№ 368
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20211001000976 по описа за 2021 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от „Излак“ЕАД,ЕИК *********
против постановеното от Софийски градски съд Решение № 260945 от
10.06.2021г. по т.д. № 1971/2020г., с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу „БИЛДИНГ КОМЕРС ПРИРОДА“ ЕООД е ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в град София, Столична община
— Район ,“Триадица“, ул. „Нишава“ бл. 167, ет. 2, ап. 10 искове по чл. 79, ал.
1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 60 000 лева
останало неплатено възнаграждение по договор за изготвяне на проектна
документация от 17.04.2017г. и 6 000 лева неустойка за забава за периода от
01.01.2020г. до 28.05.2020г. по чл. 9 от договора, със законната лихва за
забава от датата на исковата молба-14.10.2020г. до окончателното плащане,
както и с присъждане на разноските по делото и тези, направени в
производство по обезпечение на бъдещ иск по чл. 78, ал. 1 от ГПК.Подържа
се,че обжалваното решение е незаконосъобразно.При съставянето на
проектодоклада по делото, съдът възложил в тежест на ищеца да докаже
достоверност на датата на представените договор и приемо-предавателен
1
протокол. Жалбоподателя възразил срещу така разпределената
доказателствена тежест, което възражение не било уважено от съдае.Според
жалбоподателя не следва да се възлага в тежест на ищеца да докаже
достоверност на датата на представените договор и приемо- предавателен
протокол, поради това,че ответника не се явява трето по смисъла на чл. 181,
ал.1 ГПК лице, доколкото в представените документи е положен подпис на
представляващия ответното дружество (страна по договора) към момента на
сключването на договора и подписването на приемо-предавателния протокол.
По този начин, всеки един от подписаните от В. Н. Д. документи
представлява подписан от страна на надлежен представител на "БИЛДИНГ
КОМЕРС ПРИРОДА” ЕООД частен документ.Поради това се подържа,че
дружеството е обвързано от посочената в него дата, тъй като ответното
дружество не се явява трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, а
съставител на документа и за доказване неистинността на последния се
прилагат правилата на чл. 193, ал. 3 ГПК - тежестта на доказване на
неистинността на неговото съдържание, включително и досежно датата на
съставяне, посочена в него, се носи от страната, която го оспорва.Съгласно
чл. 180 ГПК, частните документи, подписани от лицата, които са ги издали,
съставляват доказателства, че изявленията, които се съдържат в тях са
направени от тези лица, а именно в процесния случай от представляващия
ответното дружество. В практиката на ВКС - така например, решение по гр.д.
№ 742/2012 г.,1 г.о., решение по гр.д. № 4020/2017 г., IV г.о. и др., се приема,
че юридическото лице, на което се противопоставя частен документ, съставен
с участието на органния му представител, не е трето лице по смисъла на чл.
181 ГПК и когато юридическо лице оспорва датата на сключване на договор,
с твърдения, че е антидатиран - съставен след прекратяване на правомощията
на посочения органен представител, това юридическо лице не е трето
лице.Незаконосъобразно първоинстанционния съд приел, че представеният
по делото договор за изготвяне на проектна документация от 17.04.2017г. е
антидатиран. В хода на производството не били събрани категорични
доказателства, които да водят до извод за безспорна доказаност на това
обстоятелство. Реалността на извършената сделка и липсата на симулативност
били доказани от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
допусната по искане на ответника, която установила издаване на фактура,
деклариране и внасяне на дължимия данък от страна на жалбоподателя.От
2
приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза било
установено, че счетоводството на ответното дружество не е изрядно и са
налице нарушения при воденето му - относно отчетен период месец първи
2021г. посочените стойности в уведомлението не съвпадат с предоставения
дневник на покупките на „Билдинг Комерс Природа“ ЕООД. Тази
недобросъвестност обяснявала и непризнаването от страна на ответника на
извършената от жалбоподателя услуга в негова полза, за което са налице
безспорни писмени документи. Подържа се,че дори да бъде прието, че
договорът е антидатиран, в теорията и практиката е безспорно, че
антидатираният договор не е нищожен. Съгласно Решение № 186 от
26.05.2015 г. по т.д. № 3433/2013 г. на ВКС, I т.о., фактът на посочване в
писмен договор дата на сключването му, различна от действителната дата на
постигане на съгласие между страните по него, сам по себе си не води до
липса на съгласие за сключването му. По отношение на търговеца е
приложима и презумпцията по чл. 301 ТЗ, като ответникът е изложил
твърдение за извършено престъпление и ответното дружество е следвало да
сезира компетентните разследващи органи след получаване на изпратената от
жалбоподателя нотариална покана на 03.06.2020г.Поради това се иска
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено
решение,с което предявените искове бъдат уважени като бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В представения отговор на въззивната жалба ответникът по делото
„БИЛДИНГ КОМЕРС ПРИРОДА“ ЕООД е ЕИК ********* оспорва
същата.Подържа се,че решаващия съд правилно е разпределил
доказателствената тежест.Съгласно разпоредбата на чл. 180 от ГПК, частният
документ, подписан от едно лице удостоверява, че изявленията в него
изхождат от това лице, т.е. изявленията в процесиите два документа изхождат
от В. Н. Д.. Правилно е отчетено от съда, че не са ангажирани от ищеца
доказателства относно това кога са съставени двата
документа.Антидатирането на документите се установява и от събраните по
делото доказателства, които макар и косвени, взети поотделно и в своята
съвкупност водят до единствения възможен извод за по-късна от посочената в
тях дата на съставяне на представените като доказателства от ищеца договор
и приемателно-предавателен протокол, а именно: осчетоводяването и
издаването на фактура от ищеца едва през месец октомври 2020
3
година.Законосъобразно съдът взел предвид,че ищеца-настоящ жалбоподател
не е посочил кои са правоспособните лица,на които е възложил
работата.Дори и да се приеме, че обстоятелството кога са съставени двата
документа е в тежест на ответника, то ответника, с ангажираните по делото
доказателства и изявленията на ищеца, е доказал при условията на главно и
пълно доказване липсата на договор, изпълняване на работа по него и
приемане на същата на твърдяните от ищеца дати.Още през месец юни 2020
година, в отговора на получената от ищеца нотариална покана ответното
дружество оспорило съществуването на подобен договор и извършена по него
работа. Кореспонденцията между двете дружества датира от началото на
лятото на 2020 година, но фактура е издадена едва на 14.10.2020 година при
завеждане на исковата молба в съда, т.е. този факт е изцяло съобразен от
ищеца при подготовката на доказателствата с цел настоящия процес.С оглед
на горното се иска обжалваното решение да бъде потвърдено като бъдат
присъдени и направените по делото разноски.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна
жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по
делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъдат разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от
„Излак“ЕАД,ЕИК ********* срещу „БИЛДИНГ КОМЕРС ПРИРОДА“
ЕООД е ЕИК ********* с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.Подържа се в исковата молба,че на 17.04.2017г. страните са
сключили договор за изготвяне на проектна документация.Съгласно договора,
ищецът, в качеството на изпълнител, се е задължил да изготви проектна
документация относно обект: “Многофамилна жилищна сграда, съдържаща
сутерен с общ подземен гараж, първи етаж, съдържащ гаражи и шест
жилищни етажа, която ще бъде изградена в дворно място, находящо се в гр.
София, Столична община, район „Красно село“, на улица „Природа“№20,
съставляващо УПИ V-476 от квартал 288к по плана на гр. София, местност
„ж.к.“Борово““ в срок до 15.09.2017г. С приемо-предавателен протокол от
4
07.09.2017г. ищецът е предал на ответника проектната документация,
съдържаща: 1. Част „Архитектура“; 2. Част „ТОВК“; 3. Част „Строителна
конструктивна“; 4. Част „Геодезия“; 5. Част „Пътна и организация на
движението“; 6. Част “План безопасност и здраве“; 7.Част „Пожарна
безопасност“ и 8. Част „План за управление на отпадъците“, която била
приета без възражение от ответното дружество. Към онзи момент
дружествата са били представлявани от В. Н. Д.. По силата на чл. 6, ал. 1 от
сключения договор дължимата цена за изготвената проектна документация
била 60 000 лева без ДДС,която следвало да бъде заплатена след приемане на
извършената работа и в срок до 31.12.2019г. (чл. 6, ал. 2 от договора).
Въпреки това, до момента на подаване на исковата молба ответното
дружество не заплатило дължимата сума,поради което се иска същото да
бъде осъдено да заплати сумата от 60 000 лева дължимо възнаграждение по
договор за изготвяне на проектна документация от 17.04.2017г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба (14.10.2020г.) до окончателното
плащане.Съгласно чл. 9 от сключения договор ответникът дължи неустойка
от 0.1% от размера на забавеното плащане за всеки просрочен работен ден, но
не повече от 10% общо, при което ищецът претендира и сумата от 6 000 лева
дължима неустойка за забава за периода от 01.01.2020г. до 28.05.2020г., сто
работни дни, със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане.
В подадения отговор ответникът оспорил предявените
искове.Подържа се,че представеният от ищеца договор е нищожен поради
липса на съгласие и основание-договорът не отразявал действителната воля за
изготвяне на проектна документация към момента на сключване.Подържа
се,че в нито един документ при прехвърляне на дружествените дялове не е
отбелязано наличието на задължения към трети лица, за каквито предходният
едноличен собственик на капитала и управител не е уведомил купувача на
дялове и нов управител. Ответното дружество не е получило от ищеца
съответната фактура по реда на ЗДДС, като такава не е била и издадена.
Датата на фактурата е следвало да бъде 07.09.2017г. До 14.10.2017г.
издадената фактура и начисленият данък следвало да се отрази в справката
декларация и в дневника за продажбите за м. септември 2017г. Договорът от
17.04.2017г. е бил с невъзможен предмет. Към момента на сключване на
договора и към датата на твърдяното предаване на готовата проектна
5
документация страните не са разполагали с виза за проучване и проектиране,
не са имали и проучвателни от съответните разпределителни дружества,
които да послужат за изготвяне на проекти. Подържа се,че договорът е
нищожен поради нарушение на закона, поради това,че не са налице данни
ищцовото дружество да е вписано в регистъра на Камарата на инженерите в
инвестиционното проектиране, нито в регистъра на Камарата на архитектите
в България. Поради това ищецовото дружество няма право да сключва
договор за изготвяне на проектна документация, което е регулирана дейност,
която може да се изпълнява само от правоспособни лица, вписани в
съответния регистър, а съгласно чл. 238 от ЗЗД довереникът трябва са
извърши възложеното му лично и не може да превъзлага поръчката освен със
съгласие на доверителя, за което не са представени доказателства. Налице са
проекти по всички части за сградата в УПИ V-476 от кв. 288к по плана на гр.
София, местност „ж.к.“Борово““, одобрени на 16.05.2018г. от Направление
„Архитектура и градоустройство“ на Столична община, изготвени въз основа
на издадена на 23.08.2017г. виза за проучване и проектиране. Проектите са
били изготвени и подписани от вписани в регистрите на КАБ и КИИП лица.
Подържа се,че житейски и търговски неоправдано е, ако на 07.09.2017г.
ответното дружество е получило изготвени проекти, да възлага отново
същата дейност на друго лице. От страна ответника се възразява,че
представеният от ищеца договор с дата 17.04.2017г. и протокол с дата
07.09.2017г. са документи, съставени след прехвърляне на дружествените
дялове на ответното дружество, когато то вече не е било представлявано от
В. Д., поради което договорът е нищожен поради липса на съгласие (чл. 26,
ал. 2, пр. 2 от ЗЗД), съответно че не се установява приемане на изпълнена по
договора работа.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приел
за установено следното от фактическа страна:Ответното дружество е с
предмет на дейност включващ и строително предприемачество, проектиране
и изграждане на жилищни сгради, търговия със строителни материали и
сделки с недвижими имоти. Едноличен собственик на капитала и управител
на дружеството е П. Ф. В. , придобил дружествените дялове въз основа на
договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 29.09.2017г., сключен
с В. Н. Д., едноличен собственик и управител на дружеството към този
6
момент. Вписването на промяната относно управителя и едноличния
собственик на капитала на дружеството било извършено на 05.10.20217г. по
партидата на ответното дружество в Търговския регистър при Агенция по
вписванията.Ответното дружество предприело изпълнението на строеж на
жилищна сграда с подземни гаражи в УПИ V-476 кв. 288к, местност „жк
Борово“, район „Красно село“, ул.“Природа“№20, гр. София.За
строителството била издадена виза за проучване и проектиране от
23.08.2017г., към 16.05.2018г. от Направление „Архитектура и
градоустройство“ на Столична община и бил одобрен инвестиционен проект
в съставни части – Архитектура, Конструкции, Пожарна безопасност, Ел.
инсталации, ОВ инсталации, ВиК инсталации, Геодезия и
Паркоустройство.Било издадено разрешение за строеж от 22.06.2018г.
Проектът бил изготвен през декември 2017г., независимо от ищеца.
На 14.10.2020г. от ищеца била издадена данъчна фактура №
**********/14.10.2020г. на стойност 72 000 лева с ДДС, от които данъчна
основа от 60 000 лева и 12 000 лева ДДС. Получател по фактурата бил
ответникът, а удостоверената в нея доставка на услуга – изготвяне на
проектна документация по договор от 17.04.2017г. Фактурата била
осчетоводена при ищеца по с/ка 411 „Клиенти“, по с/ка 4532 „Начислен
данък за продажбите“ и по с/ка 703“Приходи от продажба на услуги“ с
контрагент ответникът. Бил направен запис на фактурата в Дневник на
продажбите и Справка-декларация по ЗЗД за отчетен период
10.2020г.Фактурата не била осчетоводявана при ответника и не била
включвана в справки-декларации по ЗДДС и дневници на покупките.На
14.10.2020г., датата на издаване на данъчна фактура №
**********/14.10.2020г., била подадена исковата молба на ищеца по делото с
претендирани 60 000 лева останало неплатено възнаграждение по договор за
изготвяне на проектна документация от 17.04.2017г. и 6 000 лева неустойка за
забава за периода от 01.01.2020г. до 28.05.2020г. по чл. 9 от договора, със
законната лихва за забава.
Към исковата молба ,по която е образувано делото бил приложен писмен
Договор за изготвяне на проектна документация от 17.04.2017г. със страни
ответника като възложител, представляван от В. Д. и „Излак“ ЕАД,
представляван също от В. Д., изпълнител, с предмет на договора изготвяне до
15.09.2017г. на проектна документация относно обект „Многофамилна
7
жилищна сграда, съдържаща сутерен с общ подземен гараж, първи етаж,
съдържащ гараж и шест жилищни етажа, която ще бъде изградена в дворно
място, находящо се в гр. София, Столична община, район „Красно село“, на
ул.“Природа“№20, съставляващо УПИ V-476 от квартал 288к по плана на гр.
София, местност „ж.к.“Борово““ , при цена от 60 00 лева без ДДС, платима
след приемане на извършената работа и в срок до 31.12.2019г. , съответно
уговорена неустойка при забава на плащането.По делото бил представен и
приемо-предавателен протокол от 07.09.2017г., съгласно който В. Д. е приел
от името на ответника проектната документация в съставните части.Съдът е
приел,че по делото от ищеца не са представени никакви документи от
проектната документация , като в съдебно заседание ищеца заявил,че не
разполага с такава документация.На 02.06.2020г. на ответника била връчена
покана за плащане на сумата от 60 000 лева.От страна на ответника било
възражено, че дружеството не е възлагало и не е получавало описаната
работа, а претенцията има за цел да симулира предходно задължаване на
дружеството след като дружествените дялове са били продадени.
За да постанови обжалваното решение решаващия съд приел за
основателно възражението за нищожност на процесния договор поради
липса на съгласие. Относно договора и приемо-предавателния протокол и
удостоверените в тях дати на съставяне от В. Д.,в качеството му на управител
на ответното дружество,съдът е приел,че е приложима разпоредбата на чл.
181, ал. 1 от ГПК относно достоверната дата на частен документ, изискващо
посочване и доказване от ищеца, който се позовава на документите, на факт,
установяващ по безсъмнен начин предхождащото съставяне на документите.
Съдът е приел,че в случая ищецът не е доказал факти, установяващи по
несъмнен начин предхождащо съставяне на документите договор и
протокол,поради което същите следва да се приемат антидатирани, т.е.
съставени по време, когато В. Д. вече не е бил управител на ответното
дружество.Съдът е приел,че от съвкупната преценка на доказателствата се
установява съставяне на договора и приемо-предавателния протокол като
документи след 29.09.2017г., съответно не се установява съставянето на
договора или приемо-предавателния протокол на посочените в тях
дати.Ответното дружество, с едноличен собственик на капитала и управител
8
П. В. , се е снабдило с инвестиционен проект (проектна документация) във
връзка със строителството, който е бил одобрен по реда на ЗУТ, с издадено
разрешение за строеж, независимо от ищеца. Ако ответното дружество вече е
разполагало с проектна документация (от 07.09.2017г.), както твърди ищецът,
то не би предприело допълнителни действия по снабдяване с такава
документация, която се извършва от лица със специална правоспособност по
възлагане и е на значителна стойност. Ищцовото дружество е регистрирано
по ЗДДС и доставката на услуги, уговорена по процесния договор, най-късно
на датата на извършване, е било данъчно събитие, обосноваващо задължение
за начисляване на ДДС (чл. 25, ал. 2 и ал. 6 от ЗДДС), както и документиране
на доставката с издаване на данъчна фактура (чл. 113, ал. 1 от ЗДДС).
Данъчна фактура от ищеца е била издадена едва на датата на исковата молба
(14.10.2020г.), след което е била осчетоводена и са били предприети и
останалите дължими действия по ЗДДС - запис на фактурата в Дневник на
продажбите и Справка-декларация по ЗЗД за отчетен период 10.2020г.
Липсват каквито и да било други счетоводни документи (записвания) във
връзка с процесния договор, включително издаваната в практиката проформа
(предварителна) фактура. Същевременно получаване на претендираните по
процесния договор суми е в полза на дружество, на което В. Д. е едноличен
собственик на капитала. За изпълнението се представя единствено приемо-
предавателният протокол от 07.09.2017г. , но извън това изпълнението на
работата не се подкрепя от нито едно доказателство по делото.Съдът е
приел,че по делото не е представен дори един документ, включително
електронен, от твърдяната като изготвена проектна документация, както и
изложени изобщо обстоятелства как и при условия е била изготвена
документацията в отделните си части. Съгласно изявленията на ищеца в
открито съдебно заседание, той не може да представи такива
документи.Съдът е приел,че липсва осчетоводяване от ответника на
издадената фактура. Осчетоводяването на издадената фактура за услуга по
правило би могло да бъде признание за извършване на работата и нейното
одобрение, съответно за дължимост на уговореното възнаграждение, но по
делото няма такива обстоятелства.Съдът е приел,че неприемането от
ответника на фактурата от 14.10.2020г. и неосчетоводяването й не може да
бъде прието за индиция за нередовно водено от него счетоводство, тъй като
липсва задължение фактурата да бъде приета и осчетоводена при
9
ответника.Представения по делото приемателно-предавателен протокол е
единствения документ , съдържащ признание от името на ответника за
изпълнение на договора, но това признание не се подкрепя от нито едно
друго доказателство, поради което съдът е отхвърлил предявените
искове.Съдът е приел,че не се установя ответникът да се е задължавал по
договор за изготвяне на проектна документация, тъй като не се установява
договорът, така както се представя като писмен документ по делото, да е бил
подписан по време, когато дружеството се е представлявало от В. Д. - т.е. той
се явява нищожен при липса на съгласие по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, както и
не се установява ищецът - изпълнител да е изготвил документацията,
предмет на договора, при което да му се дължи възнаграждение като
насрещна престация.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното
решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата.
Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно.При
съставянето на проектодоклада по делото, съдът възложил в тежест на ищеца
да докаже достоверност на датата на представените договор и приемо-
предавателен протокол. Жалбоподателя възразил срещу така разпределената
доказателствена тежест, което възражение не било уважено от съда.Според
жалбоподателя не следва да се възлага в тежест на ищеца да докаже
достоверност на датата на представените договор и приемо- предавателен
протокол, поради това,че ответника не се явява трето по смисъла на чл. 181,
ал.1 ГПК лице, доколкото в представените документи е положен подпис на
представляващия ответното дружество (страна по договора) към момента на
сключването на договора и подписването на приемо-предавателния протокол.
Съдът счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.180 от ГПК, частни документи, подписани от
лицата които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията които
се съдържат в тях, са направени от тези лица. В този случай законът
ограничава свободата на съда за преценка на доказателствата и го задължава
да приеме за доказани определени факти при наличност на определени
10
доказателства. В процесния случай сключеният на 17.04.17г. договор като
частен документ доказва единствено, че изявленията направени в него са
направени от лицата които са го подписали - това са В. Н. Д. в качеството му
на управител на ищцовото дружество и същото лице –В. Н. Д. в качеството му
на управител на ответното дружество и в това се състои формалната
доказателствена сила на документа, но тя не доказва както датата, така и
мястото на сключването на договора, доколкото липсва нотариална заверка на
същите. Достоверността на датата на сключване на договора поставя въпроса
за времето когато е бил сключен същия. Фактът относно достоверността на
датата на договора, която е оспорена от ответника, е следвало да се докаже от
ищеца съгласно правилата на чл.154,ал.1 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест, тъй като от това доказване той ще извлече изгодни
за себе си правни последици.С оглед на това съдът счита,че законосъобразно
първоинстанционния съд е разпределил доказателствената тежест като е
възложил доказването на достоверността на датата на ищеца.Съгласно
чл.181,ал.1 от ГПК частният документ /какъвто в случая се явява договора от
17.04.17г./ ,има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или
от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за
подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който
съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от
деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин
предхождащото го съставяне на документа.От страна на ищеца не са
ангажирани каквито и да било доказателства във връзка с достоверността на
датата на сключване на договора, поради което законосъобразно е прието от
съда,че това обстоятелство не е доказано.Същото се отнася и за
достоверността на датата на приемо-предавателния протокол-07.09.17г.
Освен липсата на доказателства за достоверността на датата на
съставяне на договора и приемо-предавателния протокол следва да се има
предвид и липсата на каквито и да било документи,представени от ищеца, във
връзка с изпълнението на задълженията по договора,а именно изготвяне на
проектна документация относно горепосочения обект.Дори и да се приеме,че
ищцовото дружество е възложило изготвянето на проектната документация на
трети лица, по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства в
тази насока.От друга страна,противоречи на житейската логика,при
положение,че проектната документация е изготвена и предадена на 07.09.17г.
11
на ответното дружество, то новия управител на ответното дружество да
възлага изготвянето наново на същата документация на трети лица и да прави
разходи в тази връзка.
С оглед на горното съдът счита,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид решението по спора на основание чл.273 във връзка с чл.78,ал.3
от ГПК дружеството жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на
ответното дружество направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2 500лв.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260945 от 10.06.2021г. по т.д. № 1971/2020г.
по описа на СГС.
Осъжда „Излак“ЕАД,ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София,ул.“Христо Ботев“№18,ап.9 да заплати на „БИЛДИНГ
КОМЕРС ПРИРОДА“ ЕООД е ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в град София, Столична община — Район ,“Триадица“, ул.
„Нишава“ бл. 167, ет. 2, ап. 10 направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2 500лв.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията
по чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12