№ 18725
гр. София, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110118397
по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът .... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него
и ответницата К. К. Й., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: .....,
като тя не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на
услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016
г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-
дневен срок от публикуване на общата фактура на интернет страницата на продавача, като
публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и се съставят констативни
протоколи. Допълва, че ответницата е изпаднала в забава, поради което претендира и лихва
за забава върху всяка от главниците, или сумите, както следва: 959,79 лв., представляваща
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 231,26 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода
от 15.09.2020 г. до 16.12.2022 г.; 14,35 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г.; 3,17 лв., от която: 2,66 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 14,35 лв., начислена за периода от 16.10.2020 г. до 16.12.2022 г. и
0,51 лв., представляваща лихва за забава върху платена главница за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 16,04 лв., отнасяща се за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021
г., начислена за периода от 03.03.2020 г. до 15.12.2020 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.01.2023 г. до
окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 2429/2023 г. по описа на СРС,
1
79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.02.2023 г. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата К. К. Й. е подала отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете при твърдението, че част от вземанията са платени преди подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК. Навежда довод за изтекла погасителна давност на
задължението по съобщение към фактура № ********** за периода м.05.2019 г. – м.10.2019
г. включително на обща стойност от 342,87 лв. Оспорва и вземанията за лихва за забава по
основание и размер. Оспорва да е изпаднала в забава. Оспорва и претенцията за цена на
услуга за дялово разпределение и лихва за забава върху нея. Не оспорва доставянето на
твърдяното количество топлинна енергия до процесния имот. С тези съображения отправя
искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.... изразява становище, че в рамките
на исковия период услугата дялово разпределение е била законосъобразно извършвана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответницата, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в
претендирания размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, с доклада по делото от
16.07.2023 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
че в рамките на исковия период К. К. Й. е била собственик на процесния имот, находящ се
на адрес: ....., както и, че същият е бил топлоснабден и ищецът е доставил до него
твърдяното количество топлинна енергия. Нещо повече, за установяване на качеството
потребител на топлинна енергия свидетелстват и данните, удостоверени в писмените
доказателства по делото – нотариален акт № 128, том I, нот. дело № 113/2003 г., въз основа
на който считано от 13.06.2003 г. ответницата се легитимира като собственик на апартамент
№ 84, находящ се в ...., заедно с избено помещение № 15 и 0,480 % идеални части от общите
части на сградата и съответното право на строеж върху земята, без да има данни относно
осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата
върху него, както и декларация от 08.08.2003 г., адресирана до ищеца ...., съдържаща
изявление на ответницата, че ще ползва имота за задоволяване на жилищните си нужди. Ето
2
защо, на основание действащата нормативна уредба в областта на енергетиката именно
ответницата се легитимира като потребител на топлинна енергия по отношение на
процесния имот в рамките на исковия период. Нещо повече, в хода на процеса от нейна
страна не е заявено изрично оспорване в тази насока, още повече, че същата излага
твърдения за извършени от нея плащания на част от процесните вземания, което по
естеството си представлява конклудентно признание относно съществуването на твърдяната
от ищеца облигационната обвързаност с нея по силата на договор за доставяне на такава.
С оглед на изложеното, съдът приема, че ответницата К. Й. се явява страна по
облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката
на топлинна енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата, както и
цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била собственик на
процесния апартамент № 84 съдът прави извод, че между нея и ищеца е възникнало
договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 10.07.2002 г., списък към него и
договор от 17.07.2002 г., справки за използвана топлинна енергия и протоколи за отчет, а и с
оглед изложеното от вещото лице в констативната част от заключението по съдебно-
техническата експертиза, по делото се установява, че етажните собственици в сградата,
находяща се на адрес: ...., са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице – помагач - „.....
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата
– етажна собственост, находяща се на адрес: ...., е измервана чрез определено от ЗЕ средство
за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните
разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната
станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. Изяснява се, че през процесния
период в имота на ответницата са начислявани суми за отопление, битово гореща вода и
3
сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, достигайки се до крайния
извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така,
сумите за отопление на имота са формирани въз основа на данните от 1 брой радиатор в
помещение стая с уред, който е редовно отчетен, тези за битово гореща вода са формирани
въз основа на данните от 1 брой водомер, който също е редовно отчетен, а сумите за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са начислявани на база посоченото в т.
6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота – 75 куб.
м. и този на етажната собственост – 8 964 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за
дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в
съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било
отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване
между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и
свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал
до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал изискуемите метрологични
проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН, като от страна на ответника не са
ангажирани доказателства за опровергаване на този извод. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата
през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска,
респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2)
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните
сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че реално
доставеното до имота на ответницата количество топлинна енергия за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2021 г. възлиза на 1 900,85 лв., представляваща сбор между прогнозно
начислените суми по фактури /1 898,08 лв./ и сумите за доплащане от абоната по
изравнителните сметки /2,77 лв./, като посочената стойност е без предишни неплатени и
просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Ето защо, съдът приема, че крайният
размер на главното задължение за цена на топлинна енергия за исковия период се равнява на
посочената от вещото лице по съдебно-техническата експертиза сума, отразяваща реално
доставеното и потребено количество такава до процесния имот. Тя следва да се намали със
сумата от 941,06 лв., на колкото според съдебносчетоводната експертиза се равняват
извършените от страна на ответницата Й. плащания, отнасящи се за процесния период, при
което останалата непогасена такава възлиза на 959,79 лв. /1 900,85 лв. – 941,06 лв./.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага 3-годишната давност. Предявяването на
иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в
съда на 17.01.2023 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и
7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната
давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва не след и на 17.01.2020 г., а след и
4
на 10.11.2019 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се претендират вземания за цена
на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., като съгласно чл. 33, ал. 1
от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в
сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са
платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а не от публикуването
на общата фактура на интернет – страницата му, както се поддържа от него в исковата
молба. Следователно, действително е налице изтекла погасителна давност на вземанията за
периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г., тъй като най-късното месечно задължение – това за
м.08.2019 г. е станало изискуемо на 15.10.2019 г., т. е. преди 10.11.2019 г., поради което то,
както и предхождащите го месечни задължения – тези за м.05.2019 г., м.06.2019 г. и
м.07.2019 г., включени в рамките на исковия период, са обхванати от изтекла погасителна
давност. Тук следва да се отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира вземания,
представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия,
които са погасени по давност, позовавайки се на обща фактура, издадена едва на 31.07.2020
г., и чрез включването им в тази фактура е незаконосъобразно, доколкото с това действие се
цели избягване на евентуални възражения за давност от клиентите на топлинна енергия. В
случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на
месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края
на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не
влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване
на ново вземане в полза на една от страните по облигационното правоотношение в размер
на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това
дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е
самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни
вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават
дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях.
Ето защо, от сумата от 959,79 лв. следва да се приспаднат сумите, които са погасени по
давност за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г., които предвид данните по таблици № 3
и № 4 от заключението по съдебно-техническата експертиза, отразяващи прогнозно
фактурираното количество топлинна енергия за процесния период и средномесечното и
годишно изравнение след края на отчетния такъв, възлизат на 224,29 лв. Така след
извършено преизчисляване по реда на чл. 162 ГПК, общият размер на задълженията за цена
на топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., за които съдът прие, че не
са обхванати от изтекла погасителна давност, възлиза на 735,50 лв. /959,79 лв. – 224,29 лв./,
до който размер предявеният главен иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като
се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 959,79 лв., или за размера от 224,29
лв., и за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 14,35 лв., като до констатация в
този смисъл е достигнало и вещото лице по съдебносчетоводната експертиза. Това е така,
тъй като съгласно чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на
топлинната енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на
етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба
5
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сградата – етажна собственост, се извършва възмездно от
лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване на изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
В чл. 36 от общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на сградата на клиент и цена на отчитане на
един уред за дялово разпределение. Редът и начинът за заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
С договора от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и „...., страните са договорили
заплащане от .... на ползваните услуги съгласно Приложение № 2, въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях. Договорено е цената да се
определя първоначално и да се актуализира ежегодно до 30-ти април за следващия отчетен
период. Както се посочи по-горе, представен е и договор от 17.07.2002 г., сключен между
етажните собственици в процесната сграда и фирмата за дялово разпределение, с който
страните са договорили абонаментна цена за отчитане на показанията на индикаторите за
разпределение на топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода,
поддръжката на монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални сметки – 4,20
лв. на измервателен уред.
Ето защо, предвид ангажираните по делото доказателства, ищецът .... се легитимира
като носител на вземането за цена на извършваната услуга дялово разпределение за
претендирания период от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., чиято обща стойност съдът приема,
че възлиза на посочената по-горе сума от 14,35 лв. Във връзка с възражението за изтекла
погасителна давност следва да се отбележи, че вземането за цена на услуга за дялово
разпределение се претендира от ищеца едва от 01.08.2020 г., т. е. след 10.11.2019 г., поради
което то не е обхванато от изтекла погасителна давност. Ето защо, претенцията за цена на
услуга за дялово разпределение следва да се приеме за доказана в горепосочения размер от
14,35 лв. Прави впечатление обаче, че съгласно заключението по съдебносчетоводната
експертиза този вид вземане е започнало да бъде начислявано едва от 01.12.2020 г., а не от
01.08.2020 г., както се претендира от ищеца, поради което само за процесуална прецизност
тази претенция следва да се отхвърли за периода от 01.08.2020 г. до 30.11.2020 г., доколкото
няма данни в рамките на същия да е извършвана такъв вид услуга.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 17.01.2023 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответницата в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо, за
вземанията за топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., за които съдът
прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето на
покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят
клиентите в забава /така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 11883/2019
г./. По изложените съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК, съдът счита, че
размерът на лихвата за забава върху главното задължение за цена на топлинна енергия за
6
периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., попадащи в обхвата на общите условия от 2016 г.,
се равнява на сумата от 192,70 лв., начислена за претендирания период от 15.09.2020 г. до
16.12.2022 г., до който размер предявеният акцесорен иск за лихва за забава следва да бъде
уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 231,26 лв., или за
размера от 38,56 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 17.01.2023 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава
върху главното задължение за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 2,66 лв. за
периода от 16.10.2020 г. до 16.12.2022 г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло.
Това е така и по отношение акцесорен иск за лихва за забава в размер на 0,51 лв.,
начислена за периода от 03.03.2020 г. до 15.12.2020 г., върху платен главница за цена на
услуга за дялово разпределение в размер на 16,04 лв., отнасяща се за периода от 01.12.2019
г. до 30.04.2021 г., тъй като по делото не се установява наличието на такова главно
задължение в твърдяния размер, а още по-малко същото да е било погасено от ответницата
на 03.03.2020 г., а това означава, че с оглед акцесорния характер на този иск той също се
явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на размера юрисконсултското възнаграждение на
заявителя-ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8
от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на заявителя - ищец следва да се присъдят направените разноски в производството по
ч. гр. дело № 2429/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат на 58,49 лв. – платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и 682,40 лв. – платена държавна
такса, депозити за СТЕ и ССчЕ, както и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете. Съдът определи в минимален правната помощ и съответно чл.
26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалните му
представители, както и фактическата и правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал.
3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. заявителят - ищец следва да бъде осъден да заплати в полза на
адв. В. В. Т. сумата от 88,04 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство в производството по ч. гр. дело №
2429/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 88,04 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство в настоящото исково производство, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ...., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: ..... срещу К. К. Й., ЕГН **********, с адрес: ....., установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. К. Й. дължи на .... сумата от 735,50 лв., представляваща цена
на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се в ....., за периода от
01.09.2019 г. до 30.04.2021 г.; сумата от 14,35 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.01.2023 г. до
окончателното им заплащане, както и сумата от 192,70 лв., представляваща лихва за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 16.12.2022 г.,
за които суми по ч. гр. дело № 2429/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.02.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 735,50 лв. до пълния предявен размер от 959,79
лв., или за размера от 224,29 лв., и за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г.; иска за лихва
за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
16.12.2022 г. за разликата над уважения размер от 192,70 лв. до пълния предявен размер от
231,26 лв., или за размера от 38,56 лв.; иска за цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2020 г. до 30.11.2020 г.; иска за лихва за забава върху задължението за цена
на услуга за дялово разпределение в размер на 2,66 лв. за периода от 16.10.2020 г. до
16.12.2022 г., както и иска за лихва за забава в размер на 0,51 лв., начислена за периода от
03.03.2020 г. до 15.12.2020 г., върху платена главница за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 16,04 лв., отнасяща се за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г.
ОСЪЖДА К. К. Й., ЕГН **********, с адрес: ..... да заплати на ...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 58,49 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 2429/2023 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 682,40 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... да заплати в полза на
адв. В. В. Т. от САК с ЛНЧ ...., с адрес на кантората: г..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр.
чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 88,04 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в производството
по ч. гр. дело № 2429/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 88,04 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство в исковото производство
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца .... – „.....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8