Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260609
В ИМЕТО НА НАРОДА
19.08.2021 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На петнадесети март две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ
АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 7905 по описа за 2019 година
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система Серия К № 3053814, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с
което на Х.П.Н., с ЕГН *********, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер
на 100/сто/ лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Пловдив да заплати на Х.П.Н.,
с ЕГН ********* сумата в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща сторените в настоящото
производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
М О
Т И В
И:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван
е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 3053814,
издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Х.П.Н., с ЕГН *********, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2,
т.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100/сто/ лева..
Жалбоподателят
Х.Н., в жалбата и депозирана писмена молба оспорва издадения срещу него
Електронен фиш /ЕФ/като незаконосъобразен и прави искане за неговата отмяна. Претендира
присъждане на направените в производството разноски. В съдебно заседание,
редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуаления му
представител, който пледира за уважаване на подадената жалба и отмяна на ЕФ.
Административнонаказващият
орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не взема
становище по подадената жалба.
Пловдивският
районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена
в срок, допустима е и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя Х.Н. е бил издаден Електронен фиш
за налагане на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 02.10.2017г.
в 01:08ч. в АМ „Тракия“ км.118+425 в посока гр.София,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство – стационарна система
„Sitraffic Lynx ERS 400“, за превишаване на разрешената скорост с 26 км/ч. при управление на
МПС – лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег.№ ****. Моторното превозно средство,
собственост на св.В.И.Б., се е движело с 166 км/ч, при разрешена скорост от 140
км/ч. Скоростта от 166 км/ч била с 3 % по-ниска от отчетената от
автоматизираното техническо средство от 172 км/ч – т.е. след приспаднат
толеранс от минус 3 %.
Първоначално ЕФ за процесното нарушение е бил
съставен на собственика на въпросния лек автомобил – св.Б., който попълнил и
подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която декларирал, че на процесната
дата превозното средство е било във владението на жалбоподателя Х.П.Н..
На базата на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
По правилността на електронния фиш настоящият
съдебен състав приема, че от събрания по делото доказателствен материал се
доказа осъществен състава на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 02.10.2017 г. в 01:08 часа в АМ „Тракия“ км.118+425 в посока
гр.София, е установено нарушение за
скорост с лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег.№ ****, който се е движил със
скорост от 166 км/ч при разрешена скорост от 140 км/ч, което съставлява
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Въпреки горното, след обективен и задълбочен
анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане възраженията на
страните, съдът приема, че НП е незаконосъобразно, тъй като от същите не се установява
по несъмнен и категоричен начин авторството на нарушението. Гласните
доказателства не потвърждават убедително фактическите и правни изводи,
направени от административнонаказващият орган относно това
кой е извършил нарушението на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Оспорването
на същите от жалбоподателя и непотвърждаването им от гласните доказателства, не
дава основание за категоричен извод относно авторството на жалбоподателя в
извършеното административно нарушение. В случая въз основа на попълнена от
собственика на процесния лек автомобил декларация във връзка с чл.189, ал.5 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Х.П.Н.,
но законът не придава формална доказателствена сила на тази декларация. Твърдението,
че Н. е управлявал автомобила при извършване на нарушението категорично се
отрича от него, и тази позиция е подкрепена от показанията на св. Е.Х.Н., които
няма основание да не бъдат приети и кредитирани от съда, особено при липса на
други, опровергаващи ги доказателства. Въпреки родствената връзка на същата с
жалбоподателя /негова дъщеря/, което принципно налага необходимост от
по-внимателен прочит на нейните показания, съдът приема за достоверни
показанията на св.Н., които се подкрепят от събраните по делото доказателства. От показанията й, включително и от приложените
по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е претърпял исхемичен
мозъчен инсулт, довел до почти парализиране на дясната му страна и трудно
придвижване. По тази причина жалбоподателят е живеел при своята дъщеря – св.Н..
Същата е категорична в показанията си, че на датата и часа на нарушението
нейният баща се е намирал в жилището й, заедно с брат й, неговата приятелка и
бившия приятел на свидетелката. От своя страна в показанията си св.В.Б. е
категоричен, че е предоставил въпросното МПС на племенника на жалбоподателя – З., но „не съм давал
автомобила на Х.“, като сочи, че „много преди 2017 г“. е дал на жалбоподателя
бус, „но е било много отдавна“. Тази част от показанията му е в явно
противоречие с попълнената от него декларация за предоставяне на информация по
нарушение във връзка с разпоредбите на чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която е
декларирал и посочил жалбоподателя като лице, на което е предоставил превозното
средство за ползване. Отделно от това в показанията си св.Б. твърди, че З. му е
споделил, че е дал на жалбоподателя процесното МПС. Последното обаче не беше
доказано с необходимата безспорност и категоричност от страна на наказващият
орган. Налага се извод, че авторството на нарушението не е установено и
доказано по изискуемия от закона несъмнен и изричен начин, което е възложено в
тежест на наказващия орган. Недоказаността на авторството съставлява
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
С оглед изложените съображения Електронният фиш
следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се
дължат единствено на жалбоподателя, който е направил искане за присъждане на
разноски в размер на 360 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, извършените
процесуални действия, както и имуществения интерес, съдът намира, че претендирания
размер на адвокатско възнаграждение е справедлив, поради което следва
въззиваемата страна да бъда осъдена да заплати сумата в размер на 360 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
М.М.