Решение по дело №942/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Г. К. Д., [ЕГН], чрез адв. П. В. – САК, против Решение № 179/12.02.2024г. по АНД № 4792/2023г. по описа на РС – Варна, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 7071923, с който на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, на Г. К. Д., е наложена глоба, в размер на 300 лв.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Подчертава, че Районен съд – Варна не е изискал от ОД на МВР Варна разписката за връчване на ЕФ, от която да се установи надлежното му връчване на нарушителя. Сочи, че по делото липсват доказателства в тази насока, а представената снимка на системата за документооборот на АИС-АНД не представлява нито писмено, нито веществено доказателства. Твърди, че по този начин е нарушено правото му на защита, което е самостоятелно основание за отмяна на решението. По изложените съображения иска отмяна на същото, и на потвърдения с него ЕФ.

Ответната страна, редовно призована не се явява, не се представлява. С писмени бележки, депозирани от юрисконсулт Л.-А., оспорва касационната жалба. Счита, че ВРС е обсъдил всички относими доказателства. Моли, решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Представителят на ВОП дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и пледира за потвърждаване на решението на ВРС.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Производството пред районния съд по АНД № 4792/2023г. на РС – Варна е образувано след връщане делото на РС – Варна с Решение № 1505 от 06.11.2023г. на Адм. съд – Варна по КАНД № 1932/2023г. за ново разглеждане на жалбата на Г. К. Д., в качеството му на управител на „Максметал 2012“ ЕООД, срещу Електронен фиш Серия К № 7071923, с който на основание чл.189, ал. 4 вр. чл.182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на Д. е наложена глоба, в размер на 300 лв.

От фактическа страна ВРС е установил, че Електронният фиш /ЕФ/, серия К № 7071923, е съставен от ОД на МВР- Варна, против Д., в качеството му на представляващ "Максметал 2012" ЕООД, затова че на 17.02.2023г. в 12,07 часа, по път първи клас -9 от гр. Бургас в посока гр. Варна, до кръстовището с „Хепи Ленд“ е извършил нарушение за скорост с автомобил "Мерцедес " с peг. № [рег. номер], установено и заснето с автоматизирано техническо средство ATCC/ARH CAM S1 -11743с9, като при разрешена скорост 60 км. /ч. е установена скорост 91 км./ч. - нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

В хода на въззивното производство, ВРС е приел като доказателство справка от Агенция "Пътна инфраструктура" за собствеността на автомобил с рег. № [рег. номер], към датата на нарушението. Приобщени са писма от сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Варна, ведно със заверени за вярност копия от: Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и приложения към него, от които бе установено, че АТСС представлява стационарна видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения. По делото е изискана и справка от Областно пътно управление Варна при Агенция „Пътна инфраструктура“, от която е видно, че към 17.02.23г. на път първи клас -9, до увеселителен парк "Хепи Ленд", посока гр. Варна е бил поставен пътен знак В-26/60 км. / въвеждащ ограничение на скоростта на движение на МПС, монтиран при км. 139+581 дясно.

За да потвърди електронния фиш, първостепенният съд е приел, че административнонаказателното производство е проведено в рамките на срока по чл. 34 от ЗАНН, като са спазени разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН. ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити и отговаря на всички законови изисквания – посочени са териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, основанието за налагането й, срокът, сметката, начините за доброволното й заплащане. С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, която въвежда специален ред за издаване на ЕФ, въззивният съд е отхвърлил възраженията за допуснати процесуални нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му и за липсата на задължителни реквизити в съдържанието му.

Съдът е приел, че по категоричен начин се установява, че е реализирано нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП като разрешената скорост е била 60км./час (регламентирана с нарочен пътен знак В-26), а водачът се е се е движел с превишение от 31 км./час (след приспадане на допустимия толеранс). Нарушението е било установено и заснето с годно автоматизирано техническо средство тип АТСС/АRH CAM S1 11743c9 – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения и при спазване на изискванията предвидени в НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. С подробни мотиви, ВРС приел, че разпоредбите на законодателството са спазени от наказващия орган и правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Д., като законен представител на ЮЛ, съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. Описани са всички съставомерни елементи, даващи възможност на наказаното лице да разбере какво е вмененото му обвинение. По изложените съображения съдът е потвърдил изцяло електронния фиш като правилен и законосъобразен.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Изводите на районния съд се основават на подробно, последователно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените доказателства. Въззивният съд е извел правилно фактите и ги е отнесъл към приложимите правни норми. В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, за съставомерност на деянието и за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност по основание и размер на наказанието.

В касационната жалба са релевирани единствено твърдения за нарушаване правото на защита на санкционираното лице, поради липсата на доказателства за връчването на процесният електронен фиш на нарушителя. Действително, по делото не е приобщена визираната в съпроводително писмо № УРИ: 8190000-21905 /л.2 от АНД 1677/2023г./ разписка за връчването на ел. фиш на Д. на 02.04.2024г. Само по себе си наличното отразяване в АИС на датата на връчване на електронен фиш не представлява годно доказателство в тази насока. Възражението на касатора, обаче, че ЕФ не му е връчен с обратна разписка /бидейки неналична по делото/, има касателство към упражняване на процесуалното право на жалба срещу същия и нейната допустимост, и няма отношение към производството по неговото издаване, респективно – процесуалната и материалната му законосъобразност. Това е така, тъй като хронологично съобщаването/връчването на фиша е след неговото съставяне. Това не са „съображения по целесъобразност“, както ги определя касаторът през призмата на цитираното от него решение на КС на РБ, а е въпрос за законосъобразното упражняване на право на жалба, функционално подчинен на момента на връчване на обжалвания акт.

След като е упражнил правото си на жалба срещу електронния фиш, депозирайки такава пред районния съд в установения от закона срок, считано от твърдяното връчване на 02.04.2023г., Д. е потвърдил неговото надлежно връчване и е осъществил в пълния му възможен обем правото си на защита. Липсата на доказателства за надлежното връчване на ЕФ по никакъв начин не е ограничило правото на защита на санкционираното лице, след като жалбата му е приета за допустима, като подадена доста преди изтичането на законоустановения срок от отразеното връчване на 02.04.2023г. В същия този срок, касаторът е можел да упражни и някоя от останалите изброени в жалбата възможности за защита след връчването на фиша, но е предприел оспорване пред въззивната инстанция. Да се твърди ограничаване правото на защита поради формалната липса на разписката за връчване на санкционния акт, при реално упражнено срочно съдебно оспорване на същия акт, е житейски нелогично и юридически несъстоятелно.

Предвид изложеното, правилно и в съответствие с извеждащите се от доказателствата по делото факти, въззивният съд е приел за доказано вмененото на Д. административно нарушение, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от посочените в касационната жалба пороци, и следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора, предвид своевременно заявеното искане и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определен съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото.

По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд-Варна,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 179/12.02.2024 г., постановено по АНД № 4792/2023г. по описа на РС – Варна.

ОСЪЖДА Г. К. Д., [ЕГН], да заплати на ОД на МВР - Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.