РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. Видин, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Тодор Г. Попиванов
при участието на секретаря Полина П. К.а
като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело №
20211320102064 по описа за 2021 година
Предявен е иск от ЕТ „ГЕЙТАП – Георги Георгиев“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Видин, ж.к. „Химик“ 14, вх. А, ап. 7,
представлявано от Георги Борисов Георгиев, против Н. Б. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. Видин, ул. „Г.“ № 72 с правно основание чл. 211 от
КТ, във връзка с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ.
Твърди се от ищеца, че ответницата е работила при него в периода от
10.08.2015 г. до 03.08.2021 г., когато въз основа на Заповед № 064 трудовото й
правоотношение било прекратено. Сочи, че същата е заемала длъжността
„барман“, а от 01.06.2020 г. – „продавач-консултант“.
Ищецът излага, че във връзка с дейността на предприятието му на 20.06.2021
г. е започнала инвентаризация въз основа на Заповед № 11/18.06.2021 г., като
е ревизиран периода от 01.06.2020 г. до 20.06.2021 г. Поддържа, че при
инвентаризацията били открити липси в размер на 7644.38 лева. След
констатиране на посочените липси, излага, че била назначена допълнителна
инвентаризация със Заповед № 26/11.08.2021 г. за периода от 20.06.2021 г. до
14.08.2021 г., като за проверявания период били установени допълнително
липси в размер на 1904.10 лева. Твърди, че общият размер на установените
1
липси възлиза на 9548.48 лева.
Посочва, че на продавачките в магазина са поискани обяснения във връзка
със започнатото от работодателя дисциплинарно производство. Излага, че на
ответницата не били изплатени две работни заплати, поради което същата
преди приключване на дисциплинарното производство подала заявление за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от
КТ, като въз основа на това била издадена Заповед № 25/03.08.2021 г. за
прекратяване на трудовия й договор.
Ищецът твърди, че след прекратяване на трудовия договор ответницата
продължава да му дължи горепосочените суми, поради което за него се явява
правния интерес от предявяване на иска.
Иска се от съда да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 9548.48
лева, представляващи липси в резултат на дейността й като продавач –
консултант, ведно със законната лихва от предявяването на настоящия иск до
окончателното издължаване на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответника е постъпил отговор по делото, с
който се оспорва иска като недопустим и неоснователен. Счита, че следва по
безспорен начин да бъде доказано наличие на виновност и наличие на щета,
причинена от работника по време на извършване на трудовия процес, с което
да е ощетил работодателя си. Според ответника обезщетението което следва
да се удържи от работника не трябва да надвишава месечният му трудов
доход, получаван в предприятието на ищеца. Поддържа, че на работното си
място при ищеца като продавач-консултант е работила с още един работник –
Боянка Иванова Велкова и че същата е солидарно отговорна на пълно
основание за причинени вреди, в случай че такива са причинени. Твърди, че
за да се инициира производство по чл. 211 от КТ, работодателят трябва да е
установил размера на щетата надлежно и със съответната финансова
документация да е осчетоводил такава загуба. Навежда възражения, че
направената справка по приходни стокови разписки, приложена като
доказателство по делото, не отговаря на изискванията и критериите на
счетоводна експертиза, както и финансова такава, която да е била представена
на работника продавач-консултант и на която същият да се е подписал и
уведомил за причинената от него вреда. Твърди, че претенциите на ищеца
2
почиват само на негови съждения, които не са финансово счетоводно
доказани по безспорен начин и не са издадени от оторизиран финансов
ревизьор, т. е. оспорват се документите по извършените инвентаризации.
Ответницата сочи, че ищецът неправомерно и без законово основание не й е
изплатил заплати, за което е санкциониран от Дирекция „Инспекция по
труда“ – Видин и за което има влязло в сила Решение № 105 на
Административен съд – Видин по АД № 182/2021 г.
Претендират се направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори между страните, че по силата на сключен между тях
трудов договор № 55/10.08.2015 г. и допълнително споразумение от
01.06.2020 г. ответницата е заемала при ищеца първоначално длъжността
"барман”, а в последствие от 01.06.2020 г. длъжността „продавач-
консултант“.
На 03.08.2021 г. ответницата е подала молба до Управителя на ищцовото
дружество, с която е заявила желание за прекратяване на трудовото
правоотношение, считано от 03.08.2021 г.
Със заповед № 064/03.08.2021 г. трудовото правоотношение между страните е
прекратено, считано от 03.08.2021 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ –
поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение на ответницата.
Със заповед № 11/18.06.2021 г. на ЕТ „Гейтап – Георги Георгиев“ гр. Видин
/лист 35 от делото/ е разпоредено провеждането на инвентаризация на стоката
в Магазин за хранителни стоки, намиращ се на ж.п. гара – Видин, като е
посочено в заповедта да се пристъпи към инвентаризация на 20.06.2021 г. от
комисия в състав – Георги Георгиев и МОЛ – Боянка Велкова Иванова и Надя
Божинова В.. Видно от заповедта ищцата е подписала същата. Резултатите от
инвентаризацията са обективирани в съставените инвентаризационни описи,
3
озаглавени като „Инвентаризация на магазин за хр. стоки ж.п. гара на
20.06.2021 г. – 20 листа /от лист 38 до лист 57 от делото/. Видно от
представените инвентаризационни описи е че в края на страниците,
удостоверяващи извършена инвентаризация са положени подписи, но липсват
данни за лицата, положили подписите. След приключване на
инвентаризацията е съставен документ, озаглавен „Магазин ЕТ – Гейтап -
Рекапитулация за магазин хр. стоки 01.06.2021 г. – 20.06.2021 г.“ – 2 листа
/лист 36 и лист 37 от делото/, в който е отразено „Общо 7644.38 лева“, но
никъде в документа не е отразено, че това е размера на констатираните липси.
Документът носи подписа единствено на управителя на ищцовото дружество.
Със заповед № 26/11.08.2021 г. на ЕТ „Гейтап – Георги Георгиев“ гр. Видин
/лист 14 от делото/ е разпоредено провеждането на инвентаризация на стоката
в Магазин за хранителни стоки, намиращ се на ж.п. гара – Видин, като е
посочено в заповедта да се пристъпи към инвентаризация на 14.08.2021 г. от
комисия в състав – Георги Георгиев и МОЛ – Боянка Иванова и Н.В.. Видно
от заповедта ищцата е подписала същата. Резултатите от инвентаризацията са
обективирани в съставените инвентаризационни описи, озаглавени като
„Инвентаризация на магазин за хр. стоки в ж.п. гара – 14.08.2021 г.“ /лист 16
до лист 33 от делото/. Видно от представените инвентаризационни описи е че
в края на страниците, удостоверяващи извършена инвентаризация са
положени подписи, но липсват данни за лицата, положили подписите. След
приключване на инвентаризацията е съставен документ, озаглавен „Магазин
хр. стоки – 14.08.2021 г.“ /лист 15 от делото/, в който е отразено „Разлика –
1904.10 лева“, но никъде в документа не е отразено, че това е размера на
констатираните липси. Документът носи подписа единствено на управителя
на ищцовото дружество.
След приключване на двете инвентаризации, във връзка с установените липси
е съставен документ озаглавен „Обобщение за общия размер на липсите,
установени след направените два броя инвентаризации“ /лист 34 от делото/, в
който е отразена обща сума – 9548.48 лева, който също е подписан
единствено от управителя на ищцовото дружество.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че
същата е изготвена по представени от ищеца стокови разписки и отчети,
както и обобщени по месеци справки на същите. В заключението си вещото
4
лице е посочило,
че липсите при извършената на 20.06.2021 г. инвентаризация възлизат на
7733.10 лева /за периода от 01.06.2020 г. до 20.06.2021 г./;
че липсите при извършената на 14.08.2021 г. инвентаризация възлизат на
1904.10 лева /за периода от 20.06.2021 г. до 14.08.2021 г./
че Общият размер на липсите за ревизираните периоди от 01.06.2020 г.
до 20.06.2021 г. и от 20.06.2021 г. до 14.08.2021 г. възлиза на 9637.20
лева.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от
правна страна следното:
С осъдителния иск по чл. 211 от КТ вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ
работодателят реализира правото си на обезщетение от работник,
осъществяващ отчетнически функции /функции по събиране, съхранение,
разходване и отчитане на парични и материални ценности/ при констатирана
липса в повереното на отчетника имущество. При предявен иск за ангажиране
на пълна имуществена отговорност по чл. 207, ал.1, т.2 КТ в тежест на
работодателя - ищец е да установи следните правопораждащи факти: 1/
съществуване на трудовоправно отношение с ответника към момента на
установяване на липсата; 2/ възложена на последния отчетническа функция; и
3/ наличието на липса, която трябва да е с неустановен произход. В тежест на
работника - материално отговорно лице, е да опровергае презумпцията, че
липсата е причинена от него или по негова вина /в този смисъл Решение №
280/ 02.06.2009 г. по гр.д.№ 758/ 2009 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 56/
10.03.2010 г. по гр.д.№ 450/ 2009 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 123 от
30.05.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 890/ 2010 г. на ВКС, III ГО, постановени по
реда на чл. 290 ГПК/.
Не е спорно по делото, че заеманата от ответницата длъжност е на материално
отговорно лице и отчетник на стоково-материални и парични средства,
въпреки, че по делото не е представена длъжностна характеристика на
ответницата, това обстоятелство не е оспорено от нея, поради което съдът го
приема за установено. Легално определение за отчетник няма. Извежда се
5
чрез тълкуване от законовото предвиждане, за всеки конкретен случай и това
е работник или служител, на когото е поверено събирането, съхраняването,
разходването или отчитането на парични или материални ценности.
Ищецът твърди, че ответницата му дължи процесната сума, която
представлява липси в резултат на дейността й като продавач-консултант.
Ответницата оспорва направената справка по приходни стокови разписки,
приложена към делото, твърди, че не й е била представена и че същата не е
подписана от нея и не е била уведомена за причинената от нея вреда.
Нормативната основа за инвентаризация е уредена от Закона за
счетоводството (глава III, раздел 2). Инвентаризацията е процес на подготовка
и фактическа проверка чрез различни способи на стойностите и натуралните
параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена
дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и
установяване на евентуални разлики.
В процеса на извършване на инвентаризация се различават следните етапи:
подготовка и провеждане на инвентаризациите; изготвяне на сравнителни
ведомости; обработване и анализиране на резултатите от инвентаризацията;
осчетоводяване на резултатите от извършената инвентаризация.
Инвентаризацията се извършва от специална комисия по ред, определен от
органите на управление на предприятието, с цел достоверното представяне на
активите и на пасивите във финансовия отчет. Инвентаризацията се извършва
от комисии, назначени със заповед на ръководителя на предприятието –
инвентаризационни комисии.
Предприятията определят и спазват едни и същи правила при
инвентаризирането, като отчитат спецификата на своята дейност. Допустимо
е да не се осъществи инвентаризация при смяна на материалноотговорни
лица, ако те поемат солидарно отговорността и дадат писмено съгласие за
това. Същото важи и за колективна имуществена отговорност, при промяна в
състава на колектива, ако се постигне писмено съгласие от членове на
колектива, може да не се извърши инвентаризация.
Преди започване на инвентаризацията лицата, отговарящи за отчетния обект,
трябва да подпишат декларация, че всички получени до започването на
инвентаризацията документи са предадени в счетоводството на
предприятието. В декларацията се отразява и принадлежността на наличните
6
парични средства. По делото не е представена такава декларация, подписана
от ответницата.
Инвентаризацията се осъществява по предварително утвърден план. Планът и
организацията на инвентаризацията се определят от лицето, което подписва
финансовия отчет на предприятието. Обикновено това е главният
счетоводител. Необходимо е в плана да се посочат датите на започване и
приключване на инвентаризацията. По делото липсва представен
предварително утвърден план за организация на инвентаризацията. В
заповедите, с които се разпорежда започване на инвентаризация липсват дати
за приключване на инвентаризацията, посочена е само дата на започване на
същата. Периодът на самата инвентаризация също не е посочен в заповедите.
Инвентаризацията приключва със съставянето на протоколи. В тези
протоколи се обобщава информацията от описите и се представят данни от
записванията по счетоводните сметки. Така се осъществява сравняване на
фактическите наличности на отчетните обекти в количествено и в стойностно
изражение с това, което е отразено по счетоводните документи. За
извършената инвентаризация се съставят следните документи:
инвентаризационен опис;
сравнителна ведомост;
инвентаризационен опис със сравнителна ведомост.
В инвентаризационния опис се отразяват количествени и стойностни данни от
осъществената фактическа проверка на отчетните обекти. Винаги описът е
към определена дата. В сравнителната ведомост се отразяват данните от
инвентаризационния опис и от счетоводните сметки. Така се съпоставя
фактическото състояние с това, което е отразено в счетоводството.
Допустимо е да се комбинира инвентаризационен опис и сравнителна
ведомост и тогава се съставя инвентаризационен опис – сравнителна
ведомост. Инвентаризационният опис и сравнителната ведомост трябва да
съдържат следните реквизити: шифър и вид на актива; мярка; фактическа и
счетоводна наличност в натурално изражение, единична цена и стойност;
разлики (липси или излишъци) в натурално изражение, единична цена и
стойност.
Съставените документи от инвентаризацията се подписват от членовете на
7
комисията и от лицето, отговарящо за отчетния обект. Видно от
представените инвентаризационни описи за двете извършени инвентаризации
е, че в края на страниците, удостоверяващи извършена инвентаризация са
положени подписи, но липсват данни за лицата, положили подписите.
За резултатите от инвентаризацията се съставят и други документи, които се
утвърждават от ръководителя на предприятието. Те могат да бъдат:
протокол за компенсации на липси с излишъци;
протокол за липси за сметка на предприятието;
протокол за липси за сметка на материалноотговорните лица;
протокол за липси, отразени като вземания от неизвестни лица – до
приключване на следствените действия.
При инвентаризацията се установяват констатираните липси, излишъци,
както и неправилно отчетените активи, капитали и пасиви. При установяване
на липса за сметка на материалноотговорните лица вземането се отразява по
по-високата от отчетната стойност или справедливата стойност (продажната
цена) на липсващия актив.
Видно от данните по делото е, че след приключване на първата
инвентаризация е съставен документ, озаглавен „Магазин ЕТ – Гейтап -
Рекапитулация за магазин хр. стоки 01.06.2021 г. – 20.06.2021 г.“ – 2 листа
/лист 36 и лист 37 от делото/, в който е отразено „Общо 7644.38 лева“, но
никъде в документа не е отразено, че това е размера на констатираните липси.
След приключване на втората инвентаризация е съставен документ, озаглавен
„Магазин хр. стоки – 14.08.2021 г.“ /лист 15 от делото/, в който е отразено
„Разлика – 1904.10 лева“, но никъде в документа не е отразено, че това е
размера на констатираните липси. След приключване и на двете
инвентаризации е изготвен документ, озаглавен като „Обобщение за общия
размер на липсите, установени след направените два броя инвентаризации“
/лист 34 от делото/, в който е отразена обща сума – 9548.48 лева, който също
е подписан единствено от управителя на ищцовото дружество.
Горецитираните документи за резултатите от инвентаризациите носят
подписа единствено на управителя на ищцовото дружество, не са подписани
от другите членове на комисията, не е видно дали същите са запознати с
размера на констатираните липси. Няма данни да е изготвен протокол за
8
липси за сметка на материалноотговорните лица, с който те да са се запознали
и да са уведомени за съответните липси и че същите са за тяхна сметка.
Изготвените документи, озаглавени „Магазин ЕТ – Гейтап - Рекапитулация за
магазин хр. стоки 01.06.2021 г. – 20.06.2021 г.“ /лист 36 и лист 37 от делото/ и
„Магазин хр. стоки – 14.08.2021 г.“ /лист 15 от делото/ представляват частни
документи по смисъла на чл. 180 от ГПК, подписани са само от ищеца и
съставляват единствено доказателство, че изявленията, които се съдържат в
тях са направени от лицето, което е издало документа. Те не удостоверяват
неизгодни за издателя факти, поради което нямат материална доказателствена
сила, а само формална такава. Законът не предвижда изявленията, които са
материализирани в частен документи да имат задължително обвързващо за
съда действие. Съдържанието им се преценява от съдията по вътрешно
убеждение, във връзка с останалите обстоятелства по делото съгласно
принципа на чл. 12 ГПК. Следователно, когато е представен частен писмен
документ с определено съдържание, съдът преценява доколко то отговаря на
действителното положение чрез съпоставката му с останалите материали по
делото и по вътрешно убеждение, без да е обвързан в оценката си по силата на
закона.
Назначената съдебно-счетоводна експертиза по делото е изготвена по
документи, предоставени на вещото лице от ищеца, а именно: стокови
разписки, отчети и обобщени по месеци справки на същите. Съдът счита в
настоящия случай, че заключението на вещото лице е компетентно
изготвено, но същото е изготвено по документи от ищеца, както и на база
извършените инвентаризации, които както се установи по-горе не са
извършени по съответния ред, поради което следва де се приеме, че
отразените в заключението изводи не могат да обусловят отговорност на
ответницата за твърдяните от ищеца липси.
В тежест на ищеца е да установи наличие на липса, като в настоящия процес
съдът счита, че от представените от ищеца доказателства не се доказва такава
да е налице – поради което и предпоставките за ангажиране на отговорността
по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ не са налице. Съдът намира, че ищецът не е доказал
по несъмнен начин последния елемент от фактическия състав на чл. 211 от
КТ, във връзка с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ за ангажиране пълната имуществена
отговорност на ответницата, а именно в предприятието на ищеца да е налична
9
липса с неустановен произход, чието наличие да е в причинна връзка с
изпълняваната от ответницата материално-отчетническа длъжност. Съдът
намира, че горецитираните документи, обективиращи резултатите от
извършените инвентаризации не съставляват годно доказателство за
отразените в същите обстоятелства относно твърдяните липси, които да
обосноват несъмнен извод за отговорност на ответницата за тези липси.
Липсата по правната си същност е щета с неустановен произход, състояние на
неотчетност и като такава част от материалноправния състав на предвидената
в закона отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ. Съгласно посочената
разпоредбата, отчетникът отговаря при липса в пълен размер, заедно със
законната лихва от деня на причиняване на щетата, а ако това не може да се
установи – от деня на откриване на липсата. В тези случаи, законодателят
въвежда презумпция за причиняване на недостига от отчетника, комуто
ценностите, в случая стоки са поверени, като при констатация на липси
тежестта на доказване в производството се носи от отчетника, който следва
да докаже, че не е причинил щетата. Именно това доказване бе проведено от
ответника в рамките на настоящото производство. Установи се, че актовете за
установяване на липси в търговския обект са издадени и подписани
единствено от ищеца; установи се, че същите не са подписани от ответницата
и няма водена кореспонденция между ЕТ и ответницата за процесните липси,
тоест документите, представени от ищеца представляват единствено негови
твърдения за липси, направени в писмен вид. Последните следва да бъдат
доказани при пълно доказване въз основа на първична счетоводна
документация.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че искът се явява неоснователен и
недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответницата направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „ГЕЙТАП – Георги Георгиев“ с ЕИК *********, със
10
седалище и адрес на управление: гр. Видин, ж.к. „Химик“ 14, вх. А, ап. 7, представлявано от
Георги Борисов Георгиев срещу Н. Б. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ул. „Г.“ № 72
иск с правно основание чл. 211 от КТ, във връзка с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ за заплащане на
сумата от 9548.48 лева, представляващи липси в резултат на дейността й като продавач –
консултант, ведно със законната лихва от предявяването на иска – 06.10.2021 г. до
окончателното издължаване на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЕТ „ГЕЙТАП – Георги Георгиев“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Видин, ж.к. „Химик“ 14, вх. А, ап. 7, представлявано от Георги Борисов
Георгиев да заплати на Н. Б. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ул. „Г.“ № 72
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 /триста/
лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
11