Решение по дело №791/2021 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 55
Дата: 10 февруари 2022 г. (в сила от 9 февруари 2022 г.)
Съдия: Ивелина Солакова
Дело: 20214100500791
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Велико Търново, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Христо Томов

Любка Милкова
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500791 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена от И.
М. Б. въззивна жалба против Решение №960/10.08.2021г., постановено по
гр.д. №1686/2021г. на ВТРС допълнено с Решение от 29.09.2021г. по същото
дело, с което е оставена без уважение молба от 10.06.2021г. на И. М. Б. с ЕГН:
********** от гр. В. Т., ул. „Д. Ц.” №..., вх. В, ет. 5, ап. 15, и децата Е. и К.
Б.И за издаване на заповед за защита по реда на Закона за защита от
домашното насилие чрез налагане на мерки за защита срещу Б. В. Б. с ЕГН:
********** от гр. В. Т., ул. „Д. Ц.” № ...., вх. В, ет. 5, ап. 15.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението, като се твърди, че то е немотивирано. Показанията на разпитания
малолетен свидетел не са възприети и обсъждани, като не е било отчетено и
състоянието на самото дете. Твърди се, че жалбоподателката е разговаряла
със социален работник, който е изявил желание да направи среща с детето К.
Б. Според твърденията на психолога, присъствал на разпита, детето е
възможно да е излъгало относно отсъствието на агресия у ответника Б..
Жалбоподателката сочи, че е заявила конкретни основания и конкретен
инцидент с конкретни обиди и изрази. Твърди се, че на жалбоподателката и
пълномощника й не е дадена възможност да заявят аргументите си. Отправя
се искане до съда да отмени обжалваното решение и да уважи молбата за
защита от домашно насилие.
1
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба
ответникът по същата е заел становище за нейната неоснователност.
Навеждат се доводи по оплакванията, като се сочи, че не е доказан
твърденият акт на домашно насилие.
Отправя се искане към съда да потвърди обжалваното решение.
В. Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе
предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с подадената молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:
С молбата си И. М. Б. твърди, че са съпрузи с Б. В. Б. и че живеят
заедно в едно и също жилище. Твърди, че е заявила на съпруга си желание да
се разведат и той се съгласил. След това обаче отказал и това влошило
отношенията помежду им. Твърди, че на 08.06.2021г. спрямо нея и децата К. и
Е. Б.и ответникът Б.Б. е извършил акт на домашно насилие. Обвинил я на
посочената дата, че е откраднала брачната му халка и вдигнал груб и циничен
скандал, в който я обиждал д думите „Боклук “и „Курва“ и цинизми и
безкрайни обиди, като сочи, че това е станало в присъствието на децата им.
В тази връзка е отправена молба до съда да издаде заповед за защита
на молителката и двете деца , посочени в молбата срещу ответника Б., като са
предложени и конкретни мерки за защита.
В постъпил в законоустановения срок отговор на молбата ответникът я
оспорва изцяло. Твърди, че отношенията му с молителката са комплицирани,
но не са ескалирали до степен той да е упражнил домашно насилие спрямо
нея и децата им. Твърди, че декларацията по чл. 9 от ЗЗДН , подадена от
молителката е неистинска и че производството е образувано с цел той да бъде
2
принуден да напусне съвместно обитаваното от страните жилище.
Отрича изцяло твърденията на ищцата за конкретния посочен от нея
акт на домашно насилие. Разяснява подробно какви са отношенията му с
молителката.
От събраните по делото писмени доказателства се установява
наличието на брачна връзка между молителката и ответника , както и
обстоятелството, че децата К. и Е. Б.и са техни деца.
Страните не оспорват , че към момента на твърдяния акт на домашно
насилие са живеели в едно и също жилище.
От показанията на разпитаните по делото свидетели ( един от които е
малолетното дете на страните- К.) не се установяват твърденията на
молителката за извършен акт на домашно насилие от страна на ответника Б.
на 08.06.2021г. , чрез употреба на конкретните посочени в молбата обидни
думи ,отправени към нея в присъствието на двете им деца.
Впрочем, свидетелката Р. М. – майка на ответника, въобще не е
присъствала на конкретната дата в дома на страните и няма как да е възприела
какво се е случило там.
Що се отнася до изявленията на детето К., което е изслушано по
делото, то, макар и конкретно да сочи, че е било свидетел на част от
обстоятелствата, твърдяни в молбата ( спор относно местонахождението на
годежен пръстен собственост на ответника), също не съобщава употреба в
негово присъствие на обръщенията , посочени в молбата за защита от
домашно насилие. Напротив, от изявленията на детето става ясно, че между
родителите му е проведен разговор по повод изчезването на въпросния
пръстен, но той не е осъществен в негово присъствие ивъзприятията на детето
са, че между родителите му не е имало скандал и повишаване на тон от чиято
и да било страна. При изслушването на малолетното дете на страните съдът е
предприел всички действия , предписани от закона за осигуряване на неговия
висш интерес, както и за съхраняване на неговото психологическо
равновесие. Детето е разпитано в присъствието на социален работник, който е
съобразил неговото психоемоционално състояние и това, че отношенията
между родителите му му влияят негативно, което налага да се насочи към
психолог. Липсват основания обаче да се приеме, че е налице съмнение
относно достоверността на изявленията на детето.
С други думи, наличните по делото доказателства не потвърждават, а
напротив - опровергават съдържанието на представената от молителката
декларация по чл. 9 от ЗЗДН.
В този случай тя не би могла да се използва като единствено основание
за издаване на заповед за защита. Чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН предоставя
възможност за издаване на заповед за защита въз основа на декларацията по
чл. 9 от ЗЗДН, но само при липсата на други доказателства. При наличието на
доказателства, които опровергават декларираното по чл. 9 от ЗДДН, молбата
за издаване на заповед за защита от домашно насилие се явява неоснователна
и подлежи на отхвърляне.
3
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд
съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд.
Решението на първоинстанционния съд, предмет на въззивно
обжалване, не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, правилно
е и следва да се потвърди.
При този изход на делото жалбоподателката следва да заплати на
ответника по жалба разноски по водене на делото пред въззивната инстанция
в размер на 400лв. възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 960/10.08.2021г., постановено по гр.д.
№ 1686/2021г. на ВТРС, допълнено с Решение от 29.09.2021г. по същото
дело.
ОСЪЖДА И. М. Б. с ЕГН: ********** да заплати на с Б. В. Б. с ЕГН:
********** умата от 400 лв. ( четиристотин лева) разноски по водене на
делото пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4