М о т и в и
към присъда № 13 от 21 март 2018 година,постановена по н.ч.х.дело № 154 по описа за 2017 година на Районен съд
Велинград:
С тъжбата си Й.Р.М. ***,с ЕГН **********,е повдигнала и поддържа обвинение против Н.М.Р. /Б./ – родена на *** ***, българска гражданка, със средно образование, омъжена, безработна ,
неосъждана, с ЕГН **********, в това че :
- на 17.03.2017 година в град Велинград , е казала нещо
унизително за честта и достойнството на Й.Р.М. *** , с ЕГН ********** , в нейно присъствие , а именно „курво,
боклук- престъпление по чл.
146,ал.1 от НК;
- на 20.03.2017 година в град Велинград , е казала
нещо унизително за честта и достойнството на Й.Р.М. *** , с ЕГН ********** , в нейно присъствие , а именно : „курво “ и “боклук” - престъпление по чл. 146,ал.1 от НК .
Със
същата тъжба е предявен граждански иск против подсъдимата за
заплащане на сумата по 500 лева –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за всяко едно от деянията ,ведно
с разноски по делото.
Подсъдимата не се признава за
виновна,като твърди че не е извършила посочените деяния в тъжбата, почти не познава тъжителката,но тя е
започнала да й звъни и да я притеснява,като й искала пари; не е ходила в хотел
„Клептуза”,а в заведение”Джойс” е провела с нея разговор,но не е имало скандал;
не е обиждала М.,а тя я наричала помачка и че децата й са болни.
От събраните по делото
доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Тъжителката
Й.Р.М. през лятото на 2016 година посетила дома на И.С. Р., за да получи пари
от същата,които били изпратени от майка й от Италия. Там се срещнала със сина
на посочената жена – А. Л.Р. и с подс. Н.Р.. След тази среща подс.
Н.Р. започнала да й се обажда по телефона,като я наричала „курва”,посещавала е
работното й място – хотел „Клептуза” във Велинград,като я обиждала; пред дома й също викала на висок
глас обидни думи и за това тя подала жалба до РУ на МВР Велинград.
На
17.03.2017 година,в около 15 часа,
тъжителката и нейна колежка – свид. Ж. били в кафе-бар „Джойс” и малко,след като седнали в заведението при тях дошла подс.
Н.Р. и седнала на масата им. Започнала да се разправя с М.,питала я „Каква си
ти ? Какво искаш от мъжа ми,курво такава ,долен
парцал,остави мъжа ми на мира.”,като я наричала многократно „боклук” и „курва” ,което смутило
тъжителката. Тъжителката и свид. Ж. многократно
помолили Р. да напусне масата им,но тя продължила да се разправя – говорела на
висок тон и викала. Всичко това станало вътре в заведението,където имало и
други клиенти,като там били и барман сервитьор,но никой не се намесил,като Р. в
един момент сама напуснала заведението. В този момент тя била бременна и двете
жени не са се разправяли с нея ,нито са
я избутвали от заведението. Свид. Т. работи като
барман в кафе-бар „Джойс” е видял,когато подсъдимата е дошла в заведението,твърди че тя и
тъжителката си говорили нормално около 10 минути,не е чул обиди и викове; на
масата при тъжителката е имало още едно момиче- сочи свид.
Ж.,не е гледал към тази маса през цялото време,тъй като обслужва цялото
заведение и в него има и музика,като
освен това той не е видял и свид. Ж. да избутва Р.
навън. От представения График за м. март 2017 година от хотел „Клептуза”
Велинград е видно,че на 17.03.2017 година свид. Ж. е
била първа смяна,а тъжителката е почивала.
На
20.03.2017 година тъжителката М. била на работа в хотел „Клептуза” и в един
момент в хотела дошла майката на подсъдимата – свид. Б.,заедно
с детето на Р.,и попитала бармана – свид. Б.,който
бил на рецепцията на хотела,къде е Д.. В този момент от стаята зад рецепцията
излязла тъжителката и майката на
подсъдимата й казала да излезне навън,за да се
разберат с дъщеря й, но М. се върнала в
посочената стая и веднага се обадила на тел. 112,тъй като била наясно с
поведението на подсъдимата и нейната майка. Когато М. отново се появила в рецепцията на хотела ,като свид. Б. започнала да й крещи да не се занимава с Н.. При излизане от
хотела след нея излязла и М. и свид. Б. – като по това време Н. била в парка срещу хотела и
от там започнала да вика по адрес на тъжителката „курво” и „боклук”. Последното
се установи по безспорен начин от
показанията на свид. Б. ,който установява че
подсъдимата на посочената дата е била извън хотела,но той я видял и чул
виковете й.При пристигане на патрулния автомобил на РУ Велинград – свид. У. и К. и подсъдимата и свид.
Б. си били отишли и те се запознали само с показанията на тъжителката,не са
питали служителя на хотела,който е присъствал при скандала.Свид.
Б. твърди,че е ходила в хотел „Клептуза” само с внучката си ,като дъщеря й –
подсъдимата не е била с тях. При проведена очна ставка между тази свидетелка и свид. Б. – последният поддържа показанията си,че
подсъдимата е била извън хотела – там е било осветено ,бил излязъл на терасата
да пуши и е видял Н.Р. и чул
обидите,които викала по М.,която в този момент била излязла на стълбището. Защитата
на подсъдимата е представила писмени доказателства за намаление на слуха на свид. Б. и за обстоятелството,че същият ползва слухов
апарат,което е наложило същият да бъде разпитан повторно – при повторния разпит
същият не отрича,че има проблеми със слуха,като при предходния разпит е чул
въпросите на съдията –бил е със слуховия
апарат – цифров,скъп,швейцарски ,с добра чуваемост,който носи непрекъснато и с
него възприема нормално звуците и е чул подсъдимата,макар и на разстояние около
20 метра
от него,когато е крещяла. От представените
Графици за м. март 2017 година от
хотел „Клептуза” Велинград е видно,че на 20.03.2017 година тъжителката и свид. Б. са били
втора смяна.
От показанията на свид. С.
– полицейски служител,е видно че познава страните по делото,тъй като през 2016
година му е била възложена
преписка,образувана по повод жалба от М. против Р. за оказване на психически тормоз по
телефона,интернет кореспонденция и на работното й място – хотел „Клептуза”
Велинград – отправени там обиди и закани. Освен това същият свидетел твърди,че
през 2017 година е имало постъпили молби и от Р. и майка й против М. ,че тя има
връзка със съпруга на първата и й се заканва и обижда по телефона. По двете
жалби са съставени протоколи за предупреждения против двете страни и преписките са изпратени на РП Велинград по
компетентност. Същият свидетел освен това изясни,че при снемане на обяснения от
страна на М. тя е била притеснена от поведението на Р.,като това се потвърди и
от показанията на свид. Ж. и Б.. Във връзка с
установеното от свид. С. *** са поискани и са
изпратени прекратено ДП № ЗМ720/2012 година на РУ – Велинград и
преписка вх.№1162/2012 година на Районна
прокуратура – Велинград, Прекратено ДП № ЗМ755/2016 година на РУ – Велинград и
преписка вх.№1763/2016 година на Районна
прокуратура – Велинград, преписка вх.№1155/2011 година на Районна прокуратура – Велинград, преписка
вх.№ 367000-4510/2017 г. и вх.№ 367000-4511/2017 г. на РУ – Велинград и
преписка вх.№1185/2017 година на Районна
прокуратура – Велинград, преписка вх.№ 367000-1917/2017 г. на РУ – Велинград и вх.№ 154/2017 година на Районна прокуратура – Велинград,като по преписка
вх.№1185/2017 година на Районна
прокуратура – Велинград,образувана по повод жалба на Р. против М. има
постановление за отказ за образуване на наказателно п-во,а
след посочените преписки са налице такива – образувана по тъжба на А.Р. против Н.Р.,вкл.
и за чупене на прозорците на дома му ,като производството е
прекратено,поради маловажност на случая.
Съдът
не обсъжда представените по делото писмени доказателства , свидетелските
показания ,записи и отказ да бъде назначена
техническа експертиза, тъй като същите са във връзка с първоначално
повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 146,ал.1 от НК,извършено на
10.03.2017 година,по което производството по делото е прекратено,с влязло в
сила определение.
От
служебно приложените по делото Справка за съдимост е видно,че на подсъдимата Н.М.Р. не е
осъждана .
С
оглед на горното е видно,че:
Н.М.Р.
/Б./*** от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъпление по чл. 146,ал.1 от НК:
-на 17.03.2017 година в град Велинград , в кафе-бар „Джойс” е казала нещо
унизително за честта и достойнството на Й.Р.М. *** , с ЕГН ********** , в нейно присъствие , а именно „курво” и „
боклук”. Установи се по един безспорен начин,че подсъдимата Н.Р.
е изрекла думите “курва ” и „боклук”,като
посочените думи са унизителни за честта и достойнството на тъжителката и че са
изречени в нейно присъствие. За да приеме тези обстоятелства съдът взе предвид
показанията на свид.
Ж.,тъй като същата е присъствала на разговора между страните по делото т.е е
очевидец на деянието; са правдоподобни – установи се ,че същия ден е била първа
смяна,а тъжителката е почивала и за това са се срещнали в посоченото заведение
в около 15 часа и не са в противоречие с показанията на свид.
Т..Действително този свидетел твърди,че страните по делото са разговаряли и той
не е чул разправия между тях,но тези негови показания не изключват установеното
от свид. Ж.,тъй като той е изпълнявал функциите на
барман-сервитьор; обслужвал е и други маси,вкл. и на друг етаж и е съвсем
допустимо да не е станал свидетел на целия разговор,вкл. и произнесените обиди от
страна на подсъдимата към тъжителката. Нещо повече – подсъдимата твърди,че е
била „избутана” от заведението от свид. Ж.,а свид. Т. е категоричен,че не е забелязал това и че би го
забелязал,тъй като подсъдимата е била бременна.Обстоятелството,че тъжителката е
възприела отправените към нея обидни думи се установява от показанията на свид. Ж.,като същата освен това твърди и че тя е била разстроена.Съдът не дава вяра
на обясненията на подс. Н.Р.,че на посочените дата и
място само е провела разговор с тъжителката,не се е разправяла с нея и не й е
отправяла обиди,тъй като се касае за защитна позиция,която не е подкрепена от
останалите доказателства,събрани в настоящия процес и преди всичко от
показанията на свид. Ж.,която е единствения свидетел
очевидец,присъствал при разговора между страните по делото. Освен това тази
нейна защитна позиция е неправдоподобна с оглед установените влошени отношения
между страните по делото ,вкл. и подавани сигнали до РУ на МВР Велинград от
страна на тъжителката за агресивно поведение от подсъдимата спрямо нея.
- деянието е извършено при п р я
к у м и с ъ л , тъй като подсъдимата е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал това.
Този извод следва от обстоятелствата ,при които е извършено деянието – подсъдимата е отишла на масата на тъжителката
без покана; започнала е да се разправя с нея да остави мъжа й на мира и е съвсем правдоподобно да изрече посочените
обидни думи.
При определяне на наказанието
съдът се съобрази с ниската степен на обществена опасност на деянието и на
дееца,причините за извършване на престъплението – чувството за ненаказаност у
подсъдимата;подбудите за извършване на престъплението - незачитане на установения правен порядък за
уреждане на междуличностни спорове ,
отегчаващото вината обстоятелство
– лошите характеристични данни за подсъдимата и смекчаващите такива – чисто съдебно
минало. Поради изложеното съдът определи наказания ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА И СТО ЛЕВА и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ,което да се изпълни чрез прочитане на
присъдата по радиовъзела на с.Драгиново,общ.Велинград. Съдът прецени,че целите
на наказанието,определени в чл. 36 от НК могат да се постигнат с така определените
наказания.
Н.М.Р. /Б./*** от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъпление по чл. 146,ал.1 от НК:
-на 20.03.2017 година в град Велинград , хотел „Клептуза” е казала нещо
унизително за честта и достойнството на Й.Р.М. *** , с ЕГН ********** , в нейно присъствие , а именно „курво” .Установи се по един безспорен начин,че подсъдимата Н.Р.
е изрекла думата “курва ”,като посочената дума е унизителна
за честта и достойнството на тъжителката и че е изречена в нейно присъствие. За
да приеме тези обстоятелства съдът взе предвид показанията на свид. Б.,тъй като
същият е присъствала на разговора между тъжителката и свид.Б.
т.е е очевидец на деянието; са
правдоподобни – установи се ,че същия ден е бил втора смяна,заедно с тъжителката и не са в противоречие с
показанията на свид. У. ,К. и С.,пред които по време
на изпълнение на служебните задължения тъжителката е възпроизвела веднага след
инцидента / за първите двама/ случилото се на инкриминираната дата.Защитата на
подсъдимата твърди,че този свидетел има намаление на слуха и за това не би
могъл да възприеме установеното от него относно поведението и казаното от
подсъдимата,но при първоначалния разпит
съдът проведе същия нормално и без да
констатира,че свидетелят не възприема въпросите,както от съдията,така и от представителите
на страните. Нещо повече – при повторния разпит свид.
Б. установи,че ползва слухов апарат постоянно,вкл. и по време на случилото се между страните по
делото,като поради това може да чува добре,вкл. и казано на висок
глас на разстояние около 20
метра.Обстоятелството,че тъжителката е възприела
отправените към нея обидни думи се
установява от показанията на свид. Б. ,като
същата освен това твърди и че тя е била
разстроена.Съдът не дава вяра на обясненията на подс.
Н.Р.,че не е била на посочените дата и място;не се е разправяла с тъжителката и не й е отправяла обиди,тъй като се касае за
защитна позиция,която не е подкрепена от останалите доказателства,събрани в
настоящия процес и преди всичко от показанията на свид.
Б. ,който е свидетел очевидец. Освен това съдът не дава вяра и на показанията
на свид. Б. – че е била сама в хотел „Клептуза” и че
дъщеря й не е била с нея ,тъй като тя като майка на подсъдимата е
заинтересована от изхода на делото и показанията й са неправдоподобни и са в
противоречие не само с показанията на свид. Б.,който
е видял подсъдимата пред хотел
„Клептуза” и е чул тази свидетелка да кани тъжителката отвън,за да се разбере с
дъщеря й,но с показанията на свид. У. и К. – те са изпратени на място,поради сигнал за
инцидент в хотел „Клептуза” и пред тях тъжителката е съобщила,че подсъдимата й
викала от отсрещния парк.
- деянието е
извършено при п р я к у м и с ъ л , тъй като подсъдимата е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал това.
Този извод следва от обстоятелствата ,при които е извършено деянието и от поведението на подсъдимата към
тъжителката преди инкриминираната дата.
- подсъдимата следва да бъде оправдана по обвинението за престъпление почл.
146,ал.1 от НК – че на 20.03.2017 година в град
Велинград , хотел „Клептуза” е казала нещо унизително за честта и достойнството
на Й.Р.М. *** , с ЕГН ********** , в
нейно присъствие , а именно „боклук”,тъй като за възприемане на тази дума от
страна на тъжителката не се събраха убедителни доказателства по време на
настоящия процес;
При определяне на
наказанието съдът се съобрази с ниската степен на обществена опасност на
деянието и на дееца,причините за извършване на престъплението – чувството за
ненаказаност у подсъдимата;подбудите за извършване на престъплението - незачитане на установения правен порядък за
уреждане на междуличностни спорове ,
отегчаващото вината обстоятелство
– лошите характеристични данни за подсъдимата и смекчаващите такива – чисто съдебно
минало. Поради изложеното съдът определи наказания ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА. Съдът прецени,че целите на наказанието,определени
в чл. 36 от НК могат да се постигнат с така определеното наказание.
На осн. чл.23,ал.1
и ал.2 от НК , СЪДЪТ след като определи наказание за всяко престъпление по
отделно , наложи на Н.М.Р. /Б./, с посочена по-горе самоличност , най-тежкото от тях - ГЛОБА
в размер на ХИЛЯДА И СТО ЛЕВА и
присъедини към него и наказание
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ ,което да се
изпълни чрез прочитане на присъдата по Радиовъзела на с. Драгиново. Съдът прецени,че
целите на наказанието,определени в чл. 36 от НК могат да се постигнат с така определеното
общо наказание и присъединеното към него.
Предявения
ГРАЖДАНСКИ ИСК от тъжителката Н.М.Р. /Б./***, с ЕГН ********** против
Й.Р.М. *** , с ЕГН ********** в размер на 500 лева - за причинени неимуществени вреди от престъпление по чл.146,ал.1 от НК
извършено на 17.03.2017 година, е ч а с т и ч н о ОСНОВАТЕЛЕН и следва
да бъде у в а ж е н,като подсъдимата бъде о с ъ д
е н да заплати на тъжителката сумата 400 лева, а за разликата до 500
лева, следва да бъде о т х в ъ р л е
н като НЕОСНОВАТЕЛЕН . Касае
се за иск за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД – поправяне на вредите причинени противоправно
и виновно другиму. След като съдът прие,
че подсъдимата е осъществила престъпния състав на чл.146, ал.1 от НК, счита че е доказано по
безспорен начин противоправното и виновно поведение
на Н.Р.
. Освен това, с деянието си същата е причинила неимуществени вреди на тъжителката
, изразяващи се в това ,че чрез отправените към нея обидни думи, подсъдимата е уронила честта и достойнството
на тъжителката.Последното обстоятелство се установи от показанията на свид. Ж.. Размера на вредите съдът определи по
справедливост,съгласно чл.52 от ЗЗД, като взе предвид отправените към нея обидни думи и установеното,че след
инкриминираното деяние тъжителката е била
разстроена .
Предявения
ГРАЖДАНСКИ ИСК от тъжителката Н.М.Р. /Б./***, с ЕГН ********** против
Й.Р.М. *** , с ЕГН ********** в размер на 500 лева - за причинени неимуществени вреди от престъпление по чл.146,ал.1 от НК
извършено на 20.03.2017 година, е ч а с т и ч н о ОСНОВАТЕЛЕН и следва
да бъде у в а ж е н,като подсъдимата бъде о с ъ д
е н да заплати на тъжителката сумата 300 лева, а за разликата до 500
лева, следва да бъде о т х в ъ р л е
н като НЕОСНОВАТЕЛЕН,както и
разноски по делото в размер на 512.00 лева . Касае се за иск за непозволено
увреждане по чл.45 от ЗЗД –
поправяне на вредите причинени противоправно и виновно другиму. След като съдът прие, че подсъдимата
е осъществила престъпния състав на чл.146,
ал.1 от НК, счита че е доказано по безспорен начин противоправното
и виновно поведение на Н.Р. . Освен това, с деянието си същата е причинила неимуществени вреди на тъжителката , изразяващи се в това ,че чрез отправените към нея обидни думи, подсъдимата е уронила честта и достойнството
на тъжителката.Последното обстоятелство се установи от показанията на свид. Б. . Размера
на вредите съдът определи по справедливост,съгласно чл.52 от ЗЗД, като взе
предвид отправените към нея обидни думи и
установеното,че след инкриминираното деяние тъжителката е била разстроена . Несъмнено тя е била и
уплашена,тъй като е подала сигнал до тел.112. Подсъдимата следва дазаплати на тъжителката и разноски по делото в размер на
512 лева – адв. хонорар и заплатена държавна такса.
Н.М.Р. /Б./, с посочена по-горе самоличност, следва
да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 100 лева / сто лева/ т.е по 50
лева за уважените граждански искове, плюс пет лева за служебното издаване на
изпълнителния лист.
По
горните съображения бе постановена настоящата присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: