Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………
гр. София, ....................................... г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на осми юни през две хиляди и осемнадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АНЕТА
ИЛЧЕВА
при
секретаря Пенка Цанкова и в присъствието на прокурора от СГП Деян маринов, като
разгледа докладваното от съдия Гетов ВНОХ дело № 2028 по описа на съда за 2018
год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от
НПК.
С присъда от 28.01.2015 г. по НОХ
дело № 12478/12 г. по описа на Софийският районен съд, Наказателна колегия, 14 състав
е признал подсъдимия П.П.Д. EГH **********
за виновен в това, че
на 18.03.2012г. около 00.30 часа в гр. София, на бул. „Житница” пред вход „Е”
на блок 255 отнел чужда движима вещ - златен синджир от бяло и жълто злато с
дължина около 60 см. и тегло от 16 грама на стойност 720.00 лева от владението
на Н. *** с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила -
бръкнал под якето на Н. Л.Н., разкопчал го и издърпал от врата на Н. Л.Н.
синджира, поради което и на основание чл.54, вр. чл.198, ал.1 от НК го е осъдил
на наказание четири
години лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
Съдът е осъдил П.П.Д. да заплати по сметка на СРС 100.00 лв. (сто лева)
разноски по делото.
Срещу присъдата е постъпила жалба от защитника на подс.
Д. – адв. Е.П. с допълнение от защитника му адв. Б.. В жалбата и допълнението
се твърди, че присъдата на първоинстанционния съд е неправилна и
незаконосъобразна, той като не е доказано по безспорен начин извършването на
престъплението от страна на подс. Д.. Моли да бъде оправдан, като алтернативно
моли, ако съдът приеме, че подс. д. е виновен за извършеното престъпление, то
наложеното му наказание да бъде намалено и изпълнението му да бъде отложено по
реда на чл.66 ал.1 от НК.
В закрито заседание на 02.05.2018 г. въззивният съд по реда на чл. 327
от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимите и свидетелите, както и изслушване на експертизи.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Д. – адв.
бБров заявява, че поддържа жалбата като по същество доразвива доводите,
посочени в същата. Моли подсъдимият да бъде признат за невинен, тъй като обвинението
не е доказано по безспорен начин. Алтернативно поддържа, че наложеното
наказание е явно несправедливо, тъй като подзащитният му е бил неосъждан към
момента на извършване на деянието.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд
прокурорът от Софийска градска прокуратура моли подадената жалба да не бъде
уважавана и атакуваната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна и
правилна.
Подсъдимият Д. моли да му бъде наложено по-леко
наказание или да бъде оправдан.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в
подадената жалба‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и
след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намери следното:
Първоинстанционната присъда е постановена
при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от
събраните по делото доказателства, обсъдени подробно и изчерпателно в мотивите
на присъдата. При обсъждането на тези доказателства и във връзка с наведените
доводи в жалбата, както и в съдебното заседание, въззивният съд не намери
основания за промяна в установената по делото фактическа обстановка, поради
което не смята за нужно да преповтаря.
Изводите на първоинстанционния съд за
времето, авторството и механизма на изпълнителното деяние на извършеното
престъпление от подсъдимия Д. се основават на внимателен и задълбочен анализ на
достъпните доказателства и доказателствени средства. При обсъждането на тези
доказателства, въззивният съд не намери основания за промяна във фактическата
обстановка.
С оглед на така приетата фактическа обстановка настоящата
инстанция приема за правилен и законосъобразен правният извод на районния съд,
че от обективна и субективна страна подсъдимият Д. е осъществил състава на
престъпление по чл. 198 ал.1 от НК, като от обективна страна подс. Т. е осъществил
изпълнителното деяние, като е отнел инкриминираните движими вещи от владението
на св. Н. без негово съгласие и с намерение да ги присвои, като употребил за
това сила. От субективна страна подсъдимият Д. е действал при форма на вината
пряк умисъл. Той е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал
е обществено-опасните последици и е искал тяхното настъпване.
Съдът не споделя доводите на защитата на
подс. Д., че не е доказано по безспорен начин авторството на деянието от страна
на последния. Правилно районният съд е кредитирал показанията на св. Р., дадени
на ДП пред съдия по реда на чл.223 НПК. Тези показания са ясни, последователни
и логични, като се подкрепят и от другите събрани по делото доказателства, в
т.ч. от показанията на св. Н. и от представените разпечатки от телефонните
номера, ползвани от подс. Д. и св. Р.. От своя страна показанията на св. Н.
също са категорични и последователни, като той е разпознал именно подс. Д. като
лицето, взело златния синджир от врата му. В този смисъл районният съд правилно
е кредитирал показанията му, като е взел предвид и евентуалната му
заинтересованост от делото като пострадало лице.
Настоящият съдебен състав споделя и
доводите на контролирания такъв относно това защо не кредитира показанията на
свидетелите Л., У.и Н.. Техните показания са и противоречиви. Така например св.
М.Л.твърди, че през цялата нощ на 17 срещу 18.03. 2012г. / от около 23,00ч. на
17.03.2012г. до около 10,00ч. сутринта на 18.03.2012г./ е бил с подсъдимия в
казино на ъгъла на пазар „Красно село“, където са играли на „машинките“ е са
употребявали алкохол. Свидетелят С.У.пък твърди, че той е бил от около
21-22,00ч. на 17.03.2012г. до сутринта на 18.03.2012г. в казино „Милениум“ до
пазара „Красно село“ непрекъснато с подс. Д., като заявява в показанията си
дадени в с.з. на 25.09.2013г., че „….Един М.Л.същи се появи, но той беше при
нас на пресекулки…“, т.е. и двамата свидетели / Л.и У./ претендират, че са били
през цялата нощ на 17 срещу 18.03.2012г. с подсъдимия в казиното, но всеки от
тях заявява, че именно той е отишъл там с подс. Д. / но сочат различни часове
/, а на практика в показанията си св. У.отрича св. Л.да е бил там през цялото
време – „… той беше при нас на пресекулки…“. Св. Н. твърди, че на
инкриминираната дата е била на работа като крупие в казино „Сити“ в жк „Красно
село“ и че подс. Д. е бил там през цялата нощ заедно със „С.“. Предвид противоречивите показания на
посочените свидетели правилно първоинстанционният съд не им е дал вяра,
приемайки, че те изграждат алиби на подс. Д. за времето, през което е
осъществил грабежа на св. Н.. В този смисъл съдът не споделя доводите на
защитата в тази насока.
При определянето и индивидуализацията на наказанието
на подсъдимия Д. първостепенният съд правилно
е приел като смекчаващо вината обстоятелства чистото му съдебно минало. Тук
следва да се отчетат още обстоятелството, че подс. Д. не е имал никакви други
криминалистични регистрации / видно от приложената справка л.59 от ДП /, а
оттам и ниската степен на обществена опасност на дееца, както и
обстоятелството, че от деянието е изминал дълъг времеви период / повече от 6
години /. Като отегчаващи вината обстоятелства районният съд е отчел начина на
извършване и предварителната подготовка на деянието, както и че подсъдимият
„…не полага обществено-полезен труд..“ Настоящият съдебен състав намира, че
обстоятелството, че дадено лице не полага „обществено-полезен“ труд не може да
се счита като отегчаващо вината обстоятелство. При индивидуализацията на
наказанието на подс. Д. е наложил наказание над минималното, като е постановил
същото да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „общ“ режим. Настоящият
съдебен състав намира, че така наложеното наказание е явно несправедливо
предвид изложените по-горе смекчаващи вината обстоятелства. Това деяние явно е
инцидентно в живота на подс. Д., доколкото преди него той не е имал каквито и
да са противообществени прояви. В този смисъл настоящият състав на съда приема,
че жалбата на подс. Д. в тази й част е основателна, поради което и присъдата
следва да бъде изменена в частта й относно наложеното наказание на подс. Д.. Като отчете посочените смекчаващи и
оттгечаващи вината обстоятелства, съдът счита, че на подс. Д. следва да бъде
наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Съдът
прецени, че най-подходящото и адекватно наказание за извършеното деяние от
подс. Д. е “лишаване от свобода” в минимума, предвиден в закона – 3 години,
като изпълнението на така наложеното наказание следва да бъде отложено за срок
от 5 години на основание чл.66 ал.1 от НК. Високият изпитателен срок настоящият
състав мотивира с обществената опасност на деянието и с начина на извършването
му / предварителна подготовка, изразяваща се в информацията, дадена му от св. Р.
/.
При извършената цялостна служебна
проверка на атакуваната присъда въззивният съд не констатира неправилно
приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила
или необоснованост / извън приложението на закона относно наложеното наказание
/, поради което прима, че същата следва да бъде потвърдена в останалата й част.
Ето защо и на основание чл. 334, т. 3, във вр. чл. 337
ал.1 т.1 от НПК, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда 28.01.2015 г. по НОХ дело № 12478/12 г. по
описа на Софийският районен съд, Наказателна колегия, 14 състав, като намалява
наложеното наказание на П.П.Д. EГH ********** на основание на основание чл.198,
ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК от четири години лишаване от свобода на срок от 3 / три / години, като на основание чл.66
ал.1 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание за срок от 5 / пет
/ години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
портест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.