РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Бургас, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
в присъствието на прокурора М. Ан. Д.
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20252000500236 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
3275/10.06.25г. на ЯОС от М. Т. С. от гр. Н. З., ул. „Б. М.“ № **, ЕГН:
**********, против решение № 73/27.05.25г. по гр.д.№ 153/2024г. ЯОС, с
което е отхвърлен предявеният против Окръжен съд – Сливен иск за
заплащане на обезщетение в размер на 180 000лв. по реда на чл.2в ЗОДОВ,
вр. с чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС за претърпени неимуществени вреди, в резултат от
нарушаване на принципа на безпристрастност при разглеждане на НОХД №
243/2018г. по описа на СлОС. Заявява, че при постановяване на решението по
гр.д.№ 153/24г. ЯОС, съдът не направил обективно и пълно изследване и
оценка на доказателствения материал. Оплаква се, че съдът не изразил
становището си по фактите по делото, не ги анализирал подробно, ясно и
систематично, а само ги изброил. Позовава се и на допуснати процесуални
нарушения при разглеждане на настоящото дело, а именно: пропуск от страна
на ЯОС да му връчи препис от Определение № 122/17.03.2025г. по в.ч.гр.д.№
76/2025г. по описа на АС – Бургас, с което е отменено прекратителното
1
определение по гр.д.№ 153/2024г. по описа на ОС – Ямбол и делото е върнато
за продължаване на съдопроизводствените действия по неговата искова молба.
Също посочва, че ответникът по заведения от него иск – СлОС е депозирал
писмено становище, което действие е в противоречие с принципа на
публичност и непосредственост на процеса. Моли за отмяна на постановеното
решение и уважаване на предявения иск. Няма доказателствени искания.
Въззиваемата страна – Окръжен съд – Сливен, представляван от Зам.-
председателя на съда, оспорва въззивната жалба. Излага аргументи за
правилност на постановеното първоинстанционно решение. Моли за неговото
потвърждаване. Няма искания по доказателствата.
Окръжна Прокуратура Ямбол не изразява становище по въззивната
жалба. Няма доказателствени искания.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК от легитимирано лице, пред
надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция и е
допустима.
Предявеният пред окръжния съд иск е с правно основание чл. 2в ЗОДОВ,
вр. с чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС.
Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред ЯОС е образувано по искова молба от М. Т. С.
против Окръжен съд - Сливен. Въззивникът твърди, че на 22.03.2016г. бил
привлечен за обвиняем и му била наложена МНО „подписка“. По внесен от
Прокуратурата на РБ обвинителен акт било образувано НОХД № 243/2018г.
на СлОС, по което била назначена съдебна експертиза, а впоследствие –
повторна такава.
Твърди, че назначаването на експертизата станало не по
законоустановения ред: без изготвяне на легален документ; протоколното
определение за назначаването й не било връчено на експертите; правата и
задълженията, както и отговорностите не били разяснени на вещите лица; не
било проверено от съда дали са налице основания за отвод на експертите;
извършването на експертизата станало в закрито, а не в открито съдебно
заседание.
2
Задава въпроса: Дали участието на вещо лице с основен трудов договор
към БАН, с поверени функции: да се грижи за обогатяването на музейните
фондове с движими културни ценности, получени с актове на изпълнителната
власт“ не представлява конфликт на интереси?
Оспорва изводите на експертите, като твърди, че част от заключенията им
са противоречиви, а други – некомпетентни.
Твърди, че била нарушена процедурата по избор на вещи лица, че не им
бил проведен инструктаж и така била нарушена разпоредбата на чл.1 § 2
Европейската конвенция за опазване на културното наследство. Твърди груби
нарушения на процесуалните правила при събирането на доказателствата по
НОХД № 243/2018г. СлОС.
Заявява, че не протестира влязлата в сила присъда по цитираното НОХД
№ 243/2018г. СлОС, но счита за нарушени гражданските си права и моли за
присъждане на компенсация за причинените неимуществени вреди. Ангажира
писмени доказателства.
Искът е надлежно оспорен с депозирания от Сливенски окръжен съд в
срока по чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба. Твърди се на първо
място, че не е основателен, защото от изложението в обстоятелствената част
на исковата молба се установява, че се въвеждат оплаквания против
правилността на осъдителната присъда по цитираното НОХД. На следващо
място заявява, че липсва действие или бездействие на СлОС, довело до
накърняване на правото на въззивника на справедлив процес и достъп до
правосъдие. Излага подробни аргументи в подкрепа на становището си. Моли
за отхвърляне на иска като недоказан и неоснователен. Също ангажира
доказателства.
По съществото на спора настоящият състав на Апелативен съд - Бургас
приема следното:
Според нормата на чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС: „Всяко лице при определянето на
неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е
наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично
гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд,
създаден в съответствие със закона“.
В настоящото производство се оспорва справедливото разглеждане на
3
внесеното срещу С. обвинение, като по-конкретно се въвеждат оплаквания
относно компетентността на вещите лица, изготвили експертните заключения
по делото и евентуалната им предубеденост по делото.
По този повод настоящият състав приема, че трайна е установената
съдебна практика, че некомпетентно извършеното експертно заключение води
до неправилност на постановения краен съдебен акт. В конкретния случай
присъда № 10 по НОХД № 243/2018г. СлОС не се оспорва откъм нейната
правилност. Ето защо изначално е неоснователно твърдението, изложено в
исковата молба, че експертните заключения по цитираното наказателно дело
са извършени от некомпетентни вещи лица.
По следващите оплаквания – относно назначаването на експертизата, за
провеждане на инструктаж на вещите лица, за проверка на компетентността
им, настоящият състав посочва следното: разпоредбата на чл.145 от НПК
регламентира назначаването на експертиза и от законовия текст става ясно, че
това става с писмен акт. Няма изискване този акт да е постановен само в
закрито или само в открито съдебно заседание. Съдът назначава вещите лица,
за да дадат заключение по въпроси от области, които изискват специални
знания, каквито съдът няма. Ето защо съдията не провежда инструктажи, нито
проверява знанията на вещите лица, понеже те са специфични професионално
знания, придобити в резултат от обучение по специалности, в които съдията не
се обучава като правило. Също така съдът не би могъл да знае дали някое от
вещите лица ще се отведе и какви биха били причините за това. Отводът става
по усмотрение на самото вещо лице, ако прецени, че няма необходимата
квалификация или че са налице основания да не участва в изготвянето на
заключението.
След като бъдат уведомени, че са посочени за експерти по определено
дело, вещите лица се запознават с материалите по него, със зададените им
въпроси и изготвят своята писмена експертиза, която представят в съда. Тя
става достояние на страните по делото, на техните процесуални представители
и след разпита на вещите лица в открито съдебно заседание, бива приета като
доказателство по делото.
В исковата молба не се твърди, че описаният ред е нарушен. Освен това,
вече бе посочено, че нарушаването му води до неправилност на крайния
съдебен акт, а такава не се релевира от въззивната страна.
4
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че не бе обосновано
предубедено и несправедливо разглеждане на производството по НОХД №
243/2018г. СлОС, а що се отнася до участието на вещите лица по НОХД №
243/2018г. при наличие на конфликт на интереси – това също е бил въпрос, на
който е следвало да бъде даден отговор в наказателното производство, което,
съдът отново посочва, че не се оспорва.
Относно твърденията за допуснати при разглеждане на гражданското
производство по гр.д.№ 153/2024г. по описа на ЯОС, процесуални нарушения,
настоящият състав посочва следното:
Настоящият състав не установи такива. Действително, с определение №
64/05.02.2025г. по гр.д.№ 153/2024г. ЯОС производството по делото е
прекратено, защото искът е преценен като недопустим от
първоинстанционния съд. С определение рег.№ 122/17.03.2025г. по ч.гр.д.№
76/2025г. БАС цитираното определение е отменено и делото е върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението на БАС не е връчено на страните по делото. Това съвсем
не сочи на неуважение към въззивника, а е в изпълнение на разпоредбата на
чл.7, ал.2 ГПК: „Съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат
на самостоятелно обжалване“.
Цитираното определение на Апелативен съд - Бургас, като такова, което
не препятства хода на производството и не е от предвидените в закона,
подлежащи на обжалване на самостоятелно основание, не е връчено на
страните, защото е окончателно.
На следващо място трябва да се отбележи, че в гражданското
съдопроизводство страните нямат задължение да се явяват лично в съдебните
заседания, освен ако съдът не разпореди личното им явяване, например в
процедурата по медиаци, когато е необходимо да дадат обяснения по делото
лично и др. Ето защо им е дадена възможност да изразяват становищата си в
писмена форма, независимо от това как са именувани – становище, писмени
бележки, писмена защита и прочее. Всяко от тях е израз на защитата на
страната по делото. По изложената причина фактът, че страната не се е
явявала по делото, чрез свой процесуален представител, не нарушава
принципа на публичност и непосредственост на процеса. Публичността и
непосредствеността имат различен смисъл в гражданския процес, а именно –
5
че на страните се осигурява възможност да присъстват в откритите съдебни
заседания и извършваните от съда процесуални действия да са ясни и
прозрачни.
С описаното по-горе настоящият състав приема, че е дал отговор на
всички въведени в исковата молба и във въззивната жалба оплаквания.
Налага се заключение за потвърждаване на решението на ЯОС.
Мотивиран от изложеното, БАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 73/27.05.25г. по гр.д.№ 153/2024г. ЯОС.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6