Р Е
Ш Е Н
И Е
21.10.2019 год., гр.П.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести септември,
две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Димитър Чардаков
При секретаря Десислава Буюклиева и
в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия
Чардаков гр.д. №1059/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид
следното:
След разделянето на производството чрез отделянето на
иска за делба в друго дело, предмет на настоящото делото е останал
конститутивен иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на
запазена част от наследство, чрез намаляване на дарение, извършено от
наследодателя в полза на призован към наследяване законен наследник.
Ищцата А.А.Н. твърди да е сестра на ответника А.А.Н.,
както и че двамата са единствени наследници от първи ред по чл.5, ал.1 ЗН на Е.К.Н.,***,
починала на 29.12.2013г. Твърди, че приживе наследодателят е придобил въз
основа на доброволна делба без уравняване на дяловете недвижим имот, представляващ ІІ /втори/ жилищен етаж от северната половина
на масивна двуетажна жилищна сграда – близнак с идентификатор на сградата
55155.506.917.2 по действащата КККР на гр.П., ведно с цялото избено помещение
под северната половина на сградата, както и ¼ ид. част от дворното
място, в което е построена същата, находящо се в гр.П., ул. „Ц.Ц.“ №5,
идентификатор 55155.506.917 с площ 379 кв.м., съседни имоти: 55155.506.916,
55155.506.919, 55155.506.918 и 55155.506.925. Твърди още, че на 12.10.1993г.
наследодателят е дарил този имот на ответника. Поддържа, че дарението превишава
нейната разполагаема част от наследството и иска намаляването му с 1/3 ид. част
с цел възстановяване на запазената част от наследството. Не е поискала
връщането на дарения имот в наследството при условията на чл.36 ЗН.
Ответникът А.А.Н. оспорва иска при твърдение, че дарението
не превишава разполагаемата част от наследството, тъй като наследодателят е
притежавал и друго недвижимо имущество, включващо: нива с площ 8,429дка в
землището на с.А., обл.П., м. „Г.Б.“, представляваща имот №011026 по плана за
земеразделяне на селото; както и идеална част от апартамент в гр.П., ул. „ХР.Б.“
№59, блок 12Ю-50, вх.А, ет.2, ап.6, ведно с избено помещение и 2,30% ид. части
от общите части на сградата и от правото на строеж.
Твърди дареният имот да е притежаван в режим на СИО от
родителите и наследодатели на страните по делото, поради което частта на
наследодателя Е. Н. е по-малка от твърдяната от ищеца и евентуалното намаляване
на дарението ще е в по-малък размер.
Ищцата на свой ред твърди, че земеделският имот е
продаден приживе от наследодателя Е. Н., а жилищният етаж от къщата гр.П. е бил
нейна лична собственост. Оспорват твърдението, че в наследството е включена
идеална част от апартамент в гр.П., ул. „ХР.Б.“ №59.
Съдът, след като взе предвид представените по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази
становищата на страните намира за установено от фактическа и от правна страна следното:
За
основателността на предявения иск ищецът следва да установи качеството си на
наследник с право на запазена част, наличието на безвъзмездно разпореждане с
имущество, извършено приживе от наследодателя, което превишава разполагаемата
част от наследството, както и че облагодетелстваното лице е призовано към
наследяване, респ. че ищецът е приел наследството по опис.
В
тежест на ответника е да установи, че в наследството се включват и други
имущества /т.е., че размера на наследствената маса е по-голям и съответно
стойността на имуществото, предмет на безвъзмездното разпореждане, не надхвърля
стойностното изражение на разполагаемата част/.
При
установяване на горното ищецът следва да докаже твърденията си за извършено
приживе от наследодателя възмездно разпореждане със земеделския имот.
С
оглед твърденията на страните, на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът е
обявил за безспорни и неподлежащи на доказване обстоятелствата, че страните са
наследници от първи ред на Е.К.Н., както и факта на извършеното дарение в полза
на ответника.
Видно
от представения договор за дарение, обективиран в н.а. №6 от 12.10.1993г., том
ХІ, дело №3381/1993г. по описа на СлВп при РС – П., дарението в полза на
ответника е извършено и от двамата родители на страните.
Първият
спорен въпрос по делото е дали техният баща А.А.Н. е притежавал право на
собственост върху него към момента на дарението.
Установява
се от представеното удостоверение за женитба, че родителите на страните са
сключили граждански брак на 05.06.1964г., който е прекратен със смъртта на
съпруга А.Н. на 15.04.1990г. По време на брака е извършена доброволна делба на
наследствено имущество, видно от представения протокол за съдебна спогодба от
22.01.1973г. по гр.д. №54/1973г. на РС – П., при която в дял на наследодателя Е.К.Н.
е поставен процесният жилищен имот в гр.П., ул. „Ц.Ц.“ №5. В делбата не са
уговорени плащания за уравняване на дяловете. При това положение придобитото
следва да се счита за лично имущество на съпруга, който го е придобил, съгласно
действащата към момента на придобиването разпоредба на чл.13, ал.2 СК (отм.,
бр. 41 от 28.05.1985 г.). Следователно единствен собственик на процесния имот
към момента на дарението се явява наследодателят Е.К.Н..
Ответникът
е представил договор за доброволна делба на наследствени земеделски имоти,
сключен на 23.04.1999г., от който се установява, че приживе Е.К.Н. е придобила
лозе с площ 2,205дка, нива с площ
8,429дка и нива с площ 7,840дка. в землището на с.А., обл.П.. Представил е и
справка от СлВп при РС – П., от която е видно, че лозето и нивата с площ
7,840дка са продадени на 16.07.2006г. Липсват доказателства за извършено
разпореждане от наследодателя с нивата с площ 8,429дка, поради което следва да
се приеме, че същата е била част от оставеното от Е.К.Н. наследството.
Страните
спорят дали наследството е включвало и идеална част от апартамент в гр.П., ул.
„ХР.Б.“ №59, блок 12Ю-50, вх.А, ет.2, ап.6. От представените от ответника
писмени доказателства /договор за продажба, схема на самостоятелен обект в
сграда и удостоверение за наследници/ се установява, че апартаментът е бил
закупен на 25.06.1979г. от А. П. Н. – дядо на страните по бащина линия. След
своята смърт на 15.04.1990г. същият е оставил за наследници по закон Е.А. Н. –
дъщеря и А.А.Н. – син, които са наследили по ½ ид. част от апартамента.
Прекият наследодател на страните Е.К.Н. е преживяла съпруга на сина А.А.Н.,
починал на 05.08.2013г., с наследствен дял в размер на 1/3 ид.ч. от оставеното
от него наследство или 1/6 ид.ч. от апартамента.
От
изложеното до тук е видно, че дареният на ответника жилищен имот в гр.П. не изчерпва
цялото наследство, което поражда необходимост от образуването на наследствена
маса по реда на чл.31 ЗН, за да се определи каква е разполагаемата част на
наследодателя, както и запазената част на ищцата. За целта е необходимо да се
съберат всички имущества, които са принадлежали на наследодателя към момента на
смъртта му, в т.ч. движими /вкл.покъщнината/ и недвижими имущества, парични
средства и вземания. От тях следва да се извадят задълженията на наследството,
вкл. и тези по чл.12, ал.2 от ЗН. Към така получения чист актив на наследството
следва да се прибавят даренията, с изключение на обичайните такива.
По
делото се установи, че притежаваното от наследодателя към момента на смъртта му
имущество включва нива с площ 8,429дка в землището на с.А. и 1/6 ид. ч. от апартамент
в гр.П., ул. „ХР.Б.“ №59. Съгласно приетото заключение на оценъчната
експертиза, стойността на тези имоти към момента на откриване на наследството е
в размер на 7695лв., от които 4470лв. е стойността на земеделския имот и 3225лв.
е стойността на 1/6 ид.ч. от апартамента.
Не се
установяват задължения на наследството, вкл. такива по чл.12, ал.2 ЗН.
Съгласно
чл.31 ЗН стойността на дарения имот следва да се определи според състоянието на
имота към момента на подаряването – 12.10.1993г. и по цени към момента на
откриване на наследството – 29.12.2013г. Видно от допълнителното заключение на
съдебно-оценъчната експертиза тази стойност възлиза на 42 930лв.
Установява
се, че наследствената маса е на стойност 50625 лв. (формирана от стойностите на
земеделския имот - 4470лв., 1/6 ид. част от апартамента – 3225лв. и дарения
жилищен имот - 42930лв.). Разполагаемата част по чл.29, ал.1 ЗН при оставени
две деца е 1/3 или в случая 16875 лв. (50625 : 3), съответно толкова е и
размерът на запазената част на ищцата А.Н.. Дареният жилищен имот е на стойност
42930лв. или дарението превишава разполагаемата част с 26055 лв. (42930 – 16875
= 26055). Извън дарението е останало имущество на стойност 7695лв., което се
наследява от децата на наследодателя /страните по делото/ при равни права или
всеки получава имущество за 3847,50 лв. За допълване размера на запазената част
на ищцата А.Н. е необходимо имущество на стойност 13027,50лв. (3847,50 + 13027,50
= 16875). Следователно дарението следва да бъде намалено с 13027,50лв., необходими
за допълване на запазената част на ищцата от наследството на Е.К.Н., която е на
стойност 16875лв.
Искът по чл.30 ЗН е
основателен и следва да бъде уважен като се
намали дарението с 13027,50/42930 идеални части от дарения недвижим имот в
полза на ищцата, тъй като не са налице основания за пр.гането на чл.36 ЗН
поради липсата на изрично направено искане от страните.
С
оглед изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищцата направените от последната съдебни разноски в размер на 1487,30лв.,
съгласно представения списък по чл.80 ГПК и приложените доказателства.
По
изложените съображения съд
Р
Е Ш И:
НАМАЛЯВА, на основание чл.30 ЗН, с 13027,50/42930 идеални части дарението
на недвижим имот, представляващ ІІ
(втори) жилищен етаж от северната половина на масивна двуетажна жилищна сграда
– близнак с идентификатор на сградата 55155.506.917.2 по действащата КККР на
гр.П., ведно с цялото избено помещение под северната половина на сградата,
както и ¼ ид. част от дворното място, в което е построена същата,
находящо се в гр.П., ул. „Ц.Ц.“ №5, идентификатор 55155.506.917, площ 379 кв.м.,
съседни имоти: 55155.506.916, 55155.506.919, 55155.506.918 и 55155.506.925.,
извършено от наследодателя Е.К.Н., ЕГН **********, починала на 29.12.2013г., с
нот. акт №6 от 12.10.1993г., том ХІ, дело №3381/1993г. по описа на СлВп при РС
– П., в полза на ответника А.А.Н., ЕГН **********, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената
част на ищцата А.А.Н., ЕГН ********** от наследството на Е.К.Н., ЕГН **********,
починала на 29.12.2013г., равняваща се на 16875/50625 идеални части.
ОСЪЖДА А.А.Н., ЕГН **********
да заплати на А.А.Н., ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 1487,30лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - П. в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: