РЕШЕНИЕ
№ 684
гр. Бургас, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120202627 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Перота Холдинг” ООД, ЕИК ********* срещу Наказателно
постановление № 02-0003284 от 13.05.2021 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Бургас, с което на дружеството- жалбоподател на основание чл. 416,
ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ му е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лв.
В жалбата се излагат възражения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Дружеството-жалбоподател, редовно уведомено се представлява от адв. А. с
пълномощно по делото. Поддържа жалбата и развива съображения за неправилност на
обжалваното НП. Счита, че ако съдът приеме, че е извършено нарушение, то случаят е
маловажен и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Алтернативно
претендира размерът на наказанието да бъде изменен в предвидения минимум от 1500 лв.
Административнонаказващият орган Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Николова оспорва жалбата като неоснователна,
моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като счита за безспорно доказан и
установен съставът на нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията
на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 07.01.2021 г. в 10:30 часа свидетелката К.С. на длъжност началник отдел „БТКД“ в
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас заедно с друг свой колегата извършила проверка
на строителен обект –„Парк Комплекс Панорама“, находящ се в гр. С., м. М.. Строителните
дейности били извършвани на обекта от „Перота Холдинг“ ООД по силата на подписан на
19.10.2020 г. договор за възлагане на СМР от възложител „Пътинженеринг“ ООД. При
проверката се установили няколко лица да полагат труд на обекта в това число и А.Б.Х.,
които собственоръчно вписали в списък на работещите трите си имена, ЕГН, длъжност,
трудово възнаграждение, работно време и положили подписите си.
На 14.01.2021 г. била извършена проверка от свидетелката С. на представени от
дружеството-жалбоподател документи. При проверката на представените документи се
установило, че „Перота Холдинг“ ООД е сключила трудов договор на 07.01.2021 г. с лицето
А.Б.Х.. Била изискана и получена информация от НАП, от която се установило, че
уведомлението за регистриране на трудовия договор на Х. е било подадено на 07.01.2021 г.
в 11:32 часа и е било обработено на 08.01.2021 г. в 01:27 часа. Установило се, че по време на
проверката на обекта на 07.01.2021 г. в 10:30 часа Х. е бил допуснат да полага труд от
жалбоподателя в качеството му на работодател, преди да му бъде предоставено копие на
уведомлението за регистриран в НАП трудов договор.
За констатираното нарушение бил съставен от свидетелката С. акт за установяване на
административно нарушение № 02-0003284 от 07.04.2021 г., а впоследствие било издадено и
наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство, с което на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетелката С. са
обективни, логични, последователни и изцяло се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
2
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са
издадени от компетентни органи (Заповед № 3-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния
директор на ИА „Главна инспекция по труда”) , в сроковете по чл. 34 ЗАНН. При издаване
на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН.
Съдът не споделя наведената от процесуалния представител защитна теза, че
уведомлението не е било регистрирано навреме поради профилактика на информационната
система. В показанията си свидетелката С. посочва, че от извършена справка в НАП е
констатирала, че уведомлението е било подадено на 07.01.2021г. в 11:32 часа, т.е. след часа
на извършената на място на обекта проверка (в 10:30 часа). Следователно обективно
невъзможно се явява обстоятелството към 10:30 часа на 07.01.2021 г., когато е бил установен
да полага труд Х., трудовият му договор да е бил регистриран в НАП, след като
уведомлението за регистрация е било подадено в 11:32 часа. В действителност от справката
от НАП се установява, че подаденото уведомление е било обработено в по-късен момент -
на 08.01.2021 г., в 01:27 часа, което може да се дължи на технически проблем, но в случая
това обстоятелство не е относимо към предмета на доказване, след като категорично се
установява, че самото уведомление е било подадено за регистрация след извършване на
проверката на обекта.
На следващо място съдът намира за неоснователно и второто възражение на
жалбоподателя за наличие на неяснота на работодателя на лицето, който следва да носи
отговорност за процесното нарушение. Видно от списъка на работещите (л.13) в него са
отбелязани две дружества, които са били обект на контрол – „Перота“ ООД и „Перота
Холдинг“ ООД. Отделно от това в списъка е посочен и обектът на проверка –„Парк
Комплекс Панорама“, неговото местоположение, както и датата и часа на проверката. От
посоченото писмено доказателство (списък на работещите) категорично се установява, че на
07.01.2021 г. в 10:30 часа е било установено лицето А.Б.Х. да полага труд на строителен
обект –„Парк Комплекс Панорама“ в гр. С., м. М.. Работодателят на лицето е бил установен
в последваща проверка на представени от дружеството-жалбоподател документи на
14.01.2021 г. Бил е представен трудов договор, наличен в преписката (л.16), сключен на
07.01.2021 г. между „Перота Холдинг“ ООД и А.Б.Х.. От представена справка от НАП (л.
27) се установява, че именно дружеството –жалбоподател е подало уведомление в
качеството си на работодател да регистрира сключения с Х. трудов договор. Следователно
за съда безспорно е установено обстоятелството, че „Перота Холдинг“ ООД е работодател
на лицето А.Б.Х..
В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, която
разпоредба предвижда, че работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
3
двете страни, както и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че дружеството -
жалбоподател в качеството си на работодател е извършило нарушението, за което му е
съставен акт и съответно издадено наказателното постановление, предмет на обжалване в
настоящото производство. От доказателствата се установява, че между дружеството –
жалбоподател и лицето А.Б.Х. е съществувало трудово правоотношение, възникнало по
силата на сключен трудов договор от 07.01.2021 г. По делото не е спорно между страните,
че в деня на проверката 07.01.2021 г. в 10:30 часа Х. е бил установен да полага труд на
строителен обект, на който жалбоподателят е извършвал СМР. От представена справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ (л. 27 от делото) се установява, че
сключеният между Х. и жалбоподателя трудов договор е бил регистриран в НАП на
08.01.2021 г. в 01:27:03 часа. Следователно на 07.01.2021 г. в 10:30 часа Х. е бил допуснат да
полага труд на строителен обект, находящ се в гр. С. от работодателя (дружеството-
жалбоподател) преди да му е било връчено уведомление за регистриран в НАП трудов
договор.
Неоснователно е изложеното възражение за маловажност на случая. В разпоредбата на
чл. 415в от КТ законодателят е регламентирал привилегирован състав, който предвижда по-
ниски наказания за случаите, квалифицирани като маловажни, като изрично в ал. 2 на
същата разпоредба е предвидено, че нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ, каквото е процесното
нарушение, не представлява маловажен случай. Изменението на чл. 415в КТ с въвеждането
на ограничението в ал. 2 е в сила от 2012 г., а процесното нарушението е извършено през
2021 г. и следователно попада в обхвата на чл. 415в, ал. 2 от КТ. Ето защо случаят не може
да се квалифицира като маловажен.
За извършеното нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ в санкционната норма на чл. 414, ал. 3
от КТ се предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1500 лв. до 15 000 лв.
В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства.
За извършеното нарушение на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 лв. Настоящият състав счита определеният размер на наложеното
на жалбоподателя наказание за необосновано висок, с оглед липсата на посочени в
наказателното постановление отегчаващи обстоятелства, които да оправдават налагане на
наказание в размер над предвидения в закона минимум. Съдът счита, че с оглед наличието
на смекчаващи обстоятелства, а именно липсата на данни за предходни нарушения, на
жалбоподателя следва да се наложи наказание „имуществена санкция” в предвидения в
разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ минимум от 1 500 лв. Съдът намира, че с така
наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се
4
предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
Съдът достигна до извод за наличие на основание за изменение на обжалваното НП в
частта относно размера на наложената имуществена санкция. В производството
процесуалният представител на АНО претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН. Независимо, че съдът е намалил
наложеното на жалбоподателя наказание, обжалваното наказателно постановление е било
потвърдено в останалата му част, а именно, че има извършено нарушение от жалбоподателя,
за което следва да му се наложи по-леко наказание. По тази причина на АНО следва да се
присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на
дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата
на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита
в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв., като размерът е съразмерно
съобразен и с частичната основателност на жалбата.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се измени в
частта относно размера на наложеното наказание „имуществена санкция”, като размерът се
намали от 2500 лв. на 1 500 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0003284 от 13.05.2021 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на „Перота Холдинг” ООД,
ЕИК *********, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено
нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.,
като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2500 лв. на 1500 лв.
ОСЪЖДА „Перота Холдинг” ООД, ЕИК ********* да заплати на Национална агенция
за приходите сумата от 80 лева, представялваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
5
Вярно с оригинала: /п/
КС
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
6