Р Е Ш Е Н И Е
438/13.5.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На седми май две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 916 по описа на ШРС за 2019 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.
Депозирана е молба от С.Т.Н. с ЕГН **********
и Р.А.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Г.Г., в която
излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде
прекратен, както и че са постигнали споразумение относно личните и
имуществените отношения между тях. Молят
съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по
взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.
Молителите се явяват лично в съдебно
заседание, заедно с адв. Г.Г. от ШАК, като молят съда да прекрати брака и да
одобри споразумението, представено и подписано от тях.
ШРС след като взе в предвид събраните
по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа страна следното:
Молителите С.Н. и Р.И. са законни съпрузи, като
гражданският брак между тях бил сключен на 27.06.2004г. в гр.Шумен, за което
бил издаден Акт за граждански брак № ***от длъжностно лице по гражданско
състояние към Община Шумен. От брака си имали родено едно дете – дъщеря К.Р.А.,
родена на ***г. Двамата не притежавали общо скъпи движими и недвижими вещи или
МПС. Семейното жилище е напуснато от мъжа и същия няма претенции за ползването
му. В молбата заявяват, че към момента са
постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, поради
формалното му съществуване.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото доказателства и обосновава следните правни изводи:
От материалите по делото и от изявленията на страните направени,
както в депозираната молба, а така също и в съдебно заседание се установява по
безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно
съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат
всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно
местоживеенето на детето, относно упражняването на родителските права, личните
отношения и издръжката на детето, издръжката между съпрузите и фамилното име на
жената. Фамилното име на съпругата носено преди брака, не е променяно след
това, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос. В този смисъл
съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от
прекратяване на брака, е пълно, не
противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата на молителите
се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне
прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди
депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.
На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с
решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса.
Съдът констатира, че по делото не са представени доказателства досежно доходите
на съпрузите, но доколкото и двамата се намират в трудоспособна възраст, а и не
се сочат доказателства за влошено здравословно състояние, то намира, че
окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да
бъде 40 лева. Предвид, че таксата за образуване на делото е заплатена от
молителката, то съобразно уговорките, че разходите се поемат от тях поравно, то
таксата за решаване на делото в размер на 15 лева, следва да бъде поета от
молителя. Той следва да бъде осъден да заплати
и държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 144 лв., както и 5 лева
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, на
основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с
чл.50 от СК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Р.А.И. с ЕГН ********** *** и С.Т.Н.
с ЕГН ********** ***, сключен с Акт за граждански брак № ***от
длъжностно лице по гражданско състояние към Община Шумен ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение в следния
смисъл:
І. Родителските
права върху роденото от брака дете – К.Р.А. с ЕГН ********** се предоставят
на майката С.Т.Н. с ЕГН **********, като местоживеенето на детето е на адреса
на майката в гр.***
ІІ. Бащата Р.А.И. с ЕГН ********** има право на лични контакти с детето всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в събота до 18.00 часа в неделя, с
преспиване; един месец, през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск
на майката; по пет дни през Коледната и Великденската ваканции на детето;
ІІІ. Бащата Р.А.И. с ЕГН ********** ще заплаща на малолетната К.Р.А. с ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на 200 лв. (двеста лева),
платима до 3 – то число на месеца, за който се дължи, изплащана в брой чрез майката С.Т.Н. с ЕГН **********, считано
от влизане в сила на настоящото споразумение до настъпването на законна причина,
изменяща или прекратяваща правото на издръжка, ведно със законната лихва при
всяка просрочена вноска до окончателното ѝ изплащане;
IV. Семейното жилище, находящо
се в гр.***се предоставя на съпругата, като молителят го е напуснал и няма
претенции за ползването му.
VІ. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду
си.
VII. Декларират, че между тях няма неуредени имуществени или
неимуществени отношения, придобитите по време на брака движими вещи са
разделени извънсъдебно, като личните им вещи остават така, както са закупени и
ползвани от всеки един от тях, както и че не притежават недвижими вещи и МПС
придобити по време на брака;
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 (четиридесет)
лева.
ОСЪЖДА Р.А.И. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 15
лв. (петнадесет лева), представляваща държавна такса за завеждане на делото,
сумата от 144 лв. (сто четиридесет и
четири лева), представляваща държавна такса върху присъдения размер на
издръжката както и 5 (пет) лева държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
На страните да се връчи съобщението за изготвеното
решение на посочения адрес по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: