Р Е Ш Е Н И Е
№ 443 / 11.3.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА – 2 състав,
на единадесети февруари две хиляди и двадесета година, в открито съдебно
заседание, в следния състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : Антони Николов
като разгледа докладвано от
съдията АНД № 5816 / 2019 г. по описа на РС – Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производство по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от
С.С.Л., ЕГН : **********, срещу НП № 19 – 0460 – 000744 / 22. 11. 2019 г. на
Началник Пето РУ – ОД – МВР – Варна. Със същото на жалбоподателя :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 40,
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на двадесет лева
- за нарушаване разпоредбата на чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. Б от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на сто и седемдесет
лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от
три месеца.
Жалбоподателят моли съда за
отмяна на атакуваното НП, с довод незаконосъобразност, в частност
необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в
съдебно заседание се явява лично. Поддържа жалбата, като в условията на
евентуалност моли съда да намали наложеното.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител.
Депозира писмени бележки, като счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да
бъде потвърдено. Сочи, че същото е законосъобразно и правилно, като наложената
санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението.
Претендира за присъждане на разноски и прекомерност на такива от другата
страна.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена
следната фактическа обстановка :
На
12. 10. 2019 г. в гр. Варна, възз. С.С.Л. управлявал л. а. с ДК№ В 06 60 НР.
При движение назад осъществил съприкосновение с паркирано пътно превозно
средство, причинявайки имуществени вреди. Въззивникът без да установи дали е
налице съгласие или не относно обстоятелствата, напуснал местопроизшествието.
След оперативно – издирвателни мероприятия бил установен. Съставен бил АУАН,
предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били
депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел
констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските
показания и приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира
така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи
се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с
приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен
към предмета на доказване по делото. Следва да се отчете липсата на
заинтересованост от страна на свидетеля от изхода на делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Относно нарушаване разпоредбата на чл. 40,
ал. 1 от ЗДвП :
Настоящият състав
намира, че АУАН /в тази част/ е изготвен от длъжностно лице със съответните
компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП /в тази част/ е издадено от компетентен орган,
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено. Фактическата
обстановка /в този част/ е аднакво отразена в АУАН и НП.
Съдът намира, че в случая е
осъществено визираното нарушение.
От обективна страна за съда не
остава съмнение, че възивникът е управлявал моторно превозно средство, което е
„всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му”. Същевременно
преди да започне движение назад същият не се убедил,
че пътя зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за
останалите участници в движението, като допуснал съприкосновение с друго
моторно превозно средство. Горното съдът извежда от свидетелските
показания, както и от приложените и приети по делото писмени материали.
От субективна страна нарушението
е извършено виновно. Горното съдът извежда от цялостното поведение на
въззивника, обективирано по делото, от вида и последователността на неговите
действия.
Доколкото наложеното в тази част
е строго определено, съдът не следва да разглежда въпроса относно размер.
Предвид факта, че нарушения от
подобен вид касаят безопасността на движението по пътищата съдът намира, че
формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат
приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана
административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай
по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е
предвидил налагане на санкция.
Относно
нарушаване разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. Б от ЗДвП :
С оглед задълженията за цялостна
проверка за законосъобразност съдът намира, че в рамките на административно -
наказателното производството са допуснати съществени нарушения на процедурните
правила.
Актосъставител и административно
– наказващ орган правилно са установили фактическата обстановка /в тази част/,
а именно, че се касае за пътно транспортно произшествие, с причинени
имуществени вреди. Изхождайки от горното, правилно са отнесли това към т. 3 на
посочената разпоредба. Неправилно обаче са приложили т. Б, а не т. В от същата,
като не са съобразили, че в конкретния случай между участниците в
произшествието не е налице съгласие относно обстоятелствата. Горното е елемент
от състава, като законодателя изрично е предвидил различни разпоредби, при
което в зависимост от това дали е налице или не съгласие, водача дължи
съответно поведение. Следва да се акцентира, че освен цифрово изписване на тази
норма, актосъставител и административно – наказващ орган са дали и такова
словесно описание, което поставя в невъзможност санкционираното лице да разбере
в какво точно се състои нарушението му, респективно да организира адекватно
защитата си, като е процесуално нарушение от категорията на съществените такива
и обуславя отмяна.
Предвид чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната
правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено
искане и приложени доказателства, в полза на въззиваемата страна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, което съобразно чл. 37, ал. 1 от ЗПП,
чл. 27 Е от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя на
осемдесет лева.
С
оглед гореизложеното съдът счита, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено в
частта относно нарушаване разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и отменено в
частта относно нарушаване разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. Б от ЗДвП,
поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19 – 0460 –
000744 / 22. 11. 2019 г. на Началник Пето РУ – ОД – МВР – Варна, в частта с
което на С.С.Л., ЕГН : ********** :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 40,
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на двадесет лева.
ОТМЕНЯ НП № 19 – 0460 – 000744 /
22. 11. 2019 г. на Началник Пето РУ – ОД – МВР – Варна, в частта с което на С.С.Л.,
ЕГН : ********** :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. Б от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на сто и седемдесет
лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок
от три месеца.
ОСЪЖДА С.С.Л., ЕГН : ********** ***
юрисконсултско възнаграждение в размер на осемдесет лева.
Решението подлежи на съдебен контрол
в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :