№ 12746
гр. София, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110150751 по описа за 2022 година
При условията на обективно (чл.210,ал.1 ГПК) и субективно(чл.215 ГПК)
съединяване са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във
връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и
по чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „Т е предявил установителни искове да бъде признато
със сила на присъдено нещо , че всеки от двамата ответници му дължи поотделно , т.е. при
условията на РАЗДЕЛНОСТ следните суми: 284,27 лв, представляващи 1/2 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Сухата река” бл.90, вх.Б, ет.4, ап.30, с абонатен № 141598, по
договорни отношения между страните през периода от 01.10.2018г. до 30.04.2021г.; 45,05
лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за
периода от 15.09.2019г. до 31.03.2022г. ; 16,15 лв, представляващи 1/2 част от цената на
услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода 01.03.2019г. до 30.04.2021г. ,
и 2,84 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата
„дялово разпределение” за периода от 01.05.2019г. до 31.03.2022г. , за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 18978/ 2022г. по описа на
СРС,68 състав.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество
поддържат предявените искове. В заседанието на 23.06.2023г., в което е даден ход по
същество на делото, не е присъствал прдставител на ищеца , но с писмена молба от
19.06.2023г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
1
Ответниците Т. Б. М. и А. Г. Д. оспорват предявените искове видно от изявленията
на пълномощника им в представения на 04.11.2022г. по реда на чл.131 ГПК общ отговор на
исковата молба. Оспорва се съществуването на облигационно правоотношение между
ищеца и ответниците за продажба на топлинна енергия , като се твърди , че те са
собственици на имота , но ползватели са други лица. Предявено е възражение за изтекла
погасителна давност за част от претендираните от ищеца вземания. Отбелязва се , че
възнаграждението за услугата „дялово разпределение” се дължи на дружеството , което я
извършва , а не на ищеца.
В хода на съдебното производство адвокатът на ответниците поддържа оспорването
на исковете. В заседанието на 23.06.2023г. , в което е даден ход по същество на делото , не
се е явил представител на ответниците.
Третото лице-помагач „Т.Х. (конституиран с определението по чл.140 ГПК-б.с.) не
изпраща представител и не изразява становище по исковете.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от двамата
длъжници на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
18978/2022г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно предявеното възражение по чл.414,ал.1 ГПК :
Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези,
които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка
с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат
от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на
топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от
останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на
потребители за битови
нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното
дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на
доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от
време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че
2
месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не
променя периодичния характер на вземанията, които възникват за
топлофикационното дружество относно плащането на цената за доставената
топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на
ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. Следователно предявените от ищеца главни
вземания съгласно изричната разпоредба на чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с
изтичането на тригодишна давност. Това е възприетото становище в решение № 168/
22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК , което е постановено по реда на чл.290
ГПК и е задължително за съдилищата с оглед изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно
решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на
топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период
(чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т ЕАД
на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално потребената
топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен
сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон през
процесния период и издадените три общи фактури № **********/31.07.2019г. , №
**********/31.07.2020г. и № **********/31.07.2021г. (чл.32,ал.2 от Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т ЕАД на клиенти в гр. София),
представени с исковата молба.
Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който
вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по фактура
№ **********/31.07.2019г. , удостоверяваща окончателния размер на реално потребената
топлонергия през периода , в който се включва и част от процесния период от 01.10.2018г.
до 30.04.2019г., е 14.09.2019г. според посоченото в същата фактура. Падежът на вземането
по фактура № **********/31.07.2020г. , удостоверяваща окончателния размер на реално
потребената топлонергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., е 14.09.2020г. според
посоченото в същата фактура. Падежът на вземането по фактура №
**********/31.07.2021г., удостоверяваща окончателния размер на реално потребената
топлонергия през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г., е 14.09.2021г. според посоченото
в същата фактура. Тези падежи са определени в съответствие с чл.33,ал.2 и ал.3 във връзка
с ал.4 и ал.5 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т
ЕАД на клиенти в гр. София. Следователно погасителната давност за задълженията по
първата фактура № **********/31.07.2019г. е започнала да тече от 14.09.2019г., и е
изтекла на 14.09.2022г. ; за втората фактура № **********/31.07.2020г. е започнала да
тече от 14.09.2020г. , и ще изтече на 14.09.2023г. , а за третата фактура №
**********/31.07.2021г. е започнала да тече от 14.09.2021г., и ще изтече на 14.09.2024г.
Съгласно изичната разпоредба на чл.422,ал.1 ГПК установителният иск по
чл.415,ал.1 ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. В конкретния случай заявлението по чл.410 ГПК е предявено на
3
08.04.2022г., т.е. преди изтичането на давностните срокове.
Предвид изложеното възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е неоснователно.
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
С исковата молба ищецът е представил заверено копие от нотариален акт от
19.11.2010г. на нотариус Т.М. , удостоверяващ договор за прехвърляне на процесния
апартамент от предишните собственици М.Й. Д. и Б.Г.Д. на ответницата А. Г. Д. срещу
задължение за издръжка и гледане, както и запазване от предишните собственици М.Й. Д.
и Б.Г.Д. на пожизнено вещно право на ползване на процесния апартамент заедно и
поотделно за всеки от тях. С исковата молба е представено и заверено копие от нотариален
акт от 13.06.2011г. на нотариус Т.М. , удостоверяващ договор за продажба на ½ идеална
част от правото на собственост върху процесния имот от ответницата А. Г. Д. на ответника
Т. Б. М.. Във втория нотариален акт също е посочено , че лицата М.Й. Д. и Б.Г.Д. имат
пожизнено вещно право на ползване на процесния апартамент заедно и поотделно.
В настоящото съдебно производство не са представени доказателства за наличие на
факти , погасяващи правото на ползване на М.Й. Д. и Б.Г.Д..
Следователно по делото е доказано чрез цитираните нотариални актове , че през
процесния период от 01.10.2018г. до 30.04.2021г. ответниците по настоящото дело са били
собственици на процесния апартамент, но не са притежавали правомощието ползване, тъй
като ползватели на апартамента са били други лица- М.Й. Д. и Б.Г.Д..
По настоящото дело не са представени иникакви доказателства , че ответниците са
ползвали процесния апартамент през процесния период. Представените с исковата молба
фактури са издадени на името на друго лице- Мария Йорданова Захариева .
Според нормативната уредба „потребител на топлинна енергия” е физическо лице –
собственик или ползвател на имот , което ползва топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване за домакинството си. Следователно за да бъде потребител на
топлинна енергия физическото лице трябва да отговаря на две комулативно изискуеми
условия: 1)да притежава вещно право на собственост върху съответния имот , съответно
вещно или облигационно право на ползване върху същия имот , и 2) да ползва реално
имота.
По настоящото дело по отношение на ответниците е доказано , че не са притежавали
правомощието ползване , тъй като право на ползване върху процесния апартамент са
притежавали други лица.
Тъй като не са били потребители на топлинна енергия през посочения период за
процесния апартамент за ответниците не са възникнали задължения по чл.140а ЗЕ да
заплащат цената на доставената в апартамента топлоенергия за горещо водоснабдяване и
за отопление.
Предвид изложеното , тъй като ответниците не са били потребители топлинна енергия
на процесния апартамент през процесния период , те не са материално-правно
4
легитимирани да отговарят по предявените установителни искове. Пасивната материално-
правна легитимация е едно от условията за основателността на исковете.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да
бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в
процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е
въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на останалите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираните
от ищеца права, предявените от него субективно съединени главни искове по чл. 422 ГПК
във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователни са и субективно съединените акцесорни искове по чл. 422 ГПК във
връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД, чиято основателност е обусловена от
тази на главните искове.
Относно разноските по делото :
На ответницата А. Г. Д. следва да бъдат присъдени направените от нея разноски по
настоящото дело – платеното възнаграждение за един адвокат (300 лв), което е
удостоверено с представения по делото договор за правни услуги от 03.11.2022г.
На ответника Т. Б. М. не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като не са
представени доказателства за осъществени от него разходи във връзка с настоящото дело.
Този ответник е представляван по делото от адвокат , но не е представено само пълномощно
, не и договор за правна защита между адвоката и този ответник .
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т ЕАД, ЕИК:11111 със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. 11111, против Т. Б. М. , ЕГН: **********,
гр. София, ж.к. „1111 със съдебен адрес : гр. София , ул. „111 , партер , чрез адв. И. Г. Д
обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ за установяване със
сила на присъдено нещо, че ответницата дължи на ищеца следните суми : 284,27 лв (двеста
осемдесет и четири лева и двадесет и седем стотинки), представляващи 1/2 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Сухата река” бл.90, вх.Б, ет.4, ап.30, с абонатен № 141598, по
договорни отношения между страните през периода от 01.10.2018г. до 30.04.2021г.; 45,05
5
лв (четиридесет и пет лева и пет стотинки), представляващи 1/2 част от мораторната
лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2019г. до 31.03.2022г. ; 16,15 лв
(шестнадедес лева и петнадесет стотинки), представляващи 1/2 част от цената на
услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.03.2019г. до 30.04.2021г.
, и 2,84 лв (два лева и осемдесет и четири стотинки), представляващи 1/2 част от
мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от
01.05.2019г. до 31.03.2022г. , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното гр.д. № 18978/ 2022г. по описа на СРС,68 състав.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т ЕАД, ЕИК:11111 със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. 11111, против А. Г. Д. , ЕГН: **********,
гр. София, ж.к. „1111 със съдебен адрес : гр. София , ул. „111 , партер , чрез адв. И. Г. Д
обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ за установяване със
сила на присъдено нещо, че ответницата дължи на ищеца следните суми : 284,27 лв (двеста
осемдесет и четири лева и двадесет и седем стотинки), представляващи 1/2 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Сухата река” бл.90, вх.Б, ет.4, ап.30, с абонатен № 141598, по
договорни отношения между страните през периода от 01.10.2018г. до 30.04.2021г.; 45,05
лв (четиридесет и пет лева и пет стотинки), представляващи 1/2 част от мораторната
лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2019г. до 31.03.2022г. ; 16,15 лв
(шестнадедес лева и петнадесет стотинки), представляващи 1/2 част от цената на
услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.03.2019г. до 30.04.2021г.
, и 2,84 лв (два лева и осемдесет и четири стотинки), представляващи 1/2 част от
мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от
01.05.2019г. до 31.03.2022г. , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното гр.д. № 18978/ 2022г. по описа на СРС,68 състав.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК:11111 със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. 11111, ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. Д. , ЕГН: **********, гр. София,
ж.к. „1111 със съдебен адрес : гр. София , ул. „111 , партер , чрез адв. И. Г. Д на основание
чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 300 лева ( триста лева), представляваща направените от
ответницата разноски по настоящото исково производство- платеното възнаграждение за
един адвокат.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Т.Х., ЕИК : 111,
гр.София 1113, район „Слатина”, ул. 111.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6