РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Перник , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно гражданско
дело № 20201700500702 по описа за 2020 година
С Решение № 1180 /24.08.2020год., постановено по гр. дело № 4236/2019г., Пернишкия
районен съд е признал за установено по отношение на А. С. М. от *** , че дължи на
„Топлофикация Перник „ АД гр.П. сумата от 2 393.18лева , представляваща стойността на
доставена, ползвана, но незаплатена топлоенергия за апартамент № ***, в *** за периода от
01.05.2017год. до 30.04.2018год. ; лихва за забава на месечните плащания в размер на 199.50
лв. за периода от 09.07.2017год. до 03.01.2019год. , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 15.01.20198год. до окончателното й изплащане , за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парични задължения по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
00195/2019год. по описа на ПРС.
Със същото решение съдът е осъдил А.М. да заплати на „ Топлофикация Перник“ АД
гр.П. направените разноски в заповедното и исково производство в размер на 893.70лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът в
първоинстанционното производство, който го обжалва в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК
изцяло.В жалбата се излагат съображения за липса на валидно облигационно
правоотношение между страните по делото във връзка с продажбата на топлинна енергия и
невалидност на представените по делото Обши условия.Прави се искане за отмяна на
1
обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск,ведно с произтичащите от това
последици.
Въззиваемата „ Топлофикация Перник“ АД гр.П. не е подала отговор.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо . Не са налице основания
за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността
му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Пред районния съд е предявен и разгледан установителен иск по чл.422, вр. чл.124
ГПК с искане да бъде признато по отношение на ответникът А.М., че дължи на „
Топлофикация Перник” АД гр.П. сумата от 2 393.18лева, представляваща стойността на
доставена, ползвана, но незаплатена топлоенергия за апартамент № ***, в *** за периода от
01.05.2017год. до 30.04.2018год. включ.; лихва за забава на месечните плащания в размер на
199.50 лева за периода от 09.07.2017год. до 03.01.2019год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 15.01.2019год. до окончателното изплащане на сумата .
Назначеният от съда особен представител на ответника не е депозирал писмен
отговор.
Районният съд е приел че между страните по делото е налице валидно облигационно
правоотношение във връзка с доставката на топлинна енергия и БГВ , че ответникът е
неизправна страна по това правоотношение, поради което дължи заплащане на цялата
стойност на потребената в процесния апартамент, съставляващ СИО, топлинна енергия и
БГВ .
Предвид естеството на така предявения иск, в тежест на ищеца, в случая на „
Топлофикация Перник „ ЕАД гр.П. е да докаже съществуването на вземането на твърдяното
основание и в претендирания размер. Ищецът следва да установи всички положителни
факти и обстоятелства, от които черпи права, а именно наличието на твърдяното договорно
отношение с ответника, както и размера на дължимите суми. Ответникът от своя страна
носи тежестта на доказване на правоизключващите или правопогасяващите вземането на
ищеца възражения. Горното е съобразено от районния съд при разпределяне на
доказателствената тежест, който, позовавайки се на относимите за това материални норми в
Закона за енергетиката и Закона за етажната собственост и предвид събраните по делото
доказателства, е достигнал до правилен и законосъобразен извод относно наличието на
облигационно отношение между страните във връзка с доставка на топлинна енергия за ап.
*** в ***. За наличието и валидността на съществуващото между страните облигационно
правоотношение във връзка с доставката и ползването на топлинна енергия за битови нужди,
първостепенният съд е изложил подробни мотиви, които въззивната инстанция напълно
споделя и към които препраща на основание чл.272 от ГПК.
2
Пред районния съд ответникът-жалбоподател в настоящото производство поддържа че
няма качеството потребител на топлинна енергия и респ. че не дължи заплащане на
процесните суми. В тази връзка е и единственото оплакване, направено във въззивната
жалба.
По силата на чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. По силата на пар.1 т.2а от ДР на ЗЕ / в
сила от 17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 3, ал.1 от ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник” АД , купувач
на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на
вещно право на ползване в имот в топлоснабдена сграда. От тези разпоредби следва, че е
достатъчно да се установи, че жалбоподателят е собственик или ползвател на имот, който
ползва топлинна енергия за домакинството си, за да се направи извод, че същият е клиент на
топлинна енергия.
Жалбоподателят е бил собственик на топлоснабдения имот през процесния период,
заедно със съпругата си А. М. и на този извод сочат събраните по делото доказателства,
разгледани в съвкупност и взаимовръзка . По делото е представен договор от *** год. за
покупка на процесния апартамент,като не се твърди и не се установява той да е бил
отчужден в полза на трети лица за целия и част от исковия период. От приложеното
Удостоверение за семейно положение от ***год. е видно ,че ищецът е в граждански брак с
лицето А. М.. Обстоятелството ,че ищецът е бил в граждански брак и през процесния
период с А. М. не се оспорва от него като признание за това,респ. че имотът съставлява
СИО се съдържа в приложената по делото декларация по чл.14 от ЗМДТ.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за невалидност на Общите условия.
От направена служебна справка в търговския регистър при Агенцията по вписванията , „
Топлофикация Перник” АД има за предмет на дейност „ производство на електрическа и
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия и други дейности и услуги обслужващи
основните дейности”, както и не е спорно по делото че притежава лиценз за производство и
за пренос на топлинна енергия. В този смисъл ищцовото дружество има качеството „
продавач „ на топлинна енергия, както и е надлежно регистриран като такъв. Съгласно
чл.150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия на потребителите за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се определят: 1. правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността
при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и
3
прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните
тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ,
бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на
индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ
времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия.Съгласно чл.2 на цитираната
разпоредба топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Т.е. за да бъдат
същите приложими е от значение факта на първото публикуване, а второто такова има само
оповестителен характер. В случая , Общите условия са публикувани в бр.82 /3959 от
29.04.2008год. на в.” Съперник”, от което и следва, че са влезли в сила и са приложими в
отношенията между страните по делото,доколкото липсват твърдения и не се установява
сключването на специални условия съгласно чл. 150, ал.3 от ЗЕ.
Предвид на горното и поради съвпадащите мотиви на двете инстанции за
основателност на предявения иск , обжалваното решение следва да бъде потвърдено и съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1180/24.08.2020год. , постановено по гр.дело №
4236/2019год. по описа на Пернишкия районен съд .
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4