№ 115
гр. Провадия , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Н.Т.С.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20203130101037 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 4 във вр. с чл. 8 т. 1 и т.4 от Закона за защита срещу
домашното насилие (ЗЗДН).
Подадена е молба от Г. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес ***** лично и в качеството й
на майка и законен представител на детето М. АТ. ЯН. с ЕГН ********** срещу Ат. Ян. Ат.
с ЕГН ****** с адрес ******.
В молбата се твърди, че страните са живели на семейни начала, като от съвместното
им съжителство се родило детето М. АТ. ЯН. с ЕГН **********. Страните били разделени.
На 17.10.2020г. в около 10:00 часа ответникът заедно с брат си Н. Ян. Ат. влязъл в
дома на молителката в гр.***** между тях възникнал скандал, ответникът съборил
молителката на земята, блъскал я, хапал я, обиждал я, че била тъпа и неграмотна, заплашил
я, че ще й отнеме дъщерята. На тези събития присъствал бащата на молителката, който също
бил удрян и ритан, както и дъщерята на страните, която плачела, стискала за врата Г.Г. и
пищяла.
Молителката твърди, че все още не се е възстановила от преживяното, както и
дъщеря й, която се стряскала насън и започвала да плаче.
Иска се защита от съда и издаване на заповед за незабавна защита от осъщественото
спрямо молителката и дъщеря й домашно насилие от А.Я..
В отговор ответникът твърди, че описаното от молителката не отговаря на истината.
Твърди, че на 17.10.2020г. отишъл да види дъщеря си по определения с Определение от
08.07.2019г. по гр.д.1394/2018г. на РС Провадия режим за личен контакт. От къщата излезли
брата на Г. Я. и баща й , които се държали агресивно и ги заплашвали с брадви. А.
незабавно позвънил на тел.112 и поискал съдействие от полицията. Докато чакали
полицията ответникът чул, че в дома на Г. се карат. Тя излязла навън заедно с детето, което
се разстроило. След малко дошли полицейски патрул и линейка. Ответникът разбрал, че
1
молителката подала сигнал на тел.112., който според него е неистински, че той е нападнал
баща с й. Твърди, че молителката вече била наказана по административен ред за невярно
подаден сигнал на тел.112. Твърди се, че молителката отказвала да дава общото дете на
страните за изпълняване на определения режим на личен контакт.
След случилото се пред дома на молителката на 17.10.2020г. ответника отишъл до
Участъка в гр.*****, за да даде сведения по подадения от него сигнал на те.112. Ответникът
чул викове пред участъка, където били майка му и племенника му, като излизал ответника
видял Г., баща й и сестра й А., която била с детето на ръце и които според него били отишли
за саморазправа.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, молителката се явява лично чрез
процесуалния си представител поддържа подадената молба и моли за налагане на мерки за
защита. Ответникът се явява лично като иска молителката да се грижи за него.
След съвкупна преценка на доводите на молителката, на приложените към молбата и
събрани по искане на страните писмени и гласни доказателства, и като съобрази
разпоредбите на закона, Провадийският районен съд намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Молбата за защита е с правно основание чл. 8, т. 1 и т.2 във вр. с чл. 4, ал. 1 във вр. с
чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за
редовност, като при проверката й за допустимост съдът взе предвиди следното:
В чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръга на лицата, които са легитимирани да искат защита по
предвидения в закона ред. В случая молителката и ответникът са лица в отношенията по
чл.3, т.2 от ЗЗДН лица, които са били във фактическо съпружеско съжителство, а дъщерята
на молителката и ответника са в отношенията по чл.3, т.4 от ЗЗДН.
Разгледана по същество молбата е основателна.
От декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се установява,
че молителката е декларирала, че на 17.10.2020г. ответникът е осъществил домашно насилие
върху нея и върху дъщеря им, изразяващо се в блъскане, хапане, обиди, че е била много тъпа
и неграмотна, заплахи, че ще отнеме отново дъщеря й, баща й бил ритан и удрян. На всичко
това присъствала дъщерята на страните, която плачела и викала.
От постановление за приемане по компетентност с вх. № 15 604/20/02.11.2020 г.;
постановление гр. Варна, 27.10.2020 г.; постановление за отказ за образуване на досъдебно
производство, гр. Провадия, 05.11.2020 г. на РП Варна, ТО Провадия се установява, че
молителката е подала жалба до различни институции за случилото се на 17.10.2020г., в
която твърди, че ответника на 17.10.2020г. е нахлул в жилището й нанесъл е побой над нея
и баща й. По случая е образувана преписка № 8222/2020г. по описа на ОП Варна, която е
изпратена и приета по компетентност от РП Варна, ТО Провадия под № 15604/2020г.. По
пр.пр.№ 14206/20г. по описа на РП Варна, ТО Провадия е постановен отказ за образуване на
досъдебно производство като преписката е образувана по повод жалба от молителката за
2
отправени й обиди и закани за убийство от ответника и брат му по телефона.
От удостоверение за раждане на М. АТ. ЯН., изд.въз основа на акт за раждане №
909/19.09.2017 г., изд. от община гр. *****-дубликат се установява, че страните Г.Г. и А. са
родители на детето М. АТ. ЯН. родена на 18.09.2017г..
От медицинско удостоверение № 1055/2020 г., издадено от МБАЛ“Света Анна-
Варна“ АД се установява, че на 19.10.2020г. д-р Д.Д. е прегледал молителката и е установил
по гърба на първи пръст на лявата ръка две хоризонтално разположени рани с добре
очертани ръбове, дължина около 5-6 мм.. В заключение е отбелязано, че се касае за
разкъсно-контузни рани и кръвонасядания по палеца на лявата ръка, които са в резултат на
удари с или върху тъпи, твърди предмети с ограничена повърхност и отговарят да са
получени по начина и времето описан от молителката - на 17.10.2020г. около 10:00 часа е
била ухапана от бащата на детето й.
От материалите по пр.пр.3345/2021г. на РП Варна, ТО Провадия се установява, че е
извършена проверка по жалби подадени от ответника, брат му и майка му за случилото се на
17.10.2020г.. По преписката са снети сведения на молителката, баща й Г.Г.Д., сестра й А. Г.,
братята й Я. Г. и М. Г. ответника, брат му Н.А., майка му М. А.а и други лица. Издадени са и
връчени протоколи за полицейски предупреждение през м.01.2021г. на Я. Г., ГГ.Д., А. Г., М.
Г. – да не предизвикват скандали и да не отправят закани за саморазправа към А.А., Н.А. и
М. А.а, Г.Г. – да спазва режима на личен контакт между дъщеря си и баща й определен в
Решение №205/10.08.2020г. на РС Провадия. Съставени са протоколи за полицейско
предупреждение на Н.А. и А.А. да не упражняват психически и физически тормоз над Г.Г.,
да не отправят обидни думи, заплахи за саморазправа, закани към Г.Г..
С Решение №205/ 10.08.2020г. на РС Провадия родителските права спрямо детето
М.Я. са предоставени на майката Г.Г., определено е местоживеенето на детето при нея в
гр.*****, определен е режим на личен контакт между детето и баща му А.А. всяка първа и
трета събота от месеца от 10:00 часа до 18:00 часа, през Коледните празници на всяка четна
година, през Новодишните празници на всяка нечетна година през Великденските празници
на всяка четна година, както и 1 месец през лятото, когато майката не е в годишен отпуск.
От изпълнителен лист № 419/10.08.2020 г. по гр.д. № 1394/2018 г. по описа на РС
Провадия се установява, че по гр.д.1394/2018г. в полза на А.А. е издаден изпълнителен лист
за режима на личен контакт с дъщеря му М.Я. по Определение № 626/08.07.2019г. всяка
първа и трета събота от месеца от 10ч. до 18ч..
От изготвения социален доклад по делото протокол от проведена среща на 11.03.2021
г.; протокол от проведена среща на 11.02.2021г .; протокол от проведена среща на 19.01.2021
г.; протокол от проведена среща на 10.12.2020 г.; протокол от проведена среща на 17.11.2020
г.; се установява, че детето М.Я. живее с майка си в гр.*****. Детето се чувства обичано и
обгрживано от майка си, тя задоволява неговите потребности. Детето е в добро
3
здравословно състояние. Детето е записано в ДГ „Детелина“ гр.*****. Майката е ползвала
услуга за повишаване на родителския си капацитет в ЦОП гр.Провадия, от където
специалистите са на мнение, че майката притежава необходимия родителски капацитет.
Проведени са три срещи между бащата и дъщеря му в присъствието на социален работник
като детето все по-свободно общува с баща си. Молителката е била многократно
консултирана относно необходимостта от провеждане на лични контакти между бащата и
детето.
От частна тъжба от Ат. Ян. Ат. от 17.07.2020 г., частна тъжба от Ат. Ян. Ат. от
20.07.2020 г.; частна тъжба от Ат. Ян. Ат. от 04.08.2020 г.; частна тъжба от Ат. Ян. Ат. от
14.09.2020 г. се установява, че ответника А. е подал тъжби до РС Провадия против Г.Г. като
иска тя да бъде призната за виновна затова, че на 04.07.2020г., на 18.07.2020г., на
05.09.2020г. не е изпълнила Определение от 08.07.2019г. по гр.д.1394/2018г. на РС
Провадия относно режим на лични контакти между детето М.Я. и нейния баща А.А..
От протокол за полицейско предупреждение от 05.03.2020 г. се установява, че на
05.03.2020г. на молителката е съставен протокол за полицейско предупреждение да не
оставя без достатъчно надзор дъщеря си М.Я. и да изпълнява режима на личен контакт
между детето М.Я. и нейния баща А.А. постановен с Определение от 08.07.2019г. по
гр.д.1394/2018г. на РС Провадия.
От телепоща с изх. № 1/30.06.2020 г.;. се установява, че ответника е уведомил
молителката за дните, на които ще идва да осъществява режим на личен контакт с дъщеря си
съобразно с Определение от 08.07.2019г. по гр.д.1394/2018г. на РС Провадия като един от
този ден е 17.10.2020г. от 10:00 часа до 18:00 часа.
От уведомление от Ат. Ян. Ат. с 7УРИ-365000-25871/30.06.2020 г., Наказателно
постановление № 1-112 ЕЕН/2019 г.; се установява, че ответника е подал уведомление до
Директора на ОДМВР Варна за неверен сигнал подаден на тел.112, по този повод
молителката е наказана с наказателно постановление с глоба в размер на 2000 лева затова,
че на 10.01.2019г. в гр.Павликени е подала неправомерно обаждане на тел.112 срещу
майката на А.А., че отвлякла детето М. през м.09.2018г., не полагала достатъчно грижи за
нея и в момента била вързана.
Писмо от Дирекция „Национална система 112 и СД се установява, че на 17.10.2020г.
в 09:59 часа е подаден сигнал от тел.№ ********** от А.Я.. В сигнала той казва, че е в
режим на личен контакт в гр.*****, че не му дават да види детето си, че то плачело, че го
заплашвали и моли да бъде изпратена полицейска кола. В същия час 09:59 часа е прието
обаждане от тел.№ **********, при което не е подаден сигнал. В 10:00 часа е прието
обаждане от тел.№ **********, в който молителката подава сигнал, при който се чува
детски плач, тя казва, че детето й плаче, че й е ухапана ръката, че баща й е бит, че имало
кръв навсякъде, моли да й бъде изпратена полицейска кола и линейка. В 10:12 ч. е прието
обаждане от тел.№ ********** от Г.Г., чува се детски плач, тя моли да бъде изпратена
4
полиция, тъй като не е дошла. В 10:13 часа е прието обаждане от тел.№ ********** като е
поискана да дойде полиция на сигнала по-бързо.
От приложения по делото СД с видеозаписи се установява, че на него са направени
записи от едно от посещенията на ответника при молителката за осъществяване на режим на
личен контакт с дъщеря си, като такъв му е отказан, на записа се вижда, че ответникът
разговаря по телефона. Има и запис, на който се вижда конфликт пред полицейското
управление.
От справка за съдимост на Ат. Ян. Ат.; заверен препис от протокол от 29.10.2020 г. но
НЧХД № 222/2020 г. на ПРС; извлечение от деловодната система при ПРС по гр.д. №
810/2018 г. ведно с решение № 240/11.09.2018 г. на ПРС и решение № 2169/13.12.2018 г. на
ВОС и заповед за защита № 12/13.12.2018; извлечение от деловодната система при ПРС по
гр.д. № 1394/2018 г. ведно с решение № 205/10.08.2018 г. на ПРС, присъда № 3 от 29.04.2021
г. по НЧХД № 256/2020 г. на РС-Провадия се установява, че ответника е осъждан за
престъпление по чл.209, ал.1 вр. с чл.18, ал.1, вр.с чл.54, ал.1 НК като е реабилитиран на
28.09.2011г.. Г.Г. има заведено дело срещу А.А. по ЗЗДН – гр.д.810/2018г. на ПРС, по което
има решение № 240/11.09.2018г., с което е оставена без уважение молбата на Г.Г. за
налагане на мерки за защита от извършено спрямо нея и детето й М.Я. акт на домашно
насилие от А.А. и е обезсилена издадената заповед за незабавна защита. С Решение №
2169/13.12.2018г. по в.гр.д.2340/2018г. на ОС Варна е отменено решение № 240/11.09.2018г.
на РС Провадия и вместо него са наложени мерки за защита от домашно насилие на Г.Г. и
М.Я. ответника А.А. да се въздържа от извършване на домашно насилие, издадена е заповед
за защита. Ответникът А.А. е подал тъжби срещу молителката Г.Г. за неспазване на режима
на личен контакт с детето М.Я., по която е образувано нчхд 222/2020г., нчхд 256/2020г.,
нчхд 310/2020г. и трите по описа на РС Провадия. С присъда № 3 от 29.04.2021 г. по НЧХД
№ 256/2020 г. на РС-Провадия Г.Г. е призната за виновна в това, че на 04.07.2020г. не е
изпълнила Определение от 08.09.2019г. по гр.д.1394/2018г. на РС Провадия относно
личните контакти на детето с М.Я. с баща му А.А., поради което на основание чл.182, ал.2
вр. с чл.78а НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложена глоба в размер на
1000 лева.
От изготвената по делото СТЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно
изготвена се установяват снимки на лица, които са пред полицейско управление и пред дом.
Във видеозапис озаглавен “video 0004” няма данни за външна намеса като изрязване,
добавяне, изтриване или други подобни обработки, които да изменят съдържанието на
оригинално създадения видеофайл.
От показанията на св.Г.Д., които съдът кредитира почти изцяло като еднопосочни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че ответника
заедно с брат си и майка им са отишли за осъществяване на режима на личен контакт с
детето М. вратата на двора отворил св.Д.. Ответника го ритнал, той паднал на земята,
5
молителката Г.Г. като видяла случващото се оставила детето М., с което била и отишла да
помогне на баща си като ответника А.А. я ухапал по пръста на ръката и псувал, детето М.
видяла това, уплашила се и се разплакала. Съдът не кредитира показанията на св.Д. в частта,
че ответника го е бил толкова много, че той изгубил съзнание, тъй като това противоречи на
показанията на свидетелите на ответната страна, както и на видео клиповете, намиращи се в
сд-то представено от ответника, според които св.Д. се е придвижил сам и стои прав на
краката си пред районното управление, което не би могло да се случи, в случай, че
ответника А. му бе нанесъл такъв побой, че той да изгуби съзнание. Отношенията между
Г.Г. и А.А. били конфликтни, докато живеели заедно имало случаи, когато А. налагал побой
над Г.. А. бил агресивен спрямо Г. викал й, обиждал я, биел я.
От показанията на св.А. Г., които съдът кредитира като еднопосочни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че на
17.10.2020г. тя позвънила на сестра си и тя й казала, че са били баща й. Те се срещнали на
центъра на гр.*****, за да подаде Г. жалба за случилото се. Отишли пред полицията и там
видели А., брат му и майка им. Г. разказала на сестра си, че А. набил баща им й ухапал
пръста на ръката. Между Г. и А. възникнал конфликт през полицейския участък като А. я
обиждал и псувал. На това присъствало и детето.
От показанията на св.А., които съдът кредитира в една част като еднопосочни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че на
17.10.2020г. той заедно с майка си е придружавал брат си А. за осъществяване на режим на
личен контакт с дъщеря му М.. На вратата на дома, за да ги посрещнат излезли бащата на Г.
и брат й Я., които започнали да викат. Съдът не кредитира показанията на св.А., че бащата и
братя на Г. Я. са ги посрещнали с брадви, тъй като това не кореспондира с видеоклипа
заснет от св.А., на който се вижда, че А. е посрещнат от бащата и брата на Г., но те не
държат брадви, а само викат. Бащата и брата на Г. започнали да заплашват А. и роднините
му, че нямало да стигнат живи до дома си. А. се обадил на тел.112, за да подаде сигнал и
останали да чакат идването на полицията. Г. и роднините й крещели в къщата, детето М.
плачело. Съдът не кредитира показанията на св.А., че Г. през цялото време била на балкона
като държала детето на ръце и викала от там, че А. не е влязъл в двора на къщата им, тъй
като това противоречи на показанията на св.Д. и св.Г., които съдът кредитира в тази част и
според които ответника А. е ухапал по пръста на ръката Г.Г.. Това противоречи на
подадения сигнал по тел.112 от Г.Г., в който тя казва, че ответника А. я е ухапал по пръста и
на издаденото й медицинско свидетелското, което удостоверява, че действително
молителката е ухапана по пръста.
Св.А.а помолила Г. да даде М. на баща й, за да я види, но тя отказала. А. и роднините
му изчакали идването на полицията, дошла и линейка. Г. казала на полицаите, че А. и
роднините му са били баща й, баща й казал същото. Полицаите казали на А. до подаде
жалба в полицията, че Г. възпрепятства изпълнението на режима на личен контакт с детето.
А. отишъл в участъка в гр.*****, за да подаде жалба. Пред полицейското управление дошли
6
Г., сестра й А., която държала детето и баща й. А. започнала да блъска св.А.а и крещели и
заплашвали ответника и роднините ми и полицаите като им казвали, че били корумпирани.
Г. отказвала на А. да осъществява режим на личен контакт с дъщеря си. В случаите,
когато А. отивал да осъществи режим на личен контакт на 04.06. и на 17.10.2020г.
роднините на Г. заплашвали ответника А. и брат му.
От показанията на св.А.а, които съдът кредитира в една част като еднопосочни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че на
17.10.2020г. тя заедно със синовете си А. и Николай отишли в гр.*****, за да осъществят
режим на личен контакт с детето М.. Св.А.а помолила Г.Г. да даде детето, за да го видят за
малко, но Г. й отказала. Св.А.а помолила бащата на Г. да позволи да видят детето, но той я
изгонил и я заплашил, че ще вземе брадвата. А. се обадил в полицията, за да сигнализира за
случилото се. Роднините на Г. се прибрали в къщата и започнали да викат, детето М.
плачело. Съдът не кредитира показанията на св.А.а в частта, че след като дошли полицаите
те питали детето дали искало да види баща си и детето казало, че иска, тъй като това
противоречи на показанията на св.С. и св.Б., според които след като посетили сигнала
видели, че детето спи. Пред полицейския участък сестрата на Г., която държала М. на ръце
блъснала св.А.а и започнали да викат на полицаите, че са корумпирани, когато те отишли, за
да предотвратят конфликта. Съдът не кредитира показанията на св.А.а, че нито тя, нито
синовете й А. и Николай са доближавали портата на дома на Г. и че е нямало физически
сблъсък между тях и Г. и роднините й, че от страна на ответника и роднините му е нямало
обиди към Г. и роднините й, тъй като това не кореспондира с показанията на ищцовите
свидетели, със сигнала подаден от Г. на тел.112, с издаденото й медицинско удостоверение.
От показанията на св.С. и св.Б., които съдът кредитира като кореспондиращи на
останалите събрани по делото доказателства се установява, че те са посетили сигнала
подаден от страните на 17.10.2020г. видели са, че детето спи и че нямало постановен
окончателен режим на личен контакт между бащата и детето.
От правна страна съда намира следното:
Предявена е молба с правно основание чл. 4, ал. 1 във вр. с чл.3, т.2 и т.4 вр. с чл. 5
от ЗЗаДН.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН легалното определение за домашно
насилие срещу лице е: всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират
в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
От събраните по делото доказателства коментирани по-горе – се установи, че
7
страните са били във фактическо съпружеско съжителство, от което имат родено едно дете
М., родена на 18.09.2017г..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства (показанията на св.Д. и
св.Г.), коментирани по-горе, като, но не само подадената от молителката Декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН, чиято презумптивна доказателствена сила не бе оборена от ответника,
издаденото й медицинско удостоверение се установява, че на 17.10.2020г. ответникът А. е
осъществил акт на домашно насилие над Г.Г. и детето им. А. е влязъл в двора в гр.***** на
дома, в който живее Г.Г. заедно с дъщеря им М., ударил е баща й, обиждал е Г.Г. и е ухапал
пръста на ръката й, когато тя се опитала да помогне на баща си. На всичко това е
присъствало детето на страните, което тогава е било на три години, уплашило се е от
видяното и започнало да плаче.
Предвид показанията на свидетелите на молителката и справката в деловодната
система на РС Провадия се установи, че отношенията между страните са конфликтни и че
това не е първият акт на домашно насилие на А. над Г.Г. и дъщеря им, която става свидетел
на техните агресивни отношения. Трайното отношение на А. над Г.Г. се отразява негативно
върху нейния начин на живот като го лишава от спокойствие и повишава нейната
тревожност, тъй като предвид поведението на ответника при почти всяко едно идване от
него за осъществяване на режим на личен контакт с детето между родителите има конфликт.
На всичко това става свидетел детето на страните М., което поради ниската си възраст не
може да разбере какво се случва, започва да се страхува, разстройва се и в впоследствие ще
започне да изпитва вина за конфликтите между родителите си, тъй като тя е видимата
причина за тях. Обстоятелството, че детето е свидетел на конфликтите между родителите му
го превръща в техен участник, в жертва, което е пагубно за неговото нормално психо-
емоционално развитие.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че родителите използват детето
си М. като повод да решават конфликтните отношения по между си, да се наказват, да бъдат
агресори и жертви. Майката използва детето си, като не го дава на бащата за осъществяване
на режим на личен контакт с него, за да накаже бащата, а бащата използва този повод като
оправдание за своята агресия. Всъщност най-потърпевш от тези отношение е едно невръстно
дете, което се превръща в маша на своите родители. Укоримо е поведението и на двамата
родители и в случай, че те действително притежават родителски капацитет и са загрижени
за правилното развитие на дъщеря си М. е нужно да помислят първо за нея. Детето има
нужда и от двамата си родители и за него е добре да осъществява режим на личен контакт с
баща си, за детето е добре да вижда, че родителите му не се бият и обиждат, за да се чувства
8
сигурно, в противен случай, то се усеща в постоянна заплаха, в постоянна тревога, че нещо
лошо може да се случи. Затова съдът апелира Г.Г. и А.А. да се погрижат за дъщеря си М.Я.
като добри родители и да помислят за нейното правилно развитие.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице основания за издаване на
заповед за защита на Г.Г. и М.Я. от осъщественото спрямо тях домашно насилие на
17.10.2020г.. Предвид трайното агресивно поведение на ответника и настойчивостта в
осъществяване на актове на домашно насилие от него, съдът намира, че подходящи мерки за
защита са следните: да се задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителката и Г. и детето М., да се забрани на ответника да доближава
молителката Г. на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 6 месеца. Съдът намира, че за
детето М. е в интерес да вижда баща си затова не постановява такава мярка за закрила и
спрямо нея. Ответникът следва да се задължи да посещава специализирана програма за
извършители на домашно насилие организирана от Център за превенция на насилието и
престъпността адрес: ******, който е близост до неговото местоживеене, тъй като по този
начин ответникът ще бъде подпомогнат да промени своето отношение към Г.Г. и М.Я..
Съдът намира, че Г.Г. и М.Я. следва да бъдат насочени към програма за
възстановяване към фондация SOS семейства в риск в ******.
Налагането на парична глоба е обусловено от основателността на молбата за защита и
е винаги кумулативно, съобразно чл. 5 ал. 4 ЗЗДН, на ответника следва да бъде наложена и
такава санкция. Съдът предвид липсата на данни за доходите на ответника преценя, че
подходящия размер на глобата е приблизително до нейния минимален размер от 300 лева.
На основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН и предвид изхода на делото, в тежест на ответника
по молбата следва да се възложи задължението за заплащане на дължимата държавна такса в
размер на 25 лева.
Ответникът е претендирал разноски, но такива не му се дължат предвид изхода по
делото. Молителката не е претендирала разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15 във вр. с чл.5, ал.1, т.1, т.3, т.5 и т.6 и ал.
4 от Закона за защита от домашното насилие, Провадийският районен съд
РЕШИ:
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на Г. Г. Г. с ЕГН ********** и М. АТ. ЯН. с ЕГН
********** и двете с адрес ***** от осъщественото спрямо тях домашно насилие от Ат. Ян.
Ат. с ЕГН ****** с адрес ****** като:
9
ЗАДЪЛЖАВА Ат. Ян. Ат. с ЕГН ****** с адрес ****** да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Г. Г. Г. с ЕГН ********** и М. АТ. ЯН. с ЕГН
********** и двете с адрес *****.
ЗАБРАНЯВА на осн. чл.5, ал.1 т.3 от Закона за защита от домашното насилие на Ат.
Ян. Ат. с ЕГН ****** с адрес ****** да се доближава на по-малко от 50 м. разстояние до Г.
Г. Г. с ЕГН ********** с адрес ***** за срок от 6 месеца.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл.5, ал.1 т.5 от Закона за защита от домашното насилие Ат.
Ян. Ат. с ЕГН ****** с адрес ****** да посещава специализирана програма за извършители
на домашно насилие организирана от Център за превенция на насилието и престъпността
адрес: ******.
НАСОЧВА на осн. чл.5, ал.1 т.6 от Закона за защита от домашното насилие Г. Г. Г. с
ЕГН ********** и М. АТ. ЯН. с ЕГН ********** и двете с адрес ***** да посещават
специализирана програма за възстановяване организирана от фондация SOS семейства в
риск в ******.
НАЛАГА ГЛОБА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на Ат. Ян. Ат. с ЕГН ****** с
адрес ****** в размер на 300 лв., платима по сметката на ПРС в двуседмичен срок от
влизане в сила на съдебното решение.
ОСЪЖДА Ат. Ян. Ат. с ЕГН ****** с адрес ****** да заплати по сметка на
Провадийският районен съд сумата от 25 лева, представляваща държавна такса по делото,
на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА. Заповедта подлежи на незабавно
изпълнение.
Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава Ат. Ян. Ат. с ЕГН ******, че при неизпълнение на заповедта за
защита, полицейският орган, констатирал неизпълнението, задържа нарушителя и уведомява
органите на прокуратурата.
Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните,
като в изпълнение на чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН да се изпратят служебно и на Участък *****.
10
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
11