№ 639
гр. Д., 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д., XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дияна Петева
при участието на секретаря Диана Й. Д.а
като разгледа докладваното от Дияна Петева Гражданско дело №
20233230103301 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на О. С. А., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Д., ул. „***“ № ***, чрез пълномощника адв. Ф. Ш., с
която срещу Община град Д., БУЛСТАТ *********, с административен адрес:
гр. Д., ул. „***” № ***, представлявана от кмета Й. Й., са предявени
обективно кумулативно съединени искове за заплащане на следните суми: 1/
сумата от 17 648.74 лева /след допуснато изменение размера на иска в
проведеното открито съдебно заседание по делото/, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, причинени
болки и страдания от получено травматично увреждане – фрактура в
проксималната част на лява раменна кост, получено вследствие на стъпване
върху нестабилни плочки от пешеходната настилка и пропадане в неравност
от нея на 04.11.2023 г. в 15:50 ч. на пл. „***“, гр. Д., срещу магазин за мобилни
апарати „Йеттел“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
04.11.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 2 351.26 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от описаното
събитие, която включва сумата от 2 088 лева - разход за закупуване на метална
плака във връзка с проведеното лечение, както и сумата от 263.26 лева –
разход за закупуване на медикаменти и фиксатор за провеждане на лечението
на ищцата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 49, във връзка с чл.
45 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД. Претендират се сторените по делото съдебно -
деловодни разноски.
Исковата молба се основава на следните факти и обстоятелства: Ищцата
е била ангажирана като член на Секционна избирателна комисия № *** (СИК)
във връзка с предстоящия балотаж на 05.11.2023 г. за избор на кмет на Община
град Д. (местни избори 29.10.2023 г.). Като член на СИК № *** ищцата е била
1
задължена да отиде пред Община град Д. в 16:00 часа на 04.11.2023 г., (деня
преди балотажа на 05.11.2023г.), за получаване на изборните материали от
общината, както и да участва заедно с другите членове на СИК № *** в
подготовката на секцията за предстоящия балотаж. На 04.11.2023г. ищцата е
била придружена от своя съпруг, който решил да я изпрати до центъра на
града. Климатичните условия са били неблагоприятни - наличие на силен,
студен вятър и преВ.вало дъжд. Инцидентът се е случил на 04.11.2023г. в 15:50
часа, когато вървейки по пътя за уреченото място към административната
сграда на Община град Д., ищцата стъпила на нестабилни плочки от
пешеходната настилка, след което се е подхлъзнала на мокри листа,
разположени към онзи момент върху същите нестабилни плочки, поради
което загубила равновесие и същата претърпяла падане, което довело до
фрактура в проксималната част на лява раменна кост. Мястото където се е
случил инцидентът е пл. “***”, срещу магазин за продажба на мобилни
апарати “Йетел”. Неравностите от нестабилните плочки били запълнени с
вода и паднали от дърветата мокри листа, а на места където имало цели
плочки, същите са били хлъзгави, създаващи потенциална опасност от
инциденти и с други пешеходци. Към момента на инцидента ищцата била в
шок и стрес от падането и усетила лека болка, с която преценила, че може да
се справи и за това помолила своя съпруг да продължи по пътя си, а същата
отишла сама до административната сграда на Община Д..
Още вечерта на 04.11.2023 г. ищцата почувствала силни болки в левия
горен крайник, на 05.11.2023 г. постъпила в „МБАЛ Д.“ АД за консултация с
лекар, извършен бил преглед, в рамките на който се установило, че ищцата е
получила счупване на горния край на лявата раменна кост. Впоследствие след
хоспитализацията на ищцата в МБАЛ „ЕВРОХОСПИТАЛ“ ООД, гр. В., на
14.11.2023 г. била извършена операция – открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация. Под рентегенов контрол била извършена кръвна
репозиция и фиксация с плака за проксимален хумерус с 9 винта ААР
Germany. Ищцата сторила разходила за поставянето на тази плака в размер на
2 088 лева (стойността на плаката), тъй като НЗОК покрива само стойността
на медицинските услуги, но не и на консуматива. Ищцата сторила и други
разходи за закупуване на медикаменти и на фиксатор за провеждане на
лечение на стойност 263.26 лева. След извършената операция на ищцата са й
били дадени указания за двигателен режим, дадена е препоръка за
физиотерапия и рехабилитация в болнична/доболнична среда. И до момента
на депозиране на исковата молба, ищцата продължава да провежда лечения и
терапии за възстановяване на фрактурирания крайник. Наложило се е няколко
пъти да посети лечебното заведение, заедно със съпруга си, който я
придружавал дотам. Предвид травмите и последващата операция на
фрактурирания крайник, ищцата е била принудена да ползва болнични от
06.11.2023г. до 15.11.2023г. и от 13.11.2023г. до 16.***.2023г.
Освен горните страдания, ищцата е получила психическа травма от
преживяното, в резултат на което постоянно била в притеснение, че случката
отново ще се повтори. Тревожила се е, страхувала се е и била уплашена от
случилото се. Същата се е почувствала непълноценна и в тежест на близките,
понеже последните са й оказвали помощ за обличане, обслужване и справяне
с ежедневните дейности. Животът й напълно се променил и станал много
труден и непоносим за нея. Ищцата до преди инцидента е била винаги активна
и дейна, обичала работата си на учител и се чувствала полезна да бъде сред
деца и да ги обучава. Оставайки сама вкъщи изпаднала в една социална
изолация, което допълнително утежнило психическото й състояние. Ищцата е
потърсила лекарска помощ, като посетила кабинет за психично здраве за да се
2
справи със състоянието си. Поставена й била диагноза — постравматично
стресово разстройство. Прегледът е бил направен от доктор М. Н. — лекар със
специалност по “психиатрия”. Не на последно място, причина за отключване
на това психическо състояние е последващото оперативно лечение.
Претърпените интензивни физически болки, както и всички битови
неудобства, които е претърпяла и продължава да търпи ищцата, водят до един
единствен извод, че този инцидент е променил изцяло животът й и е довело до
психическо разстройство, което е установено по безспорен и несъмнен начин
от проведения преглед от психиатър. Не е ясно след това дали същата няма да
изпитва болки при промяна на климата, както се случва с повечето хора, които
са получили костни фрактури и не е ясно дали ще се възстанови изцяло
функцията на счупения крайник.
Твърди се наличието на причинно-следствена връзка между процесния
инцидент и претърпените от ищцата болки и страдания, както и между
настъпването на инцидента и поведението на ответника – Община Д.,
изразяващо се в бездействие по отношение изпълнение на вменените й със
закон задължения по отстраняване и реконструкция на нестабилните плочки
от настилката на пешеходната зона на пл. „***”, в близост до магазин за
мобилни апарати „Йеттел“, както и задължението да почисти същите от
паднали и мокри листа, така че да не създават потенциална опасност за
живота и здравето на пешеходците.
В открито съдебно заседание по делото, ищцата чрез процесуалния си
представител адв Ш. моли за уважаване на предявените искове в увеличения
размер /за иска за неимуществени вреди/ и присъждане на разноски. Наведени
са твърдения за предстояща в началото на м. юли 2024 г. втора операция за
премахване на импланта, след извършването на която ще се прецени и
състоянието на увредената става.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът Община Д. е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Счита, че за да се ангажира отговорността на Общината като възложител на
конкретна работа, следва първо да се установи отговорността на конкретно
физическо лице – работник, на който същата е била възложена. Оспорва
настъпването на процесния инцидент да е станало на улица, която е общинска
собственост. Оспорва наличието на причинна връзка между поведението на
Общината и инцидента, а твърди, че ищцата сама е паднала поради
невнимание и неправилно стъпване. В условията на евентуалност релевира
възражение за съпричиняване. Оспорва наличието на причинна връзка между
инцидента и претърпените от ищцата травматични увреждания и болки и
страдания. Оспорва претендираното обезщетение по размер, претърпените от
ищцата болки и страдания не са необичайни за конкретния вид увреждане и
лечението му, същите са отшумели в рамките на нормалния срок. Оспорва
настъпването на твърдените психологични увреждания, както и нанасени
щети във връзка с упражняваната от нея обичайна дейност.
В открито съдебно заседание по делото, ответникът чрез адв. З., моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
Д.кият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са при условията на кумулативно и обективно съединяване
3
искове по чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Ответникът
релевира възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
За да е налице отговорност по чл. 49 от ЗЗД, с присъщата й
обезпечително- гаранционна функция, е необходимо първо да се установи
отговорност по реда на чл. 45 от ЗЗД на физическо лице, на което е възложена
работа, при или по повод на която е станало увреждането. Както е разяснено в
т. 9 от Постановление № 9/1966г. на Пленума на ВС, отговорността на
работодателя по чл. 49 от ЗЗД възниква, когато вредите са причинени виновно
от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват
извършване на възложената работа или чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, технически и други правила или
характера на работата; чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с нея.
Съобразно общото правило за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес, всяка от страните носи тежестта от
установяване на онези факти, от които извлича изгодни за себе си правни
последици. При иск за обезщетение за непозволено увреждане по чл. 49 от
ЗЗД в тежест на ищеца е да проведе пълно и пряко доказване на всички
обективни елементи от фактическия състав на деликта /вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка, възлагане на работа/, като
субективния такъв /вината/ се предполага от закона, до доказване на
противното от ответната страна. Както е разяснено в ППВС №7 от
29.***.1958г. в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД лицето, което е възложило
работата, в случая ответната Община, може да се освободи от отговорност,
ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило
никаква вреда, ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако
вредата не е причинена при или по повод възложената му работа.
С оглед наведеното възражение за съпричиняване в тежест на ответната
Община е да установи при условията на пълно и главно доказване, че с
поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Представен по делото е снимков материал, изобразяващ дупка в
пешеходната настилка в района на процесния инцидент на пл. „***“ в гр. Д..
От приложената по делото медицинска документация /Епикриза от
МБАЛ „ЕВРОХОСПИТАЛ“ ООД от *** г.; Лист за преглед на пациент от
05.11.2023 г., ведно с направление за хоспитализация; Седем броя
амбулаторни листи от периода 05.11.2023 г.-19.***.2023 г.; Изследване от
образна диагностика от 07.11.2023 г., издадено от МЦ „***“; медицински
протокол на ЛКК № **** от 21.***.2023 г.; 2 броя болнични листи, се
установява, че на 14.11.2023 г. О. А. е била оперирана в „МБАЛ Д.“ АД, като
оперативното лечение е включвало „открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация чрез плака и винтове“. Ищецът е изписан на *** г. с
окончателна диагноза: „счупване на ниво раменен пояс и мишница“. Считано
от 06.11.2023 г. до 15.01.2024 г., т.е. за период от 2 месеца и една седмица,
ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност.
Съгласно представени по делото 4 бр. амбулаторни листи, издадени в
периода 04.01.2024 г. – ***.03.2024 г. ищцата е с ограничен обем движения в
лява раменна става и е насочена за болнична рехабилитация. Видно от
екпикриза, издадена от Специализирана болница за рехабилитация гр. Н., в
периода 01.04.2024 г. – 08.04.2024 г. ищцата е провела рехабилитационен
комплекс и е изписана с подобрение и увеличен обем на движения в лява
раменна става. Ищцата е ползвала отпуск поради временна
неработоспособност и в периода 01.04.2024 г. – 08.07.2024 г. От представения
4
амбулаторен лист от 14.06.2024 г. се установява, че ищцата провежда
физиотерапия и рехабилитация, като всички движения в лява раменна става са
ограничени.
От представените по делото разходооправдателни документи се
установяват следните извършени разходи от ищцата: за закупени
обезболяващи медикаменти съгласно рецептурна бланка от *** г. и фиксатор в
размер на 263.26 лева /касови бонове, издадени в периода 06.11.2023 г. -
05.***.2023 г./, както и за плака за проксимален хумерус в размер на 2 088 лева
/фактура № **********/*** г./
Изслушано е заключение по допусната съдебно-медицинска експертиза,
неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно и обективно
изготвено, корепоспондиращо с доказателствения материал по делото.
Съобразно заключението при настъпилия инцидент на 04.11.2023 г.
пострадалата О. А. е получила счупване на раменната кост на лявата ръка.
Според вещото лице е възможно травматичното увреждане да се е получило
по описания от ищцата начин, при падане от собствен ръст и подпиране на
лявата ръка. Счупването на раменната кост е довело до трайно затруднение
движението на горен ляв крайник за период от около 3-4 месеца. Посочено е,
че възстановителният период при такива травми продължава около 3-4 месеца,
след което се провеждат и рехабилитационни процедури, ако не е настъпило
усложнение в оздравителния период.
В о.с.з. по делото експертът съдебен лекар пояснява, че при получаване
на травмите пострадалата е изпитвала силни по интензитет болки, които са
били купирани с обезболяващи. Във връзка с твърденията на ищцата за
предстояща втора операция през м. юли 2024 г., вещото лице сочи, че
обичайно следва втора операция за премахване на импланта, която е в рамките
на една година след поставянето му. По отношение на необходимостта от
поставяне на изкуствена става, за което се твърди от ищеца, че съществува
риск, вещото лице сочи, че същата може да стане ясна едва след извършване
на втората операция по отстраняване на импланта. Без да е извършван личен
преглед на ищцата вещото лице приема, че с оглед вида счупване и възрастта
на пострадалата би следвало всичко да протече нормално.
По искане на ищеца по делото са събрани гласни доказателства, като са
разпитани водените от нея свидетели Ц. М. Р. /директор на училището, в което
работи ищцата/, В. С. В. /приятелка на ищцата/ и А. Й. А. /съпруг на ищцата/,
като показанията на последния свидетел на основание чл. 172 от ГПК следва
да се ценят в съвкупност с всички останали доказателства, с оглед неговото
евентуално пристрастие.
Свид. А. споделя, че на 04.11.2023 г. следобед заедно с жена му се
придвижвали от дома им в гр. Д., на ул. „***“ № *** по посока центъра на
града. Свидетелят искал да изпрати ищцата, която имала ангажимент в
Общината, докъдето може, тъй като след това имал среща до пощата, а
времето било лошо, В.ло дъжд. Сочи, че точно пред чешмата пред магазин
„В.“ на пл. „***“ ищцата политнала и паднала напред, те се движели с един
чадър но разделени в редица, за да могат да заобикалят дупките и локвите,
като свид. А. бил зад ищцата към момента на падането й. След това й
помогнал да се изправи, вдигнал я и я оставил да отиде до мястото на
ангажимента си /Общината/. Предположил, че случилото се не е нещо
сериозно, въпреки болките на ищцата, които сметнал за нещо нормално след
падането й. Твърди, че ищцата е паднала в локвата, образувала се в дупката на
площад „***“. След като се установила фрактурата и последвалата
оперативна интервенция ищцата отсъствала два месеца от работа. През
5
възстановителния период след инцидента свид. А. оказвал помощ на
съпругата си в ежедневните й занимания и нужди, тъй като тя непрекъснато се
оплаквала, че я боли, а също и не можела да движи ръката си нито нагоре,
нито настрани. Физическите страдания се отразили и на психиката на
съпругата му, която се затворила в себе си, отказвала да излиза навън, станала
изнервена и агресивна на моменти. Синът им спрял да ги посещава редовно,
както правел преди инцидента, тъй като ищцата вече не можела да си играе с
внука им. Свид. А., сочи, че и към настоящия момент движението на ръката на
ищцата е ограничено и той й помага в домакинската работа, тъй като тя не
може да я вдига над нивото на рамото, не може да вдига тежки предмети,
болките продължават, а от извършената медицинска консултация е станало
ясно, че има вероятност да се наложи смяна на ставата.
Свид. Р. споделя, че през учебната 2023/2024 г. ищцата поела
ръководството на първокласници, през м. ноември излязла в болничен, за
което се притеснила как ще се отрази на учебния процес, а освен това същата
се привързала към децата. Споделяла й, че не се чувства добре сама вкъщи,
както и че има силни болки. Наложилото се отсъствие след инцидента е било
най-продължителното отсъствие на ищцата като учител в ръководеното от
свид. Р. учебно заведение и затова според нея се е отразило негативно на
психиката й. Предупредили са я за предстоящо отсъствие в началото на м.
юли, поради наложила се втора операция.
Свид. В. споделя, че преди инцидента се е виждала на всеки две
седмици и по-често с ищцата, докато след него са се виждали два-три пъти за
период от повече от половин година. Счита, че случилото се на 04.11.2023 г. се
е отразило негативно не само на физическото здраве и състояние на ищцата, а
и на психиката й. В ежедневните дейности и домакинската работа й помагат
нейният съпруг и брат. Споделя за предстояща втора операция на 08.07.2024 г.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като логични и
последователни, кореспондиращи с останалия доказателствен материал в
неговата съвкупност.
Съгласно § 7, т. 4 (в редакция, ДВ - бр. 26 от 2000 г.) от ПЗР на ЗМСМА
в собственост на общините преминават и държавни имоти, сред които
общинските пътища, улиците, булеварди, площадите, обществените паркинги
в селищата и зелените площи за обществено ползване. Според указаното в чл.
11 от ЗОС имоти и вещи - общинска собственост се управляват в интерес на
населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на
добър стопанин. Следователно в тежест на съответната община е да поддържа
улиците и площадите, като осигурява необходимите изисквания за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. След като
увреждането е настъпило на пл. „***“ в гр. Д., която е общинска собственост,
в тежест на Общината е задължението да осигури извършването на
почистването й по такъв начин, че да не се застрашава безопасността на
гражданите.
В настоящата хипотеза установени са елементите от фактическия състав
на чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите: ищецът е
претърпял имуществени и неимуществени вреди, в резултат на описания в
исковата молба деликт. Видно от събраните по делото допустими писмени и
гласни доказателствени средства, заключението по изслушаната СМЕ, на
04.11.2023 г., О. А., вървейки по центъра на гр. Д., пл. „***“, следобед и при
дъждовно време, пропада в една от дупките, находяща се пред чешмата пред
магазин В., вследствие на което получава фрактура на лява раменна кост.
Връзката между установеното увреждане и последвалия резултат е
6
доказана от заключението на вещото лице д-р Д. Д., който приема, че е
възможно травматичното увреждане да се е получило по описания от ищцата
начин, при падане от собствен ръст и подпиране на лявата ръка.
По делото се установява от свидетелските показания събрани, чрез
разпита на свидетеля-очевидец А., че процесният участък от пл. „***“, на
който е настъпило падането на ищцата на 04.11.2023 г. е бил разрушен, на
мястото на падането е имало дупка, пълна с дъждовна вода. Същата е
изобразена и на представения по делото снимков материал. Няма данни, че
ответната община е изпълнила вмененото й от действащото законодателство
задължение да поддържа площада, общинска собственост, в състояние, което
да осигури безопасно за гражданите движение по него, както и че същата е
положила грижата на добрия стопанин в тази насока. Събраните в хода на
производството доказателствени средства, водят до извода, че това не е било
сторено с нужната грижа. Поради изложеното и следващата кумулативно
необходима представка се приема за установена.
Доколкото се установи, че увреждането е настъпило поради бездействие
(неполагане на дължимата по обезопасяване на процесния участък грижа) на
служители на Община град Д., респ. натоварени изрично от нея с тази дейност
трети лица, вината им съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага до доказване
на противното. Тъй като посочената законова презумпция не бе оборена,
следва да се приеме, че ответната страна обективно е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат.
С оглед гореизложеното предявените искове се явяват доказани по
основание.
Относно размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди: следва да се вземе предвид принципното разбиране, че
неимуществените вреди, с оглед естеството им, не могат да бъдат поправяни.
Именно заради това предназначението му е да улесни увредения в друга
област, като законът овластява съда да определи неговия размер по
справедливост. Преценявайки съобразно обществения критерий за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД и разрешението, дадено в точки II от мотивите
и 11 от диспозитива на ППВС № 4 от 23.***.1968 г., следните обстоятелства,
обуславящи претърпените от ищцата неимуществени вреди: а) характерът на
причинените й телесни увреждания от процесния деликт - средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на ляв горен крайник, довело до затруднено
движение на травмираната ръка за период от около 6 месеца; б) болките,
страданията и битови неудобства, които ищцата е претърпяла, както и
зависимостта й от чужда помощ в обслужването за период от около шест
месеца; в) възрастта на ищцата - 54 години и ползван отпуск поради временна
неработоспособност за период от 2 месеца и половина; г) наличието на
остатъчните последици, изразяващи се в продължаващи болки в увредения
крайник и ограничения във функционирането му; д) риск от смяна на
раменната става, което ще се установи след премахване на металната
остеосинтеза и не на последно място социално-икономическите условия в
страна към момента на инцидента, когато минималната работна заплата в Р
***, определена съгласно ПМС № 3/24.03.2022 г., е била 780 лева,
решаващият състав приема, че за обезщетяване на причинените на О. С. А.
неимуществени вреди, доколкото те подлежат на точна парична оценка, следва
да се определи сумата от *** 000 лева.
Претендираните от ищеца имуществени вреди в общ размер от 2 351.26
лева, от които 2 088 лева - разход за закупуване на метална плака във връзка с
проведеното лечение, както и сумата от 263.26 лева – разход за закупуване на
7
медикаменти и фиксатор за провеждане на лечението на ищцата, са
установени и доказани от представените писмени доказателства: рецептурна
бланка от *** г., касови бонове, издадени в периода 06.11.2023 г. -05.***.2023
г., фактура № **********/*** г. Същите се намират в причинна връзка с
увреждането, респ. претенцията следва да бъде уважена изцяло.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване.
Приложението на правилото на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД е обусловено от
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност
за настъпване на увреждането. Застъпеното становище в тР.та практика на
ВКС /решение № 45/ 15.04.2009 год. по т.д. № 525/ 2008 год. на II т.о.; решение
№ 206/ ***.03.2010 год. по т.д. № 35/ 2009 год., II т.о; решение № 58 /
29.04.2011 год. по т.д. № 623/ 2010 г. на II т.о. и други/, че приносът трябва да е
конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или
въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а
не хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда
страната и на които основава възражението си по чл. 51 ал. 2 ЗЗД, също трябва
да са конкретни. Такива конкретни факти в отговора на исковата молба и
първото съдебно заседание, ответникът не е навел. Твърди се единствено, че
предстои ремонт на центъра на гр. Д. и на гражданите следва да е известно
това обстоятелство, поради което при преминаване през компроментираните
участъци трябва да се внимава повече. Възражение за съпричиняване, което не
е основано на въведени конкретни факти в преклузивните за това срокове, а се
изчерпва с общото позоваване единствено на нормативни актове, не подлежи
на разглеждане / в този смисъл Решение № 250 от 30.10.2019 г. по в. гр. д. №
548 / 2019 г. на I състав на Окръжен съд - Д./.
При деликт длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. дължи се
обезщетение по чл. 86 от ЗЗД от момента на увреждането. Следователно върху
главницата от *** 000 лева се дължи обезщетение за забава, считано от
04.11.2023 г. до окончателното изплащане. Основателна е и претенцията на
ищеца за присъждане на законната лихва върху обезщетението за
имуществени вреди, считано от датата на подаване на исковата молба -
14.***.2023 г. до окончателното заплащане.
Други доказателства и възражения от значение за спора не са
ангажирани, а необсъдените съдът намира за неотносими.
С оглед гореизложеното, предявените искове се явяват доказани в
посочените размери и подлежат на уважаване, съответно искът за
имуществени вреди - в цялост, а този за неимуществени вреди до размера от
*** 000 лева, респ. за горницата до предявения размер от 17 648.74 лева
следва да бъде отхвърлен.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца се
дължат разноски съобразно уважената част от претенциите, като се
претендират следните разноски: 800 лв. - заплатена държавна такса;
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА; 300 лева. -
депозит за вещо лице. Така, на ищеца се дължат 789.32 лева съдебно-
деловодни разноски.
На основание на чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т.2 от Закона за
адвокатурата във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
8
минималните размери на адвокатските възнаграждения ответното дружество
трябва да бъде осъдено да заплати на адвокат Ф. Ш. дължимото адвокатско
възнаграждение в размер на 1 578.64 лева съобразно уважената част от
претенциите.
В полза на ответната община и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК се
следват сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
съобразно отхвърлената част от претенциите /представени са доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 700 лева с ДДС/- в размер
на 762.58 лева.
След служебно извършена компенсация на дължими разноски,
ответната община следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 26.74
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община град Д., с БУЛСТАТ *********, с административен
адрес ул. „***” № ***, представлявана от кмета Й. Т. Й., ДА ЗАПЛАТИ на О.
С. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „***“ № ***, на основание чл. 49,
във връзка с чл. 45 от ЗЗД, връзка с чл. 86 от ЗЗД, следните суми:
1/ Сумата от *** 000 /дванадесет хиляди/ лева , представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, причинени
болки и страдания от травматично увреждане – фрактура в проксималната
част на лява раменна кост, получено вследствие на стъпване върху нестабилни
плочки от пешеходната настилка и пропадане в неравност от нея на 04.11.2023
г. в 15:50 ч. на пл. „***“, гр. Д., срещу магазин за мобилни апарати „Йеттел“,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.11.2023 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от *** 000 лева до предявения размер от 17 648.74 лева
/седемнадесет хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и 74 ст./, като
неоснователен;
2/ Сумата от 2 351.26 лева /две хиляди триста петдесет и един лева и
26 ст./, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени
от описаното събитие, която включва сумата от 2 088 лева - разход за
закупуване на метална плака във връзка с проведеното лечение, както и
сумата от 263.26 лева – разход за закупуване на медикаменти и фиксатор за
провеждане на лечението на ищцата, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /14.***.2023 г./ до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Община град Д., с БУЛСТАТ *********, с административен
адрес ул.”***” №***, представлявана от кмета Й. Т. Й., ДА ЗАПЛАТИ на О.
С. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „***“ № ***, сторените по делото
разноски /след служебно извършена компенсация на дължимите между
страните разноски/ в размер на 26.74 лева /двадесет и шест лева и 74 ст./, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Община град Д., с БУЛСТАТ *********, с административен
адрес ул.”***” №***, представлявана от кмета Й. Т. Й., ДА ЗАПЛАТИ на
9
адвокат Ф. Т. Ш., БУЛСТАТ *********, от гр. Д., ул. „***“ № ***, ***, офис
***, адвокатско възнаграждение в размер на 1 578.64 лева /хиляда петстотин
седемдесет и осем лева и 64 ст./, на основание на чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Д. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Д.: _______________________
10