ПРОТОКОЛ
№ 215
гр. Пловдив, 18.05.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора Светлозар. М. Лазаров
Сложи за разглеждане докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600218 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:06 часа се явиха:
Жалбоподателят (обвиняем) В. Т. Л. се явява лично и с адв. Е. П.,
упълномощена на ДП.
ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки за даване ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото. Няма пречка.
Обвиняемият Л.: Да се гледа делото днес.
Съдът след съвещание намира, че няма процесуална пречка за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото чрез прочитане на частната жалба на адв. П., в
качеството й на защитник на обвиняемия по ДП № 312 ЗМ-60/2023 г. на ОД на
МВР – Пазарджик - В. Т. Л., против определение № 290 от 12.05.2023 г.,
постановено по ЧНД № 552/2023 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд, с
което е оставена без уважение молбата на обвиняемия за изменение на взетата
му мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.
В частната жалба се твърди дефицит на доказателства към настоящия
момент, които да подкрепят обоснованото предположение обвиняемият да е
извършил разследваното престъпление, както и липса на опасност да се укрие
или да извърши друго престъпление. Иска се отмяна на определението и
изменение на действащата спрямо него мярка за неотклонение от най-тежката
такава в по-лека.
1
Адв. П.: Поддържам жалбата.
Допълнително представям като писмено доказателство молба от единия
свидетел – Лъчезар Дюлгерски до разследващия полицай, която моля да
приемете.
Обвиняемият Л.: Поддържам жалбата на адвоката и доказателственото
му искане.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме представената молба, която ще бъде
ценена по същество.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.
Адв. П.: Нямаме искания за отводи към състава и за други
доказателства, освен за приемане на представената молба.
Обвиняемият Л.: Съгласен съм със защитника си - не възразявам този
състав да разгледа делото по мярката ми за неотклонение.
Съдът, след съвещание, намира, че следва да бъдат прочетени и
приети представените по делото писмени доказателства към жалбата, както и
копието на молбата, представено от защитата днес.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Прочетоха се и се приеха наличните по делото писмени доказателства.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, запознат съм с въззивната
жалба. Считам същата за неоснователна и моля да я оставите без уважение,
като потвърдите атакуваното определение, с което е отказано изменение на
мярката за неотклонение, взета спрямо обвиняемия Л., а тя е най-тежката
такава – „задържане под стража“.
Няма нови обстоятелства, които да налагат изменение на тази мярка за
неотклонение. Посочените мотиви в жалбата са твърде семпли. Твърди се, че
не се извършват или почти никакви процесуално следствени действия два
месеца след задържането на Л.. Вярно е, че деянието е извършено при
условията на опасен рецидив, но това вече е тежко като повдигнато обвинение
и това в мотивите на Пазарджишкия окръжен съд е много добре отразено – че
деянието е извършено при условията на опасен рецидив, но освен това
попада в 5-годишния срок по чл. 30 от НК.
Отделно от това, че се касае за тежко престъпление, има опасност да се
укрие или да извърши друго престъпление. Освен, че е шофирал в състояние
след употреба на наркотични вещества, осъждан е преди това, той не живее и
на адреса си. Бил живял на квартира в Пазарджик, защото трябвало да работи
и да помага на болния си дядо – това са несериозни аргументи, които не могат
да оборят обоснованата опасност от извършване на престъпление и от
укриване. Тази опасност е реална и не случайно това е подробно обсъдено в
2
определението на Пазарджишкия окръжен съд.
В този смисъл ще ви моля да оставите без уважение жалбата и да
потвърдите определението на Пазарджишкия окръжен съд.
Адв. П.: Уважаеми апелативни съдии, аз продължавам да смятам, че не е
налице обоснованото предположение така, както изисква НПК. Сами можете
да видите дали са извършвани някакви процесуално следствени действия. Бил
е възложен един експертен анализ в началото, а след това не са извършени
каквито и да е действия. Има документи, които са по движението на самото
ДП. Вече трети месец той е задържан под стража. Защо казвам, че не е налице
обоснованото предположение? - единият свидетел Тодор Т. е дал колебливи
показания по отношение на това, което е казал пред разследващия, после при
разпита пред съдия. Има разминаване в показанията му относно това къде е
бил спрян, кой го е спрял, колко полицаи са го спрели и т.н. Другият
свидетел, от чиято молба представихме копие, твърди, че е негово
наркотичното вещество, намерено в дома на подзащитния ми, което стои при
него, защото му гледа кучето. Той е бил заплашван от полицаите, че ако каже,
че е негово, ще отиде в затвора. Именно затова е поискал на 20 март да бъде
преразпитан, но няма произнасяне по това искане. Няма други доказателства,
които да обосноват едно затвърдено, едно солидно обвинение.
Определението на Окръжен съд Пазарджик е неправилно, тъй като е
извършена неправилна преценка на кумулативно изискуемите предпоставки
за вземане, съответно отказ за изменение на най-тежката мярка за
неотклонение. Да, действително на подзащитния ми е повдигнато тежко
обвинение, при условията на опасен рецидив, но само тежестта на
обвинението не бива да обуславя продължаването на една такава тежка мярка
за неотклонение. Окръжният съд е направил неправилен извод, че нямал
адрес, на който да бъде намерен. Той е от с. Росен и има постоянен адрес.
Започнал е да живее на квартира в Пазарджик, защото тъкмо е започвал
работа. Не са искали да го вземат на работа дълго време, тъй като е със
свидетелство за съдимост, на което пише, че е осъждан. Това не означава, че
той ще се укрие. В тежест на обвинението е да доказва тези обстоятелства.
Съгласно ТР № 1/2002 г. на ОСНК на ВКС българският НПК не признава
задължително задържане под стража. Не могат да се правят изводи, че ще се
укрие, защото е живял на квартира. Съдът е приел също така, че има опасност
да извърши престъпление на база предходните осъждания. Ако е с мярка за
неотклонение „домашен арест“ как ще извърши престъпление, като се
ограничава неговото придвижване и напускане на адреса. Не на последно
място сме посочили, че финансово е подпомагал семейството си, дядо си,
който е с тежко заболяване, за което сме представили доказателства, но съдът
е направил извод, че той има майка, която трябва да се грижи за дядото.Тази
жена също работи и не може постоянно тя да се грижи, още повече би могъл
подзащитният ми, след като не може да го подпомага финансово, а те са
живели на един адрес, поне физически да може да го подпомага.
3
Не съм съгласна с обвинението, че следвало да има нови обстоятелства,
които евентуално да обосноват изменение на мярката за неотклонение.
Новите обстоятелства се разглеждат в съдебен процес. Такова изискване има
съгласно чл. 270 от НПК – нови обстоятелства, за да бъде изменена мярката
за неотклонение. В ДП няма такова изискване, за да бъде изменена мярка.
Ето защо моля да приемете, че определението на Окръжен съд
Пазарджик е неправилно и да го отмените, като постановите подзащитният
ми да е с по-лека мярка за неотклонение. Домашният арест също ще бъде
толкова ефективен, колкото и задържането под стража.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият В. Т. Л.: Съгласен съм с казаното от защитника ми.
Съдът, след съвещание
О П Р Е Д Е Л И :
Дава последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият В. Т. Л.: Искам да кажа, че съм се променил, помагам на
нашите.
Момчето на два пъти каза на полицаите, че намереното е негово.
Искам да съм под домашен арест.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 7 и 8 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Е. П., в качеството й на защитник
на В. Т. Л. – обвиняем по ДП № 312 ЗМ-60/2023 г. на ОД на МВР –
Пазарджик, против определение № 290 от 12.05.2023 г., постановено по ЧНД
№ 552/2023 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставено без
уважение искането за изменение на взетата му мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
В жалбата и пред настоящия съд се твърди липса на което и да е от
основанията, визирани в чл. 63, ал. 1 от НПК за действие на най-тежката
мярка за неотклонение. Излага се становище от обвиняемия и защитника му,
че участието на обвиняемия в настоящия процес може да бъде обезпечено и с
по-лека по вид мярка за неотклонение – „домашен арест“.
Представителят на Пловдивската апелативна прокуратура счита, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното определение- обосновано и
законосъобразно.
Съдът, като анализира доказателствата по делото и изразеното от
страните, приема, че:
Частната жалба е допустима- депозирана е от страна, притежаваща
правото да обжалва съдебния акт, в предвидения за това срок.
Разгледана по същество е неоснователна.
4
Несподеляемо е възражението на защитника, че не се изисква
изследването на новонастъпили обстоятелства, различни от тези, при които е
била определена първоначално обжалваната мярка за неотклонение. Единно е
установеното в съдебната практика, че към настоящия момент следва да се
прецени наличието на такива именно новонастъпили обстоятелства, които
променят първоначално направения извод за допустимо действие на най-
тежката мярка за неотклонение. Такива не се констатират. Променено
обстоятелство е единствено изтеклия период на действие на обсъжданата
мярка за неотклонение- малко над два месеца. Този период не е неразумен и
не налага на самостоятелно основание извод за необходимост от определяне
на по-лека мярка за неотклонение, макар да не са лишени от основание
възраженията за липса на процесуална активност у органите на досъдебното
производство.
Към настоящия момент наличните доказателства не променят
първоначално направения извод за съществуващо обосновано предположение
обвиняемият Л. да е реализирал процесното деяние, наказуемо с лишаване от
свобода и наведените в тази насока оплаквания са неоснователни. И към
настоящия момент не е разколебано подозрението обвиняемият да е
извършил процесното деяние, квалифицирано като тежко умишлено
престъпление - по чл. 354а, ал. 2, т. 4 във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 29,
ал. 1, буква „а“ от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода.
Правилно първостепенният съд е извел констатацията за реална
опасност при по-лека мярка за неотклонение обвиняемият да се укрие.
Неоснователно е възражението на защитата, че не може да се третира като
факт, обосноваващ тази опасност живеенето на обвиняемия на квартира. Този
факт, съчетан с данните за неизпълнение от страна на обвиняемия на
задължението да обяви по надлежния ред промяната на настоящия му адрес,
правилно е бил обсъден в проверявания съдебен акт като формиращ опасност
при идентично бъдещо поведение той да се укрие. Налице е и реална
опасност от извършване на друго престъпление, изводима от обремененото
съдебно минало на обвиняемия, наличието на свидетелски показания за
реализирана дейност, идентична с разследването по делото и спрямо лица, за
които не е възведено обвинение. Това, преценено и наред с възприетата от
органите на досъдебното производство правна квалификация на извършеното
при условията на опасен рецидив не оборва, а подкрепя установената от
законодателя в чл. 63 ал. 2 т. 1 от НПК презумпция от извършване на друго
престъпление.Не са налице доказателства оборващи коментираните по-горе
опасности.
Възражението, че така определената мярка за неотклонение препятства
дължими от обвиняемия грижи спрямо дядо му, е неоснователно. Не се
установява той да е единствено грижещото се за дядо си лице, вкл. не е живял
на един адрес с дядо си към инкриминираната дата. Здравословното
състояние на последния не е имало възпиращ дееца ефект преди
инкриминираната по делото деятелност, няма основание да се приеме
5
наличието на такъв ефект в бъдеще. Правилно е прието от първостепенния
съд, че и към настоящия момент са налице предпоставките на чл. 63 ал. 1 от
НПК за допустимо действие на мярката за неотклонение „задържане под
стража“ – доказателствено формирано подозрение обвиняемият Л. да е
извършил престъплението, квалифицирано като рецидивно такова и
наказуемо с лишаване от свобода; реални опасности да извърши друго
престъпление и да се укрие. Целите, визирани в чл. 57 от НПК, не могат да
бъдат обезпечени с по-лека по вид мярка за неотклонение, вкл. и с
предлаганата от защитника „домашен арест“.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд намира, че
определението на първоинстанционния съд е обосновано и законосъобразно,
поради което следва да се потвърди. Частната жалба, като неоснователна, не
може да бъде уважена.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 290 от 12.05.2023 г.,
постановено по ЧНД № 552/2023 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд, с
което е оставено без уважение искането за изменение на взетата мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по отношение на В. Т. Л. - обвиняем по
досъдебно производство ДП № 312 ЗМ-60/2023 г. на ОД на МВР – Пазарджик.
Определението е окончателно.
Заседанието се закри в 11:34 часа.
Протоколът изготвен в с. з.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6