Решение по дело №178/2008 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 21
Дата: 30 март 2009 г. (в сила от 22 април 2009 г.)
Съдия: Минчо Танев Танев
Дело: 20082180100178
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2008 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         21                             30.03.2009г.                         гр.Царево,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Царевският районен съд,                                                          граждански състав

На седемнадесети март,                                две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:…Румен Йосифов

Членове:......................................

Съдебни заседатели:.................

Секретар: Н.С.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

гр.дело № 178 по описа за 2008год., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ищец: ”Стилнет”ЕООД, гр.София, район Красно село, ж.к.Борово, бл.14, вх.Д, ап.80, рег. ф.д.509/2002г. СГС, ЕИК-*********, представлявано от адв.Стилиян С., упълномощен от управителя Румен Богомилов С., против ответник: Е.Г.С., ЕГН-**********,***,

Предявеният иск е с правно основание чл.266, ал.1, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.59, ал.1 от ЗЗД. С него се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 24`550лв. с ДДС и законната лихва върху същата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, представляваща частичен иск от общо дължимите 130`530,19лв.

Тъй като ответникът не беше намерен на своя постоянен адрес, съдът разгледа на делото в негово отсъствие с участие на назначения му особен представител, адв.М.Б..

В исковата молба се твърди, че с договор от 15.02.2007г., сключен между страните, ответникът е възложил на ищцовото дружество извършването на строително монтажни работи до груб строеж, на обект - жилищна сграда на ул.Илия Бояджиев №11, в УПИ V-120, кв.7, по плана на гр.Китен. Към момента на предявяване на иска ищцовото дружество е извършило по-голяма част от уговорената по вид и количество работа, която е на обща стойност 158`503,19лв., описана в представената количествено-стойностна сметка. За стойността на извършената работа ищцовото дружество е издало фактура №0272/01.07.2008г. на стойност 130`503,19лв.; с ДДС, тъй като за извършената работа ответникът е заплатил само авансова вноска от 28`000лв. Това е породило правен интерес от предявяването на иска. Като писмени доказателства са представени договорът за изпълнение на СМР, количествено-стойностната сметка, фактурата, списък от фактури за закупени строителни материали, удостоверение за актуално състояние.

Процесуалният представител на ответника оспорва предявения иск по отношение на неговия размер, но не и по основанието му. Счита, че в хода на делото не е доказано какви строителни работи са били извършени от ищцовото дружество в строителния обект, което следва да се удостовери с приемане на работата.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намери за установено следното:

Видно от представения по делото договор за изпълнение на строително- монтажни работи, сключен на 15.02.2007г., между страните, ответникът Е.С. е възложил на Стилнет”ЕООД да извърши срещу определено възнаграждение,  строително-монтажни работи на обект – жилищна сграда „Сезонен пансион” на ул.Илия Бояджиев №11, в УПИ V-120, кв.7, на гр.Китен. Стойността на договора е определена от страните в размер на 184`335.18лв. без ДДС, като е посочено, че възнаграждението на изпълнителя ще се заплаща на база подписани от страните актове за извършени работи и при задължение за издаване на надлежно оформена данъчна фактура.

В исковата молба се твърди, че към момента на предявяване на иска ищцовото дружество е извършило по-голяма част от уговорената по вид и количество работа, която е на обща стойност 158`503,19лв. Тази сума след направено изчисление на свършената работа е записана в представената количествено-стойностна сметка (сумите по която са изчислени на база Приложение №1 към договора за СМР), в която също е посочено, че ответникът е заплатил авансова вноска от 28`000лв. и остава за плащане сумата от 130`503.19лв. За тази стойност на извършената работа ищцовото дружество е издало фактура №0272/01.07.2008г., която също е на стойност 130`503,19лв. с ДДС, които съгласно неговите твърдения не са платени от ответника. Ищцовото дружество е представило и списък от фактури за закупени строителни материали на обща стойност от 105`232.53лв., за които твърди, че е вложило в обекта на ответника.

 

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи.

В хода на делото се установи, че страните са били в облигационни отношения по валидно сключен между тях договор за изработка на жилищна сграда, собственост на ответника, което е поръчител по договора, а изпълнител е ищцовото дружество.

При това положение ответникът дължи на ищеца, съобразно договорните обвързаности които сам е поел, заплащане на стойността на извършените строително-монтажни работи. Стойността на тези строително-монтажни работи е определена чрез количествено-стойностна сметка, извършена от ищцовото дружество на база договорените между страните цени. Част от тази стойност е заплатена авансовото от ответника, а за другата част ищцовото дружество надлежно е издало фактура в тежест на ответника.

В тази връзка съдът счита, че искът трябва да се уважи като частичен до размера в който е предявен – 24`550лв. с ДДС. Заплащането на ДДС се дължи съобразно ЗДДС и зависи от това дали търговецът в чиято полза се извършва плащането е регистриран по този закон и има необходим паричен оборот за единица време (индиция, че това е така е начисляването на данъка по фактурата от 01.07.2008г.). ДДС се дължи в полза на държавата, а не в полза на кредитора и макар реалният платец по него да е длъжника, задължено лице пред данъчните органи е кредитора. Следователно ако данъкът не бъде заплатен от длъжника (в случая бъде присъдена само главницата), държавата ще го търси не от него, а от задълженото лице - кредитора, затова ДДС трябва да се счита за част от главницата и следва да се присъди в определения от закона размер.

По отношение разноски по делото, те трябва да бъдат уважени в размера в който са извършени, а именно 3`177.00лв.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р        Е        Ш       И      :

 

ОСЪЖДА Е.Г.С., ЕГН-**********,***, да заплати на Стилнет”ЕООД, гр.София, район Красно село, ж.к.Борово, бл.14, вх.Д, ап.80, рег. ф.д.509/2002г. СГС, ЕИК-*********, сумата от 24`550лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.09.2008г. до окончателното плащане, представляващи частично предявен иск от общо дължимите 130`530,19лв., дължимо от ответника възнаграждение по сключен между страните договор от 15.02.2007г. за изработка на жилищна сграда в гр.Китен, както и сумата от 3`177.00лв. за съдебно деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски окръжен съд.

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: