, някои от тях се нуждаят от
частични ремонти, но са годни за ползване по предназначение, както и съоръженията в тях.
Посочило е, че видимо дейността не е прекратена, някои от сградите се използват, при
огледа в двора е имало материали и обработени плочи, при самото извършване на огледа не
се е работело, но е личало, че сградите и съоръженията се използват по предназначение.
От правна страна
Спорът между страните се концентрира върху това дали след 2003 г. ищцовото
дружество е започнало да владее процесните имоти непрекъснато, явно и необезпокоявано,
вследствие на което е придобило правото на собственост върху тях по давност.
От събраните по делото доказателства се установява и между страните не се спори, че
процесните имоти - поземлен имот - дворно място от около 5150 кв.м., находящо се на ул.
"В В" № 22 в с. В, С О, район „В“ и съставляващо урегулиран поземлен имот с план. № №
...., квартал 4, парцел IX, по архивен кадастрален план поддържан от отдел „Геодезически
кадастрални дейности" на Дирекция „Териториално планиране" към НАГ на С О до
обявяването с ДВ на одобрената кадастрална карта, който имот представлява реална част и е
7
включен в УПИ IX, квартал 4, съгласно действащите КККР за гр. С, район В с
идентификатор № ...., и следните постройки: сграда с идентификатор ..., с площ от 191
кв.м., брой етажи: 2, предназначение: друг вид страда за обитаване (бивша вилна страда);
сграда с идентификатор ...., с площ от 40 кв.м., брой етажи:1, предназначение: друг вид
сграда за обитаване; резачен цех (помещение) е площ 172,5 кв. м.; сграда с идентификатор
11...., е площ от 265 кв.м.. брой етажи: 1, предназначение: друг вид производствена,
складова, инфраструктурна сграда (бивш полировъчен цех), релсов път на колони, и сграда
с идентификатор ..., с площ от 96 кв.м., брои етажи: 2, предназначение: складова база,
склад, са били национализирани по силата на Закона за национализация на частни
индустриални и минни предприятия (ЗНЧИМП) през 1948 г., както е посочено и в
приложения на л. 60 протокол от заседание на комисия към С голяма община. Четирите
сгради, които са предмет на спора, са съществували в имота към национализирането, като
същевременно в имота след този момент са били построени нови сгради, а някои от
съществувалите преди това са били съборени. Видно от съдържанието на цитирания
протокол, всички тези обстоятелства са били взети предвид от комисията, като след
приемането на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими
имоти (ЗВСОНИ) на наследниците на лицето, от което имотите са били отчуждени, по
силата на чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ е възстановено правото на собственост върху недвижимия
имот и четирите процесни сгради, съществували към момента на национализирането, като
собствеността се възстановява по силата на чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ.
Същевременно, правото на собственост върху новопостроените сгради след
национализацията принадлежи на ищцовото дружество. Константната съдебна практика
приема, че в тези случаи върху новопостроените сгради възниква суперфициарна
собственост, в случая в полза на ищцовото дружество, като разпоредбата на чл. 64 ЗС дава
право на суперфициарния собственик да ползва незастроената част от терена, необходима за
ползване на сградата, но фактическата власт върху терена има характер на държане, а не на
владение - Решение № 60162 от 7.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 822/2021 г., I г. о. В този
случай презумпцията на чл. 69 ЗС се счита оборена. Държателят може да промени
намерението си и да започне да владее вещта за себе си, но тази промяна следва да бъде
обективирана по отношение на собственика на терена чрез извършване на такива действия,
които недвусмислено сочат на отричане на неговите права. В същия смисъл е и Решение №
....90 от 31.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № ...975/2008 г., IV г. о.
Предвид изложеното и след съвкупна преценка на събраните доказателства съдът
приема, че ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване да е упражнявал
владение върху процесните реална част от недвижим имот и четири сгради след
възстановяване правото на собственост. Както беше посочено по-горе, по отношение на
терена дружеството се явява единствено суперфициарен собственик на новопостроените
след национализацията сгради и ползва терена в това си качество, доколкото ползва своите
собствени сгради – построените след национализацията. От никое от събраните по делото
доказателства не се установява дружеството да е манифестирало пред ответниците или
техния наследодател промяна в намерението си, своене на терена или недвусмислено
отричане на техните права до 04.08.2016 г., когато дружеството е подало молба-декларация
за извършване на обстоятелствена проверка. Това е първият момент във времето, съобразно
събраните доказателства, в който дружеството заявява собственически претенции върху
имота. Липсват доказателства, от които да се установи трансформиране на държането на
терена във владение за дружеството. Константата съдебна практика изисква превръщането
на държането във владение да бъде доказана с действия на държателя, с които открито
демонстрира новото си намерение спрямо собственика, за да може последният да се защити.
В случая такава промяна, преобръщане на държането във владение, не е доказана по делото.
Напротив, от разпита на водения от ищеца свидетел Р И., главен счетоводител на
дружеството от 1999 г., се установи, че в баланса на дружеството се води единствено
останалата част от големия имот с идентификатор ..., извън процесната, с площ от 5800 дка,
като дружеството плаща данъци единствено за тази част и за неговите собствени сгради, но
не и за реституираните имоти, което се потвърждава и от приетите по делото разписки за
8
заплатени данъци от страна на ответниците. От показанията на свидетелката И. се установи
още, че дружеството няма друга дейност освен отдаване под наем на сгради и помещения в
сгради в имота. Нейните показания за наличието на шест броя договори за наем се
потвърждават от приетите договори, като от тяхното съдържание се установява също така,
че процесните терен и сгради не са предмет на договорите, т.е. ищцовото дружество отдава
под наем единствено другите сгради, които са негова собственост. Другият свидетел на
ищеца И Н, който ползва две от сградите по договор за наем, също заяви, че дружеството е
„спряло да работи“ още преди 2012 г., като добивът на материали е спрял след включването
на кариерите в „Н 2000“. Тези обстоятелства затвърждават извода на съда, че по отношение
на терена до 2016 г. дружеството единствено е упражнявало държане, доколкото това е било
необходимо за ползването на притежаваните от него други сгради в имота, извън процесните
четири сгради. А освен това изложените обстоятелства сочат и на извод, че по отношение на
четирите процесни сгради дружеството не упражнява никаква фактическа власт. За тях не са
събрани доказателства то изобщо да ги ползва, тъй като както беше посочено, ищецът
отдава под наем други сгради и друг терен, а основната му дейност по добИе на материали е
спряла отдавна. Представеното от ищеца влязло в сила решение по гр.д. № 44447/2017 г. по
описа на СРС, 128 състав, не променя изводите на съда, тъй като то е имало за предмет друг
имот.
След като ответниците са разбрали за молбата-декларация от 04.08.2016 г. , те
незабавно са се противопоставили като са изпратили нотариална покана до дружеството, с
която на практика отблъскват предявените от дружеството претенции. До тази дата
владението, на което дружеството се позовава, е скрито и съобразно константната съдебна
практика то не може да доведе придобИе право на собственост по давност - в този смисъл са
определение № ...269 от 23.06.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 4026/2024 г., решение № 124
от 5.11.2018 г. по гр. д. № ...569/2017 г., II г. о. и решение № 50068/26.10.2023 г. по гр. д. №
...238/2022 г. на ВКС, II г. о., даващи тълкуване, че владението е явно когато се упражнява по
начин, разкриващ ясно намеренията на владелеца да държи вещта като своя и позволяващ на
всеки заинтересуван да научи за упражняваната фактическа власт и обратно, владението е
скрито когато се упражнява по таен начин, който не разкрива упражняваната фактическа
власт и намерението на владелеца да държи вещта като своя, както и че владението се
квалифицира като явно когато се осъществява чрез действия, които могат да станат
достояние на трети лица, включително собственика или предишния владелец,
възприемането на които биха им позволили да защитят правата си с предвидените в закона
способи – предявяване на иск за собственост от собственика на имота или иск за защита на
владението от предходния владелец. Изложеното следва от правния принцип, че давност не
тече срещу този, който не може да се защити. Следователно, за да е годно да породи
последиците на придобивната давност, владението следва да се осъществява по начин, който
да позволи на третите заинтересовани лица не само да възприемат, че върху имота се
осъществяват владелчески действия, но и да узнаят кое е конкретното лице, което владее
имота.
При това положение от една страна, липсва трансформиране на държането върху
проесния терен във владение до 2016 г., тъй като едва през 2016 г. дружеството заявява
претенции върху него, които незабавно са били отблъснати от ответниците след узнаването
за тях, а от друга страна ищецът изобщо не установи дори да упражнява държане върху
процесните четири сгради, като всички ангажирани от него доказателства се отнасят до
останалите сгради в имота или до частта от терена извън процесния. След молбата-
декларация от 04.08.2016 г. ответниците са изпратили нотариална покана до ищеца на
16.02.2021 г., а след това на 11.08.2023 г., в хода на производството по делото са поискали и
осигуряване на автомобилен достъп. Настоящият съдебен състав намира, че това са все
действия, с които ответниците защитават правото си на собственост и които са от естество
да прекъснат придобивната давност, на която дружеството се позовава. Ето защо
предявените искове подлежат на отхвърляне. Неоснователно е и искането на ищеца по чл.
537, ал. 2 ГПК, което не представлява отделен иск и по което съдът при отхвърляне не
следва да се произнася с отделен диспозитив в съдебното решение.
9
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат
ответниците. Ответницата М. И. претендира присъждане на заплатеното от нея в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 2160 лв., а ответникът Р. И. – на 4318 лв., както и
разноски за депозит за експертиза. Ищецът е направил възражение за прекомерност, което
съдът намира за неоснователно. Делото се отличава с правна и фактическа сложност,
събрани са множество писмени доказателства, разпитани са трима свидетели и е изслушано
заключение на вещо лице, като предметът на делото изисква задълбочено проучване и със
съдебна практика. Адвокатското възнаграждение е било заплатено съобразно дела в
съсобствеността на имотите, така както е посочен в нотариалния акт от 2002 г., а именно 1/3
идеална част за М. И. и 2/3 идеални части за Р. И., отнесени към данъчната оценка на
имотите, тъй като с това се съизмерява интереса по делото за всеки от тях, като дори е под
размерите изчислени съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Наредба № .... от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, поради което разноските за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат присъдени в пълните претендира размери. По отношение
разноските за депозит за експертиза в размер на 300 лв. съдът намира, че те следва да бъдат
присъдени в полза единствено на ответника Р. И., тъй като от приложеното на л. 348 по
делото платежно нареждане се установява, че единствено той е заплатил този разход.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “М Г“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр. С, р-н В, с. В, ул. „В В“ № 22, срещу М. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В, ул. „Д И
Б“ № ..., и Р. Е. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С, кв. „О“, ул. „АА К“ № ....6, ет. 3, искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищецът е собственик на следните недвижими имоти, а именно: 1. поземлен
имот - дворно място от около 5150 кв.м., находящо се на ул. "В В" № 22 в с. В, С О, район
„В“ и съставляващо урегулиран поземлен имот с план. № № ...., квартал 4, парцел IX, по
архивен кадастрален план поддържан от отдел „Геодезически кадастрални дейности" на
Дирекция „Териториално планиране" към НАГ на С О до обявяването с ДВ на одобрената
кадастрална карта, който имот представлява реална част и е включен в УПИ IX, квартал 4,
съгласно действащите КККР за гр. С, район В с идентификатор № ...., при съседи: имот с
идентификатор ..., имот с идентификатор ...., имот с идентификатор 1..., имот с
идентификатор .... имот с идентификатор ... имот с идентификатор ..... имот идентификатор
...., както и следните постройки: 2. сграда с идентификатор ..., с площ от 191 кв.м., брой
етажи: 2, предназначение: друг вид страда за обитаване (бивша вилна страда); 3. сграда с
идентификатор ...., с площ от 40 кв.м., брой етажи:1, предназначение: друг вид сграда за
обитаване; резачен цех (помещение) е площ 172,5 кв. м.; 4. сграда с идентификатор 11...., е
площ от 265 кв.м.. брой етажи: 1, предназначение: друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда (бивш полировъчен цех), релсов път на колони, и 5. сграда с
идентификатор ..., с площ от 96 кв.м., брои етажи: 2, предназначение: складова база, склад,
на основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност.
ОСЪЖДА “М Г“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, р-н В, с. В,
ул. „В В“ № 22, да заплати на М. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В, ул. „Д И Б“ № ..., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2160 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА “М Г“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, р-н В, с. В,
ул. „В В“ № 22, да заплати на Р. Е. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С, кв. „О“, ул. „АА К“ №
....6, ет. 3, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 4618 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
10
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11