РЕШЕНИЕ
№ 194
Плевен, 19.04.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, пети
състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и
единадесета година в състав:
Председател:
С. И.
при секретар Д.Д. и с участието на
прокурора Й. А. изслуша докладваното от съдията С. И. и.адм. дело № 935 по
описа за 2010 година на Административен съд – Плевен, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) и чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по исковата молба на Е.Ц.С., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес гр.София, ул.”Гурко”№62А, ет.3, ап.9, ”Адвокатска къща Рила консулт” ЕООД против Областна администрация с административен
център Плевен, с цена иска /предявен като частичен/ в размер на 176 000 лева. В
исковата молба ищцата посочва, че предявява искане за обезщетение по чл.1, ал.
1 от ЗОДОВ поради отмяната като незаконосъобразно на решение №481/02.06.1998г. на
областния управител-Ловеч. Претендира обезщетение за имуществени вреди - пропуснати
ползи вследствие лишаването й от упражняване правото на собственост. Посочва,
че ответник по иска с оглед промените в ЗАТУРБ и указ №1 от 05.01.1999г. на
Президента на Република България следва да е Област Плевен. Сочи, че е подала заявление
вх.№1683/04.03.1998г. до обл. управител на Област Ловеч по реда на чл.6, ал.2
от ЗОСОИ за възстановяване на отчуждени от нейната наследодателка П. Т. К. по ЗОЕГПНС, недвижими имоти, а именно: триетажна
сграда, заедно с една втора от идеална част от дворно място, цялото от
622кв.м., находящи се на ул.”Борисова”№14, гр.Плевен, и дюкянско помещение, с
галерия над него, на 80 кв.м., находящо се на ул.”Г.Димитров” №188 в гр.
Плевен. С решение №481/02.06.1998г. е отказано възстановяването на отчуждените
имоти и при съдебното обжалване с решение №163/11.05.2005г., по адм. дело
247/2003г. на Плевенския окръжен съд /ПОС/, /влязло в сила на 11.07.2006г./, е
отменено решението на областния управител в частта, с която е оставено без
уважение искането на ищцата за обезщетение за отчуждения недвижим имот и се
признава правото и на обезщетение по реда на чл.2, ал.1, т.1 от ЗОСОИ. Посочва, че с решение №418/22.11.2007г.на ПОС, потвърдено с решение
№4069/2010г. на ВАС, влязло в сила на 26.03.2010г., ищцата е обезщетена за отчуждени от нейната наследодателка П. Т. К. по ЗОЕГПНС, недвижими имоти: триетажна сграда,
заедно с една втора от идеална част от дворно място, цялото от 622кв.м.,
находящи се на ул.”Борисова”№14, гр.Плевен със съсобственост в размер на
4293.86 /четири хиляди двеста деветдесет и три цяло и осемдесет и шест стотни /
кв. м. идеално части от общо 5705/пет хиляди седемстотин и пет/ кв.м. идеални
части в ПИ IV/четири/
кв.350/триста и петдесет/ по плана на гр.Плевен. Предвид което счита, че на
основание чл.203 от АПК, има право на обезщетение за вреди, причинени от отмененото
като незаконосъобразно решение на областен управител на област Плевен , тъй
като за нея са последвали пропуснати ползи в резултат на лишаването й да
упражнява правото си на собственост върху имота, който й се е полагал като
обезщетение съгласно решение №418/22.11.2007г. на ПОС, а именно: 4293.86
/четири хиляди двеста деветдесет и три цяло и осемдесет и шест стотни / кв. м.
идеално части от общо 5705/пет хиляди седемстотин и пет/ кв.м. идеални части в
ПИ IV/четири/ кв.350/триста и петдесет/ по
плана на гр. Плевен. Твърди, че за нея е неосъществено сигурно увеличение на
имуществото, което би дошло от ползването на имота. Иска заплащане на направените
разноски и възнаграждение за един адвокат и присъждане на законната лихва върху
цената на иска от завеждане на иска до окончателното плащане.
Ответникът –
Областна администрация - Плевен в срока по
чл. 131 от ГПК, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт П.С. е оспорил исковата молба и е
направил възражение за недопустимост, тъй като счита, че делото е подсъдно на Административен
съд - Ловеч. Алтернативно се посочва, че ако съдът приема исковата молба за допустима,
то тя е неоснователна, тъй като е предявен иск за обезщетяване за пропуснати
ползи. Делението на имуществените вреди на претърпени вреди и пропуснати ползи
е легално дефинирано в чл.82 от ЗЗД. Пропуснатите ползи представляват
неосъществено увеличение на стойността на благо. Пропуснатите ползи обхващат
настоящите вреди, като в тежест на ищеца е да докаже съществуващата сигурност
за увеличаване на имуществото, с оглед нормалното състояние в оборота. Ако
липсва сигурност, че имуществото на увредения е щяло да бъде увеличено, то не
са налице пропуснати ползи.. Налице е имот в идеални части, не е налице реално
обособен имот. Поради недоказването на
настъпили вреди не е налице и третият елемент от фактическия състав на чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ, а именно - причинна връзка между постановения административен
акт и настъпилия вредоносен резултат. Прави се и възражение за изтекла
погасителна давност още към 26.03.2005г. Прави се възражение относно
претендираната законна лихва върху цената на иска от завеждането му до окончателното
плащане - поради акцесорност на иска и изтекъл давностен срок.
В съдебно
заседание на 13.01.2011 година пълномощникът на ищцата е заявил, че оттегля
искането за заплащане на законна лихва върху сумата от датата на завеждане на
иска до окончателното изплащане В с.з на 24.03.2011 година ищцата се явява
лично и с адв. П. ***. Не приемат
икономическата част от назначената допълнителна експертиза, но не правят искане
за назначаване на друга икономическа експертиза. Взимат становище, че приемат
техническата експертиза. В представените в указания от съда срок писмени бележки считат, че искът им е допустим, тъй като съгласно ТР № 3 от
22.04.2005 година по т.гр. д № 3/2004 , ОСГК на ВКС е приел, че началният момент на погасителната давност за
предявяване на иска е влизане в сила на решението, с което се отменя
унищожаемият акт, а в случая началният момент е 26.03.2010 година , датата на
която е влязло в сила решение № 4069 на ВАС, тъй като с това решение е приключило двуфазното производство по
отмяна на незаконосъобразният акт на областен управител на област Ловеч и е определено обезщетението по ЗОСОИ
на ищцата. Излагат се доводи, че ответник следва да е именно Областна администрация на Област
Плевен, тъй като съгласно § 21, ал. 3 и ал. 4
и § 22, ал. 1 от ПЗР вр. чл. 6, ал. 2 от ЗАТУРБ правоприемник на
дейностите и правомощията на област Ловеч е областният управител с
административен център Плевен относно територията на област Плевен.
Считат , че са налице предпоставките за изплащане на
обезщетение – отменен незаконосъобразен акт, вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи от невъзможността за упражняване на правото на собственост от ищцата. неосъществено
сигурно увеличаване на имуществото, което било дошло от ползването на имота и твърдят,
че към 1998 година тя би уредила отношенията си с „Нина ООД – държател на имота
по реда на чл. 73 и чл. 74 от ЗС. Изложени са доводи относно уреждане на
отношенията за извършените подобрения и какви биха били правомощията на
ищцата като съсобственик. Цитирани са
съдебни решения по граждански дела, като се твърди, че обезщетението за
имуществени вреди от неизползването на недвижим имот се изчисля на база месечния наем за същия имот и е без
значение намерението на ищеца да ползва имота и не е необходимо да се доказва
това намерение.Считат, че наемът на имота се доказва по косвен път в настоящото
съдебно производство чрез установените от вещите лица цени на договори за наем
и обява от печатно издание от 2000 година и съобразно ГФО на дружеството за
2007, 2008 и 2009 година, в което има данни за приходи от наем . Невъзможно е
представяне от ищцата на договори за наем, тъй като вещен ефект за нея настъпва
едва на 26.03.2010 година и воденото на преговори преди тази дата относно
бъдещи несигурни събития е в противоречие с целта на закона. Считат, че
размерът на иска е доказан и молят да бъде уважен за периода от 02.06.1998
година – 26.03.2010 г. за сумата от 176 000 лева ведно със законната лихва върху сумата от датата на
завеждане на иска до окончателното плащане и разноските по делото съгласно
списъка.
В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. С., която не приема експертизата нито в техническата, нито в
икономическата част. И счита исковата молба за недоказана, тъй като предвид
претендираните пропуснати ползи не са ангажирани доказателства от ищцата,
че е лишена от облага - наем от имота. Няма доказателства за
преговори с евентуални наематели поддържа становището, изразено в срок в
отговора по исковата молба и моли съдът да отхвърли и акцесорните искове като недоказани и
неоснователни и да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение според материалния интерес. В
становището по писмените бележки на ищцата поддържа изложеното относно
недоказаност на иска и акцесорния такъв и счита, че ищцата неправилно
претендира обезщетение от 02.06.1998 година, тъй като се легитимира като
собственик едва със съдебното решение от 26.03.2010 година
Представителят на Окръжна
прокуратура - Плевен прокурор А. дава
мотивирано заключение, че искът следва да се остави без уважение като недоказан
по основание и размер. Моли да не се приемат и двете заключения на експертизата
с оглед на факта, че не е отчетена стойността на изградените търговски обекти на
процесното място.
Административен съд - Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства в тяхната цялост приема за
установено от фактическа страна
следното:
На 04.03.1998 г.
Е.С. е подала заявление вх.№1683/ 04.03.1998г. до областния управител на област
Ловеч по реда на чл.6, ал.2 от ЗОСОИ за възстановяване на отчуждени от нейната
наследодателка П. Т. К. по ЗОЕГПНС,
недвижими имоти, а именно: триетажна сграда, заедно с една втора от идеална
част от дворно място, цялото от 622кв.м., находящи се на ул.”Борисова”№14,
гр.Плевен, и дюкянско помещение, с галерия над него, на 80 кв.м., находящо се
на ул.”Г.Димитров” №188 в гр. Плевен. С решение №481/02.06.1998г. е отказано
възстановяването на отчуждените имоти.
С решение
№163/11.05.2005г., по адм. дело 247/2003г. ПОС е отменил решението на Областен
управител на Област Ловеч, като решението
е обжалвано пред ВАС и с решение № 7763/11.07.2006г по административно
дело №7951/2005г. е оставено в сила решението на Окръжен съд –Плевен в частта,
с която е отменено решението на областния управител и е признато правото на
обезщетение на ищцата чрез съсобственост в УПИ ІV в кв. 350 по плана на гр.
Плевен.
С решение
№418/22.11.2007г.на ПОС, потвърдено с решение №4069/2010г. на ВАС, влязло в
сила на 26.03.2010г., Е.С. е обезщетена
за отчуждени от нейната наследодателка П. Т. К. по ЗОЕГПНС, недвижими имоти: триетажна сграда, заедно с пет апартамента
и шест дюкяна, заедно с една втора от
идеална част от дворно място, цялото от 622кв.м., находящи се на
ул.”Борисова”№14, гр.Плевен, със съсобственост в размер на 4293.86 /четири
хиляди двеста деветдесет и три цяло и осемдесет и шест стотни / кв. м. идеално
части от общо 5705/пет хиляди седемстотин и пет/ кв.м. идеални части в ПИ IV/четири/ кв.350/триста и петдесет/ по плана на
гр.Плевен.
По делото по искане на ищцата с
определение на съда от 13.01.2011г. бе назначена
съдебно-техническа-икономическа експертиза, със задача: да бъде изчислен
размерът на пропуснатите ползи за 4293.86 /четири хиляди двеста деветдесет и
три цяло и осемдесет и шест стотни / кв. м. идеални части от общо 5705/пет
хиляди седемстотин и пет/ кв.м. идеални части в ПИ IV/четири/ кв.350/триста и петдесет/ по плана на гр. Плевен на базата на
отдаване под наем на имота за периода от 02.06.1998г. до 26.03.2010г. , като се
ползват пазарните цени и съгласно Наредба № 17 на Общински съвет Плевен за
период от 2003 година до26.03.2010 година. Експертното
заключение установи, че размерът на пропуснатите ползи за периода 02.06.1998г.
до 26.03.2010г. по пазарни цени за отдаване под наем е - 2 480 055 лева. Заключение относно
размер на пропуснати ползи по Наредба № 17 не е изготвено. Съдът не кредитира
заключението на вещите лица, тъй като същото е изготвено по информация от
ползватели на маси и магазини в процесния имот, в който има изграден покрит
пазар, магазини, автомивка и паркинг, а не въз основа на конкретни цени,
средни или пазарни и липсва категорично
установяване, а изчислените стойности почиват на предположения относно заетост
за целия период без прекъсване. При изготвянето на експертизата е отчетена
застроена и незастроена площ на имота.
С
оглед оспорване на експертизата е назначена допълнителна със задача за определяне на пропуснатите
ползи с оглед идеалните части на ищцата за имота като застроен и незастроен по
пазарен метод от датата на постановяване на отмененото като незаконосъобразно
решение от 1998 година до 26.03.2010 година
и стойността на приходите съгласно Наредба № 17 на ОС Плевен от 2003
година до 26.03.2010 година и като се
вземе предвид обява за отдаване под наем
на търговски обекти от 26.04.2000 година. Според техническата част на
допълнителната експертиза размерът на
пропуснатите ползи за определените на ищцата идеални част за периода от приемане на Наредба № 17 до
26.03.2010 година е 2 757 500 лева, но тази сума е предполагаема
за календарното време.
Определен
е размерът на пропуснатите ползи за процесния период по пазарни цени съгласно
техническата експертиза – 4 295 870 лева, а съгласно икономическата
експертиза – 1 273 845 лева. Определен е и размер напропуснати ползи
за отдаване на имота под наем като незастроен от техническата експертиза –
1 332 018 лева, по заключението на икономическата експертиза е
588 757 лева. Съдът не кредитира и заключението на допълнителната
експертиза, тъй като счита, че липсват категорични данни относно пазарните
стойности за отдаване на имота под наем
и като застроен и като незастроен, както и относно намеренията на ищцата
да упражнява правото си на собственост. Определянето на пропуснатите ползи за
идеалните части на ищцата от наемната цена на имота като застроен е
предполагаемо.
Определената
стойност на пропуснатите ползи за имота
като незастроен също не се приема от съда, тъй като претенцията за пропуснати
ползи предполага нерeализиране на доход от вещта, а в
случая отдаването на имота под наем за целия период е предполагаемо и несигурно
и е налице едно предположение за отдаване под наем, което не може да бъде
възприето от съда, тъй като следва да е налице доказан факт, а не хипотетично
да се приеме, че имотът като незастроен
е щял да бъде отдаден под наем и то за целия период.
Съдът
намира за неоснователно изразеното от пълномощника на ответника с оглед
мотивите на цитираните решения по граждански дела, че при претенция за
пропуснати ползи обезщетението следва да бъде определено на база месечен наем за имота според средна наемна
цена, каквото в случая нито беше установена, нито доказана и не се доказва
намерението на ищеца да ползва имота. Неоснователни иса и доводите за уреждане на отношенията
между ищцата и другия съсобственик, тъй като това са предположения, а не
доказани факти.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Неоснователен е доводът на процесуалния представител
на ответника за недопустимост на исковата молба поради факта, че автор на акта
е областен управител - Ловеч. Съгласно чл.7 от ЗОДОВ искът се предявява пред
съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения. Съгласно
чл.153, ал.2 от АПК, уреждащ подобен случай, страна по делото е овластеният с
компетентността да издава същите актове орган. С промените в административно-териториалното
деление § 21, ал. 3 и ал. 4 от ПЗР на
ЗАТУРБ ДВ, бр. 154 от 1998 година компетентността на областния управител-Ловеч
да издава административни актове, отнасящи се до имоти, находящи се в гр.Плевен,
които се възстановяват по реда на ЗОСОИ, му е отнета и с тази компетентност
вече разполага областен управител-Плевен, съответно правилно за ответник е
посочена Областна администрация - Плевен.
Съдът счита, че предявеният иск е допустим. Съгласно
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. чл. 204, ал. 1 от АПК държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като иск може да
се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред /какъвто е
случаят в настоящето дело/.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Неоснователен е доводът на ответника, че искането е погасено по давност ,
тъй като съгласно т. 4 та ТР № 3/22.04.2005 година на ВКС по ТД № 3/2004 на
ОСГК при незаконни актове на
администрацията началният момент на погасителната давност за предявяване на
иска е влизане в сила на решението, с което се отменя унищожаемия акт и в
случая поради липса на уредба се прилага чл. 110 от ЗЗД и искът е погасен по
давност на 26.03.2005 година. В
съдебното производство по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ, в случаите, когато се уважава
искането за обезщетяване, съдът постановява два броя съдебни решения: първото
решение, с което признава право на обезщетение, като посочва в полза на кои
лица, за какви имущества се следва обезщетение и вида на дължимото обезщетение.
С второто решение се утвърждава оценката на претенцията и евентуално квотата в
съсобствеността и едва след приключване на втората фаза започва да тече
началният момент на погасителната
давност за предявяване на иска за обезщетение за вреди и тъй като това
производство е специално, то вземането за обезщетение за вреди става изискуемо
от момента на влизане в сила на решението, с което се утвърждава квотата на
съсобственост.
За възникване право на обезщетение за вреди и
ангажиране имуществената отговорност по чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ, е необходимо
кумулативно осъществяване на следните предпоставки на фактическия състав: отменен
като незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган на държавата или
общините или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна
дейност, причинени вреди, причинна връзка между отмяната на акта и вредите. В
случая е налице първата предпоставка за
ангажиране на отговорността - отменен по съдебен ред административен акт - решение №481/02.06.1998г.на областен
управител -Ловеч, с което е отказано възстановяването на отчуждени имоти от
наследодателката й.
По отношение на
вредите, което са причинени от отмяната на акта, съдът намира, че ищцата не доказа твърденията си, че е налице пряка и непосредствена
връзка между отменения административен акт и претендираните от нея пропуснати
ползи. За да се присъди обезщетение за пропуснати ползи, ищецът следва да
докаже, че не е извлякъл увеличение на имуществото си в случая от имота, бил е
лишен, но това трябва да се докаже категорично, а не да е само вероятно или
предполагаемо. В съдебното производство ищцата не ангажира доказателства в тази
насока, а напротив не се доказа получаването на доходи от имота нито след
възстановяването му, нито в миналото, а и ищцата притежава идеални части и е в
съсобственост с други лица, като не са ангажирани доказателства за реално
ползване на имота.
Искът не е доказан и по размер по изложените
съображения – липсват доказателства за отдаване на имота като незастроен парцел
за претендирания период на обезщетение, а такова намерение не следва да се
предполага. Видно от заключението на експертите /л. 386-393 от делото/ са
определяни доходи от наем от застроена и от незастроена площ. На ищцата обаче е
възстановена само земя. Не е доказано, че би могла да застроява и да получава
наеми за застроени площи на по-голяма стойност. Дори размерът на пропуснати
ползи при изцяло незастроен имот /каквато задача е поставена допълнително на експертите/
е различен в заключенията на техническата и икономическата част на
експертизата. Няма доказателства, че е могла да отдаде имота под наем, с оглед
на факта, че притежава само идеална част от него.
С
оглед на недоказването на пропуснатите ползи по основание и размер не може да
се прави преценка за наличието на причинна връзка с отменения акт, тъй като за
такава трябва да има доказани вреди.
Съдът
не може да постановява актовете си на предположения, а само въз основа на
установените факти.
Мотивиран от горното съдът счита, че искът не бе доказан нито по основание, нито по размер
и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на искането за заплащане на законната
лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на иска до окончателното
плащане, то същото беше оттеглено в с.з на 13.01.2011 година и съдът не дължи произнасяне.
При този изход на делото, с оглед искането на
пълномощника на ответника в отговора на ИМ и в с.з. за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 година за минималните адвокатски възнаграждения според материалния
интерес, ищецът следва да заплати на Областна администрация на област Плевен разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3970
лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 203, ал. 1 от АПК, Административен съд - Плевен, пети
състав,
РЕШИ:
Отхвърля предявения частичен иск от Е.Ц.С., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес гр.София, ул.”Гурко”№62А, ет.3, ап.9, ”Адвокатска къща Рила
консулт” ЕООД против Областна администрация
на област Плевен за обезщетение за пропуснати ползи поради отмяна на решение № 481
от 02.06.1998 година за периода от 02.06.1998 година до 26.03.2010 година в
размер на 176 000 лева.
Осъжда Е.Ц.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес гр.София, ул.”Гурко”№62А,
ет.3, ап.9 да плати на Областна администрация на област Плевен разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 3970 лв.
Решението подлежи на
оспорване с касационна жалба/протест пред Върховен административен съд в срок
от 14 дни от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: