Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.П., 01.08.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, V граждански състав, в публично съдебно заседание на 01.07.2019година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при
секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова гр.дело № 2243 по описа за 2019г., и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД.
Ищецът Н.М.П. е предявил искове
с правно основание чл.45 от ЗЗД против В.С.Х. *** и Д.И.И. ***, за солидарно
заплащане сумата от 20 000 лв. - представляващи неимуществени вреди -
пряка и непосредствена последица от престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с
ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с
ал.1 от НК, извършено на 19.02.2017 г., както и за сумата от 121.11 лв. - имуществени вреди,
претърпени от същото престъпление. Ищецът твърди, че в ранните часове на 19.02.2017
г., след като празнували рожден ден в заведение в центъра на гр.П., тръгнали да
се прибират. Пред входа на заведението се засекли с друга компания, в която
били и двамата ответници. Те правили впечатление на прекалили с алкохола и
имали агресивно държание към непознато момче. Въпреки че компанията на ищеца
направила забележка за това поведение, другата компания не преустановила
действията си, а пренесла агресията си към тях – псували, нагрубявали ги и ги
бутали. Компанията на ищеца си тръгнала, но не след дълго била застигната от
другата компания, която без всякакво обяснение започнала да нанася удари с ръце
и крака на едно от момчетата. Ищецът и неговата компания успели да се отскубнат
и се отдалечили, но в района на Б.Ц./М./ отново били застигнати и търсили
саморазправа. Ищецът решил да говори с момчетата от другата компания и се
приближил към тях. В отговор на молбите му, от компанията се отделили двамата
ответници, като В.Х. го блъснал в гърдите и му нанесъл юмручен удар в главата.
Последвали ритници, ищецът паднал, а към Х. се присъединил и ответника Д.И.,
който също ритал и удрял. Ищецът твърди, че получил множество удари от двамата
ответници с ръце и крака, част от тях в областта на лявата част на главата му,
от което почувствал силна болка. Успял да стане и да избяга, след което се
прибрал в къщи. По обяд на същия ден почувствал силна болка в главата и посетил
спешен кабинет при УМБАЛ „Г.С.“ ЕАД – П.,
където била установена причинена травматична увреда, изразяваща се в счупване
на долна челюст в областта на ъгъла в
ляво – границата между тяло и ъгъл, което увреждане довело до
разстройство на здравето му, трайно затруднение на дъвченето и говоренето. Бил
приет за лечение в клиника по УНГ, където оперативно и с други лечебни
манипулации укрепили счупената челюстна кост. Престоят му в болница бил една
седмица, но лечението продължило повече от месец и било свързано с болезнено
хранене, говорене, общуване и контакти. Ангажирано било цялото му семейство,
прекъснал временно обучението си в МГ „Г.М.“ – П. за период около два месеца.
Ищецът твърди, че повече от месец бил с етензия на челюстта си, така се явил и
на предварителни кандидат студентски изпити. Твърди, че и към момента все още
чувства болки в увредената част на челюстта си. Твърди, че с определение по
НОХД № 647 от 31.07.2018 г. на РС-Ловеч било одобрено постигнато споразумение с
РП, по което двамата ответници били признати за виновни за извършено от всеки
от тях престъпление по чл. чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, и
получили съответните наказания. Твърди, че двамата ответници следва да му
заплатят сумите от: 20 000.00 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главницата от 19.02.2017 г. до окончателното изплащане на
същата, и от 121.11 лв. - имуществени вреди за направени разходи за лечение –
извършени медицински интервенции, закупени медикаменти и консумативи.
Претендира разноски. Допълнително в съдебно зала ищецът е уточнил, че при
инцидента е бил употребил алкохол, но в малко количество, не е употребявал
никога в живота си наркотици, прекарал е 7 дни в болница и е пропуснал седмица
или две след това посещавания от него курс за кандидат-студенти.
Ответникът В.С.Х. заявява, че
е платил имуществените вреди, и е представил бележката в ОД на МВР, счита, че
претенцията за неимуществени вреди от 20 000лв. е твърде висока, счита, че може
да си раздели с отв. И. около 4 000-5 000лв.
Ответникът Д.И.И. счита, че
предявеният иск е допустим, и не го оспорва по основание, но счита, че е
завишен по размер. Счита, че в исковата молба се съдържат неверни твърдения с
цел материално облагодетелстване и излага свои фактически твърдения. Твърди, че
не е бил част от компания, не е бил пред посоченото от ищеца заведение, и не е
бил част от конфликт. Заявява, че около 6.00 ч., рано сутринта на 19.02.2017
г., отишъл до закусвалнята на бившата улица на цветята, чакал на опашка да си
купи сандвич, когато откъм дискотеката видял да тичат група хора. Когато
доближили видял, че гонят негов познат – ответника В.Х., който му извикал да
помага, че ще го пребият. Хората продължили да тичат по посока Пазар Център и
той тръгнал след тях, защото се притеснил за Х.. Искал да предотврати конфликт
или евентуално сбиване. Когато отишъл до групата, те се карали и блъскали.
Групата на ищеца била от няколко души, а другия ответник бил с още двама.
Опитал се да спре конфликта, но насъбралата се група започнала да нараства, тъй
като от дискотеката пристигнали още хора. Твърди, че от конфликт се стигнало до
масов бой и не се разбирало кой кого удря. Обърнал се към другия ответник и му
извикал да спре, а в това време ищецът го ударил в лицето. Не мислел, че ще се
стигне до бой, в който и той ще бъде замесен, защото не познавал хората. Усетил
също и удар в ухото и главата, от което му прилошало. Дръпнал се, за да види
какво точно му се е случило, но получил удари от всички страни и започнал да се
защитава. Твърди, че може би тогава е ударил ищеца, но не било умишлено. Смята,
че и самия ищец не е убеден, че точно той е нанесъл травмата, и че самия ищец е
свидетелствал, че е бил ударен от момчето, което преди това е удрял пред
дискотеката, а ответника не е присъствал там. Възразява и против твърдяните от
ищеца факти, че е бил част от една от двете компании. Твърди, че е активен спортист, не употребява алкохол,
а самият ищец е бил употребил такъв според твърдение на друг свидетел. Смята,
че осъдителната му присъда е предостатъчна за това, че е искал да предотврати
конфликт между момчета от един и същи град, с които при други обстоятелства
биха могли да бъдат дори и приятели. Присъдата, която му била наложена, му
попречила да кандидатства в университета, в който искал, и да започне работа,
каквато искал. Не знае дали е трябвало да постъпи по този начин или е трябвало
да си тръгне спокоен, защото не са набили него. Не оспорва болничния престой на
ищеца, но оспорва, че е прекъснал обучението си за около два месеца като счита,
че този период е преувеличен, тъй като периодът на домашно лечение в
медицинската бележка издадена от болничното заведение е до 19.03.2017 г. Счита,
че след като ищецът е потърсил спешна помощ едва към обяд, той не е чувствал
преди това болка или неразположение.
Счита, че болките и страданията на ищеца и продължителността на
възстановяването му са силно преувеличени като искът за неимуществени вреди е
прекомерен и не кореспондира с принципа за справедливост. Моли съда да присъди
обезщетение, адекватно отговарящо на степента и интензитета на претърпените от
ищеца неимуществени вреди като вземе предвид, че не са налице осакатявания,
загрозявания и допълнителни влошавания на състоянието на ищеца към датата на
подаване на отговора. Моли съда при определяне размера на обезщетението да
вземе предвид социалния му статус – студент редовно обучение, който не получава
трудово възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетото по настоящото дело
НОХД №647/2018 г. на Районен съд – Ловеч се установява, че в съдебно заседание
на 31.07.2018 г. между Районна прокуратура – П. и подсъдимите - ответници в настоящото
производство В.С.Х. и Д.И.И., е постигнато споразумение, по силата на което В.С.Х.
се признава за виновен в това, че на 19.02.2017 г. в гр. П., в съучастие като
извършител с Д.И.И. ***, също като извършител, причинил на Н.М.П. *** средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст в областта на ъгъла в
ляво – границата между тяло и ъгъл – довела до трайно затруднение на дъвченето и говоренето – престъпление по чл.129, ал.2,
вр. ал.1, вр чл.20, ал.2 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода, с
отложено изпълнение на осн. чл.66, ал.1 от НК. Също така е постигнато
споразумение, с което Д.И.И. се признава за виновен в това, че на 19.02.2017 г.
в гр. П., в съучастие като извършител с В.С.Х. ***, също като извършител,
причинил на Н.М.П. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
долна челюст в областта на ъгъла в ляво – границата между тяло и ъгъл – довела
до трайно затруднение на дъвченето и
говоренето – престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр чл.20, ал.2, вр. ал.1
от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода, с отложено изпълнение на
осн. чл.66, ал.1 от НК. Това споразумение е одобрено от съда, като в
определението на съда е обсъдено, че от деянията няма настъпили имуществени
вреди, а подсъдимите са осъдени за разноски в полза на ОД на МВР гр. П..
Посочено е, че определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
По делото е приета епикриза на
ищеца Н.М.П. от УМБАЛ „Д-р Г. С.” гр. П., от която е видно, че същият е
постъпил на 20.02.2017г. в Клиника по УНГ, и е изписан на 27.02.2017г. с
окончателна диагноза ******. От снетата анамнеза по данни на болния, той е
съобщил, че на 19.02.2017г. му бил нанесен побой от трима непознати, получил
няколко удара с юмрук в областта на лицето, паднал на земята, не съобщава за
загуба на съзнание, имал кървене от устата. От изследването е установена
многофрагментна фрактура тип „***” в областта 38 зъб. Обективно общото
състояние е било добро, но с нарушена
лицева симетрия, оток и хематом в ляво на лицето. Заболяването е протекло
остро, но без настъпили усложнения и на 21.02.2017г. е извършено закрито
наместване на мандибуларна фрактура. Постоперативния статус е бил гладък и
пациентът е изписан с подобрение. Приложени са и листите за преглед на ищеца на
19.02.2017 г. и на 20.02.2017 г. Представена е медицинска бележка на УМАЛ на
името на ищеца за послужване пред училищните власти, в която е посочено, че той
е бил на стационарно лечение от 20.02.2017 г. до 27.02.2017 г. включително, и
домашно амбулаторно лечение до 19.03.2017г. Във връзка с настоящия си статус,
ищецът е представил по делото Уверение от СУ „С.К.О.” гр. С., ***, от което е
видно, че за учебната 2018/2019 година той е записан във втори курс редовно
обучение по специалност „***”.
Във връзка с лечението е представена рецептурна бланка на
името на ищеца от 19.02.2017г. с изписани лекарства от специалист в СПО при
УМАЛ – П.. Представени са касови бонове от различни аптеки в гр. П. за
закупуване на лекарства и течни хранителни вещества /фрезубин/, както следва:
от 24.02.2017 г. за сумата от 25.10 лв.; от 19.02.2017 г. за сумата от 28.11 лв.;
от 19.02.2017 г. за сумата от 3.78 лв.; от 01.03.2017 г. за сумата от 23.82
лв.; от 14.03.2017 г. за сумата от 23.82 лв. и от 18.03.2017 г. за сумата от
16.48 лв., или общо за 121,11 лв.
По делото е изготвена
съдебно-медицинска експертиза, която по събраните писмени данни е излязла със
следното заключение: на ищеца са причинени отоци, насинявания по лицето,
клепача на лявото око с излив на кръв под конюктивата, рани по устните и
многофрагментно счупване на долната челюст в областта на ъгъла между хоризонталната
и вертикална част на челюстта в ляво. Налице е и мозъчно сътресение без данни
за пълна загуба на съзнание. Вещото лице е посочило, че уврежданията са
травматични, отговарят да са получени по начин и време – при побой с удари с
юмруци, възможно и ритници. Наложила се е спешна оперативна намеса – наместване
и фиксиране на костните фрагменти от специалист орален хирург. Заключението
сочи, че по време на инцидента и след това, пострадалият е търпял болки и
страдания, като лечението е съпроводено с дискомфорт – невъзможно нормално
хранене поне месец и половина, приемане само на течности чрез тръбичка, което
представлява положение, което се отразява негативно на психичното и физично
състояние на пострадалия – невъзможност за социални контакти, като учение и
други. Това състояние предполага неявяване за обучение и подобни изяви, поради
болките и страданията, както и физическия и психическия дискомфорт. Срокът за
това състояние е не по-малко от три до шест месеца до нормално захранване. В
съдебно заседание вещото лице, след изслушване и на свидетелските показания,
поддържа представеното заключение, като сочи, че лечението е чрез физиотерапия
и антибиотици, допълнителното споменаване за синузит не е опасно за здравето,
но е логично следствие от травмата. Посочено е, че при прегледа от очен лекар
не е констатирано сериозно увреждане на очите, и че при състоянието на ищеца
водещо в оздравителния процес са болките и страданията от многофрактурното
счупване на долната челюст. Посочва се, че е логична и посочената болка при
промяна на времето. Съдът кредитира заключението на приетата експертиза в
цялост – писмено и устно в с.з., като компетентно, безпристрастно, съобразено с
всички доказателства по делото, вкл. и със свидетелските показания, изслушани в
заседанието преди изслушване на в.л.
По делото бяха събрани и
гласни доказателства относно твърденията на ищеца за преживените болки и
положението му след получаването на телесното увреждане. Неговата ***–
свидетелката И.П. посочи, че инцидентът с нейния син е станал февруари месец
преди две години. Като станали сутринта, видели ищеца в стаята му с посинено
око, с болки и без възможност да говори. Първоначално решили, че ще го лекуват
с обезболяващи, но след като той не станал от леглото до обяд и не можал да си
отвори устата, за да пие нещо, отишли в Спешна помощ. Там било установено
счупване, и ищецът бил изпратен в ***. Бил му изписан антибиотик, обезболяващи
и течна храна, т.к. той не можел да дъвче. На обезболяващи и антибиотик преминала
втората част на деня и нощта, и на следващия ден - понеделник, ищецът постъпил
в ***. Посочи, че до приемането му ищецът се оплаквал от болки, които били
облекчавани само от обезболяващите и при положение, че не мърда, не си отваря
устата, не говори и не яде. След постъпването му на лечение, двете челюсти били
имобилизирани за да заздравее счупеното. Впоследствие той се оплаквал и от
главоболие и че му е лошо. Проблем било, че вече не може да си отваря устата и
не може да повърне. След като направили скенер, установили, че ищецът има
мозъчен оток, бил лекуван и след една-две системи главоболието му намаляло.
През цялото време бил на обезболяващи и след като минали 7 дни бил изписан, но
и вкъщи продължил да се храни само със сламка, т.к. сложените скоби държали
двете челюсти, за да не се размества и да може да заздравее счупването. Посочи,
че бил отслабнал с 10 кг., пиел Аулин и му били купувани такива храни, които се
дават на болни, които не могат да
преглъщат и представляват енергийни напитки от аптека. Посочи, че докато
не можел да се храни нормално, той си водел дневник какво иска да му бъде
сготвено след сваляне на шините. Посочи, че с тях той е бил около месец или 40
дни, и не можел да говори, фъфлел, щадял се, защото го боляло. Свидетелката
заяви, че след като свалили шините, захранването станало постепенно, започнал
да говори веднага и изпитал облекчение, когато свалили шините от устата му.
Имал болка при дъвчене в областта на счупването, по-често главоболие и започнал
да обостря синузит. Постоянно посещавал лекари, провел физиотерапия.
Свидетелката посочи, че към този момент синът ѝ бил ученик и не посещавал
училище докато бил имобилизиран. Престояло му кандидатстване и матури. След
като един месец не е ходил на училище, се притеснявал дали ще може да завърши
заради отсъствията. След като тръгнал на училище, ищецът бил добре, с
изключение на главоболието и страховите преживявания - да не се засекат някъде
с ответниците и да не празнува. Посочи, че след изписване от болницата ищецът е
останал 30 дни вкъщи освен пролежаните дни, като целта била да се тръгне
по-рано на училище, за да не губи материал. Ходил на курс за подготовка за
кандидатстване по математика, докато не бил на училище. Свидетелката Ц.М. – ***на
ищеца, посочи, че още от началото на лечението е била с него, т.к. е работила в
*** и се познавала с лекарите. Посочи, че не е бил приет в неделя, когато били
установени болките, т.к. нямало дежурен, затова отишли в понеделник, рано, с
допълнителна снимка на счупването. За счупването ищецът ѝ обяснил, че
когато излизал на дискотека е бил нападнат на пазар-център и бит. Посочи, че от
сутринта в понеделника след счупването, е била плътно с него, за да му помага
да ходи по кабинети и консултации. Посочи, че бил шокиран от факта, че в
операционната ще го шинират и ще бъде със затворена челюст. Посочи, че докато
чакали за очен лекар, наблюдавала как ищеца изпаднал в състояние, което я
изплашило – започнал да се поти, пребледнял, започнал да ѝ маха с ръце,
като я накарал да раздвижва въздуха, защото не можел да диша. Впоследствие
минали прегледи и му давали антибиотици, бил обстойно прегледан от очен лекар,
заради хематомите и кръвоизлива на лявото око, които също били лекувани. Посочи,
че бил лекуван освен с антибиотик, също и с течни обезболяващи и пиел само
сокчета. Посочи, че е била при свалянето на шините, което било най-малко един
месец след слагането им. Дори и след това ищецът ѝ казвал, че не може
хубаво да си отваря устата, бил на течно-кашава храна, не и на твърда, защото
щяло да бъде проблем, ако отново челюстта се счупи. Посочи, че към месец и
половина не е ходил на училище, но е имал курсове за предстоящите кандидат-студентски
изпити. Оплаквал ѝ се, че при промяна на времето го боли челюстта, като
последния път бил преди месец и половина, че носа му е запушен и не може да
диша без да отвори устата си. По делото беше разпитан като свидетел И.Г., който
бил ***с ищеца, а сега двамата са ***, в ***с него. Посочи, че към края на
годината в XII-ти клас, преди две години, разбрал, че с ищеца се случил
инцидент – побой, при който била счупена челюстта на Н.П.. Не го е виждал
веднага след инцидента, а след около седмица – на курса за кандидат-студентски
изпити. Изненадал се като видял колко е зле, трудно си движел челюстта, бил
мълчалив и затворен. Посочи, че след това се е случвало компанията да го вика
да излиза с тях, но той им отказвал, ходел само на този курс, без да ходи на
училище. Посочи, че повече от месец не е ходил на училище и много се променил
след това. От разговорлив и шегаджия станал мълчалив и не се обаждал, ако не го
питат нещо. Чувал го е, че се оплаква от време навреме сутрин като закусва, че
го боли челюстта като дъвче или когато е дъждовно и влажно времето. Посочи, че
непосредствено след инцидента ищецът не е можел да движи челюстта си и му било
трудно да говори, но са си писали, и ищецът му се е оплаквал, че трудно се
храни и приема течни храни. Свидетелят посочи, че ищецът се върнал на училище
малко преди края на учебната година, бил е на бала на класа, и е успял да се
яви както на предварителните, така и на редовните кандидат-студентски изпити.
Въпреки, че по делото са
приети студентската книжка на ответника Д.И. и медицинското удостоверение,
издадено на този ответник на 20.02.2017 г., то същите доказателства се явяват
неотносими към предмета на доказване в настоящото производство, поради което не
следва да бъдат обсъждани.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи: За да се реализира деликтната
отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД, следва да са налице няколко кумулативно
предвидени предпоставки: На първо място трябва да е извършено определено деяние
/действие или бездействие/, което да е противоправно и виновно.
Противоправността е свързана с нарушаването на определени правни норми. Вината
се предполага до доказване на противното, т.е. причинителят на увреждането може
да доказва, че не е действал виновно и да се освободи от отговорност. Следващ
съществен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя може да бъде
имуществена и неимуществена, но във всички случаи подлежи на възстановяване,
само ако е в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца. В
случая претенцията е предявена срещу двама ответника, при условията на
солидарност, каквато следва по закон – чл. 53 от ЗЗД сочи, че ако увреждането е
причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Исковете са предявени след
влизане в сила на определение по НОХД 647/2018г. на РС Ловеч, с което са
одобрени споразумения в наказателно производство, съгласно които двамата
ответници са признати за виновни в причиняването на средна телесна повреда на
ищеца в съучастие като извършители. Съгласно
чл. 383, ал. 1 НПК, одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в
сила присъда, а чл. 300 от ГПК, разпорежда, че влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданскоправните последици от деянието относно това извършено ли е деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Поради изложеното, съдът
следва да приеме, че деянието – причиняване на средна телесна повреда на ищеца,
изразяваща се в в счупване на долна челюст в областта на ъгъла в ляво –
границата между тяло и ъгъл – довела до трайно затруднение на дъвченето и говоренето; извършването на това деяние от
двамата ответници, както и противоправността му, са доказани безспорно.
Обстоятелството дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца /съгласно изложението в отговора на отв. И., че също е пострадал/ не може
да се разглежда в случая, защото този въпрос е следвало да бъде решен в
наказателното производство, а в случая не е налице приложен чл. 132 от НК.
В този случай съдът изследва вредите,
заявени от ищеца като имуществени – сумите за лечението, и като неимуществени -
травматична увреда, изразяваща се в счупване на
долна челюст в областта на ъгъла в ляво,
довела до болки и страдания, болезнено хранене, общуване и контакти, болки и до
момента на предявяване на иска – 09.04.2019г., както и причинната връзка между
тези вреди и деянието. Същевременно по делото се доказа от свидетелските
показания, че освен средната телесна повреда, на ищеца са нанесени и леки
телесни повреди, за които дори и при липса на постановена присъда, са налице
условията на чл. 45 от ЗЗД.
Съдът намира, че имуществените вреди са
безспорно доказани като размер – по касовите бонове в общ размер на 121.11лв. –
удостоверяващи плащане на лекарства и специализирана храна, изписани в хода на
лечението на травматичната увреда, лекувана непосредствено след извършване на
деянието, за което двамата ответници са осъдени. Не се доказа по делото
твърдението на двамата ответници, че тези вреди са заплатени, те не са били предмет
на изследване в наказателното производство, т.к. са несъставомерни.
Неимуществените вреди – болки и
страдания, интензивни в началото, претърпени както от самата телесна повреда,
така и вследствие на нейното лечение, в продължение на повече от месец, и с
проявления дори две години след деянието, също се доказаха - както от писмените
доказателства – медицинска документация и свидетелски показания, които са
безпротиворечиви и дадени от свидетели – очевидци на лечението и
възстановяването на ищеца. Причинно-следствената връзка между телесната повреда
и другите увреждания, които са били с по-кратък срок на възстановяване – оток
на окото и насинявания по лицето, рани по устните и мозъчно сътресение, се
доказа категорично от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза.
С оглед изводите на съда за наличие на
вреди на ищеца, причинени от действията на ответниците, причинно-следствена
връзка между деянието и вредите, както и с оглед доказаните болки и страдания,
съдът намира, че предявения иск за неимуществени вреди в размер на
20 000лв. е частично основателен и доказан. По делото се доказа, че поради
счупването на челюстта ищецът е изпитвал първоначални силни болки, не е можел
да дъвче и да говори, бил е с имобилизирани челюсти в продължение на месец,
през който се е хранил със сламка, не е посещавал училище и е променил
поведението си в обичайната за него среда. Понастоящем, въпреки че лечението е
приключило, той все още се оплаква от болки в челюстта, които са свързани със
счупването ѝ, съгласно показанията на вещото лице. Тези вреди съдът
оценява по справедливост на 8 000.00 лв. Т.к. справедливостта по чл. 52 от ЗЗД не е абстрактна, а при всеки случай следва да се обоснове въз основа на
всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите, посочения размер на
неимуществени вреди, определен от съда, се базира на следните конкретни
обстоятелства,:
·
възрастта на
пострадалия – 18 г. възраст, която предполага по-бързо възстановяване на
организма от средната такава;
·
обстоятелството,
че въпреки лечението си, ищецът не е пропуснал повече от две седмици от
специализирания курс, който е посещавал, явил се е на предварителни и редовни
кандидатстудентски изпити, приет е в специалността, за която е кандидатствал в
СУ, не е пропуснал абитуриентския си бал, отсъствал е от училище за периода
20.02.2017г. – 19.03.2017г.
·
претърпяната
оперативна интервенция, след която и физиотерапия; приемане на лекарства,
антибиотици и обезболяващи;
·
наличието на
повече от една телесна повреда;
·
допълнителни
физически страдания, вследствие на травмата - главоболие, последвали болки при промяна на
времето;
·
психическо
състояние след счупването – промяната в поведението му в социалните контакти –
станал мълчалив и затворен.
Като взе предвид, че претенцията на
ищцата за неимуществени вреди е в размер на 20 000.00 лв. и гореизложените
изводи за доказаност по делото на вреди в размер на 8 000.00 лв., съдът
намира, че искът е основателен и доказан до този размер и до него следва да се
уважи, а за разликата до 20 000лв. – да се отхвърли. Относно претенцията
за имуществени вреди – тя следва да бъде уважена изцяло за сумата от 121.11лв. Съгласно
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, и с оглед искането на ищеца за присъждане на лихва
от датата на телесната повреда - 19.02.2017г., такава следва да се присъди
върху главниците за периода от 19.02.2017г. до окончателното изплащане на
вземанията.
С оглед изхода на делото, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ответниците дължат на ищеца направените от него разноски в
процеса, съобразно уважената част на двата иска – 464.15лв.
На
осн. чл.78 ал. 6 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
по сметка на ПлРС разноски в размер на
484.84лв., представляващи ДТ в размер на 324.84лв. и възнаграждение за
изготвяне на експертиза в размер на 160лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на основание осн. чл. 45 от ЗЗД
във вр. с чл. 52 от ЗЗД, В.С.Х., ЕГН
**********,***, И Д.И.И., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Н.М.П., ЕГН **********,***, сумата 8 000.00лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в резултат от извършено на 19.02.2017г.
в гр.П., престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр чл.20, ал.2 от НК, ведно
със законната лихва върху главницата от 19.02.2017г. до окончателното изплащане
на сумата, като предявения иск за разликата
до 20 000лв., като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, на основание осн. чл. 45 от ЗЗД,
В.С.Х., ЕГН **********,***, И Д.И.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Н.М.П., ЕГН **********,***, сумата 121.11лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат от извършено на 19.02.2017г.
в гр.П., престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр чл.20, ал.2 от НК, ведно
със законната лихва върху главницата от 19.02.2017г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В.С.Х., ЕГН **********,***, И Д.И.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.М.П., ЕГН **********,***, сумата от 464.15лв. – разноски по делото съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК, В.С.Х., ЕГН **********,***,
И Д.И.И., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТЯТ по сметка ПлРС разноски по делото в размер на 484.84лв.,
както и 5 лв. – в случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването чрез П.ски районен съд пред П.ски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: