№ 72
Гр.Дулово,07.11.2019
година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Дуловският районен съд, наказателна колегия в публично
заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДЕСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН ДИМИТРОВ
При секретаря В.М., като разгледа докладваното от
районния съдия нахд №111 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят „Е” ЕООД със седалище
и адрес на управление гр.Дулово с ***, чрез процесуалния си представител адв………….., обжалва наказателно постановление №39-0000056
от 09.05.2019 година изд.от началника на ОО „АА” гр.Силистра , като
незаконосъобразно и неправилно поради ,което моли то да бъде отменено изцяло.
Твърди, че е нарушен чл.34,ал.1 от ЗАНН, тъй като от
откриване на нарушителя до съставянето на акта е изтекъл повече от три месеца-
акта е съставен на 05.04.2019 година във връзка с писмо от 20.02.2019 година с
вх.№12-00-00-1006.
Според него е нарушена разпоредбата на чл.57,ал.1 т.5 предл.3 от ЗАНН, а именно да бъде посочено мястото на
извършване на нарушението. Не е посочено нарушената разпоредба, тъй като
чл.7а,ал.2 предл.3 от ЗАП е бланкетна
и препраща към подзаконови разпоредби ,които уреждат различни механизми и не
посочването им лишава нарушителя да реализира правото си на защита.
Административно наказващия орган не
изпрати свой представител, но с придружителното писмо
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли атакуваното НП да бъде
потвърдено.
Съдът за да постанови своето решение
прецени доводите на страните, събраните по делото писмени и гласни
доказателства и прие за установено следното:
На 05.04.2019 година в гр.Силистра завършва
документална проверка извършена от инспектори от ИА „Автомобилна Администрация”
гр.Силистра на фирма „Е” ООД с *** със седалище и адрес на управление
гр.Дулово, ул.”Шуменско шосе“16. Проверката е инициирана по повод постъпило
писмо с вх.№12-00-00-1006/20.02.2019 година
приложено към делото и обхваща периода от 01.07.2018 до 01.03.2019
година . Страните не спорят, че фирмата притежава лиценз на ЕО за обществен
превоз на товари №13165/09.04.2015 година. По време на проверката е установено,
че фирмата действаща като превозвач на територията на общността е допуснала
извършването на обществен превоз натовари с водача М.А.Г. на автомобила марка ***с
рег.№***АМ на дата 09.11.2018 година без водача да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност.
Времето и факта на управление на автомобила се установява от дигиталната
карта на водача ,приложена разпечатка към делото на стр.10. Тези факти и
обстоятелства са отразени в съставения на превозвача акт №247823/05.04.2019
година, който е връчен на упълномощено от управителя лице без възражения. От
приложената Справка от Регистъра на психологическите изследвания на водачите е
видно, че М.А.Г. е притежавал удостоверение за психологическа годност
№519062/о/ издадено на 04.10.2015 година и валидно до 04.10.2018 година. Друго
такова е издадено на 13.01.2019 година и е валидно до 13.01.2022 година. От
приложената разпечатка на дигиталната карта на водача М. Г. е видно че на
09.11.2019 година е управлявал автомобил СС2747АМ. Към делото са представени
два броя нотариално заверени пълномощни с които управителя на дружеството
упълномощава С.А.Г. и Н.А.Г. да го представляват в настоящото производство.
В съдебно заседание процесуалния представител на
превозвача не оспори фактите посочени в акта и наказателното постановление, на
зае позицията, че автомобила управляван от водача е осъществявал превоз извън
страната и там няма изискване за притежаване на такова удостоверение, така че
извършеното деяние не съставлява нарушение на чл.7а от ЗАвП.
На 09.05.2019
година, административно наказващия орган –началника на ОО при „АА” Силистра
издава атакуваното наказателно постановление с което за описаното в акта
нарушение на чл.7а,ал.2 пр.3 от ЗАП, на основание чл.96г,ал.1пр.2 ЗАвП му налага административно наказание имуществена
санкция в размер на 3000 лева. Наказателното постановление е връчено на
нарушителя на 13.06.2014 година,а с жалба регистрирана в ОО”АА” Силистра на 17.06.2019
година е обжалвано.
От процесуално- правна страна
жалбата е подадена в срок и не се спори нейното просрочие,
поради което е допустима. При
съставянето на акта формално няма допуснати съществени нарушения.
Административно наказателното производство стартира със съставянето на акта за
установяване на нарушението. В акта е посочено времето на извършване на
нарушението- 09.11.2018 година, извършеното деяние допуска да се извършва
обществен превоз на товари с товарен автомобил
марка ***с рег.№***АМ от водача М.А.Г. без същия да притежава валидно
удостоверени за психологическа годност, както и кои норми са нарушени от
нормативния акт – чл.7а,ал.2,пр.3 от ЗДвП. Екземпляр от него е връчен на нарушителя. Въз основа на съставения акт,
административно наказващия орган в кръга на своите пълномощия, видно от
цитирана заповед РД-08-249 от 15.05.2015 година на министъра на транспорта…. е
издал атакуваното наказателно постановление.
Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна , по следните
съображения:
По първото възражение за нарушение
на чл.34,ал.1 от ЗАНН, такова не съществува, тъй като от извършването на самото
нарушение 09.11.2018 година до съставянето на акта не е изтекла едногодишната
погасителна давност по този текст, а откриването на нарушителя е станало при
извършването на проверката считано даже от 20.02.2019 година до 05.04.2019
година няма изтекли три месеца, така че тук нямаме нарушение на процесуалните
правила.
По възражението, че посочването
разпоредбата на чл.7а,ал.2 от ЗАП, която съдържала препращащи указания, я
поставя в невъзможност да се защити е несъстоятелно, тъй като жалбоподателя е
транспортна фирма и е бил наясно, че за да осъществява транспортната си дейност
чрез водачи на автомобилите си, те е следвало да представят при постъпването си
и удостоверение за психологическа пригодност, както е станало и при
назначаването на М.А.Г., който е притежавал такова издадено му на 04.10.2015
година, а според разпоредбата на чл.8 от Н-36 те се издават за срок от три
години, и е следвало да се яви на нов преглед до 04.10.2018 година, от което
следва, че към 9.11.2018 година е управлявал МПС собственост на превозвача,без
да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Че е била наясно
за тези разпоредби се съди и от факта, че при прибирането си в България на 13.01.2019
година водача се е явил и му е издадено ново удостоверение видно от
представената и приложена справка от Регистъра на психологическите изследвания
на водачите.
По отношение на третото възражение
за незаконосъобразност, а именно непосочването мястото на извършване на
нарушението, то настоящия състав на съда счита, че са налице предпоставките
визирани в чл.53,ал.2 от ЗАНН, а именно по безспорен начин е доказано
извършването на нарушението, страните не спорят по този въпрос, идентификацията
на нарушителя- в случая превозвача и неговата вина и издаването на
наказателното постановление с определяне на имуществената санкция на
юридическото лице се явява законосъобразно.
Съдът следва
да даде отговор и на поставения въпрос от жалбоподателя, следва ли да носи административно
наказателна отговорност за деяние ,което не е извършено на територията на
страната, защото реално водача, който не е притежавал валидно удостоверение за
психологическа годност е управлявал автомобила в рамките на ЕО,където твърди че
не се изисква такова удостоверение.
Съдът счита, че в настоящия случай
превозвача носи такава отговорност, защото автомобилите му са регистрирани в Р
България, лиценза за осъществяване на международен превоз му е издаден въз
основа разпоредбите на българското законодателство, което е синхронизирано с
това на общността, от там и допускането автомобилите му да се управляват от
водачи, които не отговарят на изискванията на чл.7а, ал.2 от ЗАвП води до налагането на административна санкция, която е
съобразена с разпоредбата на чл.96г,ал.1,пр.2 от ЗАвП.
Въз основа на гореизложеното,
жалбата се явява неоснователна поради , което и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, Дуловският районен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло наказателно
постановление №39-0000056 от 09.05.2019 година на началника на ОО при„АА”
гр.Силистра –Е.А.с което на „Е” ЕООД с *** от гр.Дулово за нарушение на чл.7ал.2,пр.3 и на основание чл.96г,ал.1 от ЗАвП му е наложено имуществена санкция в размер на 3000 лева като
законосъобразно.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред САС.
Районен съдия :