№ 3653
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло Димитров
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №
20221100101692 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45 от ЗЗД от В. В. П.
срещу ЧСИ С. Х. П. за заплащане на сумата от 25 836 лв., представляваща обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди – стрес, притеснения и влошаване на
здравословното му състояние, дължими за периода 05.11.2021 г. – 18.02.2022 г., в резултат
от незаконосъобразно наложен запор по банковите сметки на ищеца в „Р.Б.“ АД със запорно
съобщение изх. №16498/29.06.2021 г., по изп. дело № 20219210401196, по описа на ЧСИ С.
П., рег. №921 в КЧСИ.
В исковата молба и уточнителни молби от 11.03.2022 г. и 14.04.2022 г. са изложени
твърдения, че изп. дело № 20219210401196 ЧСИ С. П. незаконосъобразно е наложил запор
на банковите сметки на В. В. П. в „Р.Б.“ АД със запорно съобщение изх. №16498/29.06.2021
г., като е нарушил чл. 5, ал. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., според който не се
налага запор върху пенсията на физически лица по време на действие на закона – 29.06.2021
г. Твърди, че е узнал за запора на 05.11.2021 г., като от банковата му сметка не са били
изтеглени суми. Счита, че запорното съобщение е изпратено незаконосъобразно, тъй като
преди това не му е била връчена поканата за доброволно изпълнение; не били
конкретизирани в съобщението по отделни точки от ТТРЗЧСИ дължимите разноски към
ЧСИ; съдебният изпълнител не бил съобразил, че по банковата сметка ищецът получава
пенсията си, както и интеграционна сума като диабетик тип-2. За това поведение на
ответника нанесените му вреди ищецът оценява на 25 000 лв. Липсвала яснота за
основанието на посочените в съобщение задължения, чийто сбор според ищеца се равнявал
на 836,42 лв. и които задължения били и несъществуващи и произволно посочени от ЧСИ,
като посочването им в запорното съобщение предизвикало емоционален дискомфорт, който
1
подлежал на обезщетяване със сумата от 836,42 лв.
Твърди се, че от това поведение на ответника В. П. е изживял силен стрес, нарушение
на съня и на вестибуларния апарат, ускорен пулс, повишаване нивата на кръвната захар,
отпадналост и безсилие. С молба от 11.03.2022 г. твърди, че негативните му емоции и
притеснения продължавали и понастоящем и поради тях допуснал нарушение на ЗДвП като
водач на МПС.
Предвид изложеното претендира обезщетение от общо 25 836 лв., което да му бъде
заплатено от ЧСИ С. П..
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, който оспорва
исковата молба по основание и размер. Сочи, че на 15.04.2021 г. от Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР), в кантората на ЧСИ С. П., с рег. №921, е депозирана молба за
образуване на изпълнително дело, като е приложен изпълнителен лист от 17.07.2018 г. от
СРС, НО, 21 по НОХД № 516/2016 г., с който В. В. П. е осъден да заплати в полза на СДВР
сумата от 122,95 лв., представляваща сторени разноски по решение №113 от 23.01.2018 г. на
СГС. След направената справка в НАП са присъединени за събиране и налични публични
задължения в размер на 50 лв., на основание чл. 458 от ГПК във връзка с чл. 191 от ДОПК.
Оспорва твърдението на ищеца, че ЧСИ П. не е изпълнил задължението си да му връчи
покана за доброволно изпълнение и той е бил набеден длъжник. Сочи, че след извършена
справка в НБД „Население” е установено, че осъденото лице В. В. П. е с постоянен адрес в
гр. София, ж.к „****, като призовкар е посетил адреса на 29.06.2021 г. в 13:16 часа,
11.07.2021 г. в 18:04 часа, 21.07.2021 г. в 09:22 часа и на 30.07.2021 г. в 16:08 часа, за
връчване на покана за доброволно изпълнение с изх. №16501/29.00.2021 г., както и
съобщение за налагане на запори. След неуспешното намиране на длъжника и на лица, с
право да получат книжата, на основание чл. 47 от ГПК, на 30.07.2021 г. е залепено
уведомление за получаване на книжа в двуседмичен срок. Сочи, че въпреки знанието на
ищеца за образуваното изпълнително дело, не е предприел действия по получаване на
поканата за доброволно изпълнение и понастоящем. Оспорва през периода на образуване на
изпълнителното дело да е действал Закон за мерки и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание на 13.03.2020 г.. Не били налице
доказателства за претърпени вреди, причинна връзка между тях и противоправно поведение
на ответника.
Третото лице помагач на страната на ответника „Застрахователна компания Л.И.“ АД
оспорва предявеният иск по основание и размер, като излага съображения за неговата
недоказаност.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа
и правна страна:
Фактическият състав на отговорността по чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД,
произтича от следните обстоятелства: в причинна връзка от виновно противоправно деяние
на частния съдебен изпълнител, на ищеца са причинени вреди.
В тежест на ищеца е да докаже описаното в исковата молба противоправно поведение
2
на ответника и че в причинна връзка с него е изживял силен стрес и емоционален
дискомфорт, довели до посоченото влошаване на здравословното му състояние, както и
всички обстоятелства, които са от значение за определянето на размера на обезщетението по
справедливост.
На първо място е необходимо да се посочи, че предмет на делото е претендираното
или отричано от ищеца спорно субективно материално право, което се въвежда в процеса
чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. В нея ищецът следва да
индивидуализира спорното материално право чрез основанието и петитума на иска.
Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които
произтича претендираното субективно материално право, т.е. правопораждащите
юридически факти. Именно въз основа на тях съдът дава правната квалификация на иска, а
ответникът въвежда своите възражения. Последните, заедно с правопораждащите
юридически факти, очертават предметната рамка на доказването в процеса, като съдът
дължи в мотивите на решението си да изложи дали приема или не, че тези факти са се
осъществили в обективната действителност съобразно изложеното в исковата молба.
Предвид горното, незаконосъобразността на действията на съдебния изпълнител –
ответник може да бъде преценена само въз основа на фактите, които В. В. П. е въвел с
исковата молба и последващите две уточнителни молби, а именно: налагане на запор на
банковите сметки на ищеца в „Р.Б.“ АД със запорно съобщение изх. №16498/29.06.2021 г. в
нарушение на чл. 5, ал. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение; налагане на процесния запор преди да му е връчена покана за доброволно
изпълнение; налагане на запора върху банкова сметка, по която ищецът получава пенсията
си, както и интеграционна сума като диабетик тип-2; непосочване в запорното съобщение на
основанието на задълженията, чийто сбор според ищеца се равнявал на 836,42 лв. и които
задължения били и несъществуващи и произволно посочени от ЧСИ.
Въпросът, който ищецът поставя в хода на съдебното дирене и поддържа в писмените
си бележки - дали ответникът по собствена инициатива е изискал информация от СДВР за
вземания на СДВР срещу ищеца, е извън предмета на доказване в настоящото производство,
защото подобно поведение не е посочено като противоправно нито исковата молба, нито в
уточнителните молби. За пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че дори и да
бъдат установени такива едностранни действия от ЧСИ, те обективно не са от естество да
увредят ищеца, ако е доказано, че изпълнителното дело за конкретното вземане е образувано
въз основа на молба от самия кредитор СДВР и към този момент ищецът не е бил погасил
задълженията си по изпълнителния лист.
От приетото като доказателство изпълнително дело № 20219210401196, по описа на
ЧСИ С. П., рег. №921 в КЧСИ, се установява, че същото е образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 17.07.2018 г. от СРС за събиране на вземания от длъжника В.
В. П., присъдени в полза на Столична Дирекция на вътрешните работи (СДВР),
представляващи присъдени разноски от 122 лв.
Със запорно съобщение изх. №16498/29.06.2021 г. съдебният изпълнител е наложил
запор върху всички банкови сметки на длъжника в „Р.Б.“ АД, за сумата от 418,22 лв., от
3
която: 122,95 лв. – горепосоченото вземане по изпълнителния лист; 50,01 лв. – в полза на
държавата за публични задължения, дължими към Национална агенция по приходите (НАП),
както и такси и разноски по ТТРЗЧСИ, които са в размер на 245,26 лв.
Не се спори, че запорът е бил наложен, като за дата на неговото налагане следва да се
приеме отбелязаната такава върху запорното съобщение, с което банката го е регистрирала в
деловодството си – 05.07.2021 г.
Съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по
молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт,
подлежащ на изпълнение.
Ищецът в първото по делото съдебно заседание изрично е уточнил, че не оспорва
обстоятелството, че горепосоченият изпълнителен лист е бил издаден и че с молба от
15.04.2021 г. представител на взискателя СДВР е поискал образуване на изпълнително дело
при ЧСИ С. П. за събиране на вземането по изпълнителния лист. Предвид това ответникът
законосъобразно е образувал изпълнителното дело, а доколкото в молбата за образуването
взискателят е възложил на съдебния изпълнител по реда на чл. 18 ЗЧСИ да определи начина
на изпълнение, то и с основание е пристъпено към принудително изпълнение.
За воденето на изпълнителния процес на съдебния изпълнител се дължат такси по
Тарифата за таксите и разноски към Закона за частния съдебен изпълнител, а на взискателя
се дължат авансово внесени такси. Ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса,
частният съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, когато
длъжникът отговаря за тази такса. Според приетото в т. 11 от ТР №2/26.06.2015 г., по тълк.
дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС съответното изпълнително действие не е опорочено
поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него. Предвид това,
неоснователно е твърдението на ищеца, че вземането от 122,95 лв., както и таксите и
разноски по ТТРЗЧСИ, които са посочени в запорното съобщение в размер на 245,26 лв.,
били несъществуващи и произволно определени.
По отношение на вписаната сума от 50,01 лв., се установява, че съдебният
изпълнител е предприел действия по събирането й въз основа на съобщение от НАП с изх.
№220372101937600/28.05.2021 г., приложено на л. 11 от изпълнителното дело, според което
В. В. П. дължи тази сума като публично държавно вземане. Тъй като съгласно чл. 458 ГПК
държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите от длъжника публични
вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на
разпределението, като за тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до
Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко
разпределение, то и се налага извод, че законосъобразно ЧСИ С. П. е предприел действия по
събирането на задължението от 50,01 лв.
Без правно значение за ангажиране отговорността на ответника е дали към момента
на изпращане на запорното съобщение вземанията към СДВР и към НАП в действителност
са били възникнали, съществували са или вече са били погасени, тъй като те са били
удостоверени в изпълнителен титул, какъвто е издаденият изпълнителен лист от 17.07.2017
г., както и в удостоверението на НАП в резултат от задължителната справка, която ЧСИ
4
извършва. Въз основа на тях съдебният изпълнител не само има правото, но и задължението
да пристъпи към принудително събиране на сумите. Последните, ако не са били дължими,
но са събрани в хода на изпълнителното дело, подлежат на връщане от взискателите, и
именно те носят отговорност за причинени на ищеца вреди.
Следва да се отбележи, че към датата на налагане на запора ищецът не твърди да е
погасил задълженията си към СДВР. Твърденията му в първото по делото съдебно
заседание, че сумата от 50,01 лв. не били дължими към НАП се опровергава от самия него в
следващото съдебно заседание от 08.11.2022 г., в което заявява и иска да се приемат като
доказателства платежни документи от 04.03.2022 г., с които твърди, че погасил именно това
задължение. Следователно, не се установява, че към датата на изготвяне на запорното
съобщение посочената от НАП сума от 50,01 лв. не е била дължима от В. П., като
последващото й заплащане няма отношение към законосъобразността на предприетите
преди този момент действия на съдебния изпълнител.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че в запорното съобщение не е посочено
основанието на задълженията, тъй като е описано кой е кредиторът и какво е основанието,
на което се дължат. За сумата от 245,26 лв., вписана като дължими такси разноски по
ТТРЗЧСИ няма законово изискване да бъдат детайлно посочени по пера в запорното
съобщение, тъй като съобщението е адресирано до трето лице и цели да го уведоми за дълга.
В случай че за самия длъжник съществува неяснота относно основанието и размера на
дълга, при проявена добросъвестност от негова страна, той следва да извърши справка по
изпълнителното дело, предвид което не може да се приеме, че само по себе си съдържанието
на запорното съобщение е от естество да причини емоционален смут и дискомфорт у ищеца,
който да подлежи на обезщетяване.
Фактически невярно е и твърдението на длъжника, че ЧСИ е търсил за събиране от
него сумата от общо 836 лв., тъй като е видно, че общият сбор на задълженията му по
изпълнителното дело, посочен в запорното съобщение е 418,22 лв.
Не съответства на законодателната уредба и твърдението на ищеца, че запорът е бил
наложен по време действие на чл. 5, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г..
Според съдържанието на визираната норма за преодоляване на последиците, по време на
извънредното положение и два месеца след неговата отмяна не се налагат запори на банкови
сметки на физически лица и на лечебни заведения, запори върху трудови възнаграждения и
пенсии, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване, както и
извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически
лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за
трудови възнаграждения.
Съгласно § 13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето,
обнародвано в ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г., сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
5
обнародването на този закон в „Държавен вестник".
Предвид горната норма, извънредното положение е отменено на 21.05.2020 г. и от
тази дата започва да тече двумесечният срок по чл. 5, ал. 2 от ЗМПВИП, изтичащ на
21.07.2020 г. Запорното съобщение е от дата 29.06.2021 г., поради което неоснователно е
твърдението на длъжника, че запорът е наложен преди отмяна на извънредното положение.
След 21.07.2020 г., с решение № 325 на МС от 14.05.2020 г. е обявена извънредна
епидемична обстановка, при която чл. 5, ал. 2 ЗМДВИП няма действие, противно на
разбирането на ищеца.
За пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че дори да се приеме
поддържаното в исковата молба, че извънредното положение и забраната за налагане на
запори по изпълнителни дела са продължили до 29.06.2021 г., то следва да се има предвид,
че запорът фактически е наложен с получаване на запорното съобщение от банката на
05.07.2022 г., т.е. след твърдяната от ищеца дата, до която е действала разпоредбата на чл. 5,
ал. 2 от ЗМДПВИП. Този извод следва пряко от нормата на чл. 507, ал. 3 ГПК, според която
от деня на получаване на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията
на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми. В този смисъл неправилно е схващането
на ищеца, че запорът е наложен на датата, на която запорното съобщение е получило
изходящ номер в деловодството на ЧСИ.
Съгласно чл. 507, ал. 1 ГПК запорното съобщение на третото задължено лице се
изпраща едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника.
Видно е от съдържанието на разпоредбата, че тя не задължава ЧСИ да връчи поканата за
доброволно изпълнение преди да наложи запора, а единствено да изпрати запорното
съобщение едновременно с поканата до длъжника. Ето защо и не би могло да се приеме, че
невръчването на поканата на доброволно изпълнение на длъжника преди изпращане на
запорното съобщение на банката съставлява нарушение от страна на ответника. За пълнота
на изложението е необходимо да се отбележи, че невръчването на поканата за доброволно
изпълнение е резултат от отсъствието на В. П. от адреса му, вписан в Национална база
данни „Население“ като негов настоящ и постоянен, и на който е бил търсен от служител на
ЧСИ. Видно от приложената на лист 23 от изпълнителното дело покана за доброволно
изпълнение изх. №16501 от 29.06.2021 г. и разписка към нея, на същата дата 29.06.2021 г. е
посетен адресът на длъжника, но нито тогава, нито при последващите посещения от
връчителя (11, 21 и 30 юли 2022 г.) В. П. е бил намерен, обстоятелство, което последният не
оспорва.
При налагане на запора ЧСИ обективно не може да знае дали по банковата сметка на
ищеца се изплащат пенсия или други суми, които са несеквестируеми, а и няма законово
задължение да извърши такава проверка към момента на изпращане на запорното
съобщение. Нещо повече, самият ищец признава в уточнителна молба от 11.03.2022 г., че от
банковата му сметка не са били изтегляни суми в резултат на наложения запор, нито е бил
лишен от възможност да се разпорежда със средствата по нея. Запорът върху вземане
представлява забрана сумата да бъде получена от длъжника и в този смисъл неговата
незаконосъобразност може да се преценява само доколкото в действителност запорът е
6
довел до невъзможност за ищеца да се разпорежда с неподлежащи на принудително
изпълнение негови вземания. Дори и когато по банковата сметка постъпват суми, които по
естеството си са несеквестируеми, самият запорът следва да се наложи, защото би имал
действие за всички останали постъпления по банковата сметка, които законът позволява да
послужат за удовлетворяване на кредиторите на длъжника. Ето защо и самият факт на
налагане на запор не може да обуслови извод, че се касае за поведение на съдебния
изпълнител, което е противоправно, щом не се е стигнало до ефективно ограничаване на
длъжника да се разпорежда със свое несеквестируемо вземане.
С оглед горните съображения съдът намира, че по делото не се установява
ответникът в качеството си на частен съдебен изпълнител да е провел незаконосъобразно
принудително изпълнение спрямо ищеца, което е достатъчно основание да се отхвърли
предявения иск, без да се изследва наличието на настъпили вреди и причинната им връзка с
поведението на ЧСИ С. П..
При този изход на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. П. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София,
ул. „****, ****, кантора №145, чрез адв. З. Г., срещу ЧСИ С. Х. П., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. София, ул. „****, чрез адв. Д. Ч., иск по чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45 от
ЗЗД, за заплащане на сумата от 25 836 лв., представляваща обезщетение за причинени на
ищеца неимуществени вреди – стрес, притеснения и влошаване на здравословното му
състояние, дължими за периода 05.11.2021 г. – 18.02.2022 г., в резултат от
незаконосъобразно наложен запор по банковите сметки на ищеца в „Р.Б.“ АД със запорно
съобщение изх. №16498/29.06.2021 г., по изп. дело № 20219210401196, по описа на ЧСИ С.
П., рег. №921 в КЧСИ.
ОСЪЖДА В. В. П. с ЕГН ********** да заплати на ЧСИ С. Х. П. с ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдебни разноски, в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Застрахователна компания Л.И.“ АД
с ЕИК ********* - трето лице помагач на страната на ответника ЧСИ С. Х. П..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7