Р Е Ш Е Н И
Е
Номер: 2 01.02.2022 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА
КОВАЛАКОВА- СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Тихомир Тодоров разгледа докладваното от
съдията Марин Маринов
КАН дело № 183 по описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс във вр. чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
жалба на Б.
Т. Л. от гр. Р., срещу Решение № 153 от 02.06.2021 год.,
постановено по АНД № 77/2021 год. по описа на Районен съд – Разград. С него
съдът е потвърдил НП № 20-1075-001986 от
11.01.2021 год. на Началник сектор „ПП” към ОДМВР – Разград, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания глоба от 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че решението на районния съд е постановено в нарушение
на материалния закон. Излага доводи, че
в случая незаконосъобразно му е наложено наказание лишаване от право да
управлява МПС, тъй като валидността на свидетелството му за правоуправление е
изтекла още на 04.11.2015 год. Позовава се и на решение № 23 от 27.04.2021 год. по адм.д. № 47/2021
год. на Административен съд Русе, с което е отменена заповед за налагане на
ПАМ във връзка със същото нарушение.
Иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Разград, чрез процесуалния си
представител – гл. юрисконсулт М. М., оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да
потвърди въззивното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и
насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е
процесуално допустима.
От фактическа страна е установено, че на 16.12.2020
г., около 00.05 часа, в с. Ушинци, обл. Разград, на ул. „Девети септември“, в
близост до магазин „Шушнев“, жалбоподателят Л. управлявал лек автомобил „Мазда
323” с рег. № ********, собственост на К. М. В същото време и на същото място, съвместно между
ОД на МВР – Разград и ОД на МВР – Русе, се провеждала специализирана полицейска
операция по неговото установяване и задържане. На мястото имало полицейски
служители на РУ – Разград, които имали за задача да спрат автомобила, с който
по предварителна информация се движел жалбоподателя, и да го задържат. Л. бил принудително спрян с технически средства. В
последствие бил поканен от контролните органи да бъде изпробван с техническо
средство DRUG Test 5000 с фабр. № ARNJ 0010 за употреба на наркотични вещества
или техни аналози, при което той категорично отказва. Издаден му е талон за
медицинско изследване № 078888.
За отказа на Л. да бъде изпробван с техническо средство DRUG Test
5000 с фабр. № ARNJ 0010 за употреба на наркотични вещества или техни аналози
му бил съставен акт за установяване на административно нарушение бл. № 293444.
Деянието му било квалифицирано като нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП. Въз основа на акта било издадено обжалваното пред районния съд наказателно
постановление.
При така установените факти районният съд е приел от
правна страна, че НП, както и АУАН са съставени в предвидените за това срокове,
от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма
и съдържание. Административното нарушение е надлежно индивидуализирано, като са
посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението
от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с
това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това,
съдът намира, че с процесното НП отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.
Районният съд приел за безспорно установено от
събраните по делото доказателства, че
касационният жалбоподател е отказал да му бъде извършена проверка с тест
за установяване употребата на наркотични вещества, като по този начин е осъществил описаното
административно нарушение. Отхвърлил е възражението на Л., че не може да бъде наказан с лишаване от право да
управлява МПС, тъй като валидността на свидетелството му е изтекла, като е посочил, че изтеклия срок на валидност на
СУМПС не го е лишило от придобитата правоспособност.
Разградският административен съд намира, решението на
районния съд за правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка след
като е събрал относимите към правния спор
писмени доказателства и веществени доказателствени средства, които е обсъдил
поотделно и в тяхната съвкупност. Решението на съда е основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на
закона. Съдът е отговорил на всички възражения на жалбоподателя, като е изложил мотиви защо не ги приема.
Решението съответства и на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е
административно наказателна и материално правна по своя характер норма, тъй
като съдържа правилото за поведение и санкция . Правилото за поведение, което
се съдържа в нейната хипотеза е, че водачите са длъжни да бъдат
проверени за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
След като субект на задължението е „водач на МПС”, то явно и безспорно се касае
за проверка в момента, когато лицата управляват МПС, т.е. на място и веднага при спирането им за
проверка . Това им задължение се изпълнява под страх от налагане на
административно наказание, като в диспозицията на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е
описано съставомерното поведение – отказ на водача, както и възможните форми на
изпълнителното деяние, които не могат да бъдат тълкувани като избор – нормата е
административно наказателна и императивна. Наказателните разпоредби описват фактически съставомерните деяния и
чрез осъществяване на което и да е от тях се осъществява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. С оглед
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 водачите нямат право на отказ да бъдат проверени
на място с техническо средство за употреба на алкохол, след като този им отказ
е обявен за наказуемо деяние. В разпоредбата на
чл. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози /Наредбата/ е казано
следното: При извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните
органи по ЗДвП разпореждания и указания,
освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго
нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот
или здраве. Неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства
извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена
такава. Законодателя борави с термина "задължението" да бъде проверен
като начинът се избира от контролните органи според състоянието на водача и
техническите възможности, а не от него самия. Освен това всяко поведение, което
препятства проверка се приема за отказ, тоест квалифицира се правно като деяние
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Предвид
различните начини за проверка - на място с техническо средство за алкохол,
съответно с тест за наркотичните вещества, а когато не е възможно с други
средства, законодателя е предвидил две различни форми на изпълнителното деяние
в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, при
осъществяване на която и да е от тях, водачът извършва административно нарушение
и подлежи на административно наказание. По силата на чл. 3 от Наредбата при
извършване на проверка на място концентрацията на алкохол в кръвта се
установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни
аналози – с тест. В тази хипотеза и органите нямат право на избор, още по-малко
такъв е предоставен на физическото лице – водач. Когато проверката с техническо
средство е невъзможна, поради физическото състояние на лицето – чл. 3а т. 3 и
чл. 5 от Наредбата, тогава отказа по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се
осъществява, чрез втората предвидена форма на изпълнително деяние "или не
изпълни предписание за химико-токсикологично изследване". Формалното
административно нарушение, се описва в правната норма чрез посочване на
възможните форми на изпълнително деяние, което не може да бъде тълкувано като
избор на начина и средството за проверка, тъй като това поведение е диспозиция
на административно наказателна разпоредба, съдържаща задължително и общо
валидно правило за поведение, скрепено с административно наказание.
В случая жалбоподателят не е изпълнил указанията на
контролните органи на мястото на проверката
и е възпрепятствал възможността да бъде проверен дали е употребил
наркотични вещества с техническо средство DRUG Test 5000, поради което правилно и обосновано е прието,
че с противоправното си деяние от обективна и субективна страна е осъществил
състава на вмененото административно нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП. Без значение за правния спор е
дали касаторът е изпълнил предписанието
за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата
на наркотични вещества или не и по каква причина. Отделен е въпросът, че такова
нарушение от фактическа страна не му е вменено, а само е посочено, че му е
издадено предписание.
Позоваването от страна на касационния
жалбоподател на решението на
Административен съд – Русе е неоснователно. Производството пред административен
съд Русе е административно с предмет
оспорване на административен акт и се провежда по реда на АПК, а настоящото
производство е по обжалване на НП, то е административно-наказателно и е по реда
на ЗАНН. Двете производства са различни и
самостоятелни и имат различен предмет. Дали дадено деяние е
административно нарушение, извършено ли е то виновно и кой е неговият автор се
решава в производството по реда на ЗАНН.
Съдът не споделя твърдението на касатора, че
незаконосъобразно му е наложено
наказание лишаване от право да управлява МПС и позоваването му на т.6, б. „а”
от Постановление № 1 от 17.01.1983 г.по НД № 8/1982 год. на Пленума на ВС.
В случая от данните по делото е видно, че
свидетелството за правоуправление на оспорващия е временно отнето на 10.11.2010
год., като на 04.11.2015 година е
изтекъл срокът му на валидност. По делото няма данни касационният жалбоподател
да е загубил правоспособност. Обстоятелството, че срокът на валидността на свидетелството му за
правоуправление е изтекъл, не означава, че той е изгубил правоспособността си.
Ето защо правилно и законосъобразно му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и е в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в
жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да
бъде оставено в сила като правилно.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН в тежест на
касатора следва да се присъди дължимо на ответника юрисконсултско
възнаграждение. Същото е своевременно предявено и доказано в размер на 80 лева,
определен на основание чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК ,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 153 от 02.06.2021 год.,
постановено по АНД № 77/2021 год. по описа на Районен съд – Разград.
ОСЪЖДА Б. Т. Л. от гр. Р. да заплати на Областна дирекция на МВР – Разград 80
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/