Р Е Ш
Е Н И Е
№ 148/12.03.2018 г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на
девети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Огнян
Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря А*** А*** и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 97 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение
№460 от 20.12.2017 г. по АНД № 2111 по описа за 2017г. на Районен съд –
Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 32-0000108/10.05.2017г.
на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Монтана (ОО ”АА”)
към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. С наказателното
постановление на К.Р.В. с ЕГН * е наложено административно наказание глоба в
размер на 2000.00 лева /две хиляди лева/, на основание чл.93, ал.1, т.1 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) за нарушение на чл.18, т.5 от Наредба
№ Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и
товари за собствена сметка.
Касационният жалбоподател К.Р.В., чрез процесуалния си представител адвокат
А.К. ***, редовно призован не се явява, в писмено становище поддържа
касационната жалба. Навежда доводи за неправилност на решението на първата
инстанция поради нарушаване на процесуалните правила, противоречие с
материалния закон и необоснованост на решението. Развива доводи за приложението
на чл.28 от ЗАНН. Моли за отмяна на въззивното решение и издаденото НП.
Ответника по касационната жалба Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, чрез Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ –
Монтана, редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не вземат
становище по жалбата.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето
производство, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище за
неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение,
като навежда доводи, че установените факти по делото водят на извода за
извършено административно нарушение, като санкционния акт е бил постановен при
спазване на процесуалните правила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във
въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно,
при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК
във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани
пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил обжалваното пред
него наказателно постановление като законосъобразно, съставът на Районен съд –
Монтана е приел от фактическа страна, че на 24.04.2017 г., около 14.00 часа на
главен път Е79, на км.92 в посока на движение гр.П*** , административно
наказаното лице – К.В., извършва превоз за собствена сметка на територията на
РБългария, със специален автомобил марка „М*** 817Л”, с рег. № ***, категория №2 по маршрут с.С*** , обл.Видин – гр.П***
– 1бр. трактор, когато бил спрян за проверка от инспектори на ОО “АА” – Монтана.
В хода на извършената проверка било установено, че водача е без карта за
квалификация на водач на МПС. Съставен бил АУАН серия А – 222849 от
24.04.2017год. в който за нарушена е посочена разпоредбата на чл.18, т.5 от
Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на
пътници и товари за собствена сметка, издадена от Министъра на транспорта.
Административно наказаното лице е посочил като писмени възражения в АУАН, „забравих,
ще я представя”. Възраженията не са били приети за основателни, тъй като не е
представена карта за квалификация и въз основа на съставяният АУАН, наказващият
орган – Началник ОО “АА” Монтана е издал процесното НП прилагайки
административно наказателната разпоредба по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр.
От обективна и субективна страна въззивния съд е приел, че нарушението по
чл.18, т.5 от Наредба №Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване
на превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадена от Министъра на
транспорта – не притежаване на карта за квалификация на водача е извършено и
доказано от събраните в хода на производството писмени доказателства, чрез
тяхното прочитане, приемане и приобщаване по делото, както и непосредствено
изслушаните от съда гласни доказателствени средства и тяхното кредитиране, като
кореспондиращи с писмените такива. Прието е, че в хода на установяването на
нарушението и налагането на административното наказание не били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Жалбоподателят в качеството си на водач е извършвал превоз за собствена
сметка по смисъла на §.1, т.4, б. „а“ от ДР на ЗАвтП, поради което законосъобразно
е била ангажирана административно - наказателната му отговорност на основание
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП.
Въззивният съд е приел също така, че възражението на административно
наказаното лице е изолирано и не се подкрепя от събраните писмени и гласни
доказателства в хода на съдебното следствие. Както и че посочване на
действителното търговско дружество за чиято сметка се извършва превоза е
ирелевантно, тъй като не съставлява елемент от състава на административното
нарушение, които изводи настоящият касационен състав намира за правилни и
законосъобразни, при правилно установена фактическа обстановка и след анализ на
доказателствените средства подкрепящи същата. Съдебният състав е констатирал,
че правилно административно - наказващия орган не е приложил чл.28 от ЗАНН, за
което се и мотивирал. Въззивният съд е приел, че за това нарушение е
неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното
решение не е допуснато нарушение на закона и на процесуалните правила.
Въззивният съд е анализирал наличните доказателства, като правилно е
приложил закона, анализирайки материално правната норма. За прецизност, следва
да се отбележи, че само водачите придобили удостоверение за професионална
компетентност, подават заявление до Министъра на транспорта за издаване на
карта за квалификация на водача, по аргумент на чл.29, ал.1 от НАРЕДБА № 41 от 4.08.2008 г. за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз
на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация. От друга страна не е установено да са
налице положителните предпоставки на чл.5 от цитираната Наредба, за да бъде
освободен жалбоподателя от нормативно предвиденото изискване за наличие на
карта за квалификация на водач.
Правилно въззивния съд е установил, че в хода на АНП не са били
допуснати нарушения на административно производствените правила. АУАН е
съставен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите
реквизити по чл.42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от компетентен
орган, отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчено. Правилно
въззивният съд е приел, че процесното нарушение е напълно доказано от обективна
страна и инкриминираното в атакуваното НП деяние съставлява административно
нарушение по чл.18, т.5 от Наредба № Н-8 от
27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари
за собствена сметка, издадена от Министъра на транспорта, предвид събраните в
хода на производството гласни и писмени доказателствени средства, оценени
поотделно и в тяхната взаимна връзка.
Законодателната воля поставя ясен приоритет на цитираната
карта, която сама по себе си съставлява единствен нормативно установен
документ, по силата на който се удостоверява наличието на необходимата и
изискуема професионална секторна квалификация. Подзаконовият акт императивно
сочи и случаите, при които не се изисква притежание на такъв удостоверителен
документ. Нормативните изисквания в тази насока са ясни и категорични и не
следва да се тълкуват разширително, в каквато насока са доводите на касатора.
Освен това, както наказващият орган, така и въззивният съд, макар и
пределно кратко, са приели, че липсват основания за приложение на разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН. Този извод безусловно следва да бъде споделен по отношение на
настоящия случай и от касационната инстанция. Случаят не разкрива по-ниска
степен на засягане на установения ред на държавно управление от други подобни
нарушения. Изискванията към водачите, които осъществяват обществен превоз на
пътници и товари, следва да са по-завишени, което е и обективираната в чл.93,
ал.1, т.1 от ЗАвтПр във връзка с чл.18, т.5 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. на
МТ идея на законодателя, поради което и не са налице условията за прилагане на
тази разпоредба, доколкото деянието на касатора не представлява маловажен
случай на административно нарушение.
В обобщение на изложеното касационата инстанция не
констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на
проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха установени
и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което
решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, за да
настъпят предвидените с него и с НП правни последици.
По изложените
съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №460 от 20.12.2017 г. по АНД № 2111 по описа
за 2017г. на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление
№ 32-0000108/10.05.2017г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” гр.Монтана (ОО ”АА”) към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с което на К.Р.В. с ЕГН * е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000.00 лева /две хиляди лева/, на основание чл.93, ал.1, т.1
от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) за нарушение на чл.18, т.5 от
Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на
пътници и товари за собствена сметка.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: