Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

                 № 3830/30 юли 2013 год., гр.Варна 

 

                    В    ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

   ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІV - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на  двадесет и пети  юни  две хиляди и тринадесета  година  в състав:                                               

                                                         

                                                                      Районен съдия: Д.П. 

 

  при участието на секретаря Хр.И.  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3301 по опис на ВРС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

  Предявени са кумулативно съединени отрицателни установителни искове за собственост  с  правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

              Ищецът   „Девня Инвест” АД,  със седалище и адрес на управление гр.Девня, Промишлена зона, с ЕИК *********, представлявано от изп.директор С.К. е предявил иск против  Министерство на земеделието и храните, гр.София, представлявано от Министъра  на земеделието и храните и против Държавата, представлявана от  Министъра на регионалното развитие и благоустройството, при участието на третото лице  ЕТ „Джорджи-69-Георги Мижев”,  със седалище и адрес на управление  гр.Варна, бул. „Ген.Колев”, бл.87, вх.Г, ет.5, ап.90, с ЕИК *********, представлявано от Г.Д.М. с ЕГН **********  за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на недвижими  имоти, находящи се в землището на с.***, общ.***, представляващи  ПИ пл.№ *** с площ *** дка в м.*** при граници: ПИ с №№ ***, ***, ***, *** ведно с изградените в имота *** броя оранжерии;   ПИ пл.№ *** с площ *** дка в м.*** при граници: ПИ с №№ ***, ***, ***, *** ведно с изградените в имота *** броя сгради; ПИ пл.№ *** с площ *** дка в м.*** при граници: ПИ с №№ ***, ***, ***, *** ведно с изградените в имота *** броя сгради.

              Ищецът твърди в молбата, че е придобил собствеността върху описаните имоти, които  първоначално са били държавна собственост и са били предоставени на държавни фирми на основание Указ № 56 за стопанската дейност, в последствие преобразувани  на основание ТЗ и ЗППДОП отм. по реда на фирменото правоприемство и ПМС № 53 от 1993 г. в качеството му на правоприемник на ДИФ „Девня Инвест”– дъщерно дружество на ДФ „Полихим”. Процесните имоти са част от цялата площ от *** дка на експерименталното стопанство в с.***, което е отразено в баланса на предприятието и участвало в увеличението на капитала съгласно Заповед № *** г. на Министерство на промишлеността. При опит да се снабди със скици на имотите от ОСЗ ***, ищецът установил, че за собственик на притежаваните от него имоти е вписан ДПФ – МЗГ въз основа на решение № *** от *** г. по реда на чл.18ж и чл.27 ППЗСПЗЗ. Твърди, че такова решение не съществува, поради което не е налице основание за включване на процесните имоти в ДПФ или други законови основания.  От тези фактически твърдения  обосновава правния си интерес от водене на отрицателен установителен иск против ответника. 

               В срока за отговор е постъпил  такъв от ответника Министерство на земеделието и храните, гр.София.  Счита, че предявеният против него иск е недопустим, тъй като не е налице правен интерес за ищеца, както и че МЗХ  не е носител на спорното право на собственост, а такъв е Държавата.  Сочи, че иска е неоснователен, тъй като ищецът не притежава титул за собственост, не е налице идентичност между процесните имоти и описаните в представените с молбата документи, както и че същите се владеят от трето лице ЕТ „Джорджи-69-Георги Мижев”, което е собственик на сградите.  Собствеността върху сградите е преминала от  ищеца върху третото лице с  договор за продажба от *** г. Процедурата по изкупуване на прилежащата площ от това лице, започнала по негово заявление не е приключила, поради което собствеността принадлежи на Държавата, възникнала по силата на закона. От представените писмени доказателства се установява, че имота се владее не от ищеца, а от третото лице  ЕТ „Джорджи-69-Георги Мижев”, поради което не е налице правен интерес от водене на отрицателен установителен иск. Имота е държавна собственост на осн.чл.53, ал.1 ППЗОЗЗ и е включен в баланса на земите в ДПФ, а по КВС сградите са отразени като собственост на ЕТ „Джорджи-69-Георги Мижев”.

 Вторият ответник Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството  представя писмено становище с което моли производството по предявеният  иск  да бъде прекратено,  тъй като Държавата  се представлява от МЗХ. Не изразява становище по иска. 

 В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат молбата и отговора ведно с твърденията и възраженията в тях. 

 Съдът,  след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

 По допустимостта на иска и  наличието на правен интерес е налице окончателно  определение на ВОС от 25.04.2013 г., постановено по в.гр.д.№ 997/13 г., поради което съдът приема,  че същият е допустим и следва да бъде разгледан  по същество. 

 По основателността на предявеният иск:

             С оглед тежестта на доказване, която носи в производството ответникът следва да установи правото си на собственост за процесните имоти на заявеното основание.

             Ищцовото дружество „Девня Инвест” АД, гр.Девня сочи, че притежава  право на собственост, придобито чрез преобразуване на държавни предприятия по реда на  Търговския закон и ЗППДОП отм.  и ПМС № 53 от 1993 г. в качеството му на правоприемник на ДИФ „Девня Инвест” – дъщерно дружество на ДФ „Полихим”. Процесните имоти представляват  част от цялата площ от *** дка на експерименталното стопанство в с.Осеново, което е отразено в баланса на предприятието и участвало в увеличението на капитала съгласно Заповед № *** г. на Министерство на промишлеността. Твърди, че владее имотите съгласно уточняваща молба от *** г.

             По Картата на възстановената собственост  в ОСЗ *** за собственик на имотите е вписано  Министерство на земеделието и горите и същите са отбелязани като земи от Държавния поземлен фонд  въз основа на решение № *** от *** г. по реда на чл.18ж и чл.27 ППЗСПЗЗ.  

             Ответникът сочи в представения отговор, че  не е носител на  правото на собственост, а то принадлежи на  Държавата. Оспорва твърденията, че ищцовото дружество владее имотите, тъй като същите се владеят от трето лице – ЕТ „Джорджи – Георги Мижев”. 

             Видно от представения от ответника  договор за продажба на  имот и съоръжения от *** г.  ищецът „Девня  Инвест” АД е продал на третото лице ЕТ „Джорджи-69-Георги Мижев” описаните в същия договор съоръжения, разположени в процесния имот с № *** като е посочено, че владението се предава на купувача в деня на подписване на договора. Установено е от доказателствата по делото, че към датата на сключване на договора  продавачът  е бил собственик на отчуждените сгради и съоръжения, които са били включени в капитала на дружеството. От  представените скици на процесните имоти, издадени  от Общинска служба „Земеделие”,  гр.*** се установява, че същите са записани като ДПФ - МЗГ въз основа на решение № *** от ***000 г. по реда на чл.18ж и чл.27 ППЗСПЗЗ.

             Съгласно разпоредбата на чл.18ж ППЗСПЗЗ,  ОСЗ  постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината. Освен в случаите на чл.10, ал. 7 ЗСПЗЗ влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Съгласно чл.27 ППЗСПЗЗ  на основание на влезлия в сила план за земеразделяне общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост в което описва размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях. В решението се посочва амортизационният срок на трайните насаждения, оризищата и хидромелиоративните съоръжения. Към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие.

  Съдът намира за установено от доказателствата по делото, че процесните имоти се владеят  не от ответника,  а от  третото лице, доколкото с договора за продажба от *** г.  владението върху тях е предадено на купувача с приемо-предавателен протокол, подписан от двете страни.  

              Установи се от доказателствата, че  процедурата по изкупуване на прилежащата площ от третото лице, започнала по негово заявление не е приключила, поради което собственик на  процесните имоти е Държавата по силата на закона -  чл.18ж и чл.27 ППЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал.1 от Правилника за прилагане на закона за опазване на земеделските земи,  земеделската земя, върху която е извършено строителство преди влизането в сила на ЗСПЗЗ, без да е отчуждена, предоставена или да е променено предназначението по установения ред е държавна собственост. Установи се от доказателствата по делото, че процесните поземлени имоти не са отчуждавани с правна сделка или друг законоустановен ред,  поради което и правото на собственост не е прехвърлено.  От представените писмени доказателства се установява, че имота се владее не от ищеца, а от третото лице  ЕТ „Джорджи-69-Георги Мижев”. В хода на производството не са ангажирани доказателства от ищеца, които да оборват доказателствената сила на представените от ответника доказателства, удостоверяващи правото му на собственост. Имотите са държавна собственост на основание чл.53, ал.1 ППЗОЗЗ и са включен в баланса на земите в ДПФ, а по КВС сградите са отразени като собственост на ЕТ „Джорджи-69-Георги Мижев”. Предявените искове са  неоснователни и следва са отхвърлят.

              По направеното искане от МЗХ  с пр.осн.чл.78 ГПК, ищецът следва да му заплати разноски за производството в размер на *** лева за юриск.възнаграждение, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ.

 

 Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

             ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен предявеният от  „Девня Инвест” АД,  със седалище и адрес на управление гр.Девня, Промишлена зона, с ЕИК *********, представлявано от изп.директор С.К. иск против Министерство на земеделието и храните, гр.София, представлявано от Министъра  на земеделието и храните   и  против  Държавата, представлявана от  Министъра на регионалното развитие и благоустройството, при участието на третото лице  ЕТ „Джорджи-69-Георги Мижев”, със седалище и адрес на управление  гр.Варна, бул. „Ген.Колев”, бл.87, вх.Г, ет.5, ап.90, с ЕИК *********, представлявано от Г.Д.М. с ЕГН **********  за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на  недвижими  имоти, находящи се в землището на с.***, общ.***, представляващи  ПИ пл.№ *** с площ *** дка в м.*** при граници: ПИ с №№ ***, ***, ***, *** ведно с изградените в имота *** броя оранжерии;   ПИ пл.№ *** с площ *** дка в м.*** при граници: ПИ с №№ ***, ***, ***, *** ведно с изградените в имота *** броя сгради; ПИ пл.№ *** с площ *** дка в м.*** при граници: ПИ с №№ ***, ***, ***, *** ведно с изградените в имота *** броя сгради, на осн.чл.124 ГПК.

 

 

 ОСЪЖДА „Девня Инвест”  АД,  със седалище и адрес на управление гр.Девня, Промишлена зона, с ЕИК *********, представлявано от изп.директор С.К. да плати на  Министерство на земеделието и храните, гр.София разноски за производството в размер на *** лева, на осн.чл.78  ГПК.

 

 

 Решението  може да се обжалва с въззивна  жалба пред ВОС в двуседмичен  срок от връчване на съобщенията до страните.        

                                                                     

 

                                Районен съдия: