Р Е
Ш Е Н
И Е
№
323
Добрич, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в
публично съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и първа
година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 252/ 2021
год.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка
с чл. 118, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от Н.Й.К.,***, подадена чрез адв. М.П.,
ДАК, срещу Решение № 14/ 19.05.2021 г., издадено от Директора на ТП на НОИ –
Добрич, с което е отхвърлена жалбата на Н.Й.К. срещу Разпореждане № РВ – 3 – 24
- 00911431/ 20.04.2021 г. на Началник Сектор „КР на ДОО“ при ТП на НОИ –
Добрич.
Според жалбоподателя Решението, с което е потвърдено
съответното Разпореждане, е незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде
отменено. Настоява, че е подал всички необходими декларации и информация
относно качеството си на самоосигуряващо се лице, съответно е внесъл дължимите
в тази връзка осигурителни вноски. Позовава се на справка за историята на
осигуряването на самоосигуряващото се лице, в която е посочено, че лицето се
осигурява за всички видове рискове с начало на осигуряването от 11.04.2005 г.,
не са налице данни за прекъснати осигурителни права или неплатени осигурителни
вноски, които да препятстват правото на лицето при необходимост да ползва обезщетението,
което му се полага по закон. Счита, че неоснователно е разпоредено
възстановяване на полученото парично обезщетение. Иска отмяна на Решението и
потвърденото с него Разпореждане. Претендира разноски.
Ответникът, Директорът на ТП на НОИ – Добрич, чрез
процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Заявява, че не
оспорва внасянето на осигурителни вноски за лицето във времето от началото на
2020 г. до юни 2020 г., но възразява, че това не поражда осигурителни права за
лицето за всички осигурени социални рискове, поради което обезщетението за
временна неработоспособност е получено без правно основание и следва да бъде
възстановено.
Съдът, като обсъди становищата на страните и
доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК
на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено
от фактическа страна следното:
Проверката на данните за осигурителния стаж и доход на Н.Й.К.
е извършена във връзка с подадено от него Заявление за отпускане на лична
пенсия за инвалидност и общо заболяване.
Съставен е Констативен протокол № КВ – 5 – 24 – 00912634/
21.04.2021 г. (л. 14) от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ -
Добрич, Бейнур Бурхан, за извършена проверка по разходите за държавното
обществено осигуряване за периода от 01.01.2016 г. до 05.03.2021 г. на Н.Й.К.,
ЕГН **********. При проверката е установено, че г – н К. е регистриран като
земеделски производител. В съхраняваното досие № 33696 в архива на сектор „КР
на ДОО“ има подадена декларация за започване на дейност от 18.01.2005 г. с
процент на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и
смърт. Съставена е служебна бележка, че за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2019
г. са внесени дължимите осигурителни вноски. Същевременно по време на
проверката е установено, че лицето не е осигурено за всички осигурени социални
рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица като
земеделски производител, при което е прието, че е изплатено неправомерно
парично обезщетение за временна неработоспособност поради нетрудова злополука
за периода от 01.06.2020 г. до 27.11.2020 г., определен с издадени болнични
листове.
На основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО с Разпореждане
№ РВ – 3 – 24 - 00911431 от 20.04.2021 г. (л. 11) на Началника на Сектор
„Контрол по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ - Добрич е разпоредено Н.Й.К. да
възстанови недобросъвестно полученото обезщетение при нетрудова злополука за
периода 01.06.2020 г. - 27.11.2020 г. в размер на 2741.51 лв., от които
главница в размер на 2596.17 лв. и лихви в размер на 145.34 лв. Посочено е, че
неправомерно изплатеното парично обезщетение за временна неработоспособност
поради нетрудова злополука е определено с болнични листове №№ Е20200967142, Е20201675512,
Е20201675545, Е20201675581, Е20201675620, Е20201675667, но лицето не е осигурено за
всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест
и безработица като земеделски производител с ЕИК **********, с оглед на което в
нарушение на чл. 40, ал. 1 КСО неоснователно са му изплатени 2596.17 лв.,
представляващи парично обезщетение при нетрудова злополука.
Няма спор между страните, че в приложение № 9 към Наредбата
за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, Н.Й.К. е
декларирал, че към деня на настъпване на временната неработоспособност,
трудоустрояването или бременност и раждане, е осигурен за съответния риск и има
6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство (ОЗМ)
лице (л. 13, на гърба).
Срещу Разпореждането е подадена жалба на 29.04.2021 г. от
Н.Й.К. (л. 15 - 16) по административен ред по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б.
"д" от КСО, като решаващият административен орган я е оставил без
уважение.
В резултат е издадено Решение № 14/ 19.05.2021 г. от
Директора на ТП на НОИ - Добрич, предмет на настоящото производство. В
Решението ответникът се е мотивирал с обстоятелството, че след започване на
дейност като земеделски производител жалбоподателят е приложил заявление за
вида на осигуряването, в което е заявил, че ще се осигурява за инвалидност
поради общо заболяване, за старост и за смърт. Позовал се е на чл. 1, ал. 3 от
Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските
граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), съгласно който самоосигуряващите
се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване
определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от
изпълнителния директор на НАП, като декларацията се подава в компетентната
териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от
възобновяването на трудовата дейност, но когато декларацията е подадена извън
7-дневния срок, самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване през
съответната календарна година само за инвалидност поради общо заболяване,
старост и смърт. Добавил е, че законодателят е предоставил възможност на
самоосигуряващите се лица сами да избират вида на осигуряването, т.е. кръга от
осигурителни случаи, за които желаят да се осигуряват, като могат да ги
променят всяка календарна година, но при ограничението това да е през периода от
1 до 31 януари на съответната календарна година. Изтъкнал е, че срокът е преклузивен,
поради което след изтичането му лицето не може да промени вида на осигуряването
до края на годината. В тази връзка е направил извод, че като не е подал
декларация, с която да заяви, че желае да се осигурява за всички осигурени
социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица,
жалбоподателят е пропуснал законовата възможност да промени осигуряването си. С
оглед на това е счел, че обстоятелството, че за периода от 01.01.2020 г. до 31.05.2020 г. е внесъл по
– високия процент осигурителни вноски – 18.3 %, от които 3.5 % за ОЗМ, не е
породило за него право на парично обезщетение за временна неработоспособност,
временно намалена работоспособност и майчинство. Същевременно е отбелязал, че
при проверката е установено и обективирано в цитирания по – горе Констативен
протокол, че Н.Й.К. чрез деклариране на невярна информация, а именно, че е
осигурен за съответния риск, неправомерно е получил парично обезщетение за
временна нетрудоспособност поради нетрудова злополука. Така е приел обжалваното
Разпореждане за законосъобразно и е отхвърлил подадената по административен ред
жалба.
Като доказателства по делото са приети Декларация за
регистрация на самоосигуряващо се лице (л. 7), Заявление за вида на
осигуряването на самоосигуряващо се лице, в което е отбелязано като избран вид
осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт (л. 8),
Справка за декларираните в Персонален регистър и внесените в Приходи и
разликата между тях помесечно (по фонд и параграф) за периода от януари 2019 г.
до 12.2021 г. за фонд ДОО (л. 9), Справка за изплатените парични обезщетения и
помощи (л. 12), Удостоверение с приложена Справка за история на осигуряването
като самоосигуряващо се лице от НАП, Териториална дирекция – Варна (л. 24 -
25), ЕР № 0587 от зас. 039 от 05.03.2021 г. на ТЕЛК „МБАЛ Добрич“ АД (л. 26)
По искане на жалбоподателя е назначена съдебно –
икономическа експертиза, заключението по която е приобщено към доказателствения
материал по делото. Не е оспорено от страните.
Жалбоподателят е уведомен за Решение № 14/ 19.05.2021 г.
на 21.05.2021 г. (л. 17).
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 118, ал. 2
от КСО, подадена е от надлежна страна по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ
на оспорване административен акт, поради което е допустима.
По същество същата е основателна. Съображенията са:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в
производството пред настоящата инстанция е решение № 14/ 19.05.2021 г. на Директора
на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Н.Й.К.
срещу Разпореждане № РВ – 3 – 24 - 00911431/ 20.04.2021 г. на Началник на
Сектор КР на ДОО при ТП на НОИ - Добрич, с което е разпоредено лицето да
възстанови недобросъвестно полученото обезщетение при нетрудова злополука за
периода 01.06.2020 г. - 27.11.2020 г. в размер на 2741.51 лв., от които
главница в размер на 2596.17 лв. и лихви в размер на 145.34 лв.
От събраните по делото доказателства се установява, че в
приложение № 9 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване, Н.Й.К. е декларирал, че към деня на настъпване на
временната неработоспособност, трудоустрояването или бременност и раждане, е
осигурен за съответния риск. В хода на административното производство от Информационната
система на Националния осигурителен институт е установено, че същият е
регистриран като самоосигуряващо се лице, считано от 18.01.2005 г., както и че
със Заявление за вида на осигуряването е обявил, че ще се осигурява за
"инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт", считано
от 18.01.2005 г., като не са налице данни за подадена декларация за промяна на
вида на осигуряването. В съдебно заседание от заключението на вещото лице се
установи, че всъщност лицето е регистрирано първоначално с код 12 –
самоосигуряващо се лице, а само подаваните месечни декларации обр. 1 и 6 са с
код 13 – земеделски производител.
Същевременно като доказателство по делото е представена Справка
за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице на жалбоподателя, в
която е отразено, че това лице е осигурено за всички осигурителни рискове,
статус активен, активен с осигуряване. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените
лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо
възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при
трудоустрояване, ако имат най - малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени
за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата,
ненавършили 18 - годишна възраст. Съгласно чл. 4, ал. 3 КСО задължително осигурени
за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи
свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова
дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски
дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата,
които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите
на физическите лица; регистрираните земеделски стопани и
тютюнопроизводители; лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и
получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата,
след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго
основание през съответния месец; лицата,
които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго
основание през съответния месец, независимо от размера на полученото
възнаграждение, като съобразно нормата на чл. 4, ал. 4 от КСО лицата по чл. 4,
ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО по свой избор могат да се осигуряват и за общо
заболяване и майчинство. Жалбоподателят е земеделски производител, с оглед на
което към него е относима разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. Съгласно
чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се
лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, видът на
осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния
директор на Националната агенция за приходите, която се подава от
самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите в 7 - дневен срок от започването или от възобновяването на
трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова
дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната
година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. При
започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на
осигуряването не е подадена в 7 - дневния срок, лицето подлежи на осигуряване
само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване преценката на правото
и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 се
извършва въз основа на приетите данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, данните,
съдържащи се в издадените болнични листове и решенията по обжалването им,
приети по реда на Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен
институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването
им, приета с постановление № 241 на Министерския съвет от 2014 г. (ДВ, бр. 67
от 2014 г.), като се използват и данните от регистъра на осигурителите и
самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за
държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори",
регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър
"Професионални болести", регистър "Парични помощи за
профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и
помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11,
ал. 1 и 2. В случая няма спор, че паричното обезщетение първоначално е прието
за дължимо и съответно изплатено.
На основание чл. 3, ал. 1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване паричните обезщетения
за временна неработоспособност, бременност и раждане или трудоустрояване се
изплащат при ползване на отпуск или при трудоустрояване въз основа на болничен
лист. Според текста на чл. 11, ал. 1 от същата Наредба за изплащане на парично
обезщетение въз основа на болничен лист самоосигуряващите се лица, лично или
чрез осигурителните каси, в които членуват, а съдружниците в търговски
дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица - членове на
неперсонифицирани дружества - чрез дружествата, чрез които се осигуряват,
представят в НОИ удостоверение по образец съгласно приложение № 9 с данни
относно правото на парично обезщетение. Анализът на посочените норми
предопределя извода, че преценяването на правото на парично обезщетение на
самоосигуряващите се лица се извършва на основание на данните относно
обявяването на започването, съответно на възобновяването на трудовата дейност,
както и прекъсването, съответно прекратяването на трудовата дейност. В случая е
налице начало на трудовата дейност и няма прекъсване на същата. Болнични
листове за временна неработоспособност са издадени и същите не са отменени
Лицата, които не са обявили, че ще се осигуряват за
"общо заболяване и майчинство" в сроковете, които са предвидени с
Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските
граждани на работа в чужбина и морските лица, принципно нямат право на парично
обезщетение за временна неработоспособност, като така направените изводи не се
отричат от обстоятелството, че лицата са внасяли осигуровки и за този риск. При
съобразяване на посочените правни норми изводите на решаващия административен
орган в случая, че внасянето на осигурителни вноски за риска "общо
заболяване и майчинство" е без значение за възникване на правото на
парично обезщетение за временна неработоспособност поради това, че вноските не
са били дължими, след като Н.Й.К., като самоосигуряващо се лице, не е изпълнил
задължението си за деклариране на вида на осигуряването по реда и в срока по
чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските
лица, са законосъобразни.
Както беше посочено, паричното обезщетение обаче е било
изплатено, поради което следва да се съобрази обстоятелството дали посочените
суми са били получени от лицето недобросъвестно, доколкото съобразно чл. 114,
ал. 1 от КСО само недобросъвестно получените суми за осигурителни
плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили заедно с лихвата по
чл. 113 КСО. Предпоставка за приложимостта на посочения текст, включително и за
предприемането на действия за възстановяване на получени суми за осигурителни
плащания и за определяне на техния размер, е същите тези плащания да са били
получени недобросъвестно от съответното лице. В рамките на контролното
производство Директорът на ТП на НОИ дължи произнасяне и по спора за
добросъвестност, по аргумент от чл. 114, ал. 6 от КСО. Недобросъвестността не
се предполага, а трябва да бъде безспорно установена. В жалбата си по реда на
чл. 117 от КСО Н.К. е застъпил становище, че твърдението, че обезщетението е
изплатено в нарушение на чл. 40, ал. 1 КСО, е необосновано, като от цялостното
изложение се налага изводът, че според разбирането и съзнанието на задълженото
лице, същото счита, че е изпълнило своите задължения и изискването на закона,
т.е. е действало добросъвестно. В оспореното Решение липсват обаче мотиви в
тази част, не са посочени извършени от осигуреното лице действия в нарушение
или заобикаляне на закона или поведение, целящо да заблуди
административния орган относно осигурителните му права. Още повече, че
органът изплаща обезщетението след служебна проверка за това. Липсата на мотиви
в тази насока не може да бъде преодоляна по пътя на съдебния контрол. Вярно е,
че в Решението съществува изречение, в което е записано, че при проверката
контролният орган е установил, че за съответния период лицето чрез деклариране
на невярна информация (относно наличието на осигуряване за съответния риск) е
получило паричното обезщетение, но това не е достатъчно, за да обоснове
недобросъвестността на лицето. Липсва изложение по какъв начин е относимо това
„невярно“ деклариране към Справката на НАП, приета по делото и на която се
позовава лицето в жалбата пред административния орган, в която е отразено, че
лицето е осигурено за всички осигурени рискове. Освен това в чл. 5, ал. 2 от КСО е регламентирано, че самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно
да внася осигурителни вноски за своя сметка, а според, ал. 3 и ал. 4 на
същата норма, регистрацията на самоосигуряващите се лица в Националния
осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и
базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и са изброени данните, които
самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за
приходите. В чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ е предвидено, че задължението за
осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от
Кодекса за социално осигуряване, включително регистрираните земеделски стопани
и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на
трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. В случая
няма спор, че лицето е започнало и упражнявало трудова дейност. Няма спор и че
е внасяло дължимите осигурителни вноски. В тази връзка, дори да не е подало
съответната декларация за избор на вида на осигуряване, съответстваща на
внасяния процент осигурителни вноски, съответно, че некоректно е декларирало
(формално некоректно поради липса на заявление за промяна на вида осигуряване,
а същевременно пък внасяне на изискуемия процент осигурителна вноска за
позволяващия процесното парично обезщетение вид осигуряване), че е осигурено за
съответния вид риск в Приложение 9, то с оглед безспорното изпълнение на
задължението по чл. 5, ал. 2 КСО от страна на жалбоподателя (извършване на
трудова дейност и внасяне на осигурителни вноски), се налага административният
орган да обоснове твърдението си за неговата недобросъвестност. Обосновката е
необходима и с оглед изискването на чл. 117, ал. 3 КСО, съгласно който Ръководителят
на териториалното поделение да се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение. Той е следвало да докаже основната предпоставка за прилагане на
чл. 114, ал. 1 от КСО за възстановяване на получено парично обезщетение за
временна неработоспособност поради общо заболяване, а именно
недобросъвестността на лицето при получаване на съответните суми. В Кодекса за
социално осигуряване не се съдържа легална дефиниция на понятието
"добросъвестност" при получаване на осигурителните плащания. С оглед
общите принципи на правото и съгласно трайната съдебна практика,
добросъвестността е налице, когато осигуреното лице е със съзнанието и
субективното убеждение, че направените осигурителни плащания му се дължат.
Недобросъвестно съответно е лицето, което е знаело или предполагало, че няма
право да получи съответното плащане. Добросъвестността се предполага до
доказване на противното и в тежест на административния орган е да докаже
наличието на недобросъвестност при получаване на сумите. В случая
осигурителните органи не са доказали такава недобросъвестност при получаване на
процесните суми. Следва да се има предвид, че според заключението на вещото
лице при справка в системата на ТД на НАП жалбоподателят е подал декларация за
осигуряване като самоосигуряващо се лице - „свободна професия“ с код 12 и вид
на осигуряването – за всички осигурителни рискове. Тази справка е приложена по
делото. В ТП на НОИ справка сочи, че лицето е подало заявление за осигуряване
като самоосигурявящо се лице само за фонд „Пенсии“. Декларациите обаче обр. 1 и
6 са подавани с код 13 – земеделски производител, като какъвто упражнява
дейност и реално жалбоподателят, за което спор по делото няма. Вещото лице
сочи, че през периода 01.06.2020 г. – 27.11.2020 г., относим към спора,
жалбоподателят е внасял само здравна осигуровка от 4.8 %, тъй като според
вещото лице за този период други осигурителни вноски не се дължат поради
обстоятелството, че за лицето има издадени болнични листове. По – важното е, че
няма спор по делото, а това е установено и от вещото лице, че през периода
преди настъпване на временната неработоспособност г – н К. се е осигурявал вкл.
и за фонд „Общо заболяване и майчинство“, т.е. не е нанесъл щета на бюджета на
общественото осигуряване. Заключението на вещото лице не е оспорено от
ответника. Съдът го кредитира изцяло като еднопосочно с останалите
доказателства по делото, безпристрастно и компетентно дадено. Анализът на събраните
по делото доказателства, вкл. и заключението на вещото лице, разколебава извода
за недобросъвестност на задълженото лице, но при положение, че
административният орган не е изложил никакви мотиви в тази насока, за съда
липсва база, на която да прецени волята на ответника.
По изложените съображения оспореният административен акт
е незаконосъобразен, поради което жалбата като основателна следва да бъде
уважена.
С оглед изхода на спора и изрично стореното в тази насока
искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, на последния
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лв. и в размер на 156 лв. за депозит за вещо
лице.
Като взе предвид направените фактически и правни изводи и
на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 14/ 19.05.2021 г., издадено от Директора
на ТП на НОИ – Добрич, с което е отхвърлена жалбата на Н.Й.К. срещу
Разпореждане № РВ – 3 – 24 - 00911431/ 20.04.2021 г. на Началник Сектор „КР на
ДОО“ при ТП на НОИ – Добрич.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Добрич да заплати на Н.Й.К.,***, ЕГН **********,
сумата общо в размер на 256 лв. (двеста петдесет и шест лева) съдебно –
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен
срок от съобщаването му пред Върховния административен съд с връчване на
преписи за страните по чл. 138 от АПК.
СЪДИЯ: