Р Е Ш
Е Н И Е
№ 643
гр. Русе, 17.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора ……………………………..
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 4933 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Изложени са
твърдения, че ищцовата страна се е снабдила със заповед за изпълнение по реда
на чл.410 по ГПК по ч.гр.дело № 2179/2018 г. по описа на РРС за сумата от 1000
лв., представляваща главница, 133,60 лв.–договорна лихва за
периода 16.11.2016 г.-15.05.2017 г., 36 лв.–такса разходи, 689,34
лева–неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 16.12.2016
г.-15.05.2017 г., 105,76 лв.–обезщетение за забава за времето 17.11.2016 г.-01.03.2018
г., съставляващи вземания по Договор за паричен заем № 2660789/14.10.2016 г., със законната лихва върху първата стойност,
считано от 02.03.2018 г., както и 89,29 лв.–разноски за заповедното
производство.Актът бил връчен на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 ГПК.
Твърдят, че на
14.10.2016 г. от “Изи Асет Мениджмънт” АД
на ответницата бил предоставен кредит в размер на 1000 лв. Заемополучателката
удостоверила с подписа си получаването на сумата, че се задължава да я върне по
начин и в срок, указан в контракта, както и че е уведомена предварително за
съществените условия на сделката, чрез връчен й Стандартен европейски
формуляр.Ответницата се съгласила да престира на заемодателя главницата заедно с договорна лихва за
времето от 16.11.2016 г.- 15.05.2017 г. (7 месеца) на вноски от по 162,53 лева,
ведно с надбавка, покриваща разноските
на кредитора по подготовката и обслужването на заема и добавка, съставляваща
печалба на дружеството, при фиксиран лихвен процент.Твърдят, че до завеждане на
делото длъжницата погасила само 128 лв.В тази връзка на заемополучателката била
начислена лихва за забава за времето 17.11.2016 г.-01.03.2018 г. от 105,76 лв.
На основание
сключения договор, в случай, че заемателят забави с повече от 30 календарни дни
плащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва,
той се съгласил да дължи на кредитора такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9 лв.Страните се споразумели,
че тази такса ще се начислява за всеки следващ 30-дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати ответника, не може да надхвърлят 45 лв.
Според
клаузите на договора, заемателката се задължила в 3-дневен срок от подписване
на контракта да предостави на кредитора обезпечение на задълженията му по
договора, а именно две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на
визираните в документа изисквания.Твърдят, че ответницата не изпълнил това свое
задължение.Според предвиденото по договор, кредиторът й начислил неустойка в
размер на 804,23 лв.Страните постигнали споразумение сумата да бъде разсрочена на 7 равни вноски, всяка
от по 114,89 лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски
по договора за заем.Така окончателната месечна вноска по кредита възлязла на
277,42 лв.
Сочи се, че
договорът за заем съдържа изрична клауза, даваща право на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Твърдят, че на
01.05.2017 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД
между “Изи Асет Мениджмънт” АД (цедент) и “Агенция за събиране на вземания” ООД
/понастоящем “Агенция за събиране на вземания” ЕАД (цесионер).
Старият
кредитор упълномощил ищеца от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответницата
било изпратено от страна на “Изи Асет Мениджмънт” АД, чрез “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2660789 г. за станалата
продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на постоянния адрес на
длъжника, посочен в договор за паричен заем.Пратката се върнала в цялост, като
в обратната разписка било отбелязано, че получателят се е преместил на друг
адрес.Считат, че ответникът следва да се счита уведомен за извършеното
прехвърляне на дълга с факта на връчване на книжата по настоящото дело.
Искат да се
признае за установено по отношение на ответницата, че им дължи присъдените суми
по ч.гр.дело № 2179/2018 г. по описа на РРС, със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението.Търсят се разноски за двете производства.
Ответницата А.Г.
не се явява в съдебно заседание.Назначеният й процесуален представител оспорва
исковете.Наведени са доводи за допуснати от заемодателя нарушения на ЗПК и ЗЗП,
водещи до нищожност на процесния договор.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно
от приложеното ч.гр.дело № 2179/2018 г. по
описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото производство била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу А.Г. за сумите, заявени по исковата молба, съставляващи
вземания по Договор за паричен заем № 2660789/14.10.2016 г.,
цедирани им на 01.05.2017 г. от “Изи Асет Мениджмънт” АД, със
законната лихва върху първата стойност, считано от 02.03.2018 г., както и 89,29
лв.–разноски за заповедното производство. Актът е връчен на
длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.Съдът указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да предяви иск за установяване
на вземането си.Разпореждането е връчено на страната на 15.06.18
г.Исковата молба по настоящото дело е постъпила на 11.07.2018 г.
По делото няма
спор, че на 14.10.2016 г., след направено предложение за сключване на договор
за паричен заем (л.8,9), на същата дата такъв контракт под № 2660789 бил
подписан между ответницата и ”Изи Асет Мениджмънт” АД със срок на действие от 7 месеца, по силата на който
дружеството предоставило на А.Г. в заем сумата от 1000 лв., която тя се
задължила да върне заедно с договорна лихва за времето от 16.11.2016 г. до 15.05.2017 г. на вноски от по 162,53 лв.,
включващи и договорна лихва от общо 137,71 лв., при фиксиран ГЛП от 40 % и ГПР
от 47,54 %.
Заемополучателката е удостоверила с подписа си, че дава
съгласие със заетата сума да бъде погасено изцяло задължението й по Договор за
заем № 2580703, възлизащо на 470,87 лв.,
фактическото предаване на остатъка
до 1 000 лв., както и че е запозната
предварително с условията на контракта, за което й е бил връчен Стандартен
европейски формуляр, и действащата към него момент тарифа на дружеството (чл.16
ал.2).Последната е приложена по дело (л.10).Съгласно тарифата, при забава в
плащането на вноска с повече от 30 дни, се начисляв атакса от 9 лева за
изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
разговори, посещения на адреса на потребителя, като общият размер по това перо
не може да надвишава 45 лв.
Според чл.4 от
договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на контракта да
предостави на кредитора обезпечение на задълженията му по договора, а именно
две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на визираните в
документа изисквания.
По делото няма
спор, че ответницата не е изпълнила това задължение.В тази връзка в договора е
предвидено, че кредиторът има право на неустойка в размер на 804,23 лв., разсрочена на 7 равни вноски, всяка в размер
на 114,89 лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем или окончателната месечна вноска по кредита била определена на
277,42 лв.
Според чл.10
от договора, кредиторът е в правото си да прехвърли вземането си в полза на
трети лица.
Срокът на действие на договора е изтекъл на 15.05.2017 г.
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД признават, че
ответникът е погасил 128 лв. от дълга.
С договор за
прехвърляне на вземане от 16.11.2010 г., с Приложение 1 към него от 01.05.2017
г., ”Изи Асет Мениджмънт” АД прехвърлили на ищеца вземанията си към всички
длъжници по ликвидни и изискуеми парични заеми, ведно с привилегиите и
обезпеченията, в това число и дълга на А.Г., за което било направено изисканото
в чл.99 ал.3 от ЗЗД потвърждение (л.11-л.18). Цедентът дал съгласието си и
упълномощил съконтрахента да уведоми от негово име за цесията всички длъжници
(л.19).
По делото са представени доказателства, че до ответницата са били изпратени две уведомителни писма от
03.05.2017 г. (чрез БП) и от 19.06.2018 г. (чрез куриер) във връзка с прехвърления дълг-по постоянен и настоящ адрес
на лицето, вписани в процесния договор, като двете са върнати, като в първата
разписка е отбелязано, че получателят се е преместил на друг адрес, а във
втората-че пратката не е била потърсена.
Назначеното по делото вещо лице, след запознаване с
представените в производството доказателства и извършена проверка при ищеца и
стария кредитор, е посочило, че към
датата на подаване на заявлението дългът на ответницата възлиза на 1 000
лв.-главница, 137,71 лв.-договорна лихва за периода 16.11.2016 г.-15.05.2017
г., неустойка по чл.4 ал.2-687,84 лв., такса за разходи-36 лв. и обезщетение за
забава за времето 05.01.2017 г.-05.03.2018 г.-103,38 лв., а във вариант, според
възраженията на насрещната страна: 945,97 лв.-главница, 75,35 лв.-договорна лихва и 97 лв.-обезщетение
за забава.Експертът е пояснил, че уговореният между страните ГПР съответства на
ограниченията, визирани в чл.19 ал.4 от ЗПК.
При
тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковете
са предявени в преклузивния срок, предвиден в чл.415 ал.4 от ГПК, предвид което
претенциите са допустими.
По делото са
ангажирани доказателства, че “Изи Асет Мениджмънт” АД и ответницата са
били обвързани от облигационни правоотношения във връзка със сключени между тях
договор за паричен заем от 14.10.2016 г.
със срок на действие до 15.05.2017 г., при условия и за суми, така, както е
заявено по исковата молба.Възражението на ответната страна, че липсват
доказателства за реално предаване на сумите е направено извън предвидения в
процесуалния закон срок, поради което се явява ирелевантно за спора.Извън това
обстоятелство, наведеният довод е в противоречие с ангажираните по делото
доказателства.
В процесния
случай ищецът твърди, че е кредитор на ответника, като
правата
му произтичат от договор за цесия от 16.11.2010
г., произвел действие от 01.05.2017 г.Няма спор, че с този контракт ”Изи Асет
Мениджмънт” АД надлежно са прехвърлили вземането
си към
заемополучателя на ”Агенция за събиране на вземания”.Разпоредбата на чл.26
ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор
за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски
кредит предвижда такава възможност.В процесния случай страните са постигнали съгласие по този въпрос.
По делото са
представени доказателства, че ищецът е бил надлежно оправомощен от стария
кредитор да уведоми длъжника за извършената цесия.Доколкото цесионерът
действа като пълномощник на цедента, а не от свое име, няма
законова пречка последният да упълномощи друго лице, в това число и
самия цесионер, да извърши уведомяването.При изпълнение на посоченото
условие трябва да се приеме, че е било спазено изискването на чл.99 ал.4
от ЗЗД.Ответната страна няма възражение в този аспект.
Изхождайки от предмета на сделката-предоставяне на кредит
под формата на заем, както и от страните по нея-юридическо лице, което е
небанкова финансова институция, даваща заем в рамките на своята търговска
дейност, и ответникът, който е физическо лице, което при сключване на договора
действа извън рамките на своята професионална компететност, то същата има
белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ал.1 от Закон за
потребителския кредит.Същевременно към него е приложима и
общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006
г. (§ 13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на
Европейското общностно право- Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори.В тази връзка, съдът
има задължение
да следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора,
когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес
и не се изисква събиране на доказателства, когато е относимо до
формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, когато е
налице противоречие с добрите нрави /Решение № 229
от 21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС,
т.3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др./, и когато е
налице неравноправна клауза в потребителски договор /Решение
по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС, Решение № 23 от
7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о., и
др./.
Общата
потребителска закрила по чл. 146 ал.1 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК, предвижда,
че неравноправните клаузи в договори
между потребители и търговци са нищожни, като е обусловена от две предпоставки:
потребителски характер на договора и липса на индивидуално договаряне,
доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на
защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна
спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както
на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност. В
конкретния случай, съдът приема, че начинът на договаряне категорично изключва
формиране на волята на страните по всяка една от клаузите на договора, част от които са и във вреда на
потребителя, нарушават значително равновесието между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя и не отговарят на изискването за
добросъвестност /чл.143 от ЗЗП/. Преди всичко, по делото не се установи,
ответницата да е получила преддоговорна информация от заемодателя за точните
параметри на кредита. В представеното предложение за сключване на договора не
се съдържа информация за ГЛП и ГПР, който ще се прилага, както и за клаузите за
неустойка и такси.В този смисъл клаузите на процесния договор по отношение на
ГЛП и ГПР са неравноправни, по силата на чл.143 т.9 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК,
т.к. налагат приемането на условия, с които потребителят не е имал възможност
да се запознае преди сключването на договора; в резултат на което той не е бил
в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора,
съставляващо още едно основание за неравноправието им, по силата на чл.143 т.18
от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК. Същевременно за ГЛП и ГПР ищецът не доказа да са били
индивидуално уговорени с ответницата, за да е приложимо спрямо тях
изключението по чл.146 ал.1 от ЗЗП.По делото липсва представен СЕО, визирани в
чл.1 от договора.При позоваване на неравноправен характер на договорна клауза
от потребител или при служебна проверка от съда за евентуално неравноправен
характер на клауза от потребителски договор, съгласно решение № 23/07.07.2016
г. по т.д. № 3686/14 г. на ВКС, І т.о., търговецът или доставчикът следва да
установи индивидуалното уговаряне на оспорената клауза, като само
обстоятелството, че договорът е подписан е ирелевантно за спора.Индивидуално уговорена
клауза по смисъла на чл. 146 от ЗЗП е клауза в потребителски договор, която не
е била изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е
била изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по
нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел.В
случая обаче няма данни ответницата да е разполагала с такъв избор.В този
смисъл, съдът намира, че посочените клаузи са нищожни, като неравноправни и
неиндивидуално уговорени /чл.146 ал.1, вр. чл.143 т.9 и 18, вр.чл.147 от ЗЗП,
вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.24 от ЗПК/. Тези клаузи обаче са толкова съществени
за процесния договор за паричен заем, че тяхната неравноправност води до
нищожност на целия договор–чл.146 ал.5 от ЗЗП.Съгласно чл.26 ал. 4 от ЗЗД
нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.В
случая не е налице нито една от тези две хипотези.В случая е налице
недействителност на процесния договор за потребителски кредит и на основание
ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен
и когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, която
разпоредба не е била съобразена. Нормата установява изискване, договорът за потребителски
кредит да съдържа подробно условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. Съдът намира, че това
императивно законово изискване не е било спазено.Уговорено е лаконично, че връщането на кредита
става на 7 погасителни вноски от по 162,53 лв., с изрично посочени падежни дати
на всяка от вноските в периода 16.11.2016 г.– 15.05.2017 г., с общ размер на
всички плащания 1 137,71 лв., без към така формулирания погасителен план
да са включени вноските по неустойката, предвидена в размер от 804,23 лв.,
платима разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски, като към нея се
добави и сумата от 114,89 лв.Ето защо и на основание чл.22 вр. чл.11 ал. 1 т.
11 от ЗПК, процесният договор за потребителски кредит е недействителен.
Съдът
счита, че в процесния случай между страните липсва постигната уговорка относно
дължимост на такса за разходи.Действително ответницата е декларирала, че е била
запозната и приема Тарифа за таксите на
кредитната институция.Там обаче има предвидени и други такси, за които между
страните има постигнато съгласие за дължимостта им във връзка с договора при
сбъдване на определени условия.Няма данни за съвпадане на волята на
съконтрахентите, ако заемателят забави плащането на падеж на погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, той дължи на заемодателя
заплащането на такса за разходи /изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др./ за
събиране на просрочените вземания в размер на 9 лв. на всеки 30 дни до
достигане на сумата от 45 лв.По делото липсват доказателства за извършване на
такива разходи.Дори да се приеме, че ответницата е изразила съгласие по този
пункт, то клаузата би се явила нищожна, като заобикаляща закона.Тя прикрива една
неустойка за забава, а съгласно императивната разпоредба на чл.33 ал.1 от ЗПК,
при забава на потребителя, кредиторът има право само на мораторна лихва.По
изложените съображения съдът намира, че сумата от 36 лв.- такса разходи за
събиране на просрочени вземания не се дължи от ответника.
Ответникът
е навел доводи за нищожност на клаузата за заплащане на неустойка при
неосигуряване на обезпечения по кредита.Съдът намира възражението за
основателно.В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди
сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.В този
смисъл е съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски
кредити.Разгледана в този аспект, клаузата в чл.4 от договора за заем, според
която се дължи неустойка при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на
сключване на договора на обезпечения чрез поръчителство на физически лице или
банкова гаранция в полза на заемодателя, се намира в пряко противоречие с
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.Подобна уговорка
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията,
като в процесния случай то е драстично.Според чл.16 от ЗПК, проверката за
кредитоспособността на потребителя трябва да се извърши преди сключване на
договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от
проверката и едва след предоставянето му, да се сключи договора за кредит.В
конкретния случай проверката за кредитоспособност е извършена въз основа на
попълнен от ответника формуляр и след
като кредитът е бил разрешен, от лицето е изисква да представя обезпечение и да заплаща неустойка,
предварително определена по размер и разсрочена в погасителните вноски.
Неустойка
за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпените вреди /няма данни за кредиторо да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение/, е пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване.Според т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по
тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е
тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.По посочения начин се заобикаля чл.33 ал.1
от ЗПК.С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още
едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение –
недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.Подобна неустойка
обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от
длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33
ал.1 от ЗПК.По изложените съображения, с
оглед нищожността на клаузата по чл.4 от договора съдът намира, че ответникът
не дължи търсената неустойка в размер на 689,34 лв.
С оглед констатираната нищожност на договора,
поради противоречие със закона, съгласно чл.23 от ЗПК, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
контракта.Ответникът е
заплатил на първоначалния кредитор общо сумата от 128 лв.В този случай той
продължава да дължи на ищеца разликата до предоставената главница от 1 000 или 872
лв.Сумата се следва със законната лихва
от датата, посочена в заповедта за изпълнение. Мораторна лихва върху получената чиста
стойност по кредита при недействителност на договора за кредит се дължи от поканата по
арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
което в процесния случай се явява исковата молба.
При съобразяване на т.12 от
ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство разпределя отговорността за разходите, направени в заповедното производство.С оглед
изхода на спора в полза на ищеца се следват разноски за двете производства
съразмерно с уважената част от исковете.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Г., ЕГН **********,***, че дължи на
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Люлин, ж.к.”Люлин 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис–сграда „Лабиринт”, ет.2. офис № 4, сумата от 872 лв.-главница по
Договор за паричен заем № 2660789/14.10.2016 г., цедирана
им на 01.05.2017 г. от “Изи Асет Мениджмънт” АД, със законната лихва
върху нея, считано от 02.03.2018 г. до окончателното плащане, за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 1094 от 02.04.2018 г. по ч.гр.дело № 2179/ 2018 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД-София, ЕИК *********, да бъде признато за установено по отношение на А.Г., ЕГН **********,***, че им дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 2179/2018
г. по описа на РРС над 872 лева до 1
000 лв., представляваща главница по
Договор за паричен заем № 2660789/14.10.2016 г., 133,60 лв.–договорна лихва за периода
16.11.2016 г.-15.05.2017 г., 36 лв.–такса разходи за събиране на просрочени
вземания, 689,34 лв.–неустойка за неизпълнение на договорно задължение по чл.4
от договора за периода 16.12.2016 г.-15.05.2017 г., 105,76 лв. –обезщетение за
забава за времето 17.11.2016 г.-01.03.2018 г., присъдени им със Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК под № 1094 от 02.04.2018 г. по
ч.гр.дело № 2179/ 2018 г. по описа на РРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА А.Г., ЕГН **********,***, да заплати на “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Люлин, ж.к.”Люлин 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис–сграда „Лабиринт”, ет.2. офис № 4, сумата от 492,97 лева-разноски по настоящото дело и 39,65 лв.-разноски
за заповедното производство.
Решението
може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/