Р Е
Ш Е Н
И Е № 260067/19.10.2020 г.
гр. Ямбол, 19.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти наказателен състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: П.ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря М. П., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 646 по
описа на ЯРС за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано
е по жалбата на ЕТ „Иванджиков – 90 – Д. И.“ – гр. Ямбол, против НП № 495434 – F515508/19.02.2020г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2,
изр.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, на търговеца е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
С жалбата се иска НП да бъде отменено по
съображения за допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в неясно фактическо описание на обстоятелствата свързани с
авторството на нарушението, в липса на съставомерни обстоятелства, в противоречие
между неговото фактическо и юридическо описание, както и с доводи за
маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с оглед липсата на извършени от търговеца
други нарушения и на допълнителни вредни последици от конкретното такова.
В с.з. жалбата
се поддържа от редовно упълномощен адвокат, който пледира за отмяна на НП и за
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като я намира за
неоснователна. Счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и пледира
да бъде потвърдено. Също претендира присъждани на разноски.
След като обсъди събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 21.09.2019 г. св. Р. - инспектор по
приходите в ЦУ на НАП, съвместно със служители на Икономическа полиция,
извършила проверка на денонощен магазин, находящ се на ул. „Гр. Игнатиев“ № 253
в гр. Ямбол, стопанисван от търговеца – жалбоподател. След легитимация
проверяващите разпечатали дневен финансов отчет от намиращото се в обекта и
свързано с НАП фискално устройство модел DATECS FP 550-05 DV и инд. № DT
424643, при което установили отчетена от устройството касова наличност в размер
на 3110,25 лева. При изброяване на наличните пари в касата се установила
фактическа наличност в размер на 2907,10 лева, или с 203,15 лв. по-малко от
регистрираната в разпечатания отчет. Затова, на 11.10.2019г. в присъствието на
св. Г. и Стаматова, които не участвали в извършването на проверката, св. Р.
съставила на търговеца АУАН № F515508 от
същата дата за това, че „не е изпълнено задължението извън случаите на продажби
да се отбележи всяка промяна на касова наличност извън продажби на ФУ чрез
операциите служебно въведени и служебно изведени суми”. Посочено е, че по този
начин е нарушен чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118,
ал.4 от ЗДДС.
Актът бил съставен в присъствието на К.Д.И., упълномощен с нотариално заверено пълномощно рег. №
2780/25.09.2019г. на нотариус Тр. П., съдържащо изрична клауза за осъществяване на представителство пред НАП за
подписване и получаване на АУАН и НП.
В последователност, на 19.02.2020г. въз
основа на акта, и при идентично фактическо и юридическо описание на
нарушението, срещу търговеца е издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена от показанията на свидетелите Р. и Г., както и от писмените
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е допустима - подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има
право да обжалва.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
НП следва да се
отмени на процесуално основание, без да се обсъждат въпросите по същество.
На първо място,
налице е неяснота на приложения закон и липсва описание на обстоятелствата на
нарушението.
Както се посочи, с
АУАН и с НП от фактическа страна на търговеца е вменено, че не е изпълнил
задължението извън случаите на продажби да отбелязва всяка промяна на касова
наличност на ФУ чрез операциите служебно въведени и служебно изведени суми. При
тези факти жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС. Първата от посочените за нарушени разпоредбата гласи, че че извън случаите
на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари
във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. В случая обаче, в АУАН и в НП липсват факти относно
причината за установената промяна в касовата наличност, за да се прецени дали
това е вследствие на извършени продабжи/сторно операции или не. В този смисъл е
и константната практика на Административен съд – Ямбол, застъпена в решенията
по КАНД № 197/2017г., КАНД № 58/2018г. и КАНД № 143/2018г.
Отделно, в
оспореното НП нормата на чл.33, ал.1 от Наредбата не е посочена за нарушена
самостоятелно, а във връзка с разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС. Освен че не
установява конкретно правило за поведение, тъй като регламентира правомощията
на Министъра на Финансите, текстът на ал.4 от чл.118 от наредбата съдържа и пет
точки. Поради това, посочвайки я като нарушена, АНО е следвало да я
конкретизира и да даде разбираем отговор на въпроса за нарушение във връзка с
коя точка от текста е ангажирана отговорността на жалбоподателя. В противен
случай се създава неяснота по отношение на вмененото нарушение и на приложения
закон, която представлява основание за отмяна на НП, тъй като нарушава правото
на наказаното лице да разбере какво нарушение му е вменено.
На следващо място, не е ясно и основанието
за налагане на наказанието. Като такова АНО е посочил изр.2-ро на чл.185, ал.2 от ЗДДС, което гласи следното: „Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите на ал.1.“.
Видно е, че тази норма не визира хипотезите, за които се прилгат санкциите по
ал.1, респ. не съдържа фактически състав, а е препращаща норма, и то единствено
по отношение размера на санкциите, но не и по отношение на нарушенията, за
които се налагат. Затова не може да се приеме, че е посочено ясно и основанието
за налагане на наказанието. Друг е въпросът, че в случая в акта и в НП изобщо липсват
факти относно обстоятелството дали конкретното нарушение води или не води до
неотразяване на приходи.
Всичко изложено налага извод, че при
издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи
основание за неговата отмяна. В този смисъл е и константната практика на
Административен съд – Ямбол, застъпена в Решение № 119/30.05.2014г. по КАНД №
105/2014г., в Решение № 121/14.09.2016г. по КАНД № 108/2016г., в Решение №
46/16.03.2017г. по КАНД № 15/2017г. и в Решение № 61/30.03.2017г. по КАНД №
22/2017г., в Решение № 9/31.01.2020г. по КАНД № 177/2019г. на ЯАС, в Решение №
12/03.02.2020г. по КАНД № 178/2019г. на ЯАС и др.
При този изход на делото основателно се
явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 370 лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на
чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат
право на разноски по реда на АПК. По въпроса за отговорността за разноски
чл.143, ал.1 от АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания акт, както е в
случая, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат следва
да се възстановяват от бюджета на органа, издал акта.
Мотивиран от изложеното, и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 495434 – F515508/19.02.2020г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2,
изр.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, на ЕТ „Иванджиков – 90 – Д. И.“ – гр. Ямбол,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Гр.
Игнатиев“ ***, представляван от Д.Т.И., е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 (две хиляди) лева за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
На основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, ОСЪЖДА НАП – София за заплати на
ЕТ „Иванджиков – 90 – Д. И.“ – гр. Ямбол, с посочени по-горе данни,
сумата от 370 (триста и седемдесет) лева, представляваща разноски за
възнаграждение на един адвокат.
Решението
ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: