№ 146814
гр. София, 14.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Частно гражданско дело
№ 20241110132648 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 247 от Гражданския процесуален
кодекс.
Постъпила е молба от заявителя „Банка ДСК“ АД /с посочване, че
същата се подава на основание чл. 250 ГПК/ с искане за поправка в издадените
по делото заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на началната
дата на дължимост на законната лихва върху претендираната главницата.
Сочи се, че кредиторът има право на обезщетение в размер на
законната лихва от датата на обявяване на предсрочната изискуемост до
датата на окончателното плащане, поради което претенцията за мораторно
обезщетение е била заявена и уважена за периода от 12.04.2024 г. до
14.05.2024 г. /деня, в който е съставено извлечението от счетоводните книги/, а
законната лихва следва да бъде присъдена от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното плащане. Намира, че тъй като
заявлението е подадено по имейл с квалифициран електронен подпис на
15.05.2024 г., от тази дата следва да бъде присъдена законната лихва върху
главницата.
Съдът намира, че така направеното искане не разкрива характеристики
на такова по чл. 250 ГПК, доколкото съдът се е произнесъл пълно и в цялост
по заявената от кредитора претенция.
С оглед на това, съдът намира, че е сезиран с искане по реда на чл. 247
ГПК за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в издадените по
делото заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в частта относно периода, за който е
присъдена законната лихва върху главницата.
С оглед спецификите на заповедното производство, препис от молбата
не следва да се връчва на насрещната страна.
Софийски районен съд, 76 с-в, като разгледа постъпилото искане,
за да се произнесе, взе предвид следното:
1
Съгласно разпоредбата на чл. 247 ГПК съдът по своя инициатива или
по молба на страните може да поправи допусната в решението очевидна
фактическа грешка. Съгласно задължителните за съдилищата указания на т. 7
от постановеното ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК на
ВКС, разпоредбите на чл. 247, чл. 250 и чл. 251 ГПК намират на общо
основание приложение в заповедното производство.
С оглед на това, съдът намира постъпилата молба за процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Производството пред Софийски районен съд е образувано въз основа
на заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК с вх. № 177300/30.05.2024 г., подадено от „Банка ДСК“ АД, въз
основа на което са издадени Заповед за изпълнение № 19239/24.06.2024 г. и
изпълнителен лист от 24.06.2024 г. за сумите от 20 454,77 лева (двадесет
хиляди четиристотин петдесет и четири лева и 77 стотинки), представляваща
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 16.12.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 30.05.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата 1 308,81 лева (хиляда триста и осем лева и 81 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 15.01.2023 г. до 11.04.2024 г.,
сумата 384,05 лева (триста осемдесет и четири лева и 05 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.01.2023 г. до 11.04.2024 г.,
250,73лева (двеста и петдесет лева и 73 стотинки), представляваща законна
лихва за период от 12.04.2024 г. до 14.05.2024 г., 120,00лева (сто и двадесет
лева), представляваща дължими разходи при изискуем кредит , както и
държавна такса в размер н а 450,37 лева (четиристотин и петдесет лева и 37
стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева (сто и
петдесет лева).
Видно от приложената към делото разпечатка процесното заявление за
издаване на заповед за изпълнение е подадено на 15.05.2024 г. по електронната
поща на съда, като същото е обработено от служител и заведено във входящия
регистър на 30.05.2024 г.
Съдът е уважил подаденото заявлението, като е приел, че реалното
постъпване на книжата в съда е датата 30.05.2024 г., поради което е посочил,
че законната лихва върху главницата следва да бъде начислена от този
момент.
За да достигне до горния извод, съдът е взел предвид, че заявлението
не е постъпило чрез ЕПЕП, в който единствен случай, съгласно изричната
разпоредба на чл. 62, ал. 4 ГПК, електронното изявление, с което се извършва
процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с
постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие.
Подобна фикция е предвидена единствено за действия на страните,
извършени чрез ЕПЕП, като във всички останали случаи на подаване на
искане до съда /на електронен адрес, чрез пощенски оператор/, заявлението се
счита за постъпило от момента на реалното му обработване, а датата на
2
изпращането му би могла да има значение единствено по отношение на
спазването на процесуални срокове /в който смисъл е разпоредбата на чл. 62,
ал. 2 ГПК/
С оглед на това, съдът намира, че претендираната от заявителя законна
лихва върху главницата следва да бъде присъдена именно от датата на
постъпването на заявлението в съда /30.05.2024 г./, а не от датата на неговото
изпращане по електронна поща. Обстоятелството, че същото е подписано с
електронен подпис в случая е неотносимо, доколкото касае единствено
формата на валидност на изявлението.
Предвид изложеното, подадената молба по реда на чл. 247 ГПК се
явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 247 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 244198/26.07.2024 г.,
подадена от „Банка ДСК“ АД.
Препис от разпореждането да се изпрати на заявителя.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3