РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. К. , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215320200221 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-0281-000335 от 15.04.2021 г. на
Началник група към ОД на МВР П., РУ- К., на Л. ИВ. Р., ЕГН **********, от
гр. К., ул. „Ю.“ № 43 е наложено административно наказание на основание
чл.174 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/- глоба в размер
на 500 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. С посоченото наказателно
постановление били отнети и 10 контролни точки на основание Наредба № Із-
2539 на МВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата
прави искане за отмяната му като незаконосъобразно. Излага твърдения за
допуснати нарушения на процесуалните правила, които са накърнили
съществено правото му на защита.
1
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се
от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. Депозирано е писмено становище по делото, с което
се иска от съда да остави в сила атакуваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетел полицейски служители
Н. като актосъставител и П. като свидетел по акта, както и приобщените
писмени доказателства- наказателно постановление № 21-0281-000335 от
15.04.2021 г., АУАН серия АA № 766924 от 15.03.2021 г., талон за изследване
№ 071864 от 15.03.2021 г., справка за собственост на МПС, справка за
нарушител/водач, удостоверение за периодична проверка на анализатор на
алкохол в дъха, заповед № 8121з-825/19.07.2019 г.,заповед № 8121К-
14581/31.12.2019 г., заповед № 8121К-14578/31.12.2019 г., заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г., съдът намира за установено следното:
На 15.03.2021 г. свидетелите Н. и П.- младши автоконтрольори при РУ
на МВР- К. изпълнявали служебните си задължения контрол на безопасността
на движението. Около 21,50 часа полицейските служители спрели за проверка
в гр. К., до кръстовището на ул. „Ю.“ и ул. „К. В.“ движещ се от ул. „И.М.“
към главен път I-6 лек автомобил марка „Д. Ч.“ с рег. № ******, управляван
от жалбоподателя Р.. Същият бил изпробван за алкохол с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARBA- 0075, определящ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
2
въздух, който отчел 0,53 промила на хиляда алкохол в издишания въздух.
Водачът лъхал на алкохол. Заявил на проверяващите го служители на РУ, че
приема показанията на техническото средство. На водача бил издаден талон
за изследване, в който същият собственоръчно вписал, че не желае да бъде
изследван с доказателствен анализатор и не желае да му бъде извършвано
медицинско и химическо изследване.
Въз основа на констатираното, мл. автоконтрольор Н. съставил
процесния АУАН, с който приел, че Л.Р. е осъществил нарушение на чл.5 ал.3
т.1 от ЗДвП, тъй като на 15.03.2021 г., около 21,50 ч., в гр. К., на ул. „Ю.“ до
кръстовището с ул. „К. В.“ движещ се от ул. „И.М.“ към главен път I-6 лек,
жалбоподателят Р. управлявал собствения си лек автомобил марка „Д. Ч.“ с
рег. № ****** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда,
установено с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARBA-
0075, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, а именно 0,53 промила на хиляда. Водачът лъхал на
алкохол. Водачът приемал показанието на техническото средство и не желаел
да даде кръвна проба. Бил издаден талон за изследване № 071864 от
15.03.2021 г.
Така съставения АУАН бил подписан от Р. без възражения, като същия
получил препис от акта.
Въз основа на така съставения АУАН, на 15.04.2021 г. оправомощено
длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което при
идентични с акта обстоятелства по нарушенията, дата и място на извършване,
на жалбоподател било наложено административно наказание на основание
чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП- глоба в размер на 500 лв., за нарушение на чл.5 ал.3
т.1 от ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, и били отнети и 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539
на МВР.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
15.04.2021 г., а жалбата срещу него- депозирана на 19.04.2021 г.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът ползва
изцяло при постановяване на решението си, като безпротиворечиви помежду
3
си и пряко относими към предмета на доказване по делото.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът намира, че при издаването на наказателното
постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да
налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно
нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а
наказателното постановление- тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в
изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките
на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно
описание на нарушението, и на обстоятелствата по неговото извършване,
налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушението,
правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера
на наложената глоба. Индивидуализиран е нарушителят.
Тъй като акта се явява редовен от процесуална страна, то същия се
ползва и от презумптивна доказателствена сила, съобразно чл.189 ал.2 от
ЗДвП. Отразените в него констатации се установяват по безспорен и
категоричен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели- Н. и
П.. Жалбоподателят също не оспорва констатациите в акта.
С оглед гореизложеното съдът намира за безспорно и категорично
доказано, че жалбоподателя е осъществил вмененото му във вина нарушение
на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, тъй като не е спазил задължението си, визирано в
посочения текст на закона да не управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Р. е управлявал МПС на
процесната дата с концентрация на алкохол 0,53 промила на хиляда,
установено с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARBA-
0091, като е приел показанията му и е отказал да даде кръвна проба за
изследване.
Размерът на наложеното наказание на жалбоподателя- глоба в размер на
500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца е
съобразено с посочения фиксиран размер в разпоредбата на чл.174 ал.1 т.1 от
ЗДвП, която се явява относимата санкционна разпоредба към извършеното
4
нарушение.
Деянието не осъществява признаците на маловажен случай, независимо
от незначителното количество алкохол над максимално установеното,
съгласно чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП от 0,5 промила на хиляда. Значителна е
обществената опасност деянието и възможните неблагоприятни последици
вследствие управлението на МПС с алкохол, макар и в количество малко над
0,5 промила на хиляда, а именно 0,53 на хиляда. Жалбоподателят е имал
възможност да постави под съмнение резултата от техническото средство и в
тази връзка да даде кръвна проба по предвидения за това ред. Същият обаче
не го е сторил, като се е съгласил с отчетения резултат, установяващ
безспорно нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Във връзка с нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, за което на
жалбоподателя е наложено наказание по чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП са отнети
правилно и 10 контролни точки с атакуваното наказателно постановление,
съобразно разпоредбата на чл.6 ал.1 т.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.
за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, в сила от 23.03.2018 г.
С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0281-000335 от
15.04.2021 г. на Началник група към ОД на МВР П., РУ- К., с което на Л. ИВ.
Р., ЕГН **********, от гр. К., ул. „Ю.“ № 43 е наложено административно
наказание на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП- глоба в размер на 500 лв.,
както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за
5
нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, както и са отнети и 10 контролни точки
на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-
дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6