№ 368
гр. Петрич, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20231230101060 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба от М. К. П., ЕГН ********** от
село Б., ул.“М.П.“ № **, община П., действащ чрез адвокат Д. В. М., АК гр.П.
бул.“П.ш.“ № **, ет.*, ап.* срещу „С.К. ООД, ЕИК ******, седалище и адрес
на управление гр.С., район „С.“, ул.“С.“ № **, ет.*, представлявано от Н.П.П.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за паричен заем №
812670/13.02.2023 г., съгласно който дружеството-ответник се е задължило да
предаде на ищеца кредит в размер на 900 лева, а последният се е задължил да
върне кредитната сума ведно с лихва, в общ размер 1 114, 22 лева чрез
заплащане на 10 вноски. По силата на постигнатите договорености
кредитополучателят се е задължил да заплати и неустойка на кредитодателя в
размер 1 005,78 лева, чрез заплащане на 10 вноски или общо дължима по
договора сума от ищеца в размер 2 120 лева.
Ищецът счита неустоечната клауза за нищожна, като противоречаща на
чл.19, ал.4 ЗПК вр. с чл.21, ал.1 ЗПК. Твърди, че клаузата за неустойка е в
противоречие с добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5, т.19
ЗЗП, чл.146, ал.1 ЗЗП. Релевира подробни правни съображения.
С гореизложеното обосновава правния си интерес от предявяване на иск да
1
се обяви за нищожна неустоечната клауза в Договор за паричен заем №
812670/13.02.2023 г., сключен между М. К. П., ЕГН ********** от село Б.,
ул.“М.П.“ № **, община П. и „С.К. ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление гр.С., район „С.“, ул.“С.“ № **, ет.*, представлявано от Н.П.П.
поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и нарушаване на
добрите нрави.
Ищецът претендира съдебни разноски, прави доказателствени искания,
представя писмено доказателство.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на
ответника, който в законоустановения срок депозира писмен отговор, ведно с
препис за ищеца. С отговора на исковата молба ответникът заявява признание
на предявения иск. Релевира подробни съображения за наличие в случая на
хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, и моли да не бъдат възлагани в тежест на
дружеството съдебни разноски. Заявява възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
С определение по чл.140 ГПК съдът е обявил на страните проекта на доклад
по делото. Със същия в раздел „Кои права и обстоятелства се признават“ и
раздел „Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване“ съдът е обявил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, на които е
основана претенцията.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Заявява воля
за разглеждане на делото в негово отсъствие. Депозира писмена молба, с
която поддържа предявения иск. По същество на делото пледира за уважаване
на претенцията като доказана и основателна. Претендира съдебни разноски,
представя списък по чл.80 ГПК и доказателства. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско
възнаграждение.
За ответника – редовно призован, в съдебно заседание представител не се
явява. Не изразява становище по проекта на доклад по делото. Не прави
доказателствени искания.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна
следното:
2
Страните не спорят, а събраните писмени доказателства установиха, че на
13.02.2023 година страните са сключили Договор за паричен заем № 812670,
по силата на който ищецът се е задължил да върне на ответника общо сумата
от 1 114,22 лева, от която 900 лева главница по заема и 214,22 лева
възнаградителна лихва чрез 10 месечни погасителни вноски. По силата на
постигнатите договорености ищецът се задължил да заплати на кредитора и
неустойка - за неизпълнение на поетото с договора задължение в тридневен
срок от сключването на договора да осигури обезпечение за кредитора, в
размер 1 005,78 лева, платими чрез 10 месечни погасителни вноски, или общо
дължима от заемополучателя сума по договора 2 120 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
С писмения отговор на исковата молба ответникът е признал
основателността на иска за нищожност на неустоечната клауза от процесния
договор за паричен заем. С оглед на това предявеният иск следва да бъде
уважен изцяло като основателен и без съда да обсъжда всички изложени в
тази насока доводи, доколкото признатото право не противоречи на закона
или на добрите нрави и с него ответникът като кредитор по процесното
правоотношение може да се разпорежда.
За пълнота на изложението следва да се посочи:
В случая процесната неустойка е предназначена да санкционира
кредитополучателя за виновно неизпълнение на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на заема, съобразно договора и
общите условия. Съдът намира, че въведените в договора условия към
изискваното обезпечение, както и срокът му за предоставяне създават
значителни затруднения за кредитополучателя за изпълнение на договора. На
следващо място, посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в
чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за
ползване, съответна на получените гаранции. В случая е предвидено
задължение за преодставяне на обезпечение след сключване на договора, като
непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на преки вреди за
3
кредитора, който би следвало да прецени възможносттите на
кредитополучателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на
кредит към датата на сключване на договора с оглед на индивидуалното
договаряне на условията по същия. Поради това следва да се приеме, че
процесната неустойка, уговорена разсрочено, съобразно погасителния план
към договора и включена в размера на погасителната вноска по същество има
за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по
този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4
ЗПК, според която годишния лихвен процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на МС на Р България.
Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна. Затова, предвид и направеното от ответника
признание на иска, съдът намира същият за основателен, поради което следва
да го уважи изцяло.
В допълнение следва да се посочи, че основната цел на процесната
неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя
за сметка на заемополучателя, до увеличаване на дължимата за връщане сума,
поради което противоречи на добрите нрави и е нищожна и поради
накърняване на добрите нрави.
Клаузата за неустойка е и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй
като предвижда заплащане на необосновано висока неустойка.
Неустоечната клауза е нищожна и на основание чл.146, ал.1 ЗЗП вр. чл.24
ЗПК, тъй като не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП,
като според съда същата безспорно е част от стандартно, предварително
изготвен формуляр на договора и на практика кредитополучателят е лишен от
възможността при сключването му да влияе върху неговото съдържание.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да понесе сторените от ищеца съдебни разноски в размер на 50 лева
заплатена държавна такса.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА в полза на процесуалния представител на
ищеца, а именно адв. Д. В. М., Адвокатска колегия град П. следва да бъде
4
присъдено адвокатско възнаграждение за осъществената в полза на ищеца
безплатна адвокатска помощ, съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 482 лева /с
вкл.ДДС/ възнаграждение по предявения и уважен иск за недействителност на
неустоечната клауза. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие / лист 24 в делото/, съгласно който на ищеца е предоставена
безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38 ЗАдв. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА
на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът намира за неоснователно своевременно заявено от ответника
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за
процесуален представител, тъй като същото е определено в размер на
минимума, съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Неоснователно съдът счита и възражението на ответника за приложимост в
случая на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като по делото се установи, че ответното
дружество с поведението си е дало повод за завеждане на претенциите, макар
да е признал изрично същите за основателни. За да се приложат последиците
на чл.78, ал.2 от ГПК, предвидените в същия предпоставки следва да са
налице кумулативно. Ответното дружество е станало в случая причина да се
предяви иска, тъй като признанието на обстоятелствата, с които са
обосновани исковете, е направено след образуване на делото. С оглед на
горното съдът счита за доказано и основателно искането на ищеца за
присъждане на съдебни разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК и като
такова следва да го уважи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна на основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията
и договорите вр. чл.146, ал.1 вр. с чл.143, ал.1 от Закона за защита на
потребителите вр. чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1 от Закона за потребителския
кредит, неустоечната клауза в Договор за паричен заем № 812670/13.02.2023
г., сключен между М. К. П., ЕГН ********** от село Б., община П., ул.“М.П.“
№ ** и „С.К.“ ООД ЕИК ****, седалище и адрес на управление град С.
5
ул.“С.“ № **, ет.*, представлявано от Н.П.П..
ОСЪЖДА „С.К.“ ООД ЕИК ****, седалище и адрес на управление град С.
ул.“С.“ № **, ет.*, представлявано от Н.П.П. да заплати на М. К. П., ЕГН
********** от село Б., община П., ул.“М.П.“ № ** съдебни разноски по
делото в размер на 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА „С.К.“ ООД ЕИК ****, седалище и адрес на управление град С.
ул.“С.“ № **, ет.*, представлявано от Н.П.П. да заплати на основание чл.38 от
ЗА сумата от 482,00 /четиристотин осемдесет и два/ лева с вкл. ДДС
адвокатско възнаграждение на адвокат Д. В. М., Адвокатска колегия град П. с
адрес гр.П. бул.“П.ш.“ № **, ет.*, ап.*, за осъществената от последния в полза
на ищеца М. К. П., ЕГН ********** от село Б., община П., ул.“М.П.“ № **
безплатна адвокатска помощ в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Б. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6