№ 325
гр. Шумен, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630201192 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето
с автоматизирано средство или система серия Г, №0037432 от 31.08.2021 год. издаден от ОД
на МВР, с който на ЕТ „В.И. – В.“, с ЕИК824140673, със седалище и адрес на управление:
**************, представляван от В.А.И., с постоянен адрес: ************** е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лева /две хиляди лева/
на основание чл.638, ал.4 от Кодекса за застраховане КЗ/, във вр. с чл.638, ал.1, т.2 от КЗ,
във вр. с чл.461, т.1 от КЗ за извършено нарушение на чл.483, ал.1 т.1 от КЗ.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно. В допълнителна писмена молба, депозирана на
01.07.2022 год. с оглед дадени на страната указания, уточнява, че жалбата е била депозирана
до Районен съд – Шумен срещу електронен фиш серия Г, №0037432 от 31.08.2021 год.
В съдебно заседание не се явява лично и не изпраща представител. От името на
едноличния търговец, чрез упълномощен представител на 05.09.2022 год. е депозирана
допълнителна писмена молба, в която заявяват, че поддържат жалбата и молят електронния
фиш да бъде отменен.
Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли
обжалваният електронен фиш да бъде потвърден изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
1
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
ЕТ „В.И.-В.“, представляван от В.А.И. е собственик на специален товарен автомобил
марка МАН ТГХ 26.480 ЛЛ, с рег.№ЕН5858КТ. Посоченият автомобил на 31.08.2021 год. се
движел по главен път I-4, км.253+346. Автомобилът бил заснет с автоматизирано
техническо средство тип „ARH CAM S1”, с №11743C3, като при извършена проверка в
базата данни на Гаранционен фонд било установено, че по отношение на този автомобил
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Впоследствие, след установяване собствеността на автомобила бил издаден електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено със стационарно автоматизирано техническо
средство серия Г, №0037432 от 31.08.2021 год. издаден от ОД на МВР – гр.Шумен, с който
на ЕТ „В.И. – В.“, с ЕИК824140673, със седалище и адрес на управление: **************,
представляван от В.А.И., с постоянен адрес: ************** е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лева /две хиляди лева/ на основание
чл.638, ал.4 от Кодекса за застраховане КЗ/, във вр. с чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, във вр. с чл.461,
т.1 от КЗ за извършено нарушение на чл.483, ал.1 т.1 от КЗ. Същият бил връчен на лицето на
27.10.2021 год.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита на свидетеля С. К. Г.,
както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля С. К. Г., доколкото същият е
работил с техническото средство, заснело автомобила на жалбоподателя и показанията му
почиват на негови преки впечатления за фактите, за които свидетелства. В същото време
показанията му са непротиворечиви, последователни и кореспондират с останалия събран по
делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
В разпоредбата на чл.461 от КЗ са подробно изброени всички задължителни
застраховки, като в т.1 на същия член, като такава е посочена "Гражданска отговорност" на
автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква "А" от приложение №1, а именно застраховката,
свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство. В същото време
съгласно разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ Договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
2
спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от
собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че именно
ЕТ „В.И. – В.“, с ЕИК824140673 е собственик на посоченото по-горе МПС – специален
товарен автомобил марка МАН ТГХ 26.480 ЛЛ, с рег.№ЕН5858КТ, както и че този
автомобил на 31.08.2021 год. е бил в движение по главен път I-4, км.253+346. Както става
ясно от материалите по делото и по-конкретно от извършена проверка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ в Гаранционния фонд към 31.08.2021 год. по
отношение на посоченото превозно средство не е имало валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“. От представената като писмено доказателство по делото
Застрахователна полица №BG/22/12000641383/01.03.2021 год., се установява, че е бил
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на посочения в
електронния фиш автомобил, марка МАН ТГХ 26.480 ЛЛ, с рег.№ЕН5858КТ с валидност на
застраховката от 00.00 часа на 01.03.2021 год., като застрахователната премия е била
разсрочена на четири вноски. По делото липсват доказателства застрахователната премия с
дата на падеж 01.06.2021 год. да е била платена.
Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят, в качеството си на собственик
на посоченото по-горе превозно средство, във връзка с притежаването и използването, на
което и по отношение, на което не е имало валидна застраховка “Гражданска отговорност”,
действително е осъществил от обективна страна административно нарушение по чл.483, ал.1
от КЗ, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ.
Разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ изрично предвижда, че Когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1. В настоящия случай
наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на ЕТ „В.И. – В.“, с ЕИК824140673
в качеството на собственик на посоченото превозно средство, като правилно на едноличния
търговец е била наложена предвидената в разпоредбата на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ
имуществена санкция в предвидения в посочената разпоредба размер от 2000 лева.
В същото време обаче настоящият състав намира, че в хода на административно-
наказателното производство са допуснати процесуални нарушения, които са довели до
накърняване правото на защита на жалбоподателя и които не могат да бъдат санирани в
хода на настоящото производство.
Видно от текста на самия електронен фиш, в същия липсва текстово описание на
конкретно административно нарушение. В титулната част на фиша, след описание на
мястото, на което е било извършено заснемането на автомобила с помощта на
автоматизираното техническо средство, са посочени данни, касаещи различен вид
административно нарушение – въведено ограничение на максимално допустимата скорост
на движение, пътния знак, с който същото е въведено, допустимия толеранс, който уредът
3
отчита и др., касаещи евентуално административно нарушение, представляващо движение с
несъобразена с пътните знаци скорост. В същото време е посочено, че с описаното
автоматизирано техническо средство е било констатирано нарушение на Кодекса за
застраховане, но липсва текстово посочване на конкретното административно нарушение.
Едва в диспозитивната част на електронния фиш е посочено цифром, че наказанието се
налага за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.638, ал.4 от КЗ, във вр.
с чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, във вр.с чл.461, т.1 от КЗ. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно нормата на чл.647, ал.3 от КЗ, правилата за издаване на
електронен фиш при установено с АТСС нарушение на КЗ са тези по ЗДвП, а нормата на
чл.189, ал.4 изр.2 от ЗДвП предвижда фишът да съдържа описание на нарушението. В
обжалвания ЕФ липсва конкретизация на съставомерните от обективна страна елементи на
нарушението, съответно няма описание на конкретното нарушение от обективна страна. С
посочването в ЕФ на административно-наказателната разпоредба на чл.638, ал.4 от КЗ, във
вр. с чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, не може да се замества изискуемото от закона описание на
нарушението. Това представлява нарушение на особените процесуални правила, предвидени
в ЗДвП, към който приложимият КЗ препраща. Посоченото некоректно посочване на
нарушението и липсата на текстово описание на същото, е довело до неяснота и
невъзможност жалбоподателят да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършил,
а от тук и до невъзможност да организира защита си по един адекватен и коректен начин. То
е съществено по своя характер, доколкото липсата на описание на обективните признаци на
нарушението винаги, дори и при изрично и вярно посочване на нарушените норми, води до
нарушение на правото на защита на наказаното лице.
В подкрепа на изложеното е и константната практика на Административен съд –
Шумен и по-конкретно Решение №159 от 01.06.2021 год. КАНД №127/2021 год. на ШАС,
Решение №100 от 26.03.2021 год. по КАНД №72/2021 год. на ШАС, Решение №91 от
18.03.2021 год. по КАНД №62/2021 год. на ШАС и др., които са постановени по идентични
казуси.
Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че електронния фиш, предмет на
обжалване по настоящото дело се явява неправилен и незаконосъобразен и като такъв
следва да бъде отменен изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е
направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и
обстоятелството, че в настоящото производство жалбоподателят е представил доказателства
4
за направени разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 370 лева намира, че
искането за присъждане на разноски се явява основателно и доказано.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето
с автоматизирано средство или система серия Г, №0037432 от 31.08.2021 год. издаден от ОД
на МВР, с който на ЕТ „В.И. – В.“, с ЕИК824140673, със седалище и адрес на управление:
**************, представляван от В.А.И., с постоянен адрес: ************** е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лева /две хиляди лева/
на основание чл.638, ал.4 от Кодекса за застраховане КЗ/, във вр. с чл.638, ал.1, т.2 от КЗ,
във вр. с чл.461, т.1 от КЗ за извършено нарушение на чл.483, ал.1 т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН ОД на МВР – гр.Шумен да заплати на
ЕТ „В.И. – В.“, с ЕИК824140673, със седалище и адрес на управление: **************,
представляван от В.А.И., с постоянен адрес: ************** сумата от 370 /триста и
седемдесет/ лева, представляваща направени в настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5