Решение по дело №78/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 59
Дата: 30 април 2019 г. (в сила от 30 април 2019 г.)
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20191800600078
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 30.04.2019 г.

 

   СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, втори въззивен състав, в открито заседА.е на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:       1. ЯНИКА БОЗАДБЖИЕВА

     2. ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

 

при участието на секретаря Р. Андреева и прокурора Х. Л. като разгледа докладваното от мл. съдия Цончев ВНОХД № 78 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.      

С Присъда № 204/27.11.2018 г., постановена по НОХД № 389/2016 г. по описа на РС – К., първи съдебен състав, подсъдимият Г.И.Г. е признат за виновен за това че на 01.05.2015 г., около 21.00 часа, в с. Г., общ. К., обл. С., употребил сила срещу орган на власт - младши инспектор Б. Д. на длъжност старши полицай, водач на постови автомобил, група „охрА.телна полиция“  към РУП – К., като го хванал с ръка за гушата и започнал да го души, с цел да го принуди да пропусне да извърши нещо по служба – да извърши проверка на подаден сигнал за извършено престъпление, като за целта го транспортира заедно с подс. И.Г.И. до сградата на РУП – К. – престъпление по чл. 269, ал. 1, пр. 1-во НК, поради което на основА.е чл. 54, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказА.е лишаване от свобода за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3 години на основА.е чл. 66, ал. 1 от НК.

Подсъдимият И.Г.Г. е признат за виновен за това, че на 01.05.2015 г., около 21.00 часа, в с. Г., общ. К., обл. С., употребил сила срещу орган на власт – младши инспектор Т. Д., на длъжност старши полицай група „охрА.телна полиция“  към РУП – К., като го хванал с ръка за раменете, дръпнал го и замахнал да го удари с цел да го принуди да пропусне да извърши нещо по служба – да извърши проверка на подаден сигнал за извършено престъпление, като за целта го транспортира заедно с подс. Г.И.И. до сградата на РУП – К., както и да приложи помощни средства белезници по отношение на Г.И.Г. – престъпление по чл. 269, ал. 1, пр. 1-во НК, поради което на основА.е чл. 54, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказА.е лишаване от свобода за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3 години на основА.е чл. 66, ал. 1 от НК.

Подсъдимите при условията на разделност са осъдени да заплатят в полза на ОДМВР – С. разноските по делото в размер на 12.30 лв.

В срока по чл. 319, ал. 1 НПК срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от защитника на подсъдимите. В нея се твърди се, че атакувА.ят акт е неправилен. Доводите на защитата са, че не се установява подсъдимите да са употребили сила спрямо орган на власт, а точно обратното. Не е категорично доказано срещу кого е замахнал подс. И.Г.. Деянието е неправилно квалифицирано, тъй като съгласно Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС съпротивата срещу орган на власт не може да съставлява самостоятелно престъпление по чл. 269, ал. 1 от НК, а е елемент от състава по чл. 325, ал. 2 НК. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимите.

В допълнение към жалбата, подадено по реда на чл. 320, ал. 2 от НПК, защитникът на подсъдимите доразвива горните съображения. Релевира, че показА.ята на сем. С. са неотносими към спора, тъй като касаят обстоятелства извън предмета на доказване, освен това са заинтересовА. от изхода на делото. Първоинстанционният съд не е обсъдил обективно и всестранно доказателствата. ПоказА.ята на свидетелите Г. Г., В. С., Р. С., А. С., К. Ф. и И. . са игнорирА.. Липсва отговор на наведеното възражение за неправилна квалификация на деянието.

В съдебно заседА.е прокурорът оспорва жалбата, като намира обвинението за безспорно доказано. Излага, че в мотивите към присъдата е допусната очевидна фактическа грешка, което не опорочава волята на съда. Не споделя аргумента за конкуренция между престъплението по чл. 269, ал. 1 НК и престъплението хулиганство, тъй като, ако тезата е вярна, не би следвало да бъде предвиден самостоятелен състав на престъпление по чл. 269, ал. 1 НК. По изложените съображения пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Защитникът на подсъдимите поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Сочи, че по делото са налице две групи свидетелски показА. Едната, на дадените от полицейските служите, следва да бъде внимателно анализирана предвид твърденията на останалите свидетели за упражнено полицейско насилие. Обвинението спрямо подс. И.Г. е недоказано. Почива на показА. на св. С. С., който не е присъствал на задържането. На следващо място, показА.ята на св. С. от досъдебна фаза са в пълно противоречие с  дадените в  съдебна фаза. Дори да бъде възприето, че подс. И.Г. е осъществил деянието от обективна страна, то е несъставомерно от субективна, тъй като подс. И.Г. е предприел действия да предпази баща си от полицейско насилие.  По отношение на подс. Г.Г. също се твърди, че обвинението е недоказано. От показaнията на разпититете свидетели се установява, че не той, а полицейските служители са упражнили неправомерно насилие, а повдигнатото обвинение цели да узакони техните действия. По изложените съображения моли за оправдателна присъда.

Подсъдимите в право на лична защита поддържат изложеното от защитника. В последната си дума молят да бъдат оправдА..

Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от стрА.те в съдебно заседА.е и след като в съответствие с чл. 313 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основА.я за нейното изменяване:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събрА.те по делото гласни и писмени доказателства. Мотивите към нея, макар и лаконични, позволяват да бъде проследен начинът на формиране на вътрешното убеждение и волята на първоинстанционния съд. С оглед на това оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение е неоснователно.

 

 

От фактическа страна:

 

На 01.05.2015 г. за времето от 20.00 ч. до 08.00 ч. Т. Д. – старши полицай, водач на постови автомобил (ВПА), група „ОхрА.телна полиция“ към РУП - К. и свидетелите Б. Д. - старши полицай, ВПА, група „ОхрА.телна полиция“  към РУП – К. и С. С. старши полицай, ВПА, група „ОхрА.телна полиция“ към РУП – К., изпълнявали служебните си задължения, съгласно ежедневната ведомост за разстановка на силите и средства в РУ К., утвърдена от началника на РУ К.. Т. Д. и свид. Б. Д. били назначени наряд в състава на 1-ви автопатрул. Около 21.00 часа получили обаждане от оперативен дежурен ОДЧ РУ К. за възникнал междусъседски скандал в с. Г. община К.. Полицейските служители се придвижили с патрулния автомобил до мястото в с. Г.. На адреса установили триетажна къща. Влизайки в двора, забелязали разхвърляни саксии, счупени стъкла и разбита каса на входна врата. В една от стаите на къщата били скрити силно уплашени свидетелите К. С. и К. И. – С.а. Te обяснили, че съседите им – подс. Г.Г., подс. И.Г. и свид. Н. С., които били и техни родини, влезли в имота, причинили описА.те имуществени вреди, отправили заплахи, след което си тръгнали. Полицейските служители забелязали, че в съседният имот имало група мъже и жени, които слушали силна музика и говорели на висок глас. Свидетелите Д. и Д. преценили, че няма да могат да се справят сами със служебните си задължения по проверка на сигнала, поради което докладвали на дежурния в ОДЧ при РУ К. и поискали съдействие. На място бил изпратен свид. С. С., дежурен съгласно ежедневната ведомост за разстановка на силите и средства в РУ К., утвърдена от началника на РУ К.. След пристигането му тримата полицейски служители се насочили към двора, където била групата, с цел установяване на лицата, посочени от сем. С.. На портата били посрещнати от свид. Н. С.. Свид. Б. Д. попитал свидетелката тя ли е Н.. След положителен отговор задал въпрос кои са Г. и И.. Докато разговаряли, олюлявайки се и в нетрезво състояние се приближили подсъдимите Г. и И. Г., отправяйки въпроси към полицейските служители „Какви сте вие?“ и „Какво правите тук?“. Полицаите се легитимирали като служители на РУ МВР – К.. Свид. Д. попитал подсъдимите дали те са И. и Г.. Подсъдимите И.Г. и Г.Г. отговорили, че това не е тяхна работа. Свидетелят Д. обяснил, че при това положение ще трябва да отидат до РУ на МВР – К., за да дадат сведение по случая. Подсъдимите Г.Г. и И.Г. отказали да изпълнят разпореждането и отправяли обиди и заплахи към полицейските служители. Докато свид. Д. ги подканвал да се качат в патрулния автомобил, подс. Г.Г. го хванал силно с ръка в областта на шията и започнал да го души. Намесил се Т. Д. и двамата със свид. Д. успели да неутрализират подсъдимия Г.Г.. Бутнали го на земята и единият му нанесъл два или три удара с крак в областта на ребрата, след което му поставили помощни средства – белезници. Вследствие на падането от челото на подсъдимия Г.Г. потекла кръв. В момента, в който Т. Д. се насочил към Г.Г., подсъдимият И.Г. се опитал да нанесе в гръб юмручен удар в областта на главата на Т. Д.. Свидетелят С. С. се намесил, хванал подсъдимия за дрехата, дръпнал го към капака на патрулния автомобил като употребил физическа сила и помощни средства – белезници. След като поставили белезници на двамата подсъдими, заедно със свид. Н. С., с патрулния автомобил се отправили към сградата на РУ – МВР – К.. Подсъдимите били задържА. за 24 часа. По искане на подс. Г.Г. е осъществен медицински преглед.

 

По доказателствата:

 

            Възприетата фактическа обстановка се установява от гласните доказателства, обективирА. в показА.ята на свидетелите: Б.Д. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК), С. С. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК), К. С., К. С. Н. С. (частично), Г. Г. (частично), В. С. (частично), Р. С. (частично), А. А.(частично), К. Ф. (частично), С. А.(частично) и И. А.. Писмените доказателства, обективирА. в справка ОД МВР – С. (л. 88 ДП), ежедневна ведомост на личния състав от гр. ОП при РУ – К., типова длъжностна характеристика на длъжността полицай, старши полицай, водач на патрулен автомобил в група/звено „Охрана на обществения ред“, сектор/група/звено „ОхрА.телна полиция“ (РУП, УП) в ОДМВР, протоколи за запознаване с длъжностна характеристика, подписА. от ст. полицай С. С. и полицай категория „Е“ водач на патрулен автомобил Б. Д., протокол за оглед на местопроизшествие, фиш за спешна медицинска помощ, журнал за повикване ФСМП – К., справки за съдимост на Г.И.Г. и И.Г.Г..

            Качеството полицейски служители на Т. Д. и свид. Б. Д., С. С., както и че изпълнявали служебните си задължения се установява от справка ОД МВР – С. (л. 88 ДП), ежедневна ведомост на личния състав от гр. ОП при РУ – К., типова длъжностна характеристика на длъжността полицай, старши полицай, водач на патрулен автомобил в група/звено „Охрана на обществения ред“, сектор/група/звено „ОхрА.телна полиция“ (РУП, УП) в ОДМВР, протоколи за запознаване с длъжностна характеристика и показА.ята на свид. Д. и С..

            Относно главния факт от предмета на доказване в настоящото производство – извършването на престъпления по чл. 269, ал. 1 НК, са налице две групи свидетелски показА.я, които взаимно се изключват. Първата са показА.ята на полицейските служители Б.Д. и С. С.. Втората група са обясненията на двамата подсъдими, показА.ята на свидетелите Н. С., Г. Г., В. С., Р. С., К. Ф., А. А. и С. А.. Останалите свидетели К. С., К. С.а и И. А. дават показА.я относно обстоятелства преди и след процесните деяния, които могат да служат за проверка достоверността на останалите гласни доказателствени източници, както и за по-пълно изграждане на фактическата обстановка. Първоинстанционният съд правилно е счел, че следва да бъде дадена вяра на първата група. Това е така, защото показА.ята на свид. Б.Д. и С. С. са изключително подробни, логични, последователни в хода на цялото производство и не разкриват вътрешни противоречия. Те кореспондират с показА.ята на св. К. и К. С. и протокола за оглед на местопроизшествие. В основата на фактическите изводи следва да бъдат поставени показА.ята на свидетелите БрА.слав Д. и С. С., приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК. В тях много обстойно те разкриват какви действия по опазване на обществения ред са  извършвали на 01.05.2015 г. тримата полицейски служители, възприятията им, след като се отзовали на сигнала за междусъседски скандал в с. Г.; установява се поведението на подсъдимите Г.Г. и И.Г., след като полицаите се легитимирали и св. Д. обяснил, че трябва да отидат в сградата на РУ на МВР К.. Логично, последователно и без противоречия свидетелстват за насилието, което употребил подсъдимия Г.Г. спрямо полицейския служител Д.. ПоказА.ята, дадени от свид. Д. и С. в съдебно заседА.е, макар и не толкова подробно, очертават идентично основните факти от предмета на доказване. Сочат наличието на междусъседски скандал и агресивно поведение на подсъдимите. Двамата са последователни, че подс. Г.Г. хванал силно с ръка в областта на шията св. Д. и започнал да го души. Липсата на пълен спомен за всички детайли за събитията е обяснима предвид изминалия период от време – повече от 3 години между деянията и разпита в съдебно заседА.е, както и естеството на работата на свидетелите, която предполага действия по служба при множество подобни случаи. Доколкото в досъдебна фаза спомените им са били значително по-пресни и пълни, именно показА.ята им, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, следва да бъдат кредитирА. в цялост. Констатираното разминаване в пълнотата на показА.ята от съдебно заседА.е не е в състояние да внесе съмнение в достоверността на съобщеното. Напротив това разкрива добросъвестност и липса на склонност към създаване на доказателства, тъй като е нормално спомените да избледнеят за период от 3 години.

            От показА.ята на св. С. С., приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, се установява, че подс. И.Г. е направил опит да нанесе юмручен удар на Т. Д.. Това намира подкрепа в показА.ята на св. Б.Д. (приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК) и дадените в съдебно заседА.е, които имат производен характер в тази част. При наличието на първични доказателства, те няма пречка да служат за проверката им, поради което следва да бъдат ценени. Не може да се счита за съществено противоречие, съобщеното от св. С. С. при разпита в съдебно заседА.е, че подсъдимият И.Г. направил опит да нанесе удар с юмрук на св. Д.. Различието се дължи на изминалия период от време, поради което следва да бъдат кредитирА. показА.ята, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК. С оглед изложеното възражението на защитата в тази връзка е неоснователно.

            Достоверността на показА.ята на свид. С. С. не се разколебава от обстоятелството, че при разпита в досъдебна фаза е посочил, че процесните деяния са осъществени до патрулния автомобил, а при разпита в съдебно заседА.е - вървейки към патрулния автомобил, както неоснователно претендира защитата. Точното място, на което подсъдимите са упражнили сила спрямо полицейските служители, е без значение за разкриване на обективната истина. То е определяемо, а ситуацията се е развила динамично, бързо, за което свидетелстват всички очевидци и е нормално да има дребни фактологични неточности в показА.ята.

            Не може да бъде споделено твърдението на защитата, че свид. С. С. не е присъствал на ареста на подсъдимите. То се опровергава от показА.ята на свид. Д., С., Р. С., както и от обясненията на подсъдимия Г.Г., който излага, че при ареста му е имало трима полицейски служители. Обстоятелството, че в едната патрулна кола са били превозени арестувА.те Г.Г., И.Г., Н. С. и двама полицейски служители не води до различен фактически извод, тъй като от показА.ята на свид. Д. и С. се установява, че тримата полицаи са пристигнали с два патрулни автомобила. Следователно не е имало законова и фактическа пречка за придвижване на шестимата до РУ – К..

            Първоинстанционният съд основателно не е кредитирал в цялост втората група показА.я на свидетелите Н. С., Г. Г., В. С., Р. С., К. Ф., А. А. и С.А. и обясненията на подсъдимите Г.Г. и И.Г.. От тях могат да се установят множество елементи касаещи фактическата обстановка при процесните събития, като например мястото, на което са се били събрали, консумацията на алкохол, силната музика, пристигането на полицейските служители, употребата на физическа сила при ареста спрямо двамата подсъдими и кръвта по лицето на подс. Г.Г..

Не следва да бъдат кредитирА. показА.ята на свидетелките С. и Г. - тъща и съпруга на подс. Г.Г. и баба и майка на подс. И.Г. и обясненията на двамата подсъдими, в които най-общо твърдят, че полицейските служители безпричинно упражнили физическа сила, след което ги арестували. Това твърдение противоречи на показА.ята на свид. С. и Д., които както беше посочено са логични и последователни в хода на целия процес. За обстоятелството, че подсъдимите са били агресивни сочат косвено и свидетелските показА.я на К. С. и К. С., които излагат, че били заплашвА. от двамата подсъдими и подали сигнал в полицията, защото те съборили саксии, счупили стъкла и разбили касата на входната врата в дома им. Казаното от сем. С. намира подкрепа в протокола за оглед, както и в показА.ята на свид. А.. В пълна хармония с изложеното са и показА.ята на свидетелите С. и Д.. Предвид продължилата повече от шест часа консумация на алкохол и установеното поведение на подсъдимите преди деянието, логично му продължение е упражненото насилие спрямо полицейските служители. Обяснима е склонността на свидетелите Н. С., Г. Г., В. С., Р. С., К. Ф., А. А. и С. А. да премълчават причината за ареста на подсъдимите, както и да не съобщават дискредитиращи ги факти, като повреждането на вещи в дома на сем. С., тъй като всички с изключение на св. Ф. са техни близки роднини. Доколкото свид. Д. и С. изключително последователно и непротиворечиво излагат възприятията си за случилото се, то именно съобщеното от тях следва да бъде възприето на достоверно.

ПоказА.ята на свидетелките С. и Г. в частите, в която твърдят, че 1) подсъдимият Г.Г. е бил обезобразен (С.); 2) имал дълбоки рА. (Г.); следва да се приемат за значително хиперболизирА.. На първо място, самият Г.Г. в обясненията си излага, че е бутнат на земята, нанесени са му 2 или 3 удара с крак в областта на ребрата, както и че вследствие на падането е потекла кръв от челото му. Не твърди да е бил обезобразяван или дори да са му нанасяни удари в областта на лицето. Останалите свидетели Ф., А., А., С. дават показА.я, че подсъдимият е имал нараняване по лицето, без да сочат за проявена прекомерна физическа агресия от полицейските служители или причинени значителни физически увреждА.я. За последното свидетелства и фишът за спешна медицинска помощ, в анамнезата на който е написано, че подс. Г.Г. се оплаква от съхнене в устата и липсва отбелязване да са констатирА. увреждА.я. Не са налични и каквито и да е други медицински документи, с каквито подсъдимият е можел да се снабди в случай, че действително е получил такива тежки увреждА.я. Това внася допълнително съмнение в достоверността на изказА.те от двете свидетелки твърдения.  

            Съдът в принципен план изпитва съмнения в достоверността на показА.ята на св. Н. С. по още няколко причини. В приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК, тя свидетелства, че на 01.05.2015 г., когато е влязла в двора на сем. С., вътре не е имало счупени предмети. След идването на полицейските служители влязла в къщата, за да вземе личната си карта. Когато излязла, чула, че има суматоха до патрулния автомобил, но не видяла какво се е случило. При разпита в съдебно заседА.е свидетелката първоначално твърди, че не е влизала в двора на св. С., а след поставени въпроси, че е влизала. Сочи също, че след като излязла от дома си видяла зет си – подсъдимият Г.Г., който вече бил облян в кръв. След поставени допълнителни въпроси излага, че е видяла как единият полицейски служител бута подс. Г.Г., в резултат на което последният бил обезобразен. Видно е, че свидетелката излага напълно изключващи се твърдения за факти само в рамките на два разпита и не може да се установи възприела ли е разговорът между полицейските служители с подсъдимите и последващата схватка или не. ПоказА.ята са допълнително дискредитирА. от твърдението, че в дома на сем. С. не е имало счупени предмети. То категорично се опровергава от протокола за оглед и показА.ята на св. С., Д., А., С. и С.а. По изложените съображения не може да бъде възприето за достоверно, твърдението ѝ, че без причина полицейските служители съборили подс. Г.Г., нанесли му побой и го арестували.

            Взаимно изключващи се са и показА.ята на свид. В. С. – племенничка на подсъдимия Г.Г. и братовчедка на И.Г.. При разпита в съдебно заседА.е тя излага, че докато се обърне и е видяла лелинчо си -  Г.Г., да пада на земята, след което той и подс. И.Г. били арестувА.. В показА.ята, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК, свидетелства, че на 01.05.2015 г. си е легнала рано и не е възприела нищо от процесните събития. Разбрала за последните от родителите си на другия ден. При поставен въпрос кои показА.я са верни свидетелката заявява, че вярното е казаното в съдебно заседА.е, а в досъдебна фаза е казала друго. Даденият отговор е незадоволителен и по никакъв начин не спомага логично да бъде обяснено на какво се дължи същественото противоречие. При това положение настоящият състав приема, че върху показА.ята на свид. С. не следва да се градят фактически изводи освен в частите, в които излага, че е имало семейно тържество и сочи кои лица са присъствали на него.

            При разпита си Р. С. свидетелства, че не е присъствал на разговора между полицейските служители и двамата подсъдимите. Възприел е стълкновение, че подс. Г.Г. има кръв по лицето, както и че впоследствие той, И.Г. и Н. С. са били арестувА..

            Не следва да бъдат кредитирА. показА.ята на св. К. Ф. в частта, в която твърди, че полицейските служители безпричинно съборили подс. Г.Г. на земята. То влиза в противоречие с показА.ята на св. Д. и С., а както беше отбелязано при развилата се ситуация е нелогично полицейските служители без никаква видима причина и при указано пълно съдействие да упражнят насилие спрямо подсъдимите.

            Съдът гради изводите си, че е имало кръв по лицето на подс. Г.Г. вследствие на падането въз основа на всички гласни доказателства от втората група, дадени в съдебно заседА.е. Свидетелите и подсъдимите, излагат сравнително сходни твърдения в тази насока. Съобщеното от тях не изключва показА.ята на св. Д. и С., които разкриват, че са употребили физическа сила и помощни средства спрямо подсъдимите, за да ги неутрализират и осъществят задържането им. Обстоятелството, че в показА.ята, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК, св. Н. С. не излага нищо за наличие на наранявА.я не променя фактическия извод, тъй като обяснениято ѝ, че при разпита разследващ полицай ѝ е казал, че ще има възможност да разкаже за това в съдебна фаза, е достатъчно логично и следва да бъде прието за достоверно.

            В заключение предвид логичността, пълнотата, липсата на противоречия в показА.ята на св. Д. и С., опората, която намират в протокола за оглед,  показА.ята на св. С. и И. А. и съществените противоречия, констатирА. в показА.ята на останалите свидетели и обясненията на подсъдимите, правилно и законосъобразно са били поставени в основата на фактическите изводи.

            Допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в очевидна фактическа грешка при изписване обективната страна на престъплението, извършено от подс. Г.Г. на л. 3 от мотивите, в което е посочено, че деянието е извършено от двамата подсъдими, е несъществено, защото волята на съда е ясна. Присъдата е единство от мотиви и диспозитив. При преглед на диспозитива и възприетата фактическа обстановка се установява, че районният съд се е произнесъл изцяло в рамката на повдигнатото с обвинителния акт обвинение, като обсъжданото несъответствие има технически характер и не прави неясни обективирА.те изводи.

            От правна страна:

При така установената фактическа обстановка от правна страна следва да се приеме, че подсъдимите Г.И.Г. и И.Г.Г. са осъществили престъпление по чл. 269, ал. 1 НК.

От обективна страна подсъдимият Г.И.Г. на 01.05.2015 г., около 21.00 часа, в с. Г., общ. К., обл. С., употребил сила срещу орган на власт – Б. Д. на длъжност старши полицай, водач на постови автомобил, група „охрА.телна полиция“  към РУП – К., като го хванал с ръка за гушата и започнал да го души, за да не извърши проверка по служба на подаден сигнал за извършено престъпление чл. 6, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 14, ал. 2, т. 1 и чл. 67 ЗМВР, като го транспортира заедно с подс. И.Г.И. до сградата на РУП – К..

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл и особена цел. Подсъдимият Г.Г. е съзнавал, че започва да души полицейски служител и пряко целял това, за да не извърши последният действия по служба - проверка на подаден сигнал, като транспортира подсъдимите Г.Г. и И.Г..

От обективна страна подсъдимият И.Г.Г. на 01.05.2015 г., около 21.00 часа, в с. Г., общ. К., обл. С., употребил сила срещу орган на власт – Т. Д., на длъжност старши полицай група „охрА.телна полиция“  към РУП – К., като замахнал да го удари с ръка, за да го принуди да не извърши нещо по служба – да извърши проверка на подаден сигнал за извършено престъпление на основА.е чл. 6, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 14, ал. 2, т. 1 и чл. 67 ЗМВР, като за целта го транспортира заедно с подс. Г.И.И. до сградата на РУП – К..

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл и особена цел. Подсъдимият И.Г. е съзнавал, че замахва да удари полицейски служител и пряко целял това, за да не извърши последният действия по служба - проверка на подаден сигнал, като транспортира подсъдимите Г.Г. и И.Г. до сградата на РУП – К..

При установената фактическа обстановка не може да бъде споделен доводът, че деянието е несъставомерно от субективна страна, тъй като подс. И.Г. действал със съзнА.ето, че предпазва баща си от полицейско насилие. Подсъдимият И.Г. е възприел как баща му – подс. Г.Г., е употребил сила срещу полицай Б. Д., за да не извърши последният проверка по служба на подаден сигнал, възприел е как полицай Т. Д. се намесва, за да неутрализира подс. Г.Г. и именно затова подс. И.Г. е замахнал да удари Т. Д. – за да осуети възможността той да извърши проверка на посочения сигнал.

 Остава недоказано обвинението:

1.      Подсъдимият И.Г.Г. да е употребил сила срещу орган на власт – Т. Д., на длъжност старши полицай група „охрА.телна полиция“  към РУП – К., изразила се хващане с ръка за раменете и дърпане. Обвинението в тази част е недоказано. То почива единствено на показА.ята на св. Б. Д., приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, за които важи забраната по чл. 281, ал. 8 НПК, освен това имат производен характер в тази част.

2.      Подсъдимият И.Г.Г. да е употребил сила срещу орган на власт – Т. Д., на длъжност старши полицай група „охрА.телна полиция“  към РУП – К., за да го принуди да пропусне да извърши нещо по служба – на основА.е чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗМВР да приложи помощни средства по отношение на Г.И.Г.. Това е така, защото приетата по делото фактическа обстановка се установява, че подс. И.Г. е замахнал, за да удари с ръка Т. Д., когато последният се притекъл на помощ на колегата си Д., за да неутрализира подс. Г.Г.. Тоест необходимостта от прилагане на технически средства белезници е възникнала и е мА.фестирана от полицаите след като подс. И.Г. употребил сила спрямо Т.ов, а не преди това.

С оглед на това подсъдимият следва да бъде оправдан в посочените части.

Доводът на защитата, че деянието е неправилно квалифицирано, тъй като съгласно Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС съпротивата срещу орган на власт не може да съставлява самостоятелно престъпление по чл. 269, ал. 1 от НК, а е елемент от състава по чл. 325, ал. 2 НК почива на неправилна интерпретация на тълкувателния акт. В постановлението се обсъжда хипотеза, в която са извършени хулигански действия по чл. 325, ал. 1 НК и след пристигане на оргА.те на властта или представителите на обществеността, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред, извършителят не прекратява действията си, указвайки съпротива, въпреки намесата на тези оргА.. В такъв случай деянието следва да бъде квалифицирано по чл. 325, ал. 2, изр. 1 НК, без да е налице идеална съвкупност (а привидна такава) с престъплението по чл. 269, ал. 1 НК, доколкото второто е въведено като квалифициращ признак от състава на първото (вж. Решение № 536 от 27.11.2008 г. на ВКС по н. д. № 546/2008 г., I н. о., НК). Настоящият случай не е такъв, защото при пристигане на оргА.те на власт подсъдимите не са извършвали хулигански действия. Поради това употребената сила срещу орган на власт правилно е квалифицирана като престъпление по чл. 269, ал. 1 НК.

Тъй като по делото има данни за употребена физическа сила от полицейските служители спрямо подсъдимите и възраженията в този смисъл, настоящият състав намира за необходимо да отбележи следното.

Безспорно е, че упражняване на несъразмерно и безпричинно насилие от орган на власт представлява нарушение на чл. 3 от ЕКЗПЧОС. Случаят обаче не е такъв, доколкото полицейските служители са действали в рамките на правомощията си. Случаите, в които полицейски служители могат да употребят физическа сила при изпълнение на служебните си задължения, са лимитативно изброени в чл. 85 от ЗМВР. Реда за това е установен в Наредба № 8121з-418 от 14.03.2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на Министерството на вътрешните работи. Действията на Т. Д., св. С. С. и св. Б. Д. попадат в хипотезата на чл. 85, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Доколкото нападението над Д. е било внезапно, на основА.е чл. 86, ал. 1 от ЗМВР и чл. 3, ал. 1 от цитираната Наредба, полицейските служители са имали право да използват сила без предупреждение. Тя е била абсолютно необходима по смисъла на чл. 6, ал. 2 Наредба № 8121з-418 от 14.03.2017 г., за да бъдат неутрализирА. подсъдимите, тъй като Г.Г. внезапно е започнал да души св. Б. Д., а подс. И.Г. посегнал да нанесе удар с юмрук на Т. Д., който се притекъл на помощ на Д.. Употребената сила – 3 удара в областта на ребрата на подс. Г. Г. и дърпане на подс. И.Г. върху капака на патрулния автомобил, са останали в рамките на необходимите предели, за да бъдат неутрализирА. двамата, след което да им бъдат поставени помощни средства белезници. Обстоятелството, че подс. Г.Г. е бил съборен на земята, вследствие на което е ударил главата си не е целен резултат. В създалата се динамична ситуация бутането на подсъдимия е било адекватно и пропорционално средството, за запазване на телесната неприкосновеност на св. Б. Д.. По изложените съображения не може да се приеме, че полицейските служители са извършили нещо повече от минимално необходимото за неутрализиране на подсъдимите или че са налице основА.я за изключване на наказателната отговорност.

 

Относно вида и размера на наложеното наказА.е:

 

Наложеното на всеки един от подсъдимите наказА.е лишаване от свобода в размер на 1 година, което на основА.е чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок то 3 години е правилно и законосъобразно. Подсъдимите са неосъждА., трудово ангажирА.. Приложените по делото положителни характеристични справки категорично се опровергават от поведението им на 01.05.2015 г., когато безпричинно, под въздействие на алкохол, съборили саксии, счупили прозорци и разбили касата в дома на възрастни хора – сем. С., които свидетелстват, че и преди са били обект на заплахи от тях. Конкретната обществената опасност на извършеното не разкрива признаци, характеризиращи го като по-тежко от средното за този вид престъпления. Употребената сила не е с висок интензитет и деянието е осъществено за много кратко време. Очевиден е превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което правилно районният съд е определил наказА.ето към минимума за съответната разпоредба, а именно 1 година лишаване от свобода. Вярна е преценката, че за постигане целите на индивидуалната и генерална превенция спрямо Г.Г. и И.Г. не е необходимо наказА.ето да бъде търпяно ефективно, тъй като е безпредметно да бъдат откъсвА. от социалната им среда и трудовата им ангажираност за деяние с такава степен на обществена опасност.

Водим от всичко посочено и на основА.е чл. 337, ал. 1, т. 2 и чл. 338 вр. чл. 334‚ т. 3 и т. 6 от НПК‚ Софийският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯВА Присъда № 204/27.11.2018 г., постановена по НОХД № 389/2016 г. по описа на РС – К., I-ви състав, като: ОПРАВДАВА подсъдимия И.Г.Г., ЕГН **********, по обвинението за това, да е употребил сила спрямо орган на власт – Т. Д., на длъжност старши полицай група „ОхрА.телна полиция“  към РУП – К., за да го принуди да пропусне да извърши нещо по служба на основА.е чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗМВР – да приложи помощни средства по отношение на Г.И.Г..

ОПРАВДАВА подсъдимия И.Г.Г. по обвинението да е употребил сила срещу орган на власт – Т. Д., на длъжност старши полицай група „охрА.телна полиция“  към РУП – К., изразила се хващане с ръка за раменете и дърпане.

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 204/27.11.2018 г., постановена по НОХД № 389/2016 г. по описа на РС – К.. I-ви състав, в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване или протест.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:     

 

        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                           2.